№ 155
гр. Сливен, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на шести юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Гражданско дело №
20212200100433 по описа за 2021 година
При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени
искове с правно основание чл. 26 ал. 2 пр. пето от ЗЗД, вр. с чл. 124 от ГПК и
иск за признаване за установено, че ищецът е собственик на процесния имот с
правно основание чл. 124 от ГПК
Ищецът ХЮС. Х. К. твърди в исковата си молба, че с нотариален акт №
43, т. І, н.д. 29 по описа на нотариус К. В. - рег. № 683 на Нотариалната
камара, бил сключен договор за покупко-продажба, по силата на който
ответникът „Фрута Мио” ЕООД продал на ответника „Бургер Пойнт
България” ЕООД самостоятелен обект с идентификатор №67338.530.104.5,
представляващ жилище с административен адрес: гр. Сливен, бул. ”Христо
Ботев” № 20 ет. 3 ап. 5 подробно описан в исковата молба. Твърди, че
сключеният договор между посочените двама ответници е симулативен, тъй
като ответникът „Фрута Мио” ЕООД не е целял придобиването на правата по
договора, а правата е следвало да бъдат придобити от него като действителен
купувач. Твърди, че е установил владение върху процесния имот веднага след
сключването на сделката и е извършил подобрения в същия и че от този
момент до настоящия обитава имота. Твърди, че цената по договора е била
заплатена от ответника „Фрута Мио” ЕООД. Твърди, че за установяване на
действителните отношения между страните било подписано обратно писмо
между него и ответника „Фрута Мио” ЕООД, в което били описани
1
действителните отношения между страните. В настоящото с.з. прави
уточнение, че между него и ответника „Фрута Мио” ЕООД е имало уговорка
имотът да му бъде прехвърлен.
Ответникът „Фрута Мио” ЕООД не е депозирал в срок писмен отговор.
Ответникът „Бургер Пойнт България” ЕООД е депозирал извън срока
писмен отговор, като от изложеното в днешното с.з. се установява, че същият
оспорва предявения иск, като твърди, че при сключването на договора не е
знаел за уговорки между ищеца и първия ответник и че договорът е сключен
между него и ответника „Фрута Мио” ЕООД и последиците са се породили
именно за тези две страни.
С определение съдът е конституирал трето лице-помагач на страната на
ответника - „НБИ Консорциум” ООД, което е изразило становище за
неоснователност на предявения иск, като е изложило съображения във връзка
с твърденията си.
В с.з. ищецът лично и чрез процесуалния си представител адв. Й.
поддържа предявените искове.
Ответникът „Фрута мио“ ЕООД, редовно призован при условията на чл.
50 ал 2 от ГПК не се представлява в с.з. и не изразява становище.
Ответникът „Бургер пойнт България „ ЕООД, чрез писмено становище
на пълномощника си адв. Н., претендира присъждането на разноски за
адвокатска защита в размер на 1000лв. на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА.
Третото лице-помагач „НБИ Консорциум“ ООД, чрез пълномощника си
адв. П. моли да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни и
недоказани и претендира разноски по представен списък.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установен
следното от фактическа страна:
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, том *, рег. №
***, нот. дело № 29/2016г. по описа на Нотариус К. В. рег. № 683 на НК, с
район на действие СлРС на 02.08.2016г. бил сключен между Бургер пойнт
България „ ЕООД, в качеството на продавач и „Фрута мио“ ЕООД, в
качеството на купувач, договор за покупко-продажба на следния недвижим
имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.530.104.4.5, с
адрес гр. С., бул. „Х.Б. „ № **, ет.*, ап.* с предназначение – жилище,
2
апартамент с площ 64,26 кв.м. и прилежащи части 8,26 кв.м. идеални части от
общите части на сградата, който обект ще се ползва за офис от дружеството –
купувач за сумата 49 641,67лв. без ДДС, която е платена от купувача на
продавача изцяло по банков път преди подписването на договора.
Видно от представеното удостоверение №**********/04.10.2021г. от
Община Сливен данъчната оценка на имота е 41 240,60лв.
По делото е представено писмено доказателство озаглавено „обратно
писмо“ , в което е записано, че Б. М. Б., в качеството си на представляващ
„Фрута мио“ ЕООД и ХЮС. Х. К. се споразумяват Бургер пойнт България „
ЕООД да продаде на ХЮС. Х. К. следния собствен на дружеството
недвижим имот – апартамент № *, находящ се на трети етаж в жилищна
сграда на ул. „Х.Б.“ № ** с площ 64,26 кв.м. за сумата 49 641,67лв. без
включен ДДС. Нотариалният акт за извършената покупко-продажба се
оформя на името на „Фрута мио“ ЕООД ЕИК *********, представлявано от
Б. М. Б.. Продажната цена ще се заплати на продавача „Фрута мио“ ЕООД на
„Бургер пойнт България“ ЕООД. Владението на имота ще се продаде от
продавача на реалния купувач ХЮС. Х. К. след подписване на нотариалния
акт с продавач Бургер пойнт България „ ЕООД и купувач „Фрута мио“ ЕООД.
Тъй като „Фрута мио“ ЕООД заплаща цената на имота, ХЮС. Х. К. се
задължава да не претендира трудово възнаграждение, нито за минало, нито за
бъдеще време за периода от 05.09.2012г. – датата на сключване на трудов
договор № 20/2012г. до окончателното плащане на продажната цена на имота
в размер на 49 641,67лв. Документът е подписан от Б.Б., в качеството на
представител на „Фрута мио“ ЕООД и от ХЮС. Х. К.. Документът няма
посочена дата.
По делото е назначена и приета съдебно-почеркова експертиза,
изготвена от вещото лице Ю.Г., която дава заключение, че Б. М. Б. е положил
подписа за Б. М. Б. и ХЮС. Х. К. е положил подписа за ХЮС. Х. К. в
документа „обратно писмо“.
Ответникът „Бургер пойнт България„ ЕООД е представил
доказателства, че между него и „Фрута мио“ ЕООД е бил сключен на
30.07.2015г. предварителен договор за продажбата на недвижим имот – офис
с площ 72,52 кв. метра на цена 25 382 евро без ДДС, като при подписването
на този договор се заплаща сумата 24 600лв., а остатъка е дължим при
3
сключването на договора в нотариална форма. Представена е фактура
№18/30.07.2015г. , издадена от „Бургер пойнт България„ ЕООД за авансово
плащане по договор за продажба на недвижим имот за сумата 24 600лв. и
доказателства, че сумата е платена на същата дата от „Фрута мио“ ЕООД.
Издадена е и фактура № 38/15.06.2016г. за сумата 34 970 лв. с ДДС, или
29 141,67лв. за окончателно плащане по предварителен договор за продажба
на недвижим имот на ул. „Х.Б.“ № **, също издадена на „Фрута мио“ ЕООД.
„Фрута мио“ ЕООД е декларирало пред Община Сливен придобиването
на недвижимия имот на адрес гр. Сливен, ул. „Х.Б.“ № ** ет.*, ап. * с
предназначение жилище и площ 64,26 кв.м. При подаването на декларацията
представляващия „Фрута мио“ ЕООД, Б. М. Б. е упълномощил свид. Т.С.П. да
подаде декларацията от името на дружеството. Недвижимият имот е записан
в активите на ответника „Фрута мио“ ЕООД в годината на неговото
придобиване, за имота е ползван данъчен кредит.
С Определение № 215/02.09.2019г. по ч.т.д.№ 114/19 по описа на СлОС
върху процесния имот е наложена като обезпечителна мярка възбрана, въз
основа на която в СлВП при СлРС е била вписана възбрана върху имота в
полза на третото лице-помагач „НБИ Консорциум“ ООД. След получаване на
съобщението за наложената възбрана, ответникът „Фрута мио“ ЕООД не е
обжалвал определението и е не е сочил, че не е собственик на имота.
По изпълнително дело № 202119150401736 по описа на ЧСИ Г.Г. е
вписана в служба по вписванията при СлРС възбрана върху процесния имот,
като начало на принудително изпълнение на 28.10.2021г. Исковата молба по
настоящото дело е вписана на 29.10.2021г.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че в
разговори между тогавашния управител на „Бургер пойнт България„ ЕООД и
Б. М. Б., последният изразил желание да закупи двустаен апартамент. Според
свид. Т.П., която към този момент е била технически сътрудник във „Фрута
мио“ ЕООД, целта на закупуването на апартамента била той да бъде за сина
на Б.Б..
Ищецът бил брат на съпругата на Б.Б. и живеел със семейството на Б. в
една стая със сина му. След закупуването на жилището то било завършено от
Б.Б.. Той закупил материалите необходими за довършването му, ангажирал
майстори и свид. Отжаклиев, който да осъществява контрол над тях. Този
4
свидетел се обаждал на Б., когато имал нужда от материали. След
довършването на жилището, според свид. П. през 2017 или през 2018г. в него
се настанил да живее ищеца със съгласието на Б.. След навършването на
пълнолетие на сина на Б., той поискал от ищеца да напусне жилището, но К.
отказал.
Единствено свид. Ш. твърди, че довършителните работи по апартамента
били извършени от Х.К., като тази си информация той получил от ищеца.
Този свидетел посочва също така и че имота се е ползвал и се ползва в
момента от ищеца. Пред него ищецът е твърдял, че е собственик на имота.
От разпита на свид. С. Ш., който е бил управител на дружеството-
продавач към момента на сключването на договора за покупко-продажба, той
е имал единствено уговорки с управителя на „Фрута мио“ ЕООД да му бъде
продаден имота, цената е платена на него и на него е било предадено
владението на имота. В показанията си този свидетел посочва също така, че
след като дружеството получило призовката, като ответник по настоящото
дело, той разговарял с ищеца и ищецът му казал, че не знае какви действия
предприема адвоката му, за да „се отложи изваждането му от жилището“.
От събраните гласни доказателства се установява също така, че Х.К.
работел при Б. Б., но ищцовата страна не е представила трудов договор за да
се установи за какъв период е работил ищеца, нито какво е било трудовото му
възнаграждение и дали то е получавано. Ищецът, чрез пълномощника си е
поискал събирането на доказателства за това, но съдът е отказал, тъй като
искането е било преклудирано.
Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на
събраните по делото доказателства. Съдът кредитира изцяло заключението на
вещото лице, в чиято безпристрастност и компетентност няма основание да се
съмнява. На основание чл. 165 ал.2 от ГПК, съдът приема, че са допустими
свидетелски показания, тъй като представеното „обратно писмо“ има
характер на начало на писмено доказателство. Ищцовата страна, обаче,
въпреки указаната доказателствена тежест, че следва да докаже
действителната воля на страните във вътрешните им отношения не е сочила
доказателства за това. Разпитания по почин на ищеца свидетел е за факта дали
ищеца е живял в процесното жилище и дали е извършвал ремонтни дейности
в него, а не относно действителната воля на страните при сключването на
5
договора.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, в частите в
които те се подкрепят от събраните писмени доказателства и не си
противоречат. Единствено в показанията на свид. Ш., посочен от ищеца се
твърди, че той е извършил или възложил строителните дейности по
довършването на жилището, а всички останали свидетели твърдят, че те са
извършени от лица, наети от Б.Б.. Относно факта дали ищеца живее в
жилището от завършването му и до момента няма спор, но между страните се
спори на какво основание той ползва същото - дали като собственик или то
му е отстъпено за безвъзмездно ползване.
На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 26 ал. 2 пр. пето от ЗЗД, вр. с чл. 124 от
ГПК:
Искът е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Ищцовата страна твърди, че сключеният между страните договор за
покупко-продажба на процесния имот е нищожен, като симулативен. Твърди
че е налице персонална симулация т.е. формалният купувач е прикрит, а
действителен купувач по сделката е друго лице. При персоналната симулация
две страни постигат съгласие да сключат договор, но искат да прикрият кой е
действителния купувач, поради което се уговарят, като страна по договора да
бъде записано лице, което привидно изпълнява ролята на купувач. За да се
установи този вид симулация следва да бъдат установени три сделки: първата
между продавача и действителния купувач, която е желана, но тя е прикрита;
втората между продавача и привидния купувач, която е нищожна и между
действителния и привидния купувач – уговорката да се придобие имота от
прикрития купувач, но той а не фигурира като страна и специалната цел – да
се укрие действителната страна по сделката (така в Решение №
137/12.06.2013г. по гр.д.№ 468/12, IV ГО на ВКС).
От описаните три сделки се установи сключването на тази във формата
на нотариален акт и не бе установена нейната нищожност.
Не се установи да е имало уговорка между продавача и ищеца, като
6
твърдян действителен купувач за придобиването на имота от последния. Не
се установи също така и наличието на уговорка между действителния купувач
и този по нотариалния акт за прикриване на действителния купувач.
Представеното от страните „обратно писмо“, макар и автентично като
документ не установява подобни отношения между страните, които
фигурират в него.
На първо място в него е посочено, че „Бургер пойнт България“ ЕООД
ще продаде на Х.К. процесния имот. От писмения документ не се установява
такава договорка, той като „Бургер пойнт България“ ЕООД не е страна по
този документ и не го е подписал. В Решение № 247/04.02.2019г. по гр.д№
4288/16 на ГК на ВКС, IV ГО се приема, че за разкриване не симулацията,
знанието и съгласието на срещуположната страна по сделката не е необходим
елемент от фактическия състав т.е. неучастието в това споразумение на
продавача все още не означава, че липсва симулация.
В същото „обратно писмо“ е уговорено, че цената ще бъде платена от
„Фрута мио“ ЕООД, като ищецът се задължавал да не претендира трудово
възнаграждение от 2012г. до окончателното изплащане на имота. Налице е
признание в този документ, че цената по сделката е платена от купувача
посочен в нотариалния акт, а не от ищеца. За да е налице персонална
симулация следва задълженията по договора да бъдат изпълнени от
действителния купувач, а това в случая не е налице и дори няма такова
твърдение. В този смисъл, представеното писмо може да се прецени, като
начало на писмено доказателство и да обоснове допустимостта на гласни
доказателства. Само наличието на този документ, обаче, не е достатъчен, за да
се приеме за доказано твърдението на ищцовата страна. Следва да бъдат
събрани и други доказателства, които да установят сключването между
прикрития и действителния купувач на съглашение, прие което е уговорено,
че „Фрута мио“ ЕООД само ще фигурира като купувач без да има задължения
по сделката – специалната цел. Напротив уговорено е, че дружеството следва
да плати цената по сделката. Съдът намира, че само с това писмено
доказателство не е извършено от ищеца пълно и главно доказване на уговорка
между страните за сключване на симулативна сделка, по която действителен
купувач е Х.К..
В своята практика ВКС приема, че за действителността на обратното
7
писмо не е необходимо то да е съставено преди и по време на симулативната
сделка, а може и да е изготвено и след нея. В конкретния случай документа
„обратно писмо“ няма достоверна дата и не се установи от събраните
доказателства кога е съставен. С оглед установеното с писмени доказателства
обстоятелство, че срещу този имот са насочени действия, целящи
удовлетворяването на вземания на кредитор на „Фрута мио“ ЕООД и с оглед
събраните гласни доказателства, съдът приема че съставянето му цели не
установяване на действителни отношения между страните, а на привидни
такива, които биха осуетили използването на имота за погасяване на
задължения на „Фрута мио“ ЕООД.
По иска за признаване право на собственост с правно основание чл. 124
от ГПК предявен срещу ответника „Фрута мио“ ЕООД :
Поради неоснователността на иска за нищожност на договора за
покупко-продажба, като симулативен, прикриващ действителни права
придобити от ищеца Х.К. върху имота, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан и иска за признаване за установено, че ищецът е
собственик на процесния имот на основание придобиването му чрез
описаната правна сделка.
При този изход на производството на ответниците се дължат
направените разноски. Ответникът „Бургер пойнт България“ ЕООД е
представил доказателства за извършени разноски от платени в брой 1 000лв.
за адвокатско възнаграждение по сключен договор за правна помощ (въпреки
че в представения списък по чл. 80 от ГПК е записано, че са по чл. 38 ал.2 от
ЗА), които следва да му бъдат присъдени. Ищцовата страна е направила
възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение и е
поискала то да бъде намалено, но искането е неоснователно, тъй като
договореното възнаграждение не надвишава определения минимален размер
по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаградения.
Третото лице-помагач е поискало присъждането на разноски по
представен списък, но искането му е неоснователно на основание чл. 78 ал.10
от ГПК.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
8
ОТХВЪРЛЯ предявения от ХЮС. Х. К. ЕГН ********** с постоянен
адрес гр. К., ул. „Р.“ № * и настоящ адрес гр. С., ул. „Х.Б.“ № ** ет.* ап.*, с
адрес за призоваване гр. С., ул. „Г.С.Р.“ № **, чрез адв. Д.Й. срещу „ФРУТА
МИО“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. Сливен,
ул. „Ал. Стамболийски“ бл. 1, вх. Б, ет.6, ап. 18 срещу и „БУРГЕР ПОЙНТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Сливен, ул. „Г.С.Раковски“ № 40 и адрес за призоваване гр. С., пл. „Х.Д.“ №
**, ет. *, офис *, чрез адвокат Н. Н., при участието на трето лице - помагач на
ответника „Фрута мио“ ЕООД – „НБИ Консорциум“ ООД, ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. „Батак“ № 31, иск с правно
основание чл. 26 ал.2 пр.5 от ЗЗД във вр. чл. 124 от ГПК за признаване за
установено, че сключения с нотариален акт за продажба на недвижим имот №
**, том *, рег. № ***, нотариално дело № 29/2016г. по описа на Нотариус К.
В. рег. № 683 на НК, с район на действие СлРС на 02.08.2016г. между Бургер
пойнт България „ ЕООД, в качеството на продавач и „Фрута мио“ ЕООД, в
качеството на купувач, договор за покупко-продажба на недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.530.104.4.5, с адрес
гр. С., бул. „Х.Б. „ № **, ет.*, ап.* с предназначение – жилище, апартамент с
площ 64,26 кв.м. и прилежащи части 8,26 кв.м. идеални части от общите
части на сградата е нищожен като симулативен, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ХЮС. Х. К. ЕГН ********** с постоянен
адрес гр. К., ул. „Р.“ № * и настоящ адрес гр. С., ул. „Х.Б.“ № ** ет.* ап.*, с
адрес за призоваване гр. С., ул. „Г.С.Р.“ № **, чрез адв. Д.Й. срещу „ФРУТА
МИО“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. Сливен,
ул. „Ал. Стамболийски“ бл. 1, вх. Б, ет.6, ап. 18 иск с правно основание чл.
124 от ГПК за признаване за установено, че ХЮС. Х. К. е собственик на
недвижим имот № **, том *, рег. № ***, нот. дело № 29/2016г. по описа на
Нотариус К. В. рег. № 683 на НК, с район на действие СлРС, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ХЮС. Х. К. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. К., ул. „Р.“
№ * и настоящ адрес гр. С., ул. „Х.Б.“ № ** ет.* ап.* да заплати на „БУРГЕР
ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. „Г.С.Раковски“ № 40 направените разноски в
9
размер на 1 000лв.
Оставя без уважение искането на „НБИ Консорциум“ ООД за присъждане
на разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
10