№ 910
гр. София, 18.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:.....
при участието на секретаря .......
като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20231110121077 по
описа за 2023 година
Предявена е молба от И. Р. Р. с ЕГН: ********** срещу ....... пасивно субектно кумулативно
съединени с искове срещу ..... и ........ Ищцата твърди, че сключила по реда на ЗПФУР с
търговското дружество ответник ......, седалище и адрес на управление: ........ Договор за
паричен заем № ......./2020 г. (наричан по-долу ДПЗ), по силата на който ищцата е получила в
собственост 2200,00 лв. (две хиляди и двеста лева) при фиксиран годишен лихвен процент в
размер на 40 % и годишен процент на разходите - 48,88 % при срок за погасяване на заема
28 седмици и двуседмична погасителна вноска в размер на 175.87 лв. На същият ден е
сключен Договор за предоставяне на поръчителство между ....... чрез ... и кредитополучателя
И. Р.. Договорът съдържа следните клаузи: Чл.1. ПОТРЕБИТЕЛЯТ възлага, а
ПОРЪЧИТЕЛЯТ се задължава да сключи договор за поръчителство с ..., ЕИК ........, със
седалище ........ по силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред ......., за
изпълнението на всички задължения на Потребителя, възникнали съгласно Договора за
паричен заем. Твърди горните договори да са нищожни, като счита, че противоречат на
добрите нрави, а при условията на евентуалност - договорът за паричен заем и на закона.
Иска се от съда да ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. Р. Р., ЕГН **********
срещу ...... - цесионер, ......... - цесионер по Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 02.03.2020 г.) иск с правно основание чл. 26 ал.1 ЗЗД вр..22 ЗПК,
съгласно който се иска признаване на сключения между И. Р. Р., ЕГН ********** и .........,
Договор за предоставяне на поръчителство № ...../11.03.2021 г. за нищожен поради
противоречие с добрите нрави, съединен обективно кумулативно иск за прогласяване на
нищожен сключения между И. Р. Р. и ... Договор за паричен заем № ..... от 12.03.2021 г.
поради нарушаване на добрите нрави, заедно с всички законни последици, които
1
произтичат от това -искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 , пр. 3 ЗЗД.
При условията на евентуалност, в случай, че отхвърлите предявения главен иск, моли, да се
прогласи чл.4 от сключения Договор за паричен заем № ..... от 12.03.2021 г. между И. Р. Р. и
... за нищожен поради противоречие с добрите нрави., при условията на евентуалност
нищожност поради заобикаляне на закон нищожност поради противоречие с материалните
норми. - иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 , пр. 1 ЗЗД
При условията на евентуалност, в случай, че се уважи предявеният главен иск за нищожен
сключения между ищцата и ... Договор за паричен заем №..... от 12.03.2021 г., се иска
осъждане на ответника да заплати на ищцата на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - поради
отпаднало основание - сумата от 305,76 лв. представляваща недължимо платена сума във
връзка с нищожен Договор за паричен заем № ..... от 12.03.2021 г., заедно със законната
лихва от депозиране на исковата молба, до пълното погасяване на вземането.
Ответникът по иска ...... е подал в срок отговор на искова молба, в който оспорва исковете,
като счита,ч е Неоснователни са твърденията на ищеца. че са налице нарушения на
разпоредбите на ЗПК , тъй като в договора между страните са защитени правата и на двете
страни. Правото на заемополучателя да получи заемната сума, да се откаже от договора, да
извърши предсрочно погасяване са реципрочни на правото на кредитора до получи
плащането, разсрочено на ежемесечни вноски. Оспорва твърдението, че договорът за
предоставяне на поръчителство е сключен в противоречие с добрите нрави, тъй като счита
за неоснователно поради това, че в българското действащо право в отношенията между
правните субекти действа принципът на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД). Наред с това
прави възражение, че доколкото договорът за предоставяне на поръчителство е едно второ,
акцесорно облигационно правоотношение - не би могло дължимото се възнаграждение на
гаранта да бъде включено в годишния процент на разходите по Договора за паричен заем.. В
сключения договор е посочен фиксиран ГЛП, а при положение, че лихвеният процент е
точно фиксиран в договора и е ясен за страните, то не можело да се приеме, че са нарушени
изискванията на чл. 11, т. 9 ЗПК. В конкретния случай договорът за кредит не съдържа
възможности за промяна в ГПР като резултат от липса на конкретни уговорки или
предвидени различни варианти за определяне на лихвата в различни периоди от действие на
договора, ГПР е изчислен на база първоначално уговорения размер на лихвата. Т. е. в
договора не е уговорена възможност за промяна на ГПР, поради което не са предвидени и
уговорени допълнителни допускания .
Ответникът ....., с ЕИК ........, в подадения отговор на искова молба счита исковете за
несонсователни като излага следните твърдения , твърди да не е е легитимирана страна по
иска. Процесният договор за паричен заем е бил действителен и е в пълно съответствие с
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2. Договорът е сключен валидно.
Както сключването на договора за паричен заем при посочените условия, така и избора на
обезпечение са зависели изцяло от волята на ищеца. Договорът за потребителски кредит е в
съответствие с изискванията на чл.10, ал. 1 ЗПК. В договора за потребителски кредит са
посочени общия размер на кредита и условията за усвояването му. Лихвеният процент по
2
процесния договор е бил фиксиран и е ясно посочен в чл. 2, т. 6 от договора Размерът на
лихвения процент по договора, като елемент на годишния процент на разходите (чл. 19, ал. 1
ЗПК), е бил в рамките на ограничението, предвидено в чл. 19, ал. 4 ЗПК. В Закона за
потребителския кредит не е предвидено изрично ограничение на размера на годишния
лихвен процент (възнаградителна лихва). Договорът за потребителски кредит, счита да е в
съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК Годишният процент на разходите по
договора е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ГПК, и неговият размер твърди
да е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК . Като годишният процент на
разходите, описан в договора, включвало всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита. В годишния процент на разходите по процесния
договор е включена само лихвата по кредита, тъй като това е единственият разход по
кредита за кредитополучателят. Разликата в стойностите на годишния лихвен процент и
годишния процент на разходите се дължало на разликата в естеството и начина, по който се
определят и изчисляват ГПР и ГЛП. Възнаграждението по договора за поръчителство не
представлявало и разход за допълнителна услуга, който трябва да се включи в ГПР. В
договора са били посочени условията за издължаване на кредита от потребителя,
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски. В договора се съдържала информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки
един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания. В договора се съдържало още
и информация за правото на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право
може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата
съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден. С оглед горното ,
счита, че ищецът е кандидатствал за кредит, който следва да бъде обезпечен. Ищецът
доброволно е сключил договор за кредит, по който се изисква обезпечение. След като в
рамките на три дни от подписване на договора, ищецът не е представил обезпечение под
формата на поръчители или банкова гаранция е влязъл в сила договорът за поръчителство,
сключен между ищеца и ........ Както сключването на договора за паричен заем при
посочените условия, така и избора на обезпечение са зависели изцяло от волята на ищеца.
Ответникът ......., с ЕИК ....... е подал отговор на искова молба, в който твърди да не е
надлежна страна в производството, доколкото ....... към настоящия момент не е носител на
материалното спорно право, то дружеството не е надлежна страна в производството. По
основателността оспорва исковете на всички предявени основание, като счита, че договорът
за поръчителство/предоставяне на гаранция, очевидно, е извън приложното поле на Закона
за потребителския кредит. Договорът за поръчителство, като сключен между ищеца и .......,
уреждал техните отношения по повод задължението на ....... да обезпечи кредита на ищеца.
Процесният договор за поръчителство не страдал от пороците, посочени в исковата молба
или твърдените пороци не водят до нищожност на договора. Договорът за поръчителство е
бил сключен в съответствие с принципите на добросъвестността и справедливостта.
3
Дължимото на ответника се възнаграждението по Договор за предоставяне на
поръчителство е определено след извършена преценка на риска. Ако насрещната страна го е
считала за несправедливо висок, то тя изобщо не би сключила договора. Дори Съдът да
приеме, че Договорът за заем е бил нищожен, то на ......., изпълнявайки задължението си по
Договора за предоставяне на поръчителство, се дължало възнаграждение в пълен размер. В
заключение, чсичта, че всеки потребител – относително осведомен и в разумни граници
наблюдателен и съобразителен, би могъл да прецени потенциално значимите икономически
последици за него. Икономическите последици са се равнявали на сумата, която
потребителят е трябвало да заплати.
Ответниците не правят доказателствени искания.
Представени са писмени доказателства, които съдът е приел без възражения на страните,
както е приета по делото изготвена съдебно счетоводна експертиза, без възражения на
страните.
При разпределяне на доказателствената тежест с доклада по делото, приет от страните без
възражение съдът е възложил в тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 26, ал. 1 пр.
3 е да докаже наличие на облигационно отношение, сключване на процесния договор при
наличие на твърдените основания за нищожност – противоречие на добрите нрави и на чл.
22 ЗКП , като ответникът не носи доказателствена тежест, освен на всички възражения, от
които черпи права.
По иск с правно основание - чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - в тежест на ищеца е да докаже, че
ищцата е предала сумата в размер на 305,76 лв. - от които 65,50 лв. лихви и 286,24 лв.
възнаграждение за поръчителство на ответникът .... Ответникът следва да докаже, че е
налице правно основание да задържи сумата.
Отделено като безспорно и ненужно за доказване обстоятелството, че между страните е
сключен: между И. Р. Р., ЕГН ********** и ......... - Договор за предоставяне на
поръчителство № ...../11.03.2021 г. и между И. Р. Р. и ... Договор за паричен заем № ..... от
12.03.2021 г. , както и че ...... е получило сума в размер на 240,26лв., представляваща
възнаграждение за поръчителство на ответника „..... от ищцата. ( с изменение на доклада в в
открито съдебно заседание).
С протоколно определение съдът на проведеното на 10.10.2024г. съдебно заседание е
приел изменение на иска чрез неговото увеличение по размер, като същия да се счита
предявен за сумата в общ размер на 422,58лв., от които сумата от 357,08лв., заплатено
възнаграждение за поръчителство и сумата от 65,50лв. - заплатена възнаградителна
лихва по Договор за заем.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
Приети по делото са писмени доказателства, от които съдът приема за установено , а и не се
спори между страните, че е налице между ищцата и ответниците са страни по процесните
4
договори за паричен заем и договор за предоставяне на поръчителство, сключен във връзка с
договор за паричен заем, със съдържание и и клаузи, описани в искова молба.
Договор за паричен заем № ..... от 11.03.2021 г. сключен между ..... с ЕИК ........, в качеството
си на „Заемодател“ и И. Р. Р. с ЕГН **********, в качеството си на „Заемател“ е отпуснат за
сума в общ размер на 2 200.00 лв. (две хиляди и двеста лева), посочена цифром в чл. 2 от
Договора при размер на 14 броя двуседмични погасителни вноски от 175.87 лв. Съгл. чл. 3
(1) от Договора за заем, страните се съгласяват да се рефинансира текущ заем, като се
погасят изцяло задълженията по повод Договор за паричен заем№......., в размер на 897.20
лв. Договорът има силата на разписка. Съгл. Чл. 4 от Договор за паричен заем № .....,
Заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на Договора, да
предостави едно от следните обезпечения: 1) Две физически лица - Поръчители, с посочени
изисквания към тях; 2) Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя със срок на валидност
30 дни след срока на изплащане на задължението по Договора; 3) Одобрено от Заемодателя
Дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки. В изпълнение на това
условие на 11.03.2021 г. е сключен Договор за предоставяне на поръчителство № ..... между
....... с ЕИК ....... и И. Р. Р. с ЕГН **********. Съгл. чл. 3 (1) от Договор за предоставяне на
поръчителство №....., за поемане на задължението Потребителят дължи възнаграждение в
размер на 1 681.82 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 120.13 лв.,
Вноските са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договор за
паричен заем сключен с....... С възнаграждението за поръчителство вноската е общо в размер
на 296.00лв. Общият размер на задължението е: 4 144.00 лв
Съгласно СЧЕ Общият размер на постъпилите плащания е 708.82 лв. Общо заплатената
сума по Договор за паричен заем с ..... е 351.74 лв., отнесена към дълга отделно по пера,
както следва: 1.1. Частично погасена главница - 286.24 лв.; 1.2. Частично погасена
възнаградителна лихва - 65.50 лв., съгл. чл. 2 от Договора за заем. 2. Общо заплатената сума
по Договор за предоставяне на поръчителствоот....... е 357.08 лв.: 2.2. Частично погасена
сума за поръчителство - 357.08 лв., съгл. чл. 3 (1) от Договор За предоставяне на
поръчителство. Възнаградителна лихва, общо в размер на 262.18 лв., преизчислена към
годишна база е в размер на 488.24 лв. Възнаграждение за поръчителство, общо в размер на 1
681.82 лв., преизчислено към годишна база е в размер на 3 131.96 лв. Общо начислени
разходи, преизчислени към 365 дни: 3 620.20 лв. Годишния процент на разходите /ГПР/ е в
размер на 164.55 % Годишния процент на разходите на заема: 48.88 %, съгл. чл.2 (8) от
Договор Паричен заем № ....., в който е включена само възнаградителната лихва по заем за
целия срок на договора и е изчислена към момента на неговото сключване. Със сключен
Договор за предоставяне на поръчителство №..... от 11.03.2021г., общо формираното
възнаграждение в размер на 1 681.92 лв. произтичащо от него, оскъпява заема за срока на
неговото ползване с 68.31 % заплатената сума за предоставяне на поръчителство от ....... е
357.08 лв По Договор за паричен заем № ..... от 11.03.21 г. са начислени лихви за забавено
плащане в размер на 188.96 лв. от момента на изпадане в забава до момента на заплащане на
задълженията от ....., а именно: 04.07.2022г., която дата е видно и от приложено платежно
5
нареждане на стр. 25 от материалите по делото.Частично платени са 66.18 лв. (описани в
хронологичен ред на стр. 7 отКСЧ). Начислени са и разходи за събиране на вземането (чл.9
от Договора) в общ размер на 60 лв., като същите са заплатени (начисления и плащания в
хронологичен ред настр. 7от КСЧ) .
В съдебно заседание, проведено на 10.10..2024г. вещото лице уточнява, ч е всички суми по
договора са постъпили по сметката на ответното дружество „..... Експертизата е изготвена за
Договор с № ..... от 11.03.2021г., описан в петитума на исковата молба, въпреки че във въпрос
№ 2.1 от раздел VІІ на исковата молба е посочен друг Договор за паричен заем, а именно с
№ ....... посочен от като дата от 2021г . , което е прието от ищеца в съдебното заседание с
уточнението, че действително е налице допусната грешка като в петитумната част на
исковата молба, която следва да се чете Договор за паричен заем от 11.03.2021г., а не както е
записано 12.03.2021г., същевременно е с правилно изписан номер, а именно с № ......
Действително във въпрос № 2.1 ищецът имал предвид Договор за паричен заем с № ..... от
11.03.2021г. и вещото лице коректно е разгледало този договор за паричен заем, както и за
поръчителството,поради което иска приемане на експертното заключение.
Съдът намира, че сключеният договор за паричен заем попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и
има характеристика на потребителски договор, тъй като заемателят е потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилага защитата по ЗПК и
разпоредбите на чл. 143 и сл. ЗЗП.
Съдът намира, че за да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите, е
необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със
свързани лица и между свързани лица, да се изследват релациите в отделните договори не
като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща
икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със
свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на
едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективна защита на потребителя при
проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона.
. Публично известен е фактът, доколкото това обстоятелство е обявено по партидата на
ответното търговско дружество в ТРРЮЛНЦ, че едноличен собственик на капитала на
ответника е ....... Следователно страната по договора за гаранция е дъщерно дружество на
кредитодателя по договора за кредит, с оглед което и съдът приема, че между двете
дружества е налице положение на контрол и свързаност по см. на ТЗ. В допълнение на
горното съдът намира, че от съществено значение за правилното разрешаване на спора
между страните са и обстоятелствата, че двата договора – договорът за кредит и този за
предоставяне на гаранция са сключени в един и същ ден, че отделни разпоредби от същите
препращат един към друг, че дължимите в полза на търговците престации са обединени в
общ погасителен план, имат едни и същи падежи и макар формално кредитор на вземането,
представляващо възнаграждение на гаранта за предоставеното по договора за кредит
обезпечение, да се явява ответникът, то кредитодателят е овластен да получава плащането
по този договор, дължимо от потребителя, заедно с анюитетните вноски по договора за
6
кредит. Ето защо и съдът приема, че се касае за неразривно свързани помежду си сделки,
всяка от които следва да се разглежда заедно с другата, като се държи сметка за положението
на потребителя, който извън всякакво съмнение има това качество и по двата договора.
Всичко изложено обосновава извод, че макар да са обективирани в два документа, двата
договора следва да се разглеждат като едно цяло, както и че уговореното възнаграждение по
договора за предоставяне на гаранция представлява разход по договора за кредит, който
следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като
индикатор за общото оскъпяване на кредита /аргумент от чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК/. Този
извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Налице е в случая знание у кредитора за наличието на допълнителни такси по
договора за паричен заем под формата на възнаграждение за предоставената гаранция,
поставена като условие за получаване на кредита още към момента на сключването му.
Несъмнено предоставената гаранция от свързаното с кредитора дружество представлява
допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и която е задължително
условие за усвояване на кредита.
В случая, отчитайки установената взаимовръзка между договора, сключен между
потребителя и „....., и договора, сключен между потребителя и ......., доколкото те
представляват система от правоотношения между страните, съдът намира, че уговореното
възнаграждение за гаранта независимо от наименованието си не представлява такса за
самостоятелна услуга, а по своята същност представлява скрита възнаградителна лихва,
чието плащане е разсрочено на датите на плащане на погасителните вноски по кредита
Възнаграждението, което потребителят се е задължил да плаща на гаранта, е свързано с
договора за кредит, доколкото предмет на процесния договор е именно поемане от страна на
гаранта на задължение да обезпечи поетите от кредитополучателя към кредитора
задължения по договора за кредит. Поради тази причина преценката относно
действителността на процесния договор за предоставяне на гаранция следва да се извърши
както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на ЗПК, приложими към
договора за кредит, изпълнението на задълженията по който гарантът обезпезпечава. В тази
връзка и в отговор на наведените с отговора на исковата молба доводи следва да се
подчертае, че страните по едно съглашение са свободни да определят свободно
съдържанието на договора, но са ограничени от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две насоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на
добрите нрави. В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и
7
разглеждайки в тяхната взаимовръзка уговорките между страните, закрепени в
съдържанието на двата договора, не може да се приеме, че същите удовлетворяват
изискванията, поставени от ЗПК, имащи за цел да осигурят защита на потребителя по
договорите за кредит, по които е страна. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР е 48.88 %, , т. е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче съдът приема, че не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно -
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с .......,
което по мнение на настоящия състав на съда се включва в общите разходи по кредита по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, независимо че страна по правоотношението се явява
търговско дружество, което формално и юридически е самостоятелен правен субект. По
силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В тази връзка възнаграждението, дължимо в
полза на гаранта, е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит,
доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. От анализа на клаузите относно
обезпечението на кредита става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за отпускането му,
следва да сключи още и договор за предоставяне на гаранция с посочено от кредитора
юридическо лице - гарант. Начинът, по който е предвидено да се отпуска кредитът и
възможните предвидени обезпечения в клаузата на чл. 4 от договора за кредит, създават
значително неравновесие в правата по съглашението между потребителя и търговеца. Тези
уговорки на практика лишават длъжника от избор и възможност за индивидуално
договаряне. Прави впечатление, че също така задължението на потребителя да осигури на
кредитора обезпечение е изпълнимо след сключването на договора за кредит, но фактически
договорите с потребителя са сключени едновременно. Безспорно кредитополучателят е
икономически по-слабата страна по правоотношението, за когото практически липсва
8
каквато и да било свобода да договаря условията, при които да му се предостави гаранция от
одобрено от кредитодателя лице. Всичко това сочи, че целта на договора за гаранция е да
създаде за потребителя задължение за допълнително плащане в полза на кредитора, което де
факто се явява за потребителя разход, пряко свързано с кредита - допълнително
възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита,
формално извън договорната лихва и все на кредитодателя, който е овластен да получава и
двете плащания. Последното несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на
кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя.
В аспекта на изложеното следва да се приеме, че с позволени от закона средства - създаване
от кредитодателя по договора за кредит на негово собствено дружество, което да генерира
печалба от възнаграждения по договори за гаранция в полза на собственика му за
задължения на клиенти на този собственик, се постига заобикалянето на изискванията на чл.
19 ЗПК. Заобикаля се и ограничението на чл. 10а, ал. 2 ЗПК чрез въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с усвояването и управлението на
кредита.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума,
дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани
всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай е посочено, че ГПР е 48.88 %, но от съдържанието на договора не може
да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран 2
ГПР. Нещо повече, възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е установено
в полза на кредитодателя по договора за кредит, доколкото чрез сключване на процесния
договор последното постъпва в неговия патримониум, като се заплаща ведно с месечните
погасителни вноски по договора за кредит. Следва да се отбележи също така, че договорът
за предоставяне на гаранция влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни
задължението си по чл. 4, т.1 и т. 2, а именно да предостави някое от следните обезпечения –
две физически лица – поръчители, които да отговарят на съответните изисквания или
банкова гаранция за сумата от 1 086, 75 лв. Изискванията, които посочената клауза от
договора възвежда за потребителя, са на практика неосъществими за него, особено предвид
обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер. Предвид
това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще
разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция, за което съответната
банкова институция ще изисква също заплащане, или поне две лица - поръчители, които да
отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях. Тоест, поставяйки
9
изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредитодателят си
осигурява сигурно сключване на договор за предоставяне на гаранция, възнаграждението по
който договор се заплаща с всяка вноска по договора за кредит и постъпва в неговия
имуществен патримониум. От изложеното следва, че по този начин се установява
допълнително задължение за длъжника, респ. допълнително възнаграждение за
кредитодателя, като това възнаграждение следва да бъде включено при формирането на
ГПР. Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо
кредитора и на практика няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита. За да
е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не
само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит
представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
В частност общото задължение на ищеца е съответно на вписаните в погасителния план –
неразделна част от договора за кредит, сборни плащания, в които изрично е посочено и
задължението за заплащане на възнаграждение на гаранта, което обаче не е отразено като
разход при формирането на оповестения с договора за кредит ГПР, въпреки че е включено в
общия дълг съгласно обединения погасителен план. Този начин на оповестяване на
разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането на
възнаграждението за предоставяне на гаранция като разход, неразривно свързан с договора
за кредит, то действителният ГПР би бил със значително по-висок размер и с положителност
надхвърля императивното ограничение по чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно: съгласно заключение
по приета СЧЕ в размер на 164.55 %.
С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния договор е
налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в
него компоненти, то следва да се приеме, че Договор за паричен заем с № ..... от 11.03.2021г.
е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
По предявеният установителен иск против ......., съдът намира следното: При тълкуване
клаузите на договора и действителната обща воля на страните на основание чл. 20 ЗЗД,
съдът намира, че обезпечението от страна на ответника е поето срещу възнаграждение – т.е.
възмездно, но заплащането му е установено разсрочено, ведно с месечните погасителни
вноски по заема. Установено е, че заемодателят е овластен от поръчителя да приема
заплащане на задълженията по договора за предоставяне на поръчителство. Съдът намира,
че договорът за поръчителство е недействителен, поради установяването му в противоречие
с добрите нрави, доколкото единствената цел, поради 3 която е сключен е установяване на
допълнително задължение за длъжника, респ. допълнително възнаграждение за
кредитодателя. На първо място следва да се посочи, че съгласно уговорките, установени в
договора за кредит, условие за отпускане на финансовият ресурс, представлява обезпечаване
на вземането на кредитодателя с поръчителство от трето лице, одобрено от страна на
кредитора – заемодател – арг. чл. 4, ал. 1, т. 3 от договора за паричен заем. На следващо
място, съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е
10
установено в полза на кредитодателя по договора за кредит, доколкото чрез сключване на
процесния договор, последното постъпва в неговия патримониум. Това е така, тъй като
кредитодателят ....... и поръчителят ....... имат качеството на свързани лица. При осъществена
служебна справка в Търговския регистър съдът установи, че едноличен собственик на
капитала на поръчителя е кредиторът по договора за кредит ........ По този начин, в разрез с
нормите на добросъвестността, е установено допълнително възнаграждение в полза на
заемодателя. В случая търговецът, който е икономически по-силната страна в
правоотношението, се е възползвал от своето правно положение, като е осигурил
допълнително възнаграждение в своя полза, чрез осигуряване на поръчител срещу
възнаграждение. Този извод на съда се подкрепя и от клаузите на договора за предоставяне
на поръчителство, в които е установено, че възнаграждението по договора се заплаща ведно
с месечните погасителни вноски чрез „....., който да се счита овластен да приема изпълнение
на задължението. Следва да се посочи, че с договора за поръчителство поръчителят се
задължава спрямо кредитора да отговаря при неизпълнение от длъжника. По отношение на
кредитора той отговаря за чуждо задължение и затова, ако плати, той има регрес срещу
длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането. Следователно
и доколкото по принцип договорът за поръчителство се сключва между кредитора и
поръчителя и по силата на последния в полза на кредитора се поражда право да претендира
вземането си от още едно лице, поело задължение заедно с главния длъжник, няма пречка
този договор да е установен като възмезден, но такова задължение следