№ 23313
гр. София, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20231110143016 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по насрещна искова молба с вх. № 189352/ 03.07.2023 г., депозирана от
..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., представлявано от управителя – М. Д.,
срещу Д. А. А., ЕГН **********, с адрес в ..., който насрещен иск с Определение № 26399/
27.07.2023 г. не е приет за съвместно разглеждане по висящото между страните
производство по гр.д. № 12556/ 2023 г. по опис на СРС, 144 – ти състав, като е докладван за
разпределение, по силата на което е образувано настоящото производство, в което са
предявени искове с правно основание чл. 211 КТ, вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ – за реализиране
имуществената отговорност на ответника и чл. 86 ЗЗД – за обезщетение за забава в
плащането на главното задължение.
Ищецът твърди, че по силата на трудово правоотношение между страните,
възникнало въз основа на трудов договор № ... г., ответникът е бил назначен на длъжност
„продавач, разносна търговия“, като трудовото правоотношение е прекратено на основание
чл. 325, ал. 1 КТ. Твърди, че по време на действие на трудовия договор ответникът не е отчел
при работодателя получени от клиенти на работодателя плащания по извършени три
продажби, за които са издадени три фактури в месец декември на 2022 г., на стока, доставена
от него от името на дружеството – ищец на тези клиенти. Излага твърдения, че длъжността
на ответника е включвала специфично трудово задължение и трудова функция: по събиране,
съхраняване и отчитане на парични средства. Излага довод, че неиздължеността на
предоставените на ответника парични средства по същество представлява липса, за която
последният отговаря пред работодателя в пълния й размер, съответстващ на размера на
неотчетените средства. Сочи, че ответникът не е изтъкнал пред работодателя, че липсата се
дължи на независещи от него причини, поради което следва да възстанови размера на
причинената вреда от 3077,00 лева заедно със законната лихва, начислена върху главницата,
която образува липсата, считано от откриването й на 13.01.2023 г. до 02.07.2023 г.
включително в размер на 167,20 лева /уточнена с посочване на размера и периода с
молба от 09.12.2024 г. на л. 143 от делото/, както и заедно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба пред съда – 03.07.2023 г., до окончателното изплащане на
сумата. Претендира сторените по делото разноски.
1
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа, че не е
изпълнявал отчетническа длъжност при работодателя, не му е била предоставяна стоката по
процесните фактури за доставка на крайните клиенти, съответно не е я предавал на
последните и не е получавал цената й във връзка с реализирани доставки. Сочи, че не е имал
задължение да се отчита пред работодателя. Евентуално поддържа, че е предал на
работодателя паричните средства по процесните фактури. Счита иска за неоснователен и
моли за отхвърлянето му. Претендира сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
С доклада по делото, приет в първото по делото открито съдебно заседание без
възражения от страните, съдът е отдели като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
между ... и Д. А. е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което
ответникът е изпълнявал длъжността „продавач, разносна търговия“. Това обстоятелство се
потвърждава и от приетия по делото като писмено доказателство Трудов договор ... от ... г.,
видно от който работникът се е задължил и съответно е постъпил на работа на ... г., като от
молба от Д. А., отправена до управителя на дружеството, е видно, че работникът е отправил
искане за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните,
считано от ... г.
От представения по делото заверен препис от трудов договор № ... г. се установява
още, че работникът е предварително запознат с характера на работата, който е описан в
длъжностната характеристика, от която предварително е връчен екземпляр. Установява се,
че работникът е поел задължение да изпълнява трудовите си задължения добросъвестно и
отговорно в съответствие с длъжностната си характеристика, трудовия договор, правилника
за вътрешния трудов ред, както и други инструктажи и указания, установени от
работодателя. Видно от трудовия договор, неразделна част от него е длъжностна
характеристика – приложение, като работникът е удостоверил с подписа си получаването на
екземпляр от трудовия договор и приложенията към него.
От представения по делото заверен препис от длъжностна характеристика за
длъжността „продавач, разносна търговия“, се установява, че заемащият я работник има
следните основни длъжностни задължения: да осъществява директни продажби към
клиенти, като отговаря за събиране на плащанията в брой от клиенти и се отчита на
управителя, изготвяйки и ежедневен отчет за дейността си, който му предоставя, да изготвя
справки, анализи и препоръки, касаещи търговската дейност на дружеството. Установява се
и, че основните отговорности, присъщи за длъжността, са служителят да отговаря за
продажбите на дребно и едро на дружеството, за всички отчети за продажби в и извън
търговските обекти, като носи материална отговорност във връзка с опазването на
поверените му стоки и отчетническа отговорност във връзка с поверените му парични и
материални ценности.
По делото като писмено доказателство е приет заверен от ищеца препис от фактура
№ .../ ... г., издадена от ищеца ... с получател ..., с предмет доставка на стоки /плик потник 30
и клишета/ на обща стойност 1157,40 лева с вкл. ДДС, с начин на плащане: в брой, като на
фактурата е положен подпис за лицето, съставило операцията, а като получател е изписано
на ръка името „...“, след което е положен подпис за това лице, като върху фактурата – в
долния й край, е изписано на ръка „Сумата не е отчетена от служителя Д. А.“. Приета е и
фактура № .../ ... г. с получател – ..., с предмет доставка на стоки /плик потник 30 с печат .../
на обща стойност 1083,00 лева с вкл. ДДС, с начин на плащане: в брой, като на фактурата е
положен подпис за лицето, съставило операцията, а като получател е изписано на ръка
отново името „...“, след което е положен подпис за това лице. Върху фактурата – в долния й
край, е изписано на ръка „Сумата не е отчетена от служителя Д. А.“. Представена е и
фактура № .../ ... г. с получател ... с предмет доставка на стоки / плик потник 3/ на обща
стойност 837,00 лева с вкл. ДДС, с начин на плащане: в брой, като на фактурата е положен
подпис за лицето, съставило операция, а като получател е изписано на ръка името „...“, след
което е положен подпис за това лице. Върху фактурата, отново в долния й край, е изписано
2
на ръка „Сумата не е отчетена от служителя Д. А.“.
Като писмено доказателство по делото е приет приходен касов ордер № ... от ... г. с
основание – „по фактура № ... за плик потник 30 (2х8) 60 и клишета, за сумата от 1157,40
лева, в който е напечатано с печатни букви: „сумата да се приеме от Д. А.“, като в приходния
касов ордер е изписано на ръка името „...“, след което е положен подпис за това лице в
качеството му на вносител на сумата. Липсва подпис за „получил сумата“ в ордера. Приет е
и приходен касов ордер № ... от ... г. с основание – „по фактура № ... за плик потник 30 (2х8)
60, за сумата от 1083,00 лева, в който е напечатано с печатни букви: „сумата да се приеме от
Д. А.“, като в приходния касов ордер е изписано на ръка името „...“, след което е положен
подпис за това лице в качеството му на вносител на сумата. Липсва подпис за „получил
сумата“ в ордера. По делото като доказателство е приет и приходен касов ордер № .../ ... г. с
основание – „по фактура № ... за плик потник 30 (2х8) 60, за сумата от 837,00 лева, в който е
напечатано с печатни букви: „сумата да се приеме от Д. А.“, като в приходния касов ордер е
изписано на ръка името „...“, след което е положен подпис за това лице в качеството му на
вносител на сумата. Лисва подпис за „получил сумата“ в ордера.
Приети по делото са и потвърдително писмо от 16.01.2023 г. за задължения/вземания
към 31.12.2022 г. в отношенията между ... и ... подписано от Д. А., от което се установява, че
съгласно счетоводните регистри на двете дружества относно задължения и вземания в
отношенията по между им салдото е нулево, както и потвърдително писмо от 16.01.2023 г. за
задължения/вземания към 31.12.2022 г. в отношенията между ... и ..., подписано от лице с
учредена представителна власт за последното дружество, от което се установява, че съгласно
счетоводните записвания на двете дружества салдото към 31.12.2022 г. и в тези търговски
отношения е нулево.
С протоколно определение от 30.05.2024 г., съдът е открил производство по проверка
истинността на писмени документи – приходни касови ордери, приложени по делото в
препис на лист № 105, лист № 106 и лист № 107, и потвърдителни писма, приложени по
делото в препис на лист № 99 и лист № 100, относно автентичността на подписите,
положени за “издател” – ... и Д./Д. А., на основание чл. 193, ал. 2 ГПК, във връзка с което по
делото са изслушани свидетелски показания на лицата, посочени като автори на подписите.
От показанията на свидетеля ..., управител на дружествата ... и ..., се установява, че
подписите за „вносител“ в приходен касов ордер № ... от ... г. /на лист № 105 от делото/ и в
приходен касов ордер № ... от ... г. /на лист № 106 от делото/ са положени от свидетеля, като
същият е изписал саморъчно и двете си имена в тях. Установява се, че подписите са
положени от свидетеля, защото е предал на доставчика, посочен в двата ордера, цената на
поръчаната и доставена стока. Установява се, че ... и управляваните от свидетеля търговски
дружества имат трайни търговски отношения по между си, в рамките на които ищецът
доставя на последните рекламни материали по поръчка. Относно потвърдително писмо от
16.01.2023 г. /на лист № 100 от делото/ се установява, че същото не е подписано от ..., а от
лице, работещо в счетоводството на управляваното от свидетеля дружество, доколкото
писмата в този смисъл се разменят между счетоводствата за счетоводни цели, без да е
необходим преглед на документа от страна на управителя.
От свидетелските показания на свидетелката ..., служител в ... се установява, че
работодателят й има търговски отношения с ищцовото дружество, доколкото последното
доставя торбички с логото на фирмата им. Установява се, че подписът за „вносител“ в
приходен касов ордер № ... от ... г. /на лист № 107 от делото/ и подписите в потвърдително
писмо от 16.01.2023 г. /на лист № 99/ са положени от свидетелката А.. Установява се, че
подписът в ордера е положен от свидетелката в потвърждение на заплатена от нея в брой на
търговския представител на ищеца цена за доставената стока. Установява се и, че доставките
винаги са изпълнявани от едно и също лице от мъжки пол, представител на ищцовото
дружество, но свидетелката не помни името на това лице.
Представен по делото е аналитичен регистър на ... от сметка „422 – подотчетни лица“
за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., изготвена от главния счетоводител на ищцовото
дружество и подписана и от управителя, от която се установява, че на дата ... г. е взета
3
операция по дебитна сметка 422, кредит – 411 /вземания от клиенти/ за сумата от 1157,40
лева по партньор ... във връзка с фактура № .../ ... г., на ... г. е взета същата операция за сумата
от 1083,00 лева по партньор ... във връзка с фактура № .../ ...г., а на ... г. отново е взета
операция дебит сметка 422, кредит – 411 за сумата от 837,00 лева по партньор ... във връзка с
фактура № .../... г., като за всяка от взетите операции в забележка е посечено името на
подотчетното лице – Д. А.. Видно от оборотна ведомост на ищцовото дружество за периода
от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., по дебита на сметка 422 е налице оборот в размер на
3077,40 лева, който дебит е в същия размер и при крайното салдо на сметка 422.
От приетото по делото заключение на вещото лице по извършената съдебно –
счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се
установява, че на 13.01.2023 г., при счетоводното приключване на м. декември 2023 г. и
проверка на отчетените суми от служителите на длъжност „продавач, разносна търговия“, е
констатирана липса в размер на 3077,40 лева. За липсата на отчетените парични средства от
Д. А. в касата на дружеството е съставена счетоводна операция, като вземането от 3077,40
лева, формирано като сбор от сумите по фактури №: № .../ ... г. за 1157,40 лева, № .../ ... г. за
1083,00 лева и № .../... г. за 837,00 лева, е осчетоводено като събрано от клиенти, но
неотчетено в касата на дружеството. В открито съдебно заседание, вещото лице допълва
заключението, като от изложеното от него се установява, че практиката на ищцовото
дружество е приходните касови ордери да се изготвят на компютър преди извършване на
доставката, съпровождайки фактурата във връзка с извършваната доставка. Двата документа
носят едни и същи дата и номер. На практика приходният касов ордер е предварително
подготвена бланка, в която са зададени получателят на паричната сума – това е доставчикът
на стоката по фактурата, посочена в ордера, както и самата сума за получаване, като това
съдържание е генерирано изцяло от конкретния служител – доставчик през компютърната
програма на ищеца преди извършване на доставката. За вносител – дружеството – получател
на стоката, се подписва негов представил ръкописно, посочвайки името си, удостоверявайки
по този начин и плащането на цената на стоката на доставчика в брой срещу касов бон.
Служителят, който е доставил стоката и срещу това е получил цената й, следва да отчете
получената парична сума на управителя на ищцовото дружество в същия ден или на
следващия ден. Установява се, че процесните фактури и приходни касови ордери са
намерили отражение в счетоводството на ищцовото дружество към 2022 г. и не могат да
бъдат променяни за целите на експертизата, изготвена от вещото лице.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелката
А. Г., служител на длъжността „продавач, разносна търговия“ при ищцовото дружество в
периода от октомври 2020 г. до септември 2023 г. От показанията на свидетелката Г. се
установява, че в качеството си на търговски представител на ищцовото дружество е
доставяла стока до клиенти, като в случаите на плащане в брой при доставката, за нея е
съществувало задължение да отчете получените средства, с което задължение за отчитане е
била запозната преди постъпване на работа. Средствата се отчитали на касиера М. Д., ако
той не бил в офиса – на негов заместник. Установява се, че именно на свидетелката, която е
замествала касиера през периода на извършените доставки, ответникът е следвало да отчете
получената пари от процесните доставки, но така и не го е направил. Установява се, че всеки
служител – търговски представител, каквато позиция е заемал и ответникът при ищеца, има
свои клиенти, за които отговаря и са му разпределени за доставки, като след напускането на
ответника, свидетелката е поела обслужването на клиента „...“. До този момент доставките
до този клиент са били извършвани именно от Д. А..
Обстоятелството, че при плащане в брой от клиентите, сумите се получават от
доставчика се установява и от свидетелските показания на свидетеля Н. Д., воден от
ответника. От показанията на свидетеля се установява, че с ответника са приятели от
училище и по едно и също време са работили като търговски представители при ответника.
Установява се, че и той е бил запознат със задължението си да отчита получените от клиенти
в брой парични средства, като свидетелят посочва, че отчитането се е извършвало чрез
поставяне на паричните средства в чекмедже, в офиса на дружеството, предварително
4
окомплектовани в джоб, ведно с опис за произхода им /кой търговски представител какви
суми и от кои клиенти е събрал/. Свидетелят сочи, че достъп до това чекмедже са имали
всички служители, като не знае кой е събирал парите от това чекмедже. От показанията му
се установява, че в офиса е имало компютър, чрез който служителите са имали достъп до
счетоводна система, от която са генерирали и сами са издавали фактурите и приходните
касови ордери. За целта всеки служител е имал собствен акаунт. Установява се, че при вход в
акаунта и генериране на документ, същият носи името на съответния служител, влязъл в
профила си. Случвало се да се издават документи и през чужд акаунт, на колега. Свидетелят
потвърждава обстоятелството, че всеки служител на длъжността „продавач, разносна
търговия“, която и той самият е изпълнявал при ответника, е обслужвал едни и същи
клиенти, които са му разпределени за доставки. Установява се, че всички търговски
представители се събирали сутрин и правели график, като когато някой от тях извършвал
доставка в посока, в която е заявена и доставка от клиент на негов колега, той поемал и тази
доставка. Установява се, че при плащане в брой от клиент при доставката на стоката,
доставчикът се разписва единствено върху оригинала на фактурата, която остава в купувача.
Свидетелят потвърждава, че познава свидетелката А. Г., призована по искане на ищеца, и тя
по негово време също е извършвала доставки на стоки, предлагани от ищеца. Свидетелят
посочва, че пред него никога не са броени оставените от него пари за отчет, но от
показанията му се установява, че има служители, които са отчитали дневния си оборот лично
на управителя М. Д.. Установява се и че служителите на длъжността „продавач, разносна
търговия“ са имали достъп до стоката и след получена заявка от клиент, сами са си я
взимали от склада и са я доставяли на клиенти.
От правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 211 КТ, вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, работник или служител, на когото е
възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или
материални ценности, отговаря спрямо работодателя за липса - в пълен размер заедно със
законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи - от
деня на откриването на липсата, като съобразно разпоредбата на чл. 211 КТ пълната
имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред.
Отговорността по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е за липса, която представлява типичен за
отчетническите трудови функции състав на увреждане. Липсата е вреда с неустановен
произход – няма яснота относно причините за нейното появяване. Тя се състои в недостиг в
касата /когато става въпрос за парични ценности/ или в склада, цеха и пр. /когато става
въпрос за материални ценности/, както и в неиздълженост и неотчетност на предоставени
парични средства, материали и ценности. При отсъствие на яснота относно произхода на
липсата, законът установява презумпция за виновност на отчетника за нейното причиняване.
Тази презумпция произтича от една страна от специфичната трудова функция на отчетника,
че именно негово задължение е да пази и отчита поверените му парични или материални
ценности, а от друга и от нейния неизяснен произход. Тази презумпция размества тежестта
на доказване, като прехвърля върху отчетника задължението да докаже, че липсата се дължи
на независещи от него причини: разпиляване, счупване, изхабяване, т.е. че не е налице
хипотезата на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, или че вредата е причинена от фири, случайни събития,
непреодолима сила /пожар, наводнения и др./ или пък от действия на трети лица /кражба,
грабеж, обир, присвояване и др./. Т.е., за да избегне ангажирането на неговата
имуществената отговорност при констатирана липса, материално отговорното лице следва
да докаже, че не е причинил щетата или, че не я е причинил виновно. Ако докаже това,
отчетникът се оневинява и по този начин се освобождава от отговорност, защото отпада
основанието й. Ако пък не може да докаже наличието на оневиняващи го обстоятелства,
законовата презумпция за виновност се потвърждава и той отговаря за липсата в пълен
размер.
Доказателствената тежест в производството по иск с пр. осн. чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ се
разпределя, както следва: в тежест на работодателя - ищец в производството, е да установи,
5
че работникът или служителят изпълнява отчетнически функции при изпълнение на
трудовите си задължения и да е налице липса на парични или материални ценности – в
конкретния случай неиздълженост и неотчетност на предоставени парични средства, а в
тежест на работника /респ. служителя/ е да опровергае презумпцията, че същата е причинена
от него или по негова вина.
Съдът намира, че с оглед установените по делото трудови задължения, ответникът е
имал отчетническа функция по смисъла на чл. 207, ал. 1 КТ - свързана със съхраняване и
отчитане на парични средства, получени от клиентите в брой, при извършвани от него
доставки. Поради което и съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, в качеството си на отчетник,
отговаря в пълен размер при липса в повереното му имущество, заедно със законната лихва
от деня на причиняване на щетата, а ако това не може да се установи – от деня на откриване
на липсата.
Възраженията на ответника в обратния смисъл, че последният не е имал функцията
на материалноотговорно лице, поради което не може да бъде субект на отговорност по чл.
211, вp. с чл. 207 КТ са неоснователни. Действително, представената по делото длъжностна
характеристика не е редовно връчена на работника – липса подписан от служителя
екземпляр. Въпреки това, ответникът не оспорва положения от него подпис върху трудовия
договор, с който потвърждава получаване на екземпляр от сключения между страните
договор, неразделна част от който е и длъжностната характеристика за длъжността, като с
оглед съдържанието на договора следва да се приеме, че ответникът, с полагането на
подписа си под него, е удостоверил, че е запознат предварително с характера на работата и
длъжностната си характеристика. Изводът, че ищецът е запознат с характера на трудовите си
задължения и конкретно да отчита получените в брой парични средства от клиентите при
извършване на доставки, се потвърждава и от изслушаните по делото свидетелски показания
на свидетелите Г. и Д., които в този смисъл са еднопосочни, логични и непротиворечиви. И
двамата свидетели са бивши служители, заемали длъжността „продавач, разносна търговия“
при ответника, които съобщават, че както те, така и ответникът, са били наясно с вмененото
им задължение, респ. изпълнявали са същото, а именно отчитали са получените от клиенти
парични средства в брой при извършените доставки. За установяване на съдържанието на
трудовата функция са допустими всички доказателствени средства, в това число и
свидетелски показания.
