Решение по дело №231/2021 на Окръжен съд - Кърджали

МОТИВИ: ч.н. 231/2021г.

Представена е Европейска заповед за арест 14/2021г., издадена от
заместник- апелативен прокурор А. В. в Апелативна прокуратура-Тракис,
Република Гърция, въз основа на издадено от Едноличен Апелативен съд-
Тракис, осъдително Решение № 562/05-06-2018, влязло в сила на 19.10.2019г.,
с която се иска предаване на българския гражданин В. Р. ИЛ. от гр.К. с ЕГН-
**********, за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода” за общ срок
от 64 години /от които реално се изтърпяват двадесет и пет години/.
Същата е издадена с оглед изтърпяване на наложеното с посоченото
влязло в сила решение, наказание "лишаване от свобода” за престъпление,
описано, както следва:„ На споменатото по-долу място и време, умишлено, в
съвкупност и с користна цел, дава материална помощ другиму преди
извършване на деянието подпомагане и посрещане с цел да придвижването
във вътрешността на страната на тридесет граждани от трети страни, тоест
физически лица, които нямат гръцко гражданство, нито това на друга
държава - членка на Европейския съюз, по смисъла на чл. 20, ал. 1 от
Съглашението за функциониране на Европейския съюз, които не са имали
право да преминат на гръцка територия. По-конкретно, на неустановено с
точност място, със сигурност обаче на територията на България, на 06-08-
2015, по силата на нотариално заверено пълномощно номер 13983/06-08-
2015, отстъпва ползването на лек автомобил с регистрационни номера ****,
марка MERCEDES модел S-55 AMG, черен цвят, с номер на рама
WDB2200731A201674, който през споменатия по-горе период се е движил с
фалшиви регистрационни номера****, собственост на другия обвиняем Т. А.,
син на П. и на Т., умишлено, тъй като е знаел, че той на неустановено точно
място и време, във всеки случай няколко дни преди 8-02-2016, ще отстъпи
ползването на въпросния автомобил на другия обвиняем В. С., син на А. и на
М., гражданин на Молдова, вече временно задържан, знаейки, че същият, като
водач на споменатия вече автомобил на 08-02-2016 в 00:10ч. в района на с. Д.,
Александруполис и по-точно зад мелницата за маслини „Александрос”, ще
посрещне и качи с цел да ги закара до Тессалоники, споменатите по-долу
сирийски граждани, които не са имали право да преминат на гръцка
територия с цел придобиване на печалба, тоест лицата. 1) Сирийски
гражданин, мъж, (фам.) M. (име) H. син на M. A., роден на ***** в Сирия, без
лични документи, 2) Сирийски гражданин, мъж, (фам.) H. (име) J. син на A. S.
и на S. N., дата на раждане, ***** в Сирия, без лични документи, 3) Сирийски
гражданин, мъж, (фам.) S. (име) H. син на H. и на А. дата на раждане, ***** в
Сирия, без лични документи, 4) Сирийски гражданин, мъж, (фам.) S. (име) N.
син на A. A. и на F. М., дата на раждане, ***** в Сирия, без лични документи,
5) Сирийски гражданин, жена, (фам.) A. (име) R. дъщеря на M. E. и на N.,
дата на раждане, ***** в Сирия, без лични документи, 6) Сирийски
1

гражданин, жена, (фам.) S. (име) L. дъщеря на N. и на R., дата на раждане,
***** в Сирия, без лични документа, 7) Сирийски гражданин, жена, (фам.) S.
(име) G. дъщеря на J. и на N., дата на раждане, ***** в Сирия, без лични
документи, 8) Сирийски гражданин, жена, (фам.) S. (име) L. дъщеря на A. и
на S., дата на раждане, ***** в Сирия, без лични документи, 9) Сирийски
гражданин, мъж, (фам.) T. (име) R. син на J. и на L., дата на раждане, ***** в
Сирия, без лични документи, 10) Сирийски гражданин, жена, (фам.) T. (име)
R. дъщеря на J. и на L., дата на раждане, ***** в Сирия, без лични документи,
11) Сирийски гражданин, жена, (фам.) S. (име) R. дъщеря на S. и на O., дата
на раждане, ***** в Сирия, без лични документи, 12) Сирийски гражданин,
жена, (фам.) K. (име) S. дъщеря на K. и на R., дата на раждане, ***** в Сирия,
без лични документи, 13) Сирийски гражданин, жена, (фам.) K. (име) A.
дъщеря на K. и на R., дата на раждане, ***** в Сирия, без лични документи,
14) Сирийски гражданин, мъж, (Етт) K. (име) A. син на K. и на R., дата на
раждане, ***** в Сирия, без лични документи и 15) Сирийски гражданин,
жена, (фам.) K.(име) E. дъщеря на K. и на R., дата на раждане, ***** в Сирия,
без лични документи, тръгнали от Сирия през Турция, преминават в страната
сутринта на 07-02-2016, през р. Еврос (Марица) с гумени лодки с помощта на
турски трафиканти, с неизвестни на следствието лични данни, след което
един от трафикантите ги превежда пеша до неуточнено място в северната част
на обл. Еврос в близост до гръцко- турската граница, от където ги поема
споменатият по-горе обвиняем В. С. със споменатия лек автомобил. Това
деяние той (В. С.) извършва умишлено с користна цел, тоест извършва
деянието посрещане на вътрешната граница с цел да придвижи във
вътрешността на страната на споменатите по-горе сирийски граждани, срещу
заплащане на неустановена с точност сума, във всеки случай съставляваща
част от 2.000 до 5.000 евро, които всеки един от сирийските граждани е
платил за превоза си на трафикантите, тоест и той допринася за извършване
на описаното престъпление от другия обвиняем“.Същото е квалифицирано,
като „подпомагане за незаконно влизане и установяване ". Приложимите
разпоредби относно извършеното престъпление са описани, като „..тежко
престъпление, което се предвижда и наказва съгласно разпоредбите на чл.
1,12, 14,16,17, 18, 26, ал. 1а, 27, ал. 1а, 45, 79, 380, ал. 1а от Наказателния
Кодекс и Тежко престъпление, което се предвижда и наказва съгласно
разпоредбите на чл. 1,12,14,16,17,18, 26, ал. 1а, 27, ал. 1а, 45, 79, 94 от
Наказателния Кодекс и чл. 30, ал. 1 б-а от закон 4251/2014.
Що се отнася до размера на наказанието „лишаване от свобода”, то в
ЕЗА е посочен максимален срок на наказанието „лишаване от свобода“ -по 12
години за всяко превозвано лице, като за конкретното престъпление е
определен общ срок на „лишаване от свобода“ от 64 години, от които реално
се изтърпяват 25 години.
Така представеното в заповедта фактическо изложение сочи, че
издаващата държава е дала в необходимата за целите на изпълнението степен
описание на деянието, на времето и мястото на неговото извършване, както на
2

участието на поисканото за предаване лице в него. В заповедта е посочена и
правната квалификация на престъплението, за което И. е бил признат за
виновен, като е цитирана разпоредбата от приложимия материален
наказателен закон, както и нейното пълно текстово съдържание, включващо
вида и размера на предвиденото наказание. В същото време извършеното,
квалифицирано от чуждия съд като "подпомагане за незаконно влизане и
установяване ", макар да попада в графата престъпления за които не се
изисква двойна наказуемост, е наказуемо и по българския Наказателен
кодекс, тъй като описаните в заповедта обстоятелства покриват признаците от
престъпния състав на чл.281 ал.1 от НК, а именно " Който с цел да набави за
себе си или за другиго имотна облага противозаконно подпомага чужденец да
пребивава или преминава в страната в нарушение на закона, се наказва с
лишаване от свобода до пет години и с глоба от три хиляди до десет хиляди
лева“, и ал.2 от НК „Наказанието е лишаване от свобода от една до шест
години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, когато деянието е:1.
извършено чрез използване на моторно, въздухоплавателно или друго
транспортно средство;2. организирано от група или организация;3.
извършено по начин, опасен за живота на лицето;4. извършено по отношение
на лице, ненавършило 16-годишна възраст и 5. извършено по отношение на
повече от едно лице.“
В този смисъл за деянията , за които И. е бил признат за виновен и
осъден в издаващата държава, са налице условията на чл.36 ал.2 от ЗЕЕЗА, а
доколкото и наложеното наказание "лишаване от свобода", за чието
изтърпяване се иска предаването, отговоря на условието по чл.36 ал.1 от
ЗЕЕЗА и пречки за уважаване на искането, не се констатират.
На следващо място, съдът е длъжен да обсъди и прецени освен
условията на чл. 36, така и основанията за отказ по чл.39 и чл. 40 от същия
закон. Абсолютните основания за отказ да бъде изпълнена ЕЗА в случая
очевидно липсват – престъплението не е амнистирано в Република България
/същото попада под нейната юрисдикция, тъй като лицето е български
гражданин/, поисканият за предаване не е малолетен, а българският съд не е
уведомен, че исканото лице е осъдено за същото престъпление, което е
предмет на заповедта, с влязла в сила присъда на българския съд или на съда
на трета държава-член на ЕС. Отсъстват по делото данни И. да е привлечен
като обвиняем или да е подсъдим в страната ни преди получаването на
заповедта и то за същото престъпление, за което тази заповед е издадена.
Представената от Националната следствена служба справка, изготвена към
24.11.2021 година, сочи, че в Република България срещу В.И. не са
образувани и няма неприключили към настоящия момент наказателни
производства. Следователно, преди получаването на разглежданата
европейска заповед за арест в Република България не е било образувано
наказателно производство за престъплението, предмет на същата и в този
смисъл относителните основания за отказ по т.1 и т.1а на чл.40 ал.1 от ЗЕЕЗА
не са налице. Освен това, не е налице и хипотезата на т.2 от ал.1 на същата
3

разпоредба, тъй като макар престъплението да е подсъдни и на българския
съд съгласно чл.4 ал.1 от НК /поисканият за предаване е български
гражданин/, давностният срок за изпълнение на наказанието не е изтекъл
съгласно законодателството ни. На следващо място, макар и трансгранични
по своя характер, визираното в заповедта престъпление не е извършено нито
изцяло, нито частично на територията на Република България, нито на
територия, извън тази на издаващата държава, което да поставя въпроса за
отказ от изпълнение, основан на регламентираното в т.5 на чл.40 ал.1 от
ЗЕЕЗА основание.Факта,че подсъдимия е отстъпил ползването на процесния
лек автомобил на територията на РБългария, не променя обстоятелството, че
престъплението е осъществено с него на територията на издаващата държава,
а от друга страна в законодателството на РБългария не е предвидена забрана
за наказателно преследване на такова деяние, извършено извън нейната
територия.
Съдът установи предпоставки за приложение на хипотезата, уредена в
разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗЕЕЗА, във връзка с което прецени следното:
Европейската заповед за арест е издадена за изпълнение на наказание
"лишаване от свобода", наложено с влязло в сила осъдително решение на съд
в Гърция. Поисканото за предаване лице е български гражданин, живеещ
постоянно в Република България, в това число и към момента на задържането
му за изпълнението на заповедите. Същото лице, както и защитникът,
отправят искане за приложение на хипотезата в т.4 на чл.40 ал.1 от ЗЕЕЗА, а
именно българският съд да приеме привеждане в изпълнение чрез
компетентния български прокурор наложеното от чуждия съд наказание
"лишаване от свобода". Това искане съдът прецени като основателно поради
следното: Осъдения е български гражданин, декларира, че местоживеенето
му е в Република България, където живее семейството му и където работи.
Всичко това сочи, че поисканото за предаване лице няма никаква социална,
културна, езикова или друг вид обвързаност с издаващата държава. Това,
преценено на фона на неговата възраст, на личния и на семейството му
социален статус, аргументира извода, че изтърпяването на наказанието в
чуждата държава би рефлектирало в негативна степен, много по-висока от
тази, която предполага тежестта на наложената санкция. Изолирането на И. не
само от обществото, но и от родината му, би довело да поставянето му в
чужда езикова и културна среда и би създало силно и нежелано за целите на
наказанието лишаване от социално общуване, срещи с роднини, а и до
сериозно и нежелано ограничаване на възможностите му за полагане на труд
в затворническите условия. Всички тези нетипични и в същото време силно
отрицателни последици от наказанието "лишаване от свобода" биха били
избегнати, ако последното бъде изтърпяно в затвор на територията на
Република България. В същото време изпълнението на наказанието в
България по никакъв начин не бил намалило неговия респектиращ и
поправителен ефект и не би застрашило постигането на преследваните
санкционни цели, дори напротив – това изпълнение по-ефективно би
4

гарантирало тези цели доколкото изолирането на осъденото лице от
обществото за определен срок не е самоцел, а мярка, предполагаща
превъзпитателно въздействие чрез прилагане на индивидуални подходи,
чиято реализация в достъпна културна и езикова атмосфера безспорно би
било много по-постижимо.
Ето защо с оглед изложеното по-горе съдът намира, че следва да откаже
изпълнението на Европейска заповед за арест №14/2021г., издадена от
заместник- апелативен прокурор А. В. в Апелативна прокуратура-Тракис,
Република Гърция, въз основа на издадено от Едноличен Апелативен съд-
Тракис, осъдително Решение № 562/05-06-2018, влязло в сила на 19.10.2019г.,
с която се иска предаване на българския гражданин В. Р. ИЛ. от гр.Кърджали
с ЕГН-**********, за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода” за
общ срок от 64 години /от които реално се изтърпяват двадесет и пет
години/,като приема да се приведе в изпълнение от ОП- Кърджали
наказанието "лишаване от свобода” за общ срок от 64 години /от които
реално се изтърпяват двадесет и пет години/, наложено въз основа на
издадено от Едноличен Апелативен съд-Тракис, осъдително Решение №
562/05-06-2018, влязло в сила на 19.10.2019г.
Мотивиран от изложеното, съдът обяви решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/

2/

5

Номер на акта:	1
Дата:	6 януари 2022 г.
Съдия:	Георги Стоянов Милушев

Дело:	20215100200231
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	23 ноември 2021 г.

Решение по дело №231/2021 на Окръжен съд - Кърджали

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите