Решение по дело №883/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.118, ал.3 от КСО.

Образувано е по жалба от С. В. С. от гр.Русе и допълнение към жалбата вх. № 5297/25.11.2024 г. по описа на съда (л.л.70-72 от делото), против решение № 2153-17-110/23.10.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, с което е отхвърлена жалбата й по административен ред и е потвърдено разпореждане № 5, прот. № 1323 от 22.08.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе. С потвърденото разпореждане на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), считано от 14.05.2024 г., пожизнено по реда на чл.68, ал.1, 2 от КСО по заявление, подадено на 03.06.2024 г. при навършена възраст 62 години и 02 месеца и зачетен осигурителен стаж от III категория 39 години 09 месеца 03 дни. С потвърденото разпореждане пенсията е била определена в минимален размер, съгласно чл.70, ал.12 от КСО и чл.10, т.1 от ЗБДОО 2024 г. - в размер на 523, 04 лева, а от 01.07.2024 г., съгласно чл.10, т.2 от ЗБДОО 2024 г. – в размер на 580, 57 лева като е посочено, че пенсията се отпуска и изплаща в минимален размер до определянето на размера й по реда на КСО. Направеното оспорване касае само частта, с която на жалбоподателката не е признат осигурителен стаж 02 години 08 месеца и 13 дни за периода 18.04.1994 г. – 01.01.1997 г. Жалбоподателката обосновава правния си интерес от оспорване на разпореждането, с което й е определена първоначална пенсия в минимален размер, с обстоятелството, че при неоспорване в тази му част този административен акт би имал обвързващо пенсионния орган действие по въпроса осигурителен стаж с каква продължителност следва въобще да ѝ бъде признат при пенсиониране, което се потвърждавало от продължителността на осигирутелния стаж, посочена в последващото разпореждане за определяне на окончателен размер на пенсията й. Твърди, че пенсионният орган е нарушил съществено административнопроизводствените правила като не ѝ е указал, че следва да представи други доказателства, с които да установи осигурителния си стаж, извън представените от нея такива, а именно ревизионен акт и трудови договори с работодателя „B & B Италия“ ЕООД. Счита, че посочените документи, при невъзможност да бъде издирено лице, което е представлявало прекратения осигурител, който не е предал ведомостите за заплатите и другите документи в архива на НОИ, са достатъчни, за да установят осигурителен стаж за посочения период. По тези съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе само в частта по отношение на непризнатия осигурителен стаж. Претендира и присъждането на разноски съгласно представен списък на разноските на л.73 от делото.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител, в хода на устните състезания и в представената писмена защита изразява становище за нейната неоснователност. Завява, че пенсията на жалбоподателката е отпусната по правилата на чл.94, ал.1 от КСО, а окончателният й размер е определен с ново разпореждане, считано от датата на отпускането й. Твърди, че жалбоподателката може да обжалва единствено началната дата, от която е отпусната пенсията в минимален размер, а не и произнасянето в мотивите на разпореждането относно зачетения осигурителен стаж. Счита, че представените доказателства за осигурителен стаж са ирелевантни в настоящото производство, а следва евентуално да бъдат обсъждани в последващо производство по издаване на разпореждане за определяне на окончателния размер на пенсията и че те не са от категорията на писмените доказателства, посочени в чл.40, ал.1 от НПОС. По тези и по изложените в мотивите на решението на директора на ТП на НОИ – Русе съображения процесуалният представител на органа моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Доколкото липсват данни за датата на съобщаване на решението на директора на ТП на НОИ – Русе на жалбоподателката, то жалбата следва да се приеме за подадена в срок. Следва да се посочи, че считано от датата на издаване на оспореното решение – от 23.10.2024 г. до датата на депозиране на жалбата директно в съда – на 04.11.2024 г., не е изтекъл 14-дневният срок по чл.118, ал.1 от КСО. В конкретния случай, макар с оспореното решение да е потвърдено разпореждане, с което е постановено отпускане на пенсия, т.е. разпоредените последици са в полза на жалбоподателката, за нея е налице правен интерес от оспорването, тъй като се оспорва именно размерът на отпуснатата пенсия, макар и във връзка със зачетения осигурителен стаж на лицето. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е решение № 2153-17-110/23.10.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, с което е потвърдено разпореждане № 5, прот. № 1323 от 22.08.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката в минимален размер на основание чл.70, ал.12 от КСО.

Решението е постановено от компетентен орган – от директора на ТП на НОИ – Русе, който съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.„а“ от КСО, е компетентен да разгледа и се произнесе по жалба срещу разпореждане за отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях.

Спазена е и изискуемата писмена форма. Директорът на ТП на НОИ – Русе се е произнесъл по жалбата на С. с мотивирано решение, каквото е изискването на чл.117, ал.3 от КСО.

От доказателствата по делото се установява, че със заявление вх. № 2113-17-911/03.06.2024 г. (л.л.8-12 от преписката) жалбоподателката С. В. С. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението си С. приложила документи, описани в опис на върнатите документи, представени със заявление № 2113-17-911/03.06.2024г. (л.28 от преписката) – трудова книжка № 110/17.11.2015 г.; трудова книжка № 518/14.10.1980 г.; осигурителна книжка № 1817/15.05.1991г. и осигурителна книжка № 1079/23.06.1994 г. Въз основа на представените от жалбоподателката документи било издадено разпореждане № 5, прот. № 1323 от 22.08.2024 г. (л.4 от преписката), с което на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 14.05.2024 г., пожизнено по чл.68, ал.1, 2 от КСО, при навършена възраст 62 години и 02 месеца и зачетен осигурителен стаж от трета категория 39 години, 09 месеца и 03 дни, при изискуем 36 години 06 месеца 00 дни. Пенсията била определена в минимален размер, съгласно чл.70, ал.12 от КСО и чл.10, т.1 от ЗБДОО 2024 г. – в размер на 523, 04 лева, а от 01.07.2024 г., съгласно чл.10, т.2 от ЗБДОО 2024г. в размер на 580, 57 лева. Изрично е посочено, че тя ще се изплаща в този минимален размер до определянето й по реда на КСО. Жалбоподателката оспорила разпореждането по реда на чл.117 от КСО пред директора на ТП на НОИ – Русе като в жалбата си посочила, че неправилно пенсионният орган е определил продължителността на осигурителния й стаж. Твърденията на жалбоподателката са, че притежава осигурителен стаж от 42 години 08 месеца и 23 дни, а не, както неправилно били ззачетени с оспореното разпореждане, 39 години, 09 месеца и 03 дни. Възразява, че следва да ѝ бъде зачетен коректният размер на осигурителния ѝ стаж, което от своя страна би се отразило и на размера на отпуснатата ѝ пенсия.

С оспореното в настоящото производство решение № 2153-17-110/23.10.2024 г. (л.1 от преписката) директорът на ТП на НОИ – Русе е отхвърлил жалбата на С. С. като неоснователна. В решението се приема, че с оспореното по административен ред разпореждане е отпусната пенсия на жалбоподателката в минимален размер до определянето й в действителен размер по реда на КСО. Органът се е позовал на разпоредбата на чл.10, ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), съгласно която пенсиите за трудова дейност с правопораждаща дата след 31.12.1999г., когато по представените със заявлението документи за трудов/осигурителен стаж е доказано правото на съответния вид пенсия, се отпускат и изплащат в минимален размер до определяне на размера им по реда на КСО. Посочил е още, че личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е отпусната в минимален размер въз основа на представения редовен осигурителен стаж, необходим за преценка на правото на исканата пенсия. Указано е, че след определяне на действителния размер на пенсията по реда на КСО, разпореждането, с което първоначално е била отпусната пенсията, се изменя съгласно чл.99, ал.1, т.2, б.„д“ от КСО и ако има разлика в размера, тя се изплаща от датата на отпускането, в случая от 14.05.2024 г.

Посочено е още, че съгласно чл.10, ал.1 от НПОС пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ. Длъжностното лице по пенсионното осигуряване се произнася в четиримесечен срок от подаване на заявлението.

В случая в рамките на този срок личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката е определена в окончателен размер с ново разпореждане - разпореждане № 9, прот. № 1376 от 01.10.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе (на л.26 и л.27 от преписката) при зачетен осигурителен стаж от трета категория 39 години, 10 месеца и 15 дни. Решаващият орган изрично е указал, че при отпускане на лична пенсия, свързана с трудова дейност в минимален размер в разпореждането следва да бъде определено правото на пенсия съобразно съответните разпоредби на КСО, началната дата и съответния минимален размер. Разпореждането за минимален размер подлежи на обжалване по реда на чл.117, ал.2 от КСО само относно началната дата на пенсията.

В мотивите на акта на решаващия орган се съдържат още данни и за това, че в конкретния случай на С. С. с разпореждане № 5, прот. № 1323 от 22.08.2024 г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер, определена въз основа на представен редовен осигурителен стаж, който е 39 години 09 месеца 03 дни от трета категория. В тази продължителност не е включен осигурителен стаж за периода от 18.04.1994 г. до 01.01.1997 г., тъй като стажът от 18.04.1994 г. до 07.04.1998 г. не бил приключен, съгласно изискванията на Наредбата за трудовата книжка и трудовият стаж. Същевременно за периода от 01.01.1997 г. до 01.03.1998 г. е стажът е зачетен, но не по силата на представената трудова книжка, а на основание чл.5, ал.4, т.1 от КСО, а за месец март 1998 г. е зачетен стаж по осигурителна книжка № 1079/23.06.1994 г.

На 26.09.2024 г. бил изготвен опис на осигурителния стаж на жалбоподателката, проверен на 30.09.2024 г., в който пенсионният орган посочил кой стаж на С. зачита и кой не (л.14 и л.15 от преписката). Според описа, на жалбоподателката е зачетен осигурителен стаж от ІІІ категория – 39 години 10 месеца и 15 дни. В мотиви към изготвения опис е посочено, че не е зачетен осигурителен стаж за периода от 18.04.1994 г. – 01.01.1997 г. във „В & В Италия“ ЕООД по съображение, че трудовата книжка не е оформена редовно съгласно НТКТС, както и че при представяне на удостоверение образец УП-3 за същия период пенсията ще бъде изменена. В ръкописен текст е допълнено, че УП-3 следва да бъде представено в едномесечен срок от получаване на настоящото разпореждане, както и че в случай на представянето му пенсията ще бъде изменена от датата на отпускането й. (бел. на съда: вероятно ръкописният текст е положен от лицето, извършило проверка на изготвения опис на дата 30.09.2024 г.). Въз основа на зачетения осигурителен стаж и съответния осигурителен доход е издадено разпореждане № 9, прот. № 1376 от 01.10.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе на л.26 и л.27 от преписката, с което, на основание чл.99, ал.1, т.2, б.„д“ от КСО, личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката е изменена, считано от 14.05.2024 г. (от датата на отпускането й) като същата е изчислена при посочения по-горе зачетен осигурителен стаж. Размерът на пенсията е изчислен по реда на чл.70, ал.1 от КСО като след изчисляването й към определения размер е включена и сума от 60 лева на основание § 7ж, ал.18 от ПЗР на КСО/2022 г. По този ред е определен месечен размер на пенсията 1 354, 68 лева, който ще се изплаща в посочения размер, считано от 14.05.2024 г. В разпореждането се съдържат изрични мотиви за това, че не е зачетен осигурителен стаж за периода от 18.04.1994 г. – 01.01.1997 г. във „В & В Италия“ ЕООД по съображение, че трудовата книжка не е оформена редовно съгласно НТКТС, както и че при представяне на удостоверение образец УП-3 за периода 18.04.1994 г. – 01.01.1997 г. в едномесечен срок от получаване на настоящото разпореждане, пенсията ще бъде изменена от датата на отпускането й. Изрично е посочено, че разпореждането може да се обжалва съгласно чл.117, ал.2 от КСО пред ръководителя на съответното Териториално поделение на НОИ в едномесечен срок от получаването му.

Съдът не констатира в хода на административното производство да са допуснати съществени процесуални нарушения. Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени при правилно приложение на материалния закон.

Разпореждане № 5, прот. № 1323 от 22.08.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване е постановено по реда на чл.10, ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Съгласно чл.10, ал.1 от НПОС пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ или на други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, а за лицата по чл.1, ал.8 - на длъжностното лице в териториално поделение на НОИ – София-град, и на длъжностното лице в НОИ, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни договори, по които Република България е страна, или по европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за лицата с постоянен адрес в чужбина. Длъжностното лице по пенсионното осигуряване се произнася в четиримесечен срок от подаването на заявлението, а в случаите на прилагане на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност – в едномесечен срок от получаването на всички необходими документи и данни. Когато осигурителният стаж към датата на придобиване на правото се зачита при сумирано изчисляване на работното време, четиримесечният срок тече от датата на постъпване на информацията в НОИ за целия период, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, или от датата на прекратяване на правоотношението. По силата на чл.10, ал.2 от НПОС пенсиите за трудова дейност с правопораждаща дата след 31 декември 1999 г. (какъвто е настоящият случай), когато по представените със заявлението документи за трудов/осигурителен стаж е доказано правото на съответния вид пенсия, се отпускат и изплащат в минималния размер до определянето на размера им по реда на КСО. След определянето на размера на пенсията по КСО разпореждането, с което първоначално е отпусната пенсията, се изменя съгласно чл.99, ал.1, т.2, б.“д“ от КСО от органа, който го е издал, и ако има разлика в размера на пенсията, тя се изплаща от датата на отпускането. Съгласно чл.10, ал.4 от НПОС, в тези случаи, когато за първи път се отпуска пенсия, длъжностните лица по ал.1 се произнасят в едномесечен срок след подаването на заявлението. Действително, в случая този срок не е спазен – заявлението за отпускане на пенсия е подадено на 03.06.2024 г., а разпореждане № 5, прот. № 1323 ръководителят по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе е постановил на 22.08.2024 г., но според съда това не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като срокът за органа е инструктивен, а не преклузивен.

Цитираната правна уредба е създадена с цел, от една страна, да се осигури възможност за пенсионните органи да обработят представените от лицата документи за осигурителен стаж и доход и да получат необходимите данни за среден осигурителен доход за съответните периоди, необходим за изчисляване на конкретния размер на пенсията, а от друга, в този период да се гарантира на лицата, които са в очакване да им бъдат отпуснати пенсии, когато това право е безспорно, един минимален доход, от който те да покриват нуждите си. В този смисъл разпореждането на чл.10, ал.2 от НПОС има временно действие – до определянето на пенсията в окончателния й размер. Поради това оспорването на това разпореждане не може да се основава на оспорване на зачетения осигурителен стаж, чиято продължителност все още не е окончателно изяснена, а е определена само за целите на преценката за наличие на минималния изискуем стаж за отпускане на конкретния вид пенсия.

Съгласно разпоредбата на чл.94, ал.1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. Разпоредбата на чл.15, ал.1, т.9 от НПОС гласи, че правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 и 2 от КСО се придобива, както следва: от 1 януари 2024 г. – при възраст 62 години и 2 месеца за жените и 64 години и 7 месеца за мъжете и осигурителен стаж 36 години и 6 месеца за жените и 39 години и 6 месеца за мъжете. В конкретния случай С. е навършила изискуемата възраст от 62 години и 2 месеца на 14.05.2024 г. Заявление за отпускане на ЛПОСВ е подала на 03.06.2024 г. При тези данни е зачетен осигурителен стаж от III категория 39 години 09 месеца 03 дни при изискуем 36 години 06 месеца 00 дни, правилно и обосновано на жалбоподателката е била отпусната ЛПОСВ, считано от 14.05.2024 г., т.е. от датата на придобиване на правото (датата на навършване на 62 г. и два месеца) по реда на чл.68, ал.1, 2 от КСО, в минимален размер съгласно чл.70, ал.12 от КСО. Последната разпоредба гласи, че минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. С нормата на чл.10, т.1 и т.2 от ЗБДОО 2024 г. е определен минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване за 2024 г., както следва: т.1 от 1 януари до 30 юни – 523, 04 лева; т.2 от 1 юли до 31 декември – 580, 57 лева. Видно от разпореждане № 5, прот. № 1323 от 22.08.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе, на жалбоподателката, на основание приложимия ред, е определена пенсия именно в такъв размер.

Пенсията е отпусната в минимален размер, тъй като за изчисляването й, съобразно правилата на КСО, е необходимо технологично време, включително за получаване на статистически данни, като например данните за средномесечния осигурителен доход за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията. Това технологично време законодателят е определил, че не може да е повече от 4 месеца от подаване на заявлението. В този срок пенсионният орган е длъжен да извърши всички проверки на представените от заявителя документи и доказателства и да установи както продължителността на осигурителния му стаж, така и осигурителния му доход, необходими за изчисляването на точния размер на пенсията. Именно при изчисляването на пенсията по реда на КСО, съгласно чл.70 и чл.70а, административният орган вече посочва точната продължителност на зачетения осигурителен стаж, въз основа на която продължителност прави и своите изчисления. В случая това е направено с разпореждане № 9, прот. № 1376 от 01.10.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе при зачетен осигурителен стаж от трета категория 39 години, 10 месеца и 15 дни. Това разпореждане обаче не е предмет на оспорване в настоящото производство, в което се оспорва решението на директора на ТП на НОИ – Русе, с което е потвърдено предходното разпореждане - разпореждане № 5, прот. № 1323 от 22.08.2024 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката в минималния размер до определянето й по реда на КСО.

На жалбоподателката няколкократно е указвано, че посоченият размер е временен, до определянето на окончателния такъв по реда на КСО. Изричен такъв текст се съдържа в разпореждането на пенсионния орган, такова разяснение има и в оспореното решение. В този смисъл, доколкото изчисляването на размера на отпуснатата на С. пенсия по реда на КСО, не е предмет на произнасяне с оспорените разпореждане и решение, то това изчисляване не може да бъде и предмет на съдебния спор.

Във връзка с гореизложеното изцяло неотносими в настоящото съдебно производство са възраженията на жалбоподателката, че при постановяване на разпореждане № 5, прот. № 1323 от 22.08.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе не й е бил зачетен стажа за периода от 18.04.1994 г. – 01.01.1997 г. във „В & В Италия“ ЕООД. Не намира правна опора и доводът й, че именно в настоящото производство следва да бъде преценено дали правилно е бил определен зачетеният ѝ осигурителен стаж, тъй като в противен случай, при неоспорване в тази част, той би формирал обвързващо органа действие по въпроса за продължителността на осигурителния ѝ стаж, въз основа на който следва да бъде определен окончателният размер на пенсията й.

Както вече беше посочено в мотивите на настоящото изложение, с разпореждане № 5, прот. № 1323 от 22.08.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе, потвърдено с оспореното в настоящото съдебно производство решение № 2153-17-110/23.10.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, пенсионният орган извършва преценка дали за заявителя е възникнало право на ЛПОСВ и от коя дата, следва същата да бъде отпусната като пенсията се отпуска в минимален размер до определянето й в окончателен размер по реда на КСО. Размерът на осигурителния стаж на жалбоподателката на този етап е от значение единствено, с оглед преценката налице ли е минимално изискуемият стаж, при наличието на който лицето има право на съответния вид пенсия. В случая зачетеният от органа стаж на този етап е достатъчен, за да се приеме, че лицето от датата, на която е навършило изискуемата възраст, придобива право на ЛПОСВ.

В конкретния казус на преценка за законосъобразност подлежи решението и потвърденото с него разпореждане единствено досежно определената начална дата на отпускане на пенсията, както и правилно ли е определен минималният размер – съответен ли е на този, определен с ЗБДОО 2024 г. Както вече беше посочено по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт, с оглед относимата нормативна уредба, пенсионният орган не се явява обвързан с приетото досежно зачетения осигурителен стаж в разпореждането за първоначално отпускане на ЛПОСВ по реда на чл.70, ал.12 от КСО. Напротив, точно обратното – даден му е 4-месечен срок, в който да събере относими доказателства за правилното определяне на окончателния размер на пенсията на заявителя.

Макар и въпросът дали правилно не е бил зачетен въпросният стаж за периода от 18.04.1994 г. – 01.01.1997 г. във „В & В Италия“ ЕООД по съображение, че трудовата книжка не е оформена редовно съгласно НТКТС, да се явява неотносим в настоящото производство, съдът, в настоящия му състав, за пълнота на изложението, намира за необходимо да отбележи следното:

Според разпоредбата на чл.6, ал.1 от НТКТС (в приложимата редакция към ДВ, бр. 102 от 1993 г.) при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му. Нормата на чл.40, ал.1 от НПОС гласи, че осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. С жалбата, жалбоподателката е представила удостоверение обр.УП-2 (т.е. удостоверение за осигурителен доход, на л.16 от делото), а не удостоверение обр.УП-3 (удостоверение за осигурителен стаж). Следователно само въз основа на този документ не може да се установи претендирания осигурителен стаж. Според упътването за неговото издаване: „Удостоверението за осигурителния доход (обр. УП-2) се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, съгласно чл.40, ал.3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). В случаите, когато тези документи липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения обр.УП-2 и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния доход (чл.40, ал.5 от НПОС)“.

На следващо място, практиката на ВАС е противоречива по въпроса относно значението, което има начинът на оформяне на трудовата книжка и по - конкретно липсата на подпис на главен счетоводител в нея съгласно чл.6, ал.1 от НТКТС като доказателство за осигурителен стаж по чл.40, ал.1 от НПОС. Според някои съдебни решения такова изискване не е предвидено в нормативния акт от по-висок ранг – в Кодекса на труда (чл.349 и чл.350 от КТ), където главният счетоводител не е предвиден като самостоятелен субект, носител на права и задължения, свързани с трудовата книжка, отделно от работодателя (съответно представляващия го ръководител, като носител на официалната представителна власт)“. В този смисъл е например решение № 4129 от 4.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5919/2023 г., VI о. Противното становище, а именно, че чл.6, ал.1 от НТКТС урежда по императивен начин изискванията към оформяне на трудовата книжка, за да може тя да служи като доказателство за осигурителния стаж съгласно чл.40, ал.1 от НПОС е застъпено например в решение № 43 от 4.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4350/2022 г., VI о. и мн. други.

Както обаче беше посочено, по-горе мотивите на разпореждането на пенсионния орган, съдържащи констатации относно продължителността на осигурителния стаж, при преценка правото на пенсия и началната дата, от която същата ще се изплаща, не обвързват същия орган при постановяване на разпореждане, с което по реда на чл.99, ал.1, т.2, б.“д“ от КСО вр.чл.10, ал.2 от НПОС се определя окончателният размер на пенсията. В настоящото съдебно производство – при оспорване на решение, с което е потвърдено разпореждане на пенсионния орган за първоначално отпускане на пенсия и определяне началната дата, от която същата ще се изплаща, на преценка подлежи единствено дали правилно е определена началната дата на пенсията и дали определеният неин размер съответства на минималния по ЗБДОО.

По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него разпореждане са валидни и законосъобразни административни актове, които не страдат от твърдяните от жалбоподателката пороци, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът по жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на 100 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на Националния осигурителен институт, гр.София, съгласно чл.2, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. В. С. от гр.Русе против решение № 2153-17-110/23.10.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, с което е отхвърлена жалбата й по административен ред и е потвърдено разпореждане № 5, прот. № 1323 от 22.08.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе за отпускане на жалбоподателката на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 14.05.2024 г., на основание чл.68, ал.1, 2 от КСО, в минимален размер, съгласно чл.70, ал.12 от КСО.

ОСЪЖДА С. В. С., с [ЕГН], от гр.Русе, [улица], бл.“Я.“, вх.3, ет.9 да заплати на Националния осигурителен институт сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.