№ 51
гр. Варна, 30.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно
гражданско дело № 20223000500040 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Въззивникът ДЪРЖАВАТА ЧРЕЗ МИНИСТЪРА НА
ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ, чрез представляващият
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ редовно призован, не се
представлява.
Съдът докладва постъпилото по ел. поща на 28.03.2022 г. заявление от
Калоян Д., като пълномощник на Министъра на земеделието, с което сочи, че
са възникнали пречки от здравословен характер за неговото присъствие в
днешно съдебно заседание, поради което моли да бъде отложено за друга
дата, а в случай, че делото се гледа в открито с.з. съдът да вземе предвид, че
поддържа изцяло съображенията изложени във въззивната жалба. Към
заявлението е представен медицински сертификат за положителен резултат от
извършен на 28.03.2022 г. тест за COVID-19.
Въззивникът АНДР. В. АНДР. , редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Г.М., редовно упълномощен и приет от съда от
първата инстанция.
АДВ.М.: Представям договор за правна защита и съдействие, оказвам
безплатна правна помощ.
Според мен няма пречки да се даде ход на делото, но предоставям на
съда, с оглед комплексираната ситуация в цялата страна и възможността
всеки един от нас да заболее, но от друга страна става дума за държавно
учреждение, което има множество предполагам юрисконсулти, така, че
според мен няма пречка да се даде ход на делото, но предоставям на съда.
1
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
тъй като в действителност е налице внезапно възникнала непреодолима
пречка за юрисконсулт Д. да се яви в днешно с.з. като процесуален
представител на Държавата чрез Министъра на земеделието, но
същевременно съобрази, че представляващият Държавата държавен орган,
разполага с повече от един юрисконсулт, които са в състояние да
осъществяват процесуално представителство, поради което намира, че следва
да бъде даден ход на делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ И ПОСТЪПИЛИТЕ ОТГОВОРИ
Производството по в.гр.д. № 40/2022 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивни жалби на двете страни срещу
различни части от решение № 260156/ 02.11.2021 г., постановено по гр.д. №
48/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд, както следва:
По въззивна жалба на Държавата, подадена чрез юрисконсулт Д.,
против решението на окръжния съд в ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът й
по чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК срещу АНДР. В. АНДР. за
установяване съществуване на вземания по чл.30 от сключения между тях
договор за аренда № ТА-18-19-1-37/21.09.2018 год. за неустойка за забавеното
изпълнение на парични задължения, определена в размера на договорения
лихвен процент от 0.3% за всеки просрочен ден в плащането на годишното
арендно възнаграждение от 189 802.71 лв. на две вноски от по 94 901.35 лв. за
стопанската 2019/2020 год., предмет на заповед № 857/24.08.2020 год. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 20203230102047/2020 год. на Добричкия районен съд за
горницата над 88 287.57 лв. и до пълния размер на заявяването му от
114 885.17 лв., поради : недължимост на неустойка за сумата от 15 869.37 лв.
за забавено изпълнение в плащането на първа и втора вноска от арендното
възнаграждение за времето от 13.03.2020 год. до 08.04.2020 год. и поради
погасяване на задълженията с плащане в размер на 10 728.23 лв. в хода на
процеса, конкретно посочени в решението.
Въззивникът е навел оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната му част, поради постановяването му в нарушение на
процесуалните правила, на материалния закон и поради необоснованост, като
е молил за отмяната му в тази част и за уважаване на исковете изцяло.
Изложил е, че окръжният съд: неправилно, при липсата на относимост към
настоящия договор, приложил разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение в ред. от 13.03.2020 г. до
2
08.04.2020 г. (задълженията по договори за аренда, по които държавата е
страна не попадали в предвидените в закона хипотези); предвид изричното
разпореждане на чл. 422, ал.3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист
при отхвърляне на иска, неправилно съобразил факта на частично
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издаден изпълнителен лист въз основа на разпореждане за
незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
Ответникът АНДР. В. АНДР., чрез адв. Г.М., е подал писмен отговор на
жалбата и по съображения за неоснователността на всяко от оплакванията и
за правилността на обжалваната част от решението, е молил за
потвърждаването му в тази част и за присъждане на разноските.
По въззивна жалба на АНДР. В. АНДР., подадена чрез адв. Г.М., против
решението на окръжния съд, в ЧАСТТА, с която е признато за установено на
основание на чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК по отношение на
АНДР. В. АНДР., съществуването на вземания на Държавата, заявени от
министъра на земеделието,храните и горите по чл.30 от сключения между тях
договор за аренда № ТА-18-19-1-37/21.09.2018 год. за неустойка за забавеното
изпълнение на парични задължения, определена в размера на договорения
лихвен процент от 0.3% за всеки просрочен ден в плащането на годишното
арендно възнаграждение от 189 802.71 лв. на две вноски от по 94 901.35 лв.
за стопанската 2019/2020 год.,възлизащи в общ размер на сумата от 88 287.57
лв. и предмет на заповед № 857/24.08.2020 год. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.
№20203230102047/2020 год. на Добричкия районен съд., както следва: 1./
19 233.24 лв. - неустойка за забавеното плащане на сумата от 40 000 лв., като
част от първа вноска за времето от 02.10.2019 год. до 12.03.2020 год., вкл. и
от 09.04.2020 год.- 28.05.2020 год., вкл.;2./ 35 020.10 лв. -неустойка за
забавеното плащане на сумата от 54 901.36 лв. като част от първа вноска за
времето от 02.10.2019 год. до 12.03.2020 год.,вкл. и от 09.04.2020 год.-
01.06.2020 год., вкл.; 3./34 034.23 лв. - неустойка за забавеното плащане на
сумата от 84 802.72 лв., като част от втора вноска за времето от 01.02.2020
год. -12.03.2020 год., вкл. и от 09.04.2020 год.- 01.06.2020 год. вкл., както и в
ЧАСТТА, с която АНДР. В. АНДР. е осъден да заплати на Държавата
сторените в производството съдебно-деловодни разноски, както следва: по
ч.гр.д.№ 2047/2020 год. на Районен съд Добрич: сумата от 1 980 лв. -
заплатена държавна такса; по гр.д. № 3703/2020 год. - сумата от 1 980 лв.
заплатена държавна такса; по гр.д. № 48/2021 год. -сумата от 129.28 лв.
заплатено възнаграждение на вещо лице и сумата от 360 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Въззивникът е сочил, че решението в обжалваната част е недопустимо,
евентуално – неправилно, като е молил за обезсилването му, евентуално – за
отмяна и отхвърляне на иска и за присъждане на сторените по делото
разноски. Изложил е, че окръжният съд: - недопустимо се произнесъл по иск
за неустойка, при предявена претенция за лихви; - произнесъл се по
3
недопустима, поради липса на правен интерес, претенция предвид частична
отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на
изпълнителния лист за сумата от 46 456,07 лв.; - неправилно тълкувал
договора и приел наличие на изискуемост на второто плащане, а от там – и на
забава, както и на задължение за плащане на обезщетение по чл. 30 от
договора, като освен това не разпределил с доклада си доказателствената
тежест във връзка с тълкуването на договора; - допуснал процесуални
нарушения, като първоначално не включил изобщо в доклада по делото
възраженията, направени по реда на чл. 411 ГПК – заявено такова за
прекомерност на неустойката, което било свързано както с
недействителността на неустойката, така и с отнасянето към платената
законната лихва и представляващо, „макар да не е формулирано изрично в
този смисъл“ искане за намаляване на неустойката поради прекомерност, а
впоследствие включил, но не разпределил доказателствената тежест на
страните по възражението за намаляване на неустойката поради
прекомерност и не разгледал това възражение;
Позовано на процесуални нарушения, е поискал изготвяне на нов
доклад с включване на спорния въпрос за тълкуване на съдържанието на
клаузата на чл. 30 от договора и допускане до разпит на свидетел „за
установяване на спорните клаузи по договора“, както и включване в доклада
на възражението „за недействителност на неустойката поради прекомерност с
действително претърпените вреди и намаляването на същата“ с разпределение
на доказателствената тежест по него, респ. за даване на указания по чл. 146,
ал.2 ГПК. Поискал е и назначаване на СИЕ, която като има предвид
извършените плащания (към ищеца и разпределенията от ЧСИ) както и
предвид размера на законната лихва върху забавените плащания да даде
заключение какви суми са погасени от законната лихва и има ли непогасени
такива.
Държавата, чрез юрисконсулт Д., е подала писмен отговор, с който е
оспорила жалбата и по съображения за неоснователност на всяко от
оплакванията, е молила за отхвърлянето й, като се е противопоставила на
доказателствените искания.
Въззивните жалби са подадени в срок от лица с правен интерес от
обжалване на решението на първата инстанция в съответните му части, като
неизгодно за всяка от тях, редовни са и допустими.
Съдът с определението си от разпоредително заседание е оставил без
уважение исканията във въззивната жалба на АНДР. В. АНДР..
АДВ.М.: Поддържам подадената от нас въззивна жалба. Оспорвам
въззивната жалба на другата страна. Поддържам отговора.
Бих искал да направя едно възражение по доклада, с оглед неуважаване
на доказателствените ни искания, включително и недопълване на доклада Ви.
4
Действително във възражението по чл. 414 от ГПК е направено възражение за
прекомерност на неустойката, като не са посочени правните последици на
това възражение, т.е. не е посочено дали се касае за нищожност на клаузата,
или за намаляване. Но дори да се приеме, че се касае за нищожност според
нас това включва и намаляването, поради принципа, че по-голямото включва
и по-малкото. Затова според мене, с цялото ми уважение към уважаемия съд,
Ви моля да измените доклада си по начина, по който сме направили искането
си във въззивната жалба и евентуално да отмените определението си, с което
не допуснахте доказателствените искания. Но дори и да не го направите, моля
да имате предвид казаното от мен по съществото на спора, като в днешното
съдебно заседание представям едно решение между същите страни от
17.01.2022 г. на ДРС, представям го не като доказателство, а за сведение. ДРС
възприе възражението за прекомерност и намали неустойката по договора в
размер на 2 пъти от законната лихва. В този смисъл дори да не отмените
определението си, моля да имате предвид като съдебна практика, макар и
невлязло в сила посоченото решение, както и обстоятелството, че
изчисляването на законната лихва може да се направи от съда, без да са
необходими специални знания и умения. Ние поддържаме, че годишна лихва
в размер над 100 % накърнява добрите нрави и следва да бъде намалена до
двукратния размер на законната лихва, както е приел Районен съд - Добрич.
Съдът намира, че не са налице основания за изменение или отмяна на
определението в частта му, с която е оставено без уважение искането на
въззивника А.А. за изготвяне на нов доклад, с включване на въпрос за
тълкуване съдържанието на клаузата на чл. 30 от договора, за включване в
доклада за възражението за недействителност на неустойката поради
прекомерност с действително претърпените вреди и намаляване на същата, с
разпределение на доказателствената тежест по това възражение, за даване на
указания по чл.146, ал.2 от ГПК, за допускане до разпит на свидетел за
установяване на спорните клаузи по договора, както и за назначаване на СИЕ
с посочените задачи, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение искането за изменение на определение №
93/01.03.2022 г. в частта му, с която са оставени без уважение исканията във
въззивната жалба на въззивника А..
Съдът намира, че представеното решение от процесуалния представител
на въззивника А., постановено по гр.д. № 3878/2020 г. по описа на ДРС не
съставлява доказателство, което следва да бъде приобщено по делото, но
същото следва да бъде приложено към кориците по делото за сведение,
5
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение искането за приобщаване на цитираното
решение като доказателство по делото. Прилага същото към задната корица
на делото.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
АДВ.М.: Нямам други доказателствени искания.
Съдът
О П Р Е Д Е ЛИ:
ПРИЕМА и прилага представения от адв. М. договор за правна защита
и съдействие от 25.03.2022 г.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ.М.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите жалбата и да
присъдите в полза на доверителя ми сторените по делото разноски в размер
на платената държавна такса пред настоящата инстанция, а на мен да
определите минимален адвокатски хонорар, съобразно Наредба № 1/2004 г. и
на основание чл.38 от ЗАдв.
Действително няма отговор на исковата молба, но с възражението по чл.
414 от ГПК, е направено възражение за прекомерност на неустойката.
Уважаемият съд има всичките правомощия да се произнесе доколко е
основателно това възражение, като според нас по-голямото включва и по-
малкото, а именно, че ако клаузата не е нищожна, поради противоречие с
добрите нрави следва да бъде намалена поради прекомерност. Считаме също
така, че и без специални знания на съда и съдебната практика приема, че
законната лихва в двукратния размер достатъчно добре обезпечава вредите на
ищеца, като в случая неустойка в размер на над 100 % годишно, дори може да
се приеме, че противоречи на добрите нрави. На всички е известно, че няма и
заложни къщи, които работят с такива лихви. Договорът е написан без да
може да влияем на неговото съдържание, както е заявено и от ищеца по
делото. Така че клаузата за неустойка без горен размер, ние сме физическо
6
лице и затова сме направили това възражение. Моля за кратък срок за
писмени бележки.
Съдът дава възможност на процесуалния представител на въззивника А.
да депозира в писмен вид съображенията си по съществото на спора, в срок
до 06.04.2002 г. включително, след което обяви, че ще се произнесе с решение
в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7