Определение по дело №1885/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ …….../20.12.2018 год.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито  заседание на двадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА  

                 ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА 

ПЛАМЕН АТАНАСОВ

                                                             

като разгледа докладваното от съдия Павлова

частно търговско дело № 1885 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, срещу разпореждане № 38159/28.09.2018 год. по ч.гр.д. № 14459/2018 год.-46 състав, с което е отхвърлено подаденото от частния жалбоподател заявление, В ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за изпълнение срещу Т.Б.К., ЕГН **********, с адрес: ***  за сумата 164.70 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение начислена за периода 11.09.2017 г. – 17.05.2018 г.; сумата 195,00 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения.

Твърди се в сезиралата съда жалба неправилност на обжалваното определение, тъй като в рамките на заповедното производство не се извършва проверка дали вземането съществува, тъй като неговата основна функция е да се установи дали това вземане е спорно между страните. Твърди се също, че не са налице сочените от заповедния съд основания да се приемат за нищожни договорните клаузи, въз основа на които са начислени претендираните вземания, поради което липсва основание за отказа на съда да бъде издадена заповед за изпълнение. Настоява се за отмяна на обжалваното разпореждане и произнасяне по същество, с което се уважи подаденото заявление и в тази част.

 

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

         

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление подадено от заявителя „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, срещу Т.Б.К., ЕГН **********, с адрес: ***  за суми по договор № 5381905/07.09.2017г., сключен с „Вива Кредит“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на 04.05.2018 год. чрез договор за цесия на заявителя.

Като е приел, че договорните клаузи, предвиждащи заплащане на неустойка за неизпълнение задължение за предоставяне на обезпечение след сключване на договора, както и клаузата, предвиждаща заплащане на разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения, са нищожниа, заповедният съд е отхвърлил заявлението в тази му част, което е и предмет на настоящото произнасяне.

Настоящият състав споделя крайния извод на заповедния съд, макар и по различни съображения, като намира, че въпреки наличието на редовно сезиране на компетентния съд с надлежен формуляр по чл. 410 ГПК, в заявлението не се съдържа индивидуализация на всяко едно от претендираните вземания в достатъчна степен по вид, основание и размер.

Съгласно чл. 410 ал.2 от ГПК заявлението следва да покрива изискванията за редовност на искова молба, т.е. трябва да е налице индивидуализация на вземането чрез точно посочване на фактите и обстоятелствата, от които произтича. Това е необходимо именно защото към заявлението по чл. 410 от ГПК заявителят не представя писмени доказателства /нито съдът събира такива/, от които да се установи основанието на вземането и неговия размер и за да прецени длъжника дали да възразява по заповедта за изпълнение. Индивидуализация на вземането е необходима и предвид изискването за идентичност между предмета на заповедното производство и исковото, което се преценява въз основа на заявлението и исковата молба.

Не може да се каже, че вземането за неустойка отговаря на посочените изисквания. Според посоченото в т.12 на заявлението, при подписване на договора за кредит длъжникът се е задължил в тридневен срок да предостави на заемодателя обезпечение – поръчител, който да отговаря на определени изисквания или банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора за целия срок на договора. Тъй като заемателят не бил изпълнил задължението да осигури поръчител, на същия е начислена неустойка за неизпълнение на задължението с начална дата третия ден от усвояване на заемната сума до падежа на договора. Твърди се, че неустойката е компенсаторна, а не мораторна за забава. Начислената неустойка, според заявителя е разсрочена във всяка от погасителните вноски и дължима на съответните падежни дати. Липсва обаче посочване въз основа на кои договорни клаузи е дължима, как и по какви критерии е определен размера на неустойката, основанието за разсрочване плащането и включването му в погасителния план, който между другото се подписва при сключване на договора, към който момент няма как да е изтекъл срокът за изпълнение задължението от страна на длъжника да предостави исканото обезпечение.

Не е индивидуализирана по изискуемия начин и претенцията за разходи по извънсъдебно събиране на вземането. Единствено посочено в т.12 от заявлението е, че при забава на длъжника в плащането се предприемат действия по събирането му, включващи и ангажиране дейността на служител, който осъществява и администрира дейността по събирането. По-горе се сочи, че принципно „Вива кредит” ООД /цедентът по вземането/, съгласно Тарифата си, правел разходи за изпращане на съобщения, писма, покани, телефонни разговори и други. Посочването на обща сума за разходи не е достатъчно, тъй като следва да се детайлизира по пера – колко и за какъв вид разход.

За пълнота следва да се посочи и следното: С оглед предназначението на заповедното производство да изключи именно исковия ред за установяване на безспорни вземания съдът приема, че същото може да има за предмет само съдебно защитими права /арг. от чл. 410 ал.1 т.1 и чл. 422 ал.1 ГПК/. Ето защо неоснователни са съжденията в частната жалба, че в рамките на заповедното производство, заповедният съд не разполага с компетентността да формира извод за нищожност или не на дадена клауза, но с оглед нередовността на сезирането тази преценка в конкретния случая се явява преждевременна.

Налага се извод за неоснователност на частната жалба, поради което и обжалваното разпореждане следва да се потвърди.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 38159/28.09.2018 год. по ч.гр.д. № 14459/2018 год.-46 състав, с което е отхвърлено подаденото от частния жалбоподател заявление, В ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за изпълнение срещу Т.Б.К., ЕГН **********, с адрес: ***  за сумата 164.70 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение начислена за периода 11.09.2017 г. – 17.05.2018 г.; сумата 195,00 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              

 

                                                     

                                                      ЧЛЕНОВЕ: