Решение по дело №622/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 557
Дата: 16 юли 2020 г. (в сила от 27 август 2020 г.)
Съдия: Ралица Йорданова Русева
Дело: 20204520200622
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                      гр. Русе , 16.07.2020 г.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Русенски районен съд Х наказателен състав,  в публично заседаниe на дванадесети юни през  две хиляди и двадесета   година в състав:

                                                                       Председател: Ралица Русева

при секретаря Олга Петрова и в присъствието на прокурора………… като разгледа докладваното на съдията АНД № 622 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази :

    Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

    Постъпила е жалба от В.К.И. ***, против Наказателно постановление № 19- 3393- 000635 от 11.02.2020 г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР Русе, РУ 02 Русе, с което за административно нарушение по чл.140 ал.І от ЗДвП, на основание чл.175 ал.ІІІ пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно.

    Ответникът по жалбата  намира същата за неоснователна.

    Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

    Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

    Жалбоподателят е  неправоспособен, но е наказван за нарушения по ЗДвП.

    На 10.04.2019 г., в гр.Русе, по ул.”Шипка”, И. бил забелязан от св.М.Т.-  младши полицейски инспектор в РУП 02 ОДМВР Русе, да управлява МПС-  ВАЗ 2121 НИВА 221 с рег. № ВТ 1584 АМ,  без предпазен колан.Това дало основание за спиране на превозното средство с цел установяване самоличността на водача и обстоятелствата на нарушението.И. не се съобразил с подаден надлежно сигнал, ускорил движението и подминал полицейския патрул и срещу него били предприети мерки за издирване.В хода на същите, с.Т. установил от направена справка в автоматизираната система на Сектор ПП, че въпросното превозно средство е с прекратена регистрация поради незаплащане на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.На последващ етап се установило отново от справки, че собственик е лицето Р. Т...Бащата на същия заявил в хода на извършена проверка, че Т.. живее извън страната, а автомобила е продаден на И..При тези обстоятелства срещу жалбоподателя бил съставен АУАН № 28- ЗДвП от 26.06.2019 г., сочещ нарушение по чл.140 ал.І от ЗДвП.Актът е предявен, подписан с формални възражения и лично връчен.Въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление с наложеното административно наказание- глоба в размер на 200 лв.В производството пред въззивната инстанция се твърди, че същото е незаконосъобразно поради допуснато съществено процесуално нарушение- неспазване на срока по чл.34 ал.ІІІ от ЗАНН.

    Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН № 28- ЗДвП/26.06.2019 г., справка за нарушител, справка, докладна записка, справка във връзка с регистрация на МПС, оправомощителни заповеди, показанията на св.М.Т., които следва да бъдат кредитирани изцяло като достоверни поради логическото им съответствие с останалите доказателства по делото

     Правни изводи:

     Жалбата е допустима, а по същество- основателна, но на различни от посочените в нея основания.

     Формално, в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават издадените актове. Срокът по чл.34 ал.ІІІ от ЗАНН е не преклузивен според установената съдебна практика.Предвид това, на изтъкнатото основание не може да се иска прекратяване на административнонаказателното производство.

      Независимо от посоченото, по същество, съдът намира, че извършването на нарушението не е доказано.

      Безспорно, ЗДвП предвижда в разпоредбата на чл.143 ал.Х, служебно прекратяване на  регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ. В този текст на закона изрично е предвидено собственикът на превозното средство да бъде уведомен за това обстоятелство. По делото няма спор, че управлявания от жалбоподателя автомобил се водел на името на трето лице- Р. Т.., като същият и И. сключили сделка без нотариално удостоверяване, за покупко- продажба на вещта.Реално същата не може да породи правни последици, доколкото не била законосъобразно оформена.Към момента на полицейската проверка собственик на въпросното МПС бил Т.., и за този автомобил не била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Очевидно, че това е предпоставило прекратяване на регистрацията служебно, но този факт няма доказателства да е известен на собственика.

 

        Няма спор, че  според чл.175 ал.ІІІ от ЗДвП, се  наказва  с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.В случая, лицето е санкционирано за нарушение по чл.140 ал.І от ЗДвП- за управление на МПС, което не регистрирано по надлежния ред, като му е наложено единствено административно наказание глоба поради обстоятелството, че е неправоспособен водач.

        Независимо от тези разпоредби на специалния закон, регламентиращи състави на административни нарушения- чл.140 ал.І от ЗДвП и връзката му с чл.143 ал.10  от закона, съдът намира, че за да се приеме осъществяване на административно нарушение, то следва да се установи и виновно поведение на нарушителя- умишлено или непредпазливо /без законовите изключения за непредпазливите административни нарушения/.Конкретно установените факти не сочат да има вина у жалбоподателя.Това е така, защото към датата, на която същият е установен като водач на МПС със служебно прекратена регистрация, няма данни той да е знаел това.Към тази дата превозното средство е било собственост на друго физическо лице, но в делото няма доказателства  то да е известено за служебно прекратената регистрация, респективно- за осъществен контакт между двамата- И. и Т.., включително и по повод на фактите, които имат отношение към предмета на настоящото дело.Фактически не се доказва соченото като нарушител лице да е действало нито в условията на умисъл, нито непредпазливо в случая с вмененото му нарушение по чл.140 ал.І от ЗДвП.

       Предвид посоченото, съдът намира, че обжалваното постановление се явява необосновано и незаконосъобразно, и подлежи на отмяна изцяло.

        Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН съдът

                                             РЕШИ:

        ОТМЕНЯ НП № 19- 3393- 000635 от 11.02.2020 г.на ВПД Началник РУ към ОДМВР Русе, РУ 02 Русе, с което на В.К.И. ***, ЕГН **********, за нарушение по чл.140 ал.І от ЗДвП, на  основание чл.175 ал.ІІІ пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева .

        ОСЪЖДА ОД МВР Русе да заплати на В.К.И. сумата от 100 /сто/ лева за направени в производството разноски.

        РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от известяването му, пред Административен съд- гр.Русе.

                                                            Районен съдия: