О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1413 29.07.2019
г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На двадесет и девети юли през две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №878 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №72 от 15.04.2019г. по гр.д.№596/18г. на РС- Поморие са изменени мерките по чл.59,
ал.4 от СК по отношение на детето Живко Тодоров И. ЕГН:********** в частта
относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето, както и
режима на лични отношения между бащата и детето, определени със споразумение по
в.гр.д.№1592/2014г. по описа на БОС, като упражняването на родителските права е
предоставено на бащата Т.Ж.И., местоживеенето на детето е определено при
бащата, определен е режим на лични отношения между майката А.С.Ш. и детето,
както следва: всяка първа, втора и четвърта седмица от месеца от 17ч. на
петъчния ден до 16ч. на неделния ден с преспиване при майката, 45 дни през
лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, пет дни от зимната
ваканция, три дни от пролетната ваканция и редуване между родителите на
коледните и новогодишните празници, като по време на коледните празници на
всяка нечетна календарна година детето да бъде при майка си, а на новогодишните
при баща си и обратно- всяка четна година по време на коледните празници детето
да е при при баща си, а новогодишните- при баща си, като при осъществяване
режима на лични отношения майката следва да взема детето от дома на бащата и да
го връща отново там. Майката е осъдена да заплаща на детето , чрез неговия баща
и законен представител месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от влизане
на решението в сила до настъпване на законни основания за изменението.
Ответницата е осъдена да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 590
лв.
С определение №288 от 8.05.2019г.
ответницата е осъдена да заплати в полза на държавата държавна такса в размер
на 216 лв. по сметката на РС-Поморие.
Страните са уведомени за
решението както следва: ищецът- на 18.04.2019г.; ответницата- на 23.04.2019г.
На 7.05.2019г. против решението е
постъпила въззивна жалба от адв.М.Д. като пълномощник на А.С.Ш.. С нея
решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания, че решението е
недопустимо, неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Оплакванията в жалбата могат да
бъдат обобщени в няколко групи: 1/ че делото не е разгледано от безпристрастен
съд /недопустимо подчертаване на дати, свързани с престоя на въззивницата в
болница; събиране на доказателства, които са удобни само на ищеца, както и
неприемане на исканите от ответницата доказателства; използване на крайна
терминология- напр. „абсурдни доказателства“, разгледано е от съда, отхвърлил
молбата за домашно насилие и др., поради
което счита, че решението следва да се
обезсили и делото – върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав на
съда; 2/ че по делото са обсъждани доказателства, които са недопустими и
неотносими към предмета на делото- прокурорско постановление от 21.11.2017г. на
РП; цитирани били глоби; взета била предвид справка за психологическо
изследване; 3/ липса на мотиви и анализ на доказателствата- защо се кредитират
само показанията на едната баба, но не и на другата; защо се кредитират данните
в социалния доклад и каква е неговата доказателствена стойност; защо не са
анализирани изводите на вещото лице, че липсва родителско отчуждение по вина на
майката, както и устно изложените обяснения на експерта в съдебно заседание, че
извън контекста е извадено посоченото в експертизата, че Ш. не би могла да
участва в процеси на вземане и изпълнение на решения относно Живко. Развити са
съображения. Сочи се, че майката се грижи добре за детето, което е винаги
облечено, нахранено и отоплено. Не е имала нервни кризи, а след раждането на
детето веднъж изпаднала в депресия. Твърди се, че след принудителното
настаняване в клиника въззивницата се лекува своевременно и се грижи за детето.
Приема последователно медикаменти за успокояване на тревожността си, но това не
ѝ пречи да се грижи за детето. Сочи, че не е ходила на работа, защото
детето е с астма. Поради това, по препоръка на лекар, детето отсъствало от
училище и било лекувано в домашни условия и на друго място. То не посещавало
училище и защото било с извадени сливици, на която операция присъствал и
бащата. За благополучието на семейството допринасяла единствено бабата на
детето по майчина линия, която непрекъснато работела, за да се справя. Бащата
бил „неделен“ баща, детето не го познавало, когато решал да упражни правата си
оставял детето да спи на тъмно, от което то се плашело, лягало непреоблечено и
недобре нахранено. Сочи се също, че пръстът на детето бил прищипан, а в дома на
бащата детето било тормозено от братовчедите си. Детето било водено в мръсния
автосервиз, след което отново било болно. Твърди, че детето било стресирано от
поведението на бащата, който го водел по психолози и полиция, за да доказва, че
детето е щастливо с него, макар същото да отива насила при него под заплахата,
че майка му ще влезе в затвора. При осъществяване режима на лични контакти
въззивницата чувала обиди, скандали, включително пред свидетели. Спрямо нея,
както и спрямо детето било осъществявано домашно насилие от страна на
въззиваемия. Моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно,
недопустимо- постановено свръхпетитум и вместо него се постанови ново, с което
да се отхвърли жалбата.
Направени са следните
доказателствени искания: да се изиска делото за домашно насилие, образувано от
въззивницата против въззиваемия; да се допуснат до разпит свидетели, които да
установят начина, по който се грижат за детето двамата родители; да се изиска
справка от полицията за жалбите и преписките срещу ответника; да се назначи
психиатрична експертиза на двете страни. Представя заверен препис от
амбулаторен лист №2623 от 24.04.2019г. и рецепта.
На въззивницата са дадени
указания за отстраняване нередовности във въззивната жалба, както и за
уточняване твърденията които ще доказва с исканите във въззивната инстанция
доказателства, както и за уточняване на доказателствените искания /разпореждане
от 21.06.2019г./.
Същите са изпълнени своевременно,
като е представено пълномощно, от което е видно, че адв.Д. е упълномощена да
представлява въззивницата пред БОС. Приложена е и молба, с която въззивницата
потвърждава действията на адв.Д. по подаването на въззивната жалба. Поставени
са въпроси към психиатричната експертиза, конкретизирани са обстоятелствата,
които ще се установяват със свидетелските показания, посочен е номер на висящо
дело за домашно насилие в Бургаския окръжен съд, като е направено искане за
спиране на настоящото дело до произнасянето на съда по в.гр.д.№821/19г. на БОС.
Направено е искане за издаване на съдебно удостоверение.
Срещу въззивната жалба е постъпил
отговор от страна на въззиваемия Т.Ж. Панайотов, чрез пълномощника му адв.Х..
Същият намира обжалваното решение за правилно- постановено в съответствие с
материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила, мотивирано и
обосновано, поради което моли да бъде потвърдено. Сочи, че районният съд е
изложил подробно и обосновано своите съображения, като е мотивирал изводите си
на база всички обсъдени доказателства по делото в тяхната съвкупност. Намира за
безспорно установено поведението на майката спрямо бащата и детето през
последните години- препятстване по всякакъв начин на установените със съдебното
решение и споразумение лични контакти между бащата и детето; желанието детето
да бъде отчуждено и откъснато от бащата, да бъде настроено, да се прекъсне
връзката им, проектирайки негативните си възприятия спрямо бившия съпруг върху
детето. Установен бил занижения родителски капацитет на майката, липсата на
отговорност и трезва преценка по всички важни за детето решения, свързани с
отглеждането и възпитанието му. Детето многократно било подвеждано от нея,
подпомагана от бабата на детето, относно училищните навици и по повод
отношенията му с бащата. Всички важни решения за детето били вземани еднолично
от нея, независимо от желанието или мнението на другия родител. С цел да запази
упражняването на родителските права майката спекулирала със здравословното
състояние на детето, което боледувало периодично единствено от естествени за
неговата възраст заболявания- инфекции на горни дихателни пътища, алергии,
отстраняване на трета сливица, които не се отнасяли към хроничните, още повече
към редките заболявания, каквито се твърдели без доказателства и основание.
Майката не работела дългосрочно, разчитайки на подкрепата на своите родители и
редовно изплащаната издръжка, с което не давала добър пример на детето относно
гражданските му отговорности. Проявявала неуважение към институциите- не
спазвала съдебното решение, не зачитала предприетите в тази връзка законни
действия от съответните служби. Намира, че това ѝ поведение било
продиктувано както от неуспешния брак, така и от здравословното ѝ
физическо и психическо състояние. На следващо място се сочи, че по делото са
изяснени желанието на бащата да поеме отговорността за отглеждането на детето,
жилищните условия в дома му, подкрепата на семейството и приятелите му за
съдействие в отглеждането, личностния и родителски капацитет на бащата. Намира,
че с оглед доказаната ненарушена връзка между бащата и сина, привързаността на
детето към бащата и желанието му да прекарва повече време с него и семейството
му, не са налице психологически затруднения и риск, препятстващи преместването
на детето в жилището на баща му. По-нататък са изложени съображения, че
доказателствата са обсъдени и преценени от съда правилно и в тяхната
съвкупност, а решението на съда е взето по вътрешно убеждение, отговарящо на
фактите и действителната ситуация по случая. Предвид характера на
производството на ответницата била дадена възможност да събере всички
доказателства, с които разполага, макар и след срока за отговор. Съдебният
състав разгледал случая в неговата цялост, без пристрастия, обсъдил е спорните
моменти и правилно постановил решение в полза на въззиваемия. В интерес на
детето било упражняването на родителските права да бъде възложено на
въззиваемия, доколкото всички събрани по делото доказателства установявали, че
с оставянето на детето в дома на майката същото е в риск, а разширеният режим
на лични отношения с майката гарантирал безпроблемния преход. Освен това в
жалбата се излагат нови фактически твърдения, че макар след първото по делото
заседание майката временно започнала да изпълнява режима на лични отношения,
същата използвала случая да образува нови дела срещу въззиваемия с цел натиск-
да се откаже от настоящото дело. Образувано било гр.д.№155819г. на ПРС за
домашно насилие, гр.д.№165/19г. на ПРС- за увеличение на издръжката /спряно/,
както и гр.д.№164/2019г. на ПРС с искане за промяна режима на лични отношения
между бащата и детето /прекратено/. Същото съставлявало злоупотреба с
процесуални права и индиция за неоснователността на исканията на въззивницата.
Счита, че размера на дължимата издръжка е правилно определен. В заключение се
изтъква, че въззивната жалба е неоснователна, неподкрепена с доказателства,
изпълнена с обидни квалификации спрямо въззиваемия, семейството му и неговата
работа, като в нея били нахвърляни единствено множество неверни, лъжовни
твърдения и спекулации, неотговарящи на действителната ситуация. Моли жалбата
да се отхвърли, а решението на ПРС- да се потвърди. Претендира разноски. Моли
доказателствените искания на въззивницата да не бъдат уважавани, като се
позовава на ограниченията на чл.266 и чл.156, ал.2 и ал.4 ГПК.. Счита, че
искането за назначаване на психиатрична експертиза на двете страни като
преклудирано и целящо единствено отлагане на делото. Представя преписи от решение
по гр.д.№155/2019г. на ПРС, определение от 13.03.2019г. по гр.д.№164/19г. на
ПРС и определение от 16.04.2019г. по гр.д.№165/19г. на ПРС.
Въззиваемият, че процесуалният си
представител е взел становище и по повод
уточняваща молба на въззивницата. Моли искането за психиатрична експертиза да
не бъде допускано, тъй като същото според него цели шиканиране на процеса.
Заявява, че въззиваемият е психично здрав, дееспособен гражданин, а от друга
страна , че не е твърдял, че Ш. е недееспособна. Сочи, че същата има психически
проблем, който не ѝ пречи да разбира свойството и значението на
постъпките си. Моли, в случай, че се допусне свидетел на въззивната страна, да
бъде допуснат свидетел и на въззиваемия, който ще установява спазва ли се
режима на лични отношения в хода на процеса и има ли усложнения, съдейства ли
майката и какво е поведението ѝ, както и за това как се чувства детето
при престоя му в дома на бащата. Намира искането за издаване на съдебно удостоверение
за недопустимо, понеже не бил посочен номер на делото, за което се иска.
Заявява, че в РС- Поморие е образувано само едно дело по ЗЗДН-
гр.д.№155/2019г., решението по което било потвърдено с решение по
в.гр.д.№821/19г. на БОС, поради което не е налице основание за спирането му.
Представя заверен препис от решението.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбите:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок, от страна, която има правен интерес да го обжалва. След
отстраняването на нередовностите в срок следва да се приеме, че жалбата е
подадена от надлежно упълномощен адвокат. Същата отговаря на изискванията на
чл.260 и 261 ГПК /вероятно е налице техническа грешка в искането до съда, която
следва да бъде отстранена чрез уточнение/. Отговорът също е подаден от
упълномощен за това адвокат.
По доказателствените искания
съдът намира следното:
Предвид обстоятелството, че
предмета на делото касае правата и интересите на ненавършило пълнолетие лице,
за съдът съществува задължение на страните за изясняване на фактите, свързани с
постигането на най-добрия интерес на детето, като служебното начало е засилено.
Затова доказателствените искания на страните не са преклудирани.
1/ По искането за психиатрична
експертиза на страните.
По делото са налице твърдения и
данни за влошено психично здраве единствено по отношение на въззивницата,
поради което съдът намира за допустима и относима исканата експертиза
единствено по отношение на нея. Неоснователно е възражението на въззиваемия, че
не е твърдял, че въззивницата е недееспособна. В жалбата са маркирани
оплаквания, че производството по делото, вкл. по домашното насилие са проведени
докато майката е била настанена за принудително лечение, като дори в отговора
на въззивната жалба се оспорва възможността
й да прави трезва преценка за всички решения относно детето, а като една
от причините за поведението ѝ се сочи психическото ѝ състояние. Към
въпросите, поставени от пълномощника на въззивницата, следва да се поставят и
въпроси от страна на съда, с цел изясняване на правно-релевантните факти.
2/ искането за разпит на
свидетели е допустимо и относимо, и следва да се уважи, като се допусне по един
свидетел за всяка от страните, при режим на довеждане.
3/ искането за изискване на делото
за домашно насилие следва да се уважи.
4/ искането за съдебно
удостоверение за снабдяване с преписи от книжа по дела за домашно насилие в ПРС
не е неотносимо и необходимо, поради което следва да се отхвърли. Няма данни за
друго дело, освен това, което вече е постановено да бъде изискано за прилагане
към настоящото. Освен това, след като въззивницата е страна по тези дела същата
не се нужда е от удостоверение, за да се снабди с преписи от тях.
5/ искането за изискване на
справка от полицията за жалбите и преписките срещу ответника не е уточнено, и
понеже е общо формулирано, следва да се остави без уважение, доколкото не може
да се прецени дали изобщо преписките са относими към предмета на настоящото
дело /не е ясно кои са страните, за кой период се отнася искането и пр./.
6/ писмените доказателства,
представени от страните следва да бъдат приети.
Искането за спиране на настоящото
дело до приключване но в.гр.д№821/19г. по описа на БОС е неоснователно,
доколкото делото е приключило с влязло в сила решение.
Съдът, във връзка със
задължението си да следи за интересите на детето и на основание чл.8, ал.1 ГПК
и във връзка с правомощията си по чл.176 ГПК намира, че следва да изслуша лично
и непосредствено родителите по правно-релевантните факти. Не е установена
трудовата заетост и доходите на двамата родители, като по делото липсва
конкретна информация за доходите и възможностите им да се грижат за детето,
поради което на същите следва да се даде възможност да ги установят, като
ангажират допълнителни доказателства. Следва да бъде допусната и допълнителна
психологическа експертиза, понеже се установява, че основното заключение е
извършено в период, в който майката е била настанена за лечение, като през това
време не е осъществена пряка среща между бащата и детето в присъствието на
експерта.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА в.гр.д.№878/19г.
по описа на Бургаския окръжен съд за 7.10.2019г. от 10.30ч., за която дата и
час да се уведомят страните и Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Поморие.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад на въззивната жалба, отговора на въззивната жалба, както
и останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на
настоящото определение.
УКАЗВА на въззивницата,
че най-късно в съдебното заседание следва да уточни искането си до съда,
съдържащо се в петитума на жалбата: дали иска да се отхвърли ЖАЛБАТА /подадена
от нея/, или ИСКА по чл.59, ал.9 СК / предявен от въззиваемия/.
ДА СЕ ИЗИСКА за прилагане към настоящото дело гр.д.№155/19г. на РС-Поморие.
ДОПУСКА писмените
доказателства, представени от страните: препис от амбулаторен лист №2623 от
24.04.2019г. и рецепта; преписи от решение по гр.д.№155/2019г. на ПРС,
определение от 13.03.2019г. по гр.д.№164/19г. на ПРС, определение от
16.04.2019г. по гр.д.№165/19г. на ПРС и решение от 15.07.2019г. по
в.гр.д.№821/19г. на БОС.
ДОПУСКА до разпит по един свидетел за всяка от страните, при режим на
довеждане-
свидетелят следва да бъде осигурен в съдебно заседание от страната, която е
поискала разпита му.
ДОПУСКА съдебно- психиатрична експертиза на
въззивницата А.С.Ш. ЕГН:********** ***, която да отговори на следните
въпроси:
1.
Страда ли А.С.Ш. от психическо заболяване, от кога, с каква диагнозата? Има
ли заболяването хроничен характер? Провежда ли се лечение? Може ли Ш. да се
грижи за себе си и за детето си? Представлява ли Ш. опасност за себе си и за
околните?
2.
Може ли Ш. да участва в процеса като дееспособно лице, може ли да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги контролира и това пречи ли на
осъществяването на родителските права?
СЪДЕБНО-ПСИХИАТРИЧНАТА ЕКСПЕРТИЗА да се изпълни от
вещото лице АНТОАНЕТА ЛЮБЕНОВА ГЛАВАНОВА – ОДПЗС, след депозит в
размер на 200 лв., платим от въззивницата в 10-дневен срок от получаването на
настоящото определение, по депозитната сметка на Бургаския окръжен съд, като в
същия срок следва да се представи по делото и квитанцията за внесения депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на съдебно-психиатрична експертиза на въззиваемия Т.Ж.И..
ДОПУСКА ДОПЪЛНИТЕЛНА съдебно-психологична експертиза, вещото лице по която след срещи
с детето в присъствието на всеки от двамата родители поотделно, да даде
заключение относно желанието на детето при кого от двамата иска да живее, както
и дали същото е свободно формирано или манипулирано, каква е връзката между
всеки от родителите и детето, какъв е родителския капацитет на родителите, налице ли е отчуждаване на детето спрямо
някой от родителите и какви са причините за това.
ДОПЪЛНИТЕЛНАТА СЪДЕБНО-ПСИХОЛОГИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА ДА СЕ ИЗПЪЛНИ ОТ в.л. ТАТЯНА
ВРАБЧЕВА- РУСЕВА, след внасяне на депозит в размер
на 200 лв., от които 100 лв. следва да бъдат заплатени от въззивницата, а
останалите 100 лв. от въззиваемия, в 10-дневен срок от получаването на
настоящото определение, по депозитната сметка на Бургаския окръжен съд, като в
същия срок следва да се представи по делото и квитанцията за внесения депозит.
ЗАДЪЛЖАВА страните
да оказват съдействие на вещите лица за изготвянето на експертизите, в противен
случай ще бъдат приложени последиците на
чл.161 от ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.176 ГПК А.С.Ш. и Т.Ж.И. да се явят лично в съдебно
заседание и да отговорят на следните въпроси:
1.
Какво образование имате /основно, средно, висше, друго/? Можете ли да
помагате на детето при подготовката му за училище?
2.
Работите ли и при какво работно
време? Месечният ви доход под размера на минималната работна заплата за
страната ли е /560 лв./? Имате ли други доходи, освен от трудово
правоотношение?
3.
Спазвате ли режима на лични отношения между бащата и детето? Детето
преспивало ли е при бащата и прекарвало ли е ваканциите при него?
4.
Посещавали ли сте детето в училище по време на учебни занятия, кога и по
какъв повод?
УКАЗВА на А.С.Ш. и Т.Ж.И., че съдът може да приеме за доказани
обстоятелствата, за изясняването на които страните не са се явили или са
отказали да отговорят без основателна причина, както и когато са дали уклончиви
или неясни отговори.
УКАЗВА на страните , че следва да представят по делото писмени
доказателства за доходите и възможностите си.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивницата за снабдяване със съдебно удостоверение, което да
послужи пред РС- Поморие за това какви дела за домашно насилие между страните
има и за получаване на преписи от тях.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивницата за изискване на справка от полицията за
образувани преписки против въззиваемия.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивницата за спиране на настоящото дело до приключване на
в.гр.д.№821/2019г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Препис от определението да се
връчи на страните.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.