Следва да се посочи, независимо от горното, че за длъжността „продавач, разносна
търговия“, която е заемал ответникът при ищеца, безспорно са присъщи дейностите по
събиране, съхраняване, разходване и отчитане на парични и материални ценности, като това
следва пряко от същността на характерните трудови задължения, които на практика в случая
запълват цялата трудова функция на служителя – снабдител. Такъв на практика е
ответникът.
Съдът намира, че е налице и втората предпоставка – установени са липси при
счетоводното приключване на месец декември 2022 г., което е осъществено на 13.01.2023 г.
Налице е липса за сума размер на 3077,40 лева, представляваща сбор от цената на доставени
стоки по три броя фактури, както следва: фактура № .../ ... г. за сумата от 1157,40 лева,
фактура № .../ ...г. за сумата от 1083,00 лева и фактура № .../ ... г. за сумата от 837,00 лева,
която сума е заплатена от клиентите - ..., ... и ... чрез техните представители К. и А.
/установява се от показанията на свидетелите К. и А., от съдържанието на приходните
касови ордери, в които свидетелите са се подписали като вносители на цената на получената
стока, и от потвърденото нулево салдо за задължения на посочените дружества към ищеца/,
но не е отчетена в касата на ищцовото дружество.
По делото се установи и че задължението за отчитане на процесните суми е
възникнало именно в патримониума на ответника, доколкото в представените по делото
приходни касови ордери, за които ответникът не успя да проведе успешно оспорване и чиято
истинност бе установена от ищеца, е посочено, че сумите се приемат от ответника – Д. А..
По делото бе установено от показанията на свидетеля Д., че служителят, издаващ фактурата
на клиент и приходния касов ордер към нея при плащане в брой, посочва името си в ордера,
6
която информация се генерира от счетоводната система чрез вход в собствен акаунт.
Ответникът не е навел никакви конкретни възражения, че друг служител е използвал акаунта
му и е извършил конкретните доставки, като такова възражение по принцип е следвало да
бъде направено с посочване на конкретно лице, доколкото от показанията на свидетеля Д.
става ясно, че всички търговски представители са се събирали и участвали в планирането на
график за доставките за деня, така че всеки търговски представител е знаел, ако друг колега
поема доставката към негов клиент. За разпределението на клиентите съобщават и двамата
свидетели Г. и Д., като става ясно, че всеки служител на длъжността „продавач, разносна
търговия“ е имал набор от клиенти, за които отговаря. От показанията на свидетелката Г. се
установява, че именно ответникът е отговарял за доставките към ..., ... и ... и от него
свидетелката е очаквала да отчете получените суми срещу доставените стоки, което той не е
сторил. Липсата на подписа на ответника за „получил сумата“ в ордерите не опорочава
извода на съда за получаването на сумите от него, доколкото от показанията на свидетеля Д.
се установява, че снабдителите нямат практика да се разписват на друго място, освен върху
фактурата в оригинал, която остава в купувача, платил в брой цената на доставената стока.
По този начин се обяснява защо липсват подписи в ордерите за получател на предадените
суми. Безспорно обаче този получател е ответникът, който е генерирал през собствения си
акаунт в счетоводната система на ищцовото дружество процесните три приходни касови
ордера, доставил е стоките, описани в тях, и е получил цената им.
Така по делото се доказа пълно и главно, че ищцовото дружество е доставило до
третите за спора лица стоки, чиято цена е заплатена в брой на ответника Д. А. при
извършване на доставките и същата не е отчетена и предадена на работодателя. За
опровергаване на последното обстоятелство ответникът не ангажира никакви доказателства
– документ, че е отчел сумата в касата на дружеството – ищец, или свидетелски показания,
от които да се установи, че е прибрал сумата в определеното от дружеството нарочно място
за съхранение на парите, т. нар. „чекмедже“ или „шкаф“, за които съобщава свидетелят Д..
Ирелевантно е обстоятелството, което съобщава свидетелят Д., че достъп до мястото
за съхранение на оборота за деня имат всички, тъй като не се излагат никакви конкретни
фактически твърдения от ответника, че парите са прибрани/ отчетени от него на това място
и след това са изчезнали. Следва да се посочи, че показанията на свидетеля Д. съдържат
вътрешно противоречие относно обстоятелството, кое лице взема за съхранение от касата на
дружеството дневния оборот, като свидетелят твърди, че не знае кое е това лице, а
същевременно съобщава, че колегите му се отчитат пред управителя М. Д., пред когото
всички, включително свидетелят, отговарят. Съдът счита, че показанията на свидетеля в този
смисъл целят да се създаде впечатление за безотчетност на парите, но противоречието в
показанията издава отсъствието на аргументи в подкрепа на твърденията на свидетеля.
Причинната връзка между установената липса и действията и бездействията на
отчетника се презюмира от закона и не подлежи на доказване от работодателя – предполага
се виновното поведение на отчетника, комуто са възложени функции да полага грижа по-
голяма от обикновената (чл. 126, т. 8 КТ) за опазване имуществото.
Така в производството не се доказва от ответника, че липсата – неиздължеността и
неотчетността на предоставените му парични средства, се дължи на независещи от него
причини, както и, че поведението му е било правомерно и е положил дължимата грижа за
опазване на имуществото. Ответникът не успя да обори установената в закона презумпция за
виновност на отчетника.
По изложените съображения, съд намира, че поради наличието на кумулативно
дадените предпоставки от фактическия състав на разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ,
предявеният иск се явява основателен и доказан, поради което същият следва да бъде
уважен, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3077,00 лева /при
доказан и установен размер на липсата от 3077,40 лева/, представляваща стойността на
причинените на дружеството щети под формата на липси.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на
7
забавата, а съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, при липса служителят отговаря в пълен размер
заедно със законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се
установи - от деня на откриването на липсата. Доколкото в разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 2
КТ е нормативно определен моментът, от който длъжникът, отговорен за вредата, причинена
при отчетническа дейност, се счита в забава и дължи заплащането на законна лихва, в
дадената хипотеза ответната страна е изпаднала в забава от датата на откриване на
установените липси, съответно на 13.01.2023 г. С оглед на това, ответника дължи лихва
върху главницата от 3077,00 лева за периода от 13.01.2023 г. до 02.07.2023 г. включително
/датата предхождаща датата на завеждане на исковата молба/ в размер на 167,20 лева, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 03.07.2023
г. до окончателното й изплащане.
По изложените съображения, въззивния съд намира, че предявените искове са
основателни и като такива следва да бъдат уважени.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сторените от ищеца
разноски в размер на 1381,78 лева – адвокатско възнаграждение, държавна такса и депозит
вещо лице, следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. А. А., ЕГН **********, с адрес в ..., да заплати на ..., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление в ..., представлявано от управителя – М. Др. Д., на
основание чл. 211 КТ, вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ сумата в размер на 3077,00 лева,
представляваща стойността на причинени на дружеството щети под формата на липси
/получена, но неиздължена цена на доставени стоки по фактура № .../ ... г., фактура № .../ ... г.
и фактура № .../ ... г./, ведно със законната лихва от 03.07.2023 г. до окончателно изплащане
на вземането, на основание чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 167,20 лева, представляваща
мораторно обезщетение за забава върху главницата за периода от 13.01.2023 г. до 02.07.2023
г. включително, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1381,78 лева,
представляваща сторени от страната разноски в производството пред първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8