Р Е
Ш Е Н
И Е
№___
гр. Русе, 03.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 10 септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Десислава Великова
при
секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №1141 по описа на 2019 г., за да се
произнесе съобрази:
Предявени са
обективно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „Агенция за
събиране на вземанията” ЕАД, твърди, че на 23.08.2017 г. между „Банка
ДСК" ЕАД и ответника С.С.А. бил сключен Договор за стоков кредит № 286482,
с който кредитора се задължил да опусне на кредитополучаеля стоков кредит в
размер на 2419,79 лв. за закупуването на стоки от „Технополис България” ЕАД :
телевизор SAMSUNG 55 МU 6272 –с цена 1849,00 лв., телевизор SAMSUNG НW-К450 –с
цена 449,00 лв., както и сключване чрез „Банка
ДСК" ЕАД на застраховка с „Групама Животозастраховане" ЕАД и
„Групама Застраховане" ЕАД по пакет „Стандарт +" за лица от 18 до 64
с еднократна застрахователна премия в размер на 100,01 лева. В т. 3 от договора,
кредитополучателят се съгласил предоставеният му от страна на кредитора кредит
да бъде усвоен еднократно, чрез превод на сумата по банковата сметка на
търговеца, като извършването на плащането по посочения начин съставлявало изпълнение
на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита,
предмет на договора, като от кредитора се предоставила и сума по кредита за финансиране на застраховката, която била
преведена безкасово по сметкана застрахователите. Така кредитодателят
предоставил на кредитополучателя стоков кредит размер на 2298,01 лв., като
отпусната сума за плащане била преведена по банковата сметка на търговеца на
23.08.2017 г., с което кредитодателят изпълнил своето задължение по договора. Кредиторът
превел и необходимата застрахователна премия съгласно договора, предвид което
застрахователят сключил предвидената в договора застраховка Групама
Животозастраховане" ЕАД и „Групама Застраховане" ЕАД по пакет
„Стандарт +" за лица от 18 до 64 с кредитополучателя. Погасителните
вноски, които кредитополучателя се задължавал да изплаща на кредитодателя, включвали
изплащане на главницата по кредита, ведно с годишен процент на разходите, който
изразявал общите разходи като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Годишния процент на разходите бил посочен в погасителния план,
неразделна част от договора и включвал лихви и такси, които кредитополучателят
дължал на кредитора. Страните се съгласили в т. 6 от договора, за срока на
договора кредитът да се олихвявал с фиксиран лихвен процент в размер на 34,74
%, като лихвата се начислявала върху усвоената и непогасена част от кредита и
се заплащала месечно. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от
страните в размер на 455,01 лв., а общата стойност на плащанията по кредита
било договорена в размер на 2753,02 лв. Кредитополучателят се задължавал да
върне сумата по кредита в срок от 12 месеца или до 23.08.2018 г., на 12 бр.
месечни погасителни вноски, съгласно погасителния план, в който бил посочен падежа
на всяка отделна погасителна вноска, като първите 11 вноски били в размер на
229,42 лв., а последната погасителна вноска била в размер на 229,40 лв. Срокът
на договора изтекъл на 23.08.2018 г. с последната погасителна вноска и не бил
обявяван за предсрочно изискуем. Съгласно раздел 6, чл. 12 от Общите условия
към договора, при забава в плащането на месечна погасителна вноска от деня
следващ падежната дата, определена в погасителния план, частта от вноската
представляваща главница, се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. На посоченото основание на
кредитополучателя била начислена лихва за забава за периода от 23.10.2017 г. до
01.11.2018 г. датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Общият
размер на начислената лихва бил в размер на 159,95 лева. Длъжникът не е
заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която била
погасена била в размер на 162,89 лв., с която била погасена главница в същия
размер. На 15.05.2018 г. било подписано Допълнително споразумение към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г., сключен
между „Банка ДСК" ЕАД и „Агенция за събиране на вземания" АД, по
силата на който вземането, произтичащо от Договор за стоков кредит № 286482 от
23.08.2017 г. между „Банка ДСК" ЕАД и ответника било прехвърлено в полза
на „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД/ изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, което вземане било индивидуализирано в
Приемо-предавателен протокол от 15.05.2018 г. На ответника било изпратено по
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на
„Банка ДСК" ЕАД с изх. № УПЦ-П-ДСК/286482 от 29.05.2018 г. посредством
„Български пощи" ЕАД с известие за доставяне, като писмото се върнало в
цялост, като непотърсена пратка. Предвид неизпълнение от страна на ответника,
ищецът депозирал Заявление по реда на чл. 410 от ГПК, като било образувано гр.
дело № 7368/2018 г. по описа на РРС, с което му било разпоредено да заплати на
ищеца сумата от 2135,12 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от
01.11.2018 г. до изплащане на вземането; 455,01 лв. – договорна лихва за
периода от 23.10.2017 г. до 23.08.2018 г.; 159,95 лв. – обезщетение за забава
за периода от 23.10.2017 г. до 31.10.2018 г.; 55,00 лв. – държавна такса по
делото; 24,00 лв. – разноски за връчване на книжата и 50,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, но т.к. ответника бил призован по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК ищеца предявил настоящия иск. Иска да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че същия дължи сумата от 2135,12 лв.,
представляващи главница по 12 броя погасителни вноски за периода от 23.10.2017
г. до 23.08.2018 г.; 455,01 лв. представляващи възнаградителна лихва за периода
от 23.10.2017 г. до 23.08.2018 г.; 159,95 лв. – обезщетение за забава считано
от 23.10.2017 г. до 01.11.2018 г., ведно със законната лихва от 01.11.2018 г.
до окончателното и изплащане на вземането.
В отговора на
исковата молба ответникът С.С.А. чрез назначения му особен представител оспорва
предявените искове.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна и правна страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 02.11.2018 г. по гр. д. № 7368/2018 г. по описа на РРС, с която е
разпоредено на длъжника С.С.А. да заплати на „Агенция за събиране на
вземанията” ЕАД сумата от 2135,12
лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 01.11.2018 г. до
изплащане на вземането; 455,01 лв. – договорна лихва за периода от 23.10.2017
г. до 23.08.2018 г.; 159,95 лв. – обезщетение за забава за периода от
23.10.2017 г. до 31.10.2018 г.; 55,00 лв. – държавна такса по делото; 24,00 лв.
– разноски за връчване на книжата и 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът бил призован по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
Не е
спорно, че на 23.08.2017 г. „Банка ДСК" ЕАД сключило с ответника Договор за стоков кредит № 286482, с който кредитора
се задължил да опусне на кредитополучаеля стоков кредит в размер на 2298.01 лв. за закупуването на стоки от „Технополис България”
ЕАД, а именно: телевизор SAMSUNG 55 МU 6272 – 1 брой с цена 1849,00 лв.,
телевизор SAMSUNG НW-К450 – 1 брой с цена 449,00 лв., както и сключване чрез
„Банка ДСК" ЕАД застраховка с
„Групама Животозастраховане" ЕАД и „Групама Застраховане" ЕАД по
пакет „Стандарт +" за лица от 18 до 64 с еднократна застрахователна премия
в размер на 100,01 лева.
В т. 3 от
договора, кредитополучателят се е съгласил предоставеният му от страна на
кредитора кредит да бъде усвоен еднократно, чрез превод на сумата по банковата
сметка на търговеца, като извършването на плащането по посочения начин
съставлявало изпълнение на задължението на кредитора да предостави на
кредитополучателя кредита, предмет на договора, като от кредитора била
предоставена и сума за финансиране на
застраховката по която била преведена безкасово по сметка, посочена от
застрахователите. Така кредитодателя предоставил на кредитополучателя стоков
кредит размер на 2298,01 лв., като отпусната сума за плащане била преведена по
банковата сметка на търговеца на 23.08.2017 г., с което кредитодателят е
изпълнил своето задължение по договора. Кредиторът превел и необходимата
застрахователна премия съгласно договора, предвид което застрахователят сключил
предвидената в договора застраховка Групама Животозастраховане" ЕАД и
„Групама Застраховане" ЕАД по пакет „Стандарт +" за лица от 18 до 64
с кредитополучателя. Погасителните вноски, които кредитополучателя се
задължавал да изплаща на кредитодателя, съставлявали изплащане на главницата по
кредита, ведно с годишен процент на разходите, който изразявал общите разходи
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишния процент
на разходите бил посочен в погасителния план, неразделна част от договора и
включвал лихви и такси, които кредитополучателят дължал на кредитора. Страните
се съгласили в т. 6 от договора, за срока на договора кредитът да се олихвява с
фиксиран лихвен процент в размер на 34,74 %, като лихвата се начислявала върху
усвоената и непогасена част от кредита и се заплащала месечно. Така,
договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 455,01 лв.,
а общата стойност на плащанията по кредита било договорена в размер на 2753,02
лв. Кредитополучателят се задължавал да върне сумата по кредита в срок от 12
месеца или до 23.08.2018 г., на 12 бр. месечни погасителни вноски, съгласно
погасителния план, в който бил посочен падежа на всяка отделна погасителна
вноска, като първите 11 вноски били в размер на 229,42 лв., а последната
погасителна вноска била в размер на 229,40 лв. Срокът на договора изтекъл на
23.08.2018 г. с последната погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно
изискуем. Съгласно раздел 6, чл. 12 от Общите условия към договора, при забава
в плащането на месечна погасителна вноска от деня следващ падежната дата,
определена в погасителния план, частта от вноската представляваща главница, се
олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер
на 10 процентни пункта.
Сумата, която била
върната от ответника по договора била в размер на 162,89 лв., с която била
погасена главница в същия размер.
Според
заключението на назначената по делото съдебно икономическа експертиза предоставената, съгласно
процесния Договор за стоков кредит, сума в размер на 2 298,01 лв.била преведена на 23.08.2017 г. както следва: по
сметка на ЗКГрупама - 100,01 лв, по сметка на Технополис България ЕАД - 2 198
лв.; Остатъкът от
задължението на ответника, предвид клаузите на процесния договор за паричен
заем, към датата на депозиране на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда
01.11.2018 г. било просрочена главница в размер на 2 135,12 лв., просрочена договорна лихва в
размер на 388,48 лв., начислена за периода от 23.09.2017 г. до 22.08.2018 г. вкл. и дължима в периода от
23.10.2017 г. до 23.08.2018 г.. вкл., като вещото лице е посочила два варианта
относно претендираната лихва за забава по чл.12 от ОУ и като законна лихва.
На 15.05.2018 г. било подписано Допълнително споразумение към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г., сключен
между „Банка ДСК" ЕАД и „Агенция за събиране на вземания" АД, по
силата на който вземането, произтичащо от Договор за стоков кредит № 286482 от
23.08.2017 г. между „Банка ДСК" ЕАД и ответника било прехвърлено в полза
на „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД/ изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, което вземане било индивидуализирано в
Приемо-предавателен протокол от 15.05.2018 г.
„Банка ДСК" ЕАД упълномощил ищеца, да извършва от негово име уведомяване
на длъжниците по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, чиито договори били предмет на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
11.04.2018 г.
На ответника било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за
извършената цесия от страна на „Банка ДСК" ЕАД с изх. № УПЦ-П-ДСК/286482
от 29.05.2018 г. посредством „Български пощи" ЕАД с известие за доставяне,
като писмото се върнало в цялост, като непотърсена пратка.
Въз основа на установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е положителен
установителен иск, в производството, по което ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по цедирано вземане по сключен договор за кредит въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално
допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение в
законоустановения срок за недължимост на сумите.
Разгледан по същество,
същият се явява частично
основателен.
По делото не се
спори, че между ответникът и „Банка ДСК" ЕАД са съществували облигационни
правоотношения, съгласно които ответникът получил по Договор за стоков кредит № 286482, такъв в размер на 2298,01 лв. за
закупуването на стоки от „Технополис България” ЕАД, а именно: телевизор SAMSUNG
55 МU 6272 – 1 брой с цена 1849,00 лв., телевизор SAMSUNG НW-К450 – 1 брой с
цена 449,00 лв., както и сключване чрез „Банка
ДСК" ЕАД на застраховка с „Групама Животозастраховане" ЕАД и
„Групама Застраховане" ЕАД по пакет „Стандарт +" за лица от 18 до 64
с еднократна застрахователна премия в размер на 100,01 лева.От приетото по делото заключение на назначената
съдебноикономическа експертиза, което съдът кредитира, предвид специалните
знания на вещото лице, е видно, че ответникът не изпълнил свои задължения по Договора
и не погасил задължението си към дружеството в размер на 2 135,12 лв., просрочена договорна
лихва 388,48 лв., начислена за периода от 23.09.2017 г. до 22.08.2018 г. вкл. и дължима в периода от
23.10.2017 г. до 23.08.2018 г., както и сумата от 159,95 лв. – обезщетение за
забава за периода от 23.10.2017 г. до 31.10.2018 г. по чл.12 от ОУ.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането
поражда действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях,
а по отношение на третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на
цесията на длъжника от предишния кредитор.
По делото
ищецът е ангажирал доказателства, от които се установява изпращане на уведомяването
на длъжника за цесията. Видно от приетата по делото известие за доставяне, на
посочения от ответника в договора адрес, според чл.15 от ОУ на договора, било
изпратено уведомление за извършената цесия, но същото е върнато като
непотърсено т.н. налице е фингирано връчване.
За пълнота
на изложението следва да се посочи, че във формираната с редица решения практика
на ВКС (вж. Решение № 3 от 16.04.2014 г.
на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на
ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др.), безпротиворечиво се приема, че
уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба
на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99,
ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Дори да се
приеме, че не е налице фингирано връчване, като приложение към исковата молба
ищецът е представил и уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ДСК/286482 за
извършеното прехвърляне на вземанията, изходящо от цедента и адресирано до
ответника в качеството му на длъжник. Уведомлението, заедно с исковата молба и
останалите писмени доказателства, се счита връчено на ответника на основание
чл. 46, ал. 4, изр. първо, вр. чл. 51, ал. 1 от ГПК, на 14.06.2019 год., поради
което следва да се приеме, че прехвърлянето на вземанията по сключения договор
за потребителски кредит в полза на ищеца е произвело действие спрямо последния,
още повече, когато той не твърди, че е извършил плащане на задължението си на
стария кредитор (в този смисъл Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. №
362/2015 г., II т. о., ТК, Решение №198 от 18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. на
І т.о. на ВКС).
С оглед горното
следва да се приеме, че по отношение на длъжника цесията е породила правно
действие, поради
което предявения иск за признаване за установено, че той дължи на ищеца сумата
от на 2 135,12 лв., просрочена договорна лихва в размер на 388,48 лв. дължима
в периода от 23.10.2017 г. до 23.08.2018 г., сумата от 159,95 лв. – обезщетение за забава
за периода от 23.10.2017 г. до 31.10.2018 г. по чл.12 от ОУ, по прехвърлено от „Банка
ДСК" ЕАД на ищеца чрез цесия на 15.05.2018 г. вземане по Договор за стоков кредит № 286482 от 23.08.2017 г. до този размер е основателен и следва да се уважи.
Предвид изхода на
спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 125.86 лв. – разноски по
гр. д. № 7368/2018 г. по описа на РРС
Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК разноските на делото в размер 832.12 лв. направени от
ищеца съобразно уважената част от иска са в тежест на ответника, като съдът определи юрисконсулско възнаграждение
на ищеца за настоящото производство в размер на 100 лв. на основание чл.78,
ал.8 от ГПК.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО ЧЕ, С.С.А., ЕГН
**********,***,
дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. – гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 2135,12 лв. –
главница, ведно със законната лихва, считано от 01.11.2018 г. до изплащане на
вземането; 388,48 лв. – договорна лихва за периода от 23.10.2017 г. до
23.08.2018 г.; 159,95 лв. – обезщетение за забава за периода от 23.10.2017 г.
до 31.10.2018 г. по
чл.12 от ОУ, по прехвърлено от „Банка
ДСК" ЕАД чрез цесия на 15.05.2018 г. г. вземане по Договор за стоков кредит № 286482 от 23.08.2017 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 02.11.2018 г. по гр. д. №
7368/2018 г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД,
ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. – гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” №
25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 срещу С.С.А., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.422 от ГПК за установяване съществуването на парични задължения за сумата над 388.48 лв. до 455,01 лв. –
договорна лихва за периода от 23.10.2017 г. до 23.08.2018 г., по прехвърлено от „Банка ДСК" ЕАД чрез
цесия на 15.05.2018 г. вземане по Договор за стоков кредит № 286482 от
23.08.2017 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 02.11.2018 г. по гр. д. № 7368/2018 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА С.С.А., ЕГН **********,***, да заплати на „Агенция за
събиране на вземания” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. – гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 125.86 лв. лв. –
разноски, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 02.11.2018 г. по гр. д. № 7368/2018 г. по описа на РРС и сумата от 832.12
лв. разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: