Решение по дело №1987/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 149
Дата: 21 февруари 2022 г. (в сила от 21 февруари 2022 г.)
Съдия: Мариана Георгиева Карастанчева
Дело: 20212100501987
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Бургас, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Галя В. Белева

Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20212100501987 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод
въззивната жалба на процесуалния представител на Д. Ж. К. -ответник
по гр.д. № 9181 /2019 год. по описа на Бургаския районен съд против
решение № 260988/16.07.2021 год. ,с което е прието за установено по
отношение на въззивницата ,че дължи на „Теленор България „ЕАД сумата
313,45 лв. –сбор от неплатена цена на предоставени мобилни услуги
,абонаментни такси ,неплатен остатък от лизингова цена ,дължими от договор
за мобилни услуги от 09.10.2013 г. ,два договора за мобилни услуги от
14.02.2015г.,допълнително споразумение към договор за мобилни /фиксирани
услуги № *********/14.02.2015 г. ;допълнително споразумение към договор
от 15.10.2015 г. и договор за лизинг от 15.10.2015 г. ,две доп.споразумения от
11.11.2016 г.;договор за мобилни услуги от 13.12.2016 г. и допълнително
споразумение от 06.01.2017 г. ,за които вземания са съставени три броя
фактури –две от 15.01.2017 г. и една от 15.02.2017 г.,от която сума – 205,54
лв. 0неплатена цена на предоставени мобилни услуги и абонаментни такси за
периода 15.12.2016 г. – 14.02.2017 г. и 107,99 лв. –неплатени лизингови
вноски за период януари – септември 2017 г.,ведно със законната лихва от
1
датата на подаване на заявлението да издаване на заповед за изпълнение –
21.10.2019 до окончателното изплащане на сумата ,за която е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5523/2019 г. по описа на БРС
Въззивникът изразява недоволство от решението в атакуваната част ,
като счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано ,при
нарушаване на логическите и опитни правила .
Сочи се на първо място ,че неправилни били изводите на съда ,че
ръкописните текстове и подписите в договорите са изписани и положени от
ответницата К..Недопустимо според въззивника е вещото лице по
назначената почеркова експертиза да се произнася без сравнителен анализ
със сравнителен материал ,за който да няма съмнение ,че е от ответницата
.Затова и при съставяне на заключението при липса на разнороден
сравнителен материал ,експертното заключение не следва да бъде прието и не
може да се приеме авторството на ответната страна в облигационното
правоотношение между страните .
Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на исковата претенция
изцяло.
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано
лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият –ответник по делото,чрез адвокатския си представител , в
писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че
при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните
нарушения.Счита ,че правилно е прието от съда наличие на облигационно
отношение между страните по делото ,както и на пълно и главно доказване от
страна на ищеца дължимостта на процесните суми .Правилно са
изложенимотиви ,че след като са налице валидно сключени договори между
страните ,то ответникът дължи уговореното в тях възнаграждение
.неоснователно е твърдението на особения представител на ответника ,че
договорите не били подписани от него.От данните по делото става ясно ,че
ответникът не е намерен на сочения в заявлението и регистриран в НБД
„Население „ постоянен и настоящ адрес и доколкото това е факт не става
ясно как особения представител е достигнал до заключението ,че положения
подпис под договорите не е на ответницата ..Няма данни по делото някога
ответникът да е оспорвал обективното си съгласие за сключване на
2
договорите .Неправилни са и твърденията за липса на достатъчно разнороден
сравнителен материа,с помощта на който по несъмнен начин да бъде
установено авторството на ответника на договорите.Вещото лице е посочило
какъв материал е ползвал и този материал изхожда предимно от заявление до
официални органи и не може да има съмнение в авторството на
сравнителния материал.
След като е установено по делото наличието на договорната
обвързаност между страните ,въззиваемата страна прави обстоен анализ на
представените доказателства за дължимост на исковите суми .Сочи се,че
приетите от съда доказателства и двете експертни заключения позволяват да
се установи безспорно ,че претендираната от ищеца сума е за месечни
абонаментни такси и потребени услуги,като същите потвърждават детайлно
твърденията за произхода на задълженията ,начина на формирането им и
остойностяването ,както и авторството на договорите .
Моли се за потвърждаване на решението и отхвърляне на въззивната
жалба .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
наведените от страните съоражуния ,Бургаският окръжен съд прие за
установено следното :
Предявени са били установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК
вр.чл. 79 ал. 1 ЗЗД ,чл. 86 и чл. 92 ЗЗД ЗЗД .
Твърдяло се е по делото от ищеца ,че между страните е съществувала
облигационна връзка посредством сключени 9бр. договори за мобилни
услуги-1. Договор от 09.10.2013 г. с предоставен мобилен номер **********
и мобилно устройство CLOBUL touch SE black ;2.Договор за мобилни
услуги от 14.02.2015 г. с предоставен мобилен телефонен номер
**********; договор за мобилни услуги от 14-02-2015 г. с предоставен
мобилен номер ***********;4 допълнително споразумение от 14.02.2015 г.
към договора за мобилен номер **********-с нов абонаментен план ;5
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги и договор за
лизинг от 15.10.2015 г. за моб.номер*********** На основание клауза от
споразумението между страните е сключен и договор за лизинг,който
предвижда клиентът да получи мобилен апарат LENOVO VO A 6000
Black,като общата цена на лизинговата вещ е 275,77 лв.-за ползването й
3
клиентът се задължава да изплати 23 лизингови вноски по 11,99 лв. месечно с
вкДДС,които се фактурират чрез сметките за ползвани мобилни
услуги;6.допълнително споразумение от 11.11.2016 г. към договора за
мобилни услуги за мобилен номер **********/с нов абонаментен план / и 7.
Допълнително споразумение от 11.11.2016 г. към договора за моб.номер
**********;8.договор за мобилни услуги от 13.12.2016 г.,с който е
предоставен и мобилен тел. номер *********** и 9.допълнително
споразумение от 06.01.2017 г. към договора за мобилен номер **********/с
нов абонаментен план /.
Твърдяло се е от ищеца ,че е изправна страна по тези договори по повод
предоставянето на мобилни услуги ,като ответникът не е извършвал
плащания по издадените му 3 3 бр. фактури-съответно от
15.01.2017.,15.02.2017 г. и 15.04.2017 г.,в които са начислени вземания на
мобилния оператор ,произтичащи от различни договори ,сключени между
страните .Претендира се установяване вземане на обща стойност 313,45 лв. .
–представляващо неплатени далекосъобщителни услуги –абонаментни такси
и услуги за периода от м. декември 2016 г. г. до м. април 2017 г. по 3 броя
фактури .,за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на
парично вземане по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5523/2019 г. по описа на
Бургаския районен съд .,ведно със законната лихва за забава от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.Иска
признаване дължимостта и на сумата от 313,45 лв. –представляваща
дължими суми ,начислени по три броя фактури ,като пърмата – от 15.01.2017
г. е издадена за отчетния период 15.12.2016г.-14.01.2017 г. и включва
следните задължения на ответника за посочения период: месечна
абонаментна такса за мобилен номер *********** в размер на 12,49 лв.
,такса доп.пакет СМС/ММС в мрежата на Теленор 2,22 лв. и подробно
описани във фактурата допълнителни такси и услуги – с обща сума по
фактурата от 350,67 лв. ,от които се претендира сумата от 141,95 лв. /след
приспадане на 208,72 лв. надвнесено плащане от предходен период /; по
фактурата от 15.02.2017 г. –издадена за отчетен период 15.01.2017 г.-
14.02.2017 г. са начислени общо 87,57 лв. – такси и услуги ,подробно
описани в нея и по фактурата от 15.04.2017 г. е начислена сумата от 83,93 лв.
–предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за мобилно устройство
LENOVO VO A 6000 Black.
4
Като доказателство за претендираните суми са представени 3 броя фактури
–за сочени отчетни периоди от 05.01.2017 г. до 15.04.2017 г.
Първоинстанционният съд е приел ,че е установено ,че между страните са
сключени цитираните по-горе договори и съгласно уговореното в тях
абонатът дължи месечна цена на избрания абонаментен пакет,предоставен му
ползване за договорения срок .Съгласно Общите условия за
взаимоотношенията на ищеца с потребителите на мобилни телефонни услуги
,неразделна част от индивидуалните договори с потребителя /с които
ответникът изрично се е съгласил с подписаната от него декларация-съгласие
при сключването на процесните индивидуални договори /дружеството-ищец
предоставя на ответника описаните мобилни телефонни услуги и има право
да получава месечна абонаментна цена,заплаща се всеки месец,както и
дължимата цена на всички използване от него услуги ,на базата на
ежемесечно отчитане и издаване на ежемесечни фактури ..С договорите
между страните е уговорено ,че ответтникът-абонат дължи месечна цена на
избрания абонаментен пакет,предоставен му за ползване за договорния
срок.И доколкото цената на абонамента е възнаграждение за самото право на
достъп до мрежата на оператора ,предоставено чрез активиране на
съответната СИМ-карта с уникален телефонен номер /чрез който
потребителят се разпознава от останалите участници в мрежата/,доказването
на тази представия на доставчика става със самото позоваване на
подписаните от потребителя договори за съответния абонаментен план.С
оглед на това съгласно подписаните договори само на договорно основание
се дължи цена за всеки избран абонаментен план.При това положение
първоинстанционният съд е приел ,че с представените по делото договори за
мобилни услуги,подписани от страните ,се установява наличието на
облигационни правоотношения между тях и доколкото в деветте подписани
договора е посочен размерът на месечната абонаментна такса и срокът на
действие ,като номерата фигурират в приложенията към издадените фактури
,то е установено наличието на валидно сключени между тях договори за
предоставяне на телекомуникационни услуги ,посочени в исковата молба
като основание за заплащане на търсените суми ,по които именно са издадени
и фактурите ,представени по делото .Съдът е констатирал ,че фактурираните
месечни такси съвпадат с посочените и уговорени между страните в
договорите месечни абонаментни такси ,поради което е приел ,че ответникът
5
дължи възнаграждение за ползваните услуги ,подробно описани в
приложенията към фактурите.Затова е заключил ,че се дължи плащане от
ответника за ползваните услуги в посочените в месечните справки размери
,на които е настъпил падежъж за плащане – в размер общо на 313,45 лв.Без
значение е фактът дали абонатът – ответник е ползвал или не предоставената
мобилна услуга ,защото ,подписвайки договор за предоставянето й ,той се е
съгласил да заплаща месечна абонаментна такса за това .Тук не е необходимо
доказване на реално предоставяне на мобилната услуга ,тъй като става дума за
такса за предоставяне на достъп до електронната наземна съобщителна мрежа
на ищеца,след което на ответника е била предоставена възможност
използването на тази мрежа-факт ,който не се оспорва практически дали
наистина се е възползвал от тази услуга ,или не ,е без правно значение
относно дължимостта на ежемесечната такса за предоставената услуга .
Освен това ,по делото е била назначена съдебно-счетоводна експертиза
,вещото лице по която е приело ,че процесните три фактури са осчетоводени
по кредита на сметка 703/Приходи от услуги / и съответната аналитична
сметка,в зависимост от ползваната услуга –по кредита на сметка 4532/ДДС
продажби билдинг/ и по дебитна сметка 411 /Вземания от клиента /.На
вещото лице са били предоставени трафични данни по всички от процесиите с
подробно потребление ,включващо и услугите извън договорения месечен
абонамент .Представена е и справка ценова листа,в която са посочени
единичната стойност на всяка една услуга извън условията по абонаментните
планове .Така вещото лице дава заключение ,че фактурите по неплатените
лизингови вноски - 7 бр. по 11,99 лв. – общо в размер на 83,93 лв. са
включени във фактурата от 15.04.2017 г.,,като до прекратяване на договора за
лизинг на предоставения мобилен телефон Леново –през 09.2017 г. се дължат
неплатени лизингови вноски общо в размер на 107,99 лв./като същите са
отбелязани в процесните 3 бр. фактури /.
Ответницата чрез особения си представител оспорва въобще
съществуването на облигационна връзка между страните по делото ,оспорва
авторството на представените по делото договори за мобилни услуги,като
твърди ,че те не са подписани от ответницата ,поради което тя не дължи
заплащане на каквото и да е по тези договори.
За изясняване на този въпрос по делото е била назначена съдебно-
6
почеркова експертиза ,вещото лице по която е дало категорично заключение
,че“буквено-цифровите ръкописни текстове /в самите договори /,посочени
като обекти на експертизата , са изписани от лицето Д. Ж. К. , ЕГН
**********,както и подписите ,посочени като обекти на експертизата ,са
положени от ответника „При това положение първоинстанционният съд
правилно е кредитирал заключението на в.л. Ризов и е приел ,че процесните
договори за мобилни услуги са сключени и подписани от ответницата
,поради което е доказано съществуването на облигационна връзка между
страните въз основа на тези договори .
Особеният представител на ответницата във въззивната жалба оспорва
експертизата на в.л. Ризов ,като счита ,че е липсвал достоверен и достатъчно
разнороден сравнителен материал за изготвяне на заключението .Всъщност
такова оспорване едва във въззивната жалба е недопустимо .При изслушване
заключението на вещото лице и приемането му от съда представителят на
ответната страна не е направил никакви възражения против депозираната
експертиза.Независимо от това следва да се подчертае ,че твърденията за
липса на достоверен и достатъчен сравнителен материал при изготвяне на
почерковата експертиза ,са неверни . Видно от протокола за извършената
експертиза ,за изготвянето й вещото лице е използвало предоставени от
сектор „БДС“ към ОД на МВР –Бургас материали , а именно описаните :1
заявление за издаване документ за самоличност на български граждани от
03.10.2007 г. – под снимката и срещу „подпис“/сн. 75-76 и 77-78 към
заключението /;2.вносна бележка от 03.10.2007 г. – подпис срещу „клиент Д.
Ж. К."/сн. 79/;3 заявление за издаване на документ за самоличност от
15.10.2012 г. –Подпис –срещу „подпис на заявителя“/сн.80;почерк 81-
82;4разписка от 15.10.2012 г. –почерк/сн.83/,подпис –над текста подпис
/сн.84/;5документ за получаване на лична карта от 31.10.2012г.-подпис срещу
„Подпис:“/сн.86/
След задълбочено изследване на описаните материали и представените по
делото договори ,вещото лице е представило подробно и мотивирано
заключение ,което е възприето изцяло от първоинстанционния съд и въз
основа на него са направени правилни изводи ,че по делото следва да се
приеме ,че ответницата е подписала процесните договори ,съдържащи клаузи
на договори за мобилни услуги и договор за лизинг,сключени са в писмена
форма и със сключването им ответницата е страна по тях .Същата по
7
недвусмислен начин е манифектирала волята си за обвързаност с ищеца ,като
се има предвид и че договорите ,заедно с допълнителните споразумения към
тях са подписвани в продължения на няколко години /първият от от 2013 г.
/,ответницата е продължавала ползването на предоставените молибни услуги
и е подписвала допълнителни споразумения за нови абонаментни планове
Освен това – тя е изпълнявала задълженията си да заплаща абонаментни
такси и ползвани други мобилни услуги по ценовите условия и тарифните
планове ,по които е сключила споразумение с ищеца ,което само по себе си е
и извънсъдебно признание за съществуването на облигационната връзка
между страните .
От представените по делото фактури и приложенията към тях ,които
отразяват ползването на мобилните услуги от конкретните мобилни номера
,се установява ,че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си да
предостави достъп до електронната си наземна мрежа ,а за ответницата е
било възможно ползването на предоставените услуги.Установяват се и
извършените от потребителя обаждания ,продължителността на
провежданите телефонни разговори и дължимата абонамента такса за
съответния отчетен период ,която съответства на договореното между страни
по договорите за мобилни услуги .Както стана дума по-горе , процесните
фактури са осчетоводени ,редовно е водена счетоводна отчетност по
партидата на ответницата ,което подробно е описано от вещото лице по
назначената счетоводна експертиза.
Приетите от съда доказателства ,в точа число и двете експертизи , са му
дали основание да установи ,че претендираната от ищеца сума е за месечни
абонаментни такси и потребени услуги,като същите потвърждават
твърденията на ищеца за произхода на задълженията ,начина на формирането
им и остойностяването им ,както и авторството на договорите .Затова и
изводите за основателност на исковата претенция са правилни и решението
като такова следва да бъде потвърдено .
С с оглед на този резултат на осн.чл. 78 ал. 3 от ГПК в полза на
въззиваемото дружество следва да се присъдят направените от него разноски
в настоящото производство .Пред настоящата инстанция въззиваемото
дружество е сторило разноски за плащане депозит за особен представител на
ответника-въззивник в размер на 150 лв. .Не са представени доказателства за
8
други разноски .
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260988/16.07.2021 г. постановено по гр.д.
№ 9181/2019 г. по описа на Бургаския районен съд .
ОСЪЖДА Д. Ж. К. ,ЕГН********** от гр.*** к-с *** бл.** вх.* ет.* ап.**
,съдебен адрес – гр.Бургас ,ул.“Рилска/Асен Йорданов/ „ № 31-чрез адв. Диян
Щерев да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ „ЕАД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление –гр.София ,район Младост ,ж.к.“Младост
4“,Бизнес парк София,сграда 6,представлявано от Марк Слачик и Джейсън
Кристос Кинг ,сумата 150/сто и петдесет /лева-разноски по делото пред
въззивната инстанция за депозит за особен представител.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9