Решение по дело №11118/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                             11.03.2021 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ   

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №11118 по описа на 2020 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №11118/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на С.Г.М. ЕГН ********** от гр.София  срещу решение от 02.09.2020 г постановено по гр.д.№58697/14 г на СРС , 175-ти състав , в частта , с което въззивникът е осъден да заплати на Р.С.С. ЕГН ********** от гр.София на основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата от 7000 лева продажна цена на т.а.КАМАЗ  5511 с рег.№********, ведно със законната лихва от 24.10.2014 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 2247,32 лева лихви за забава върху посочената цена за периода 12.08.2011 г – 24.10.2014 г ; както и в частта за разноските .

Въззивникът излага общи твърдения , че решението на СРС противоречи на материалния и процесуалния закон и е необосновано .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва  въззивната жалба . Изразява съгласие с мотивите на СРС .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 11.09.2020 г и е обжалвано в срок на 16.09.2020 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи иска СРС е приел , че страните са обвързани от действителен договор за продажба на товарен автомобил . Ищецът не е получил продажната цена , а ответникът му дължи същата и лихви за забава .

Решението на СРС е правилно , освен по отношение на точната правна квалификация .

Процесната въззивна жалба е бланкетна , като не са релевирани никакви конкретни доводи за неправилност на решението на първоинстанционния съд . Съдът не дължи служебна проверка за неправилност на обжалваното решение и липсват предпоставки за прилагане на императивна норма . По отношение на правната  квалификация на иска за главница СРС е посочил в мотивите си норма от особената част на ЗЗД , но в диспозитива си е посочил общата норма на чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД - относима към всички видове договори - а не специалната норма на чл.200 ЗЗД .

Въззивната жалба е неоснователна и решението на СРС трябва да бъде потвърдено в обжалваната част  .

С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева , като съдът счита , че същото не е прекомерно . Въззивникът дължи и 184,95 лева държавна такса в полза на СГС и заплатеното от бюджета на съда адвокатско възнаграждение за особения представител от 500 лева .  

                                              

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.09.2020 г постановено по гр.д.№58697/14 г на СРС , 175-ти състав , в частта , с което С.Г.М. ЕГН ********** от гр.София  е осъден да заплати на Р.С.С. ЕГН ********** от гр.София сумата от 7000 лева продажна цена на т.а.КАМАЗ  5511 с рег.№********, ведно със законната лихва от 24.10.2014 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 2247,32 лева лихви за забава върху посочената цена за периода 12.08.2011 г – 24.10.2014 г ; както и в частта за разноските ; като да се счита , че правната квалификация на исковете е по чл.200 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД .

 

ОСЪЖДА С.Г.М. ЕГН ********** от гр.София да заплати по сметка на СГС сумата от 684,95 лева такси и разноски .

 

ОСЪЖДА С.Г.М. ЕГН ********** от гр.София да заплати на Р.С.С. ЕГН ********** от гр.София сумата от 500 лева разноски пред СГС .

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                              2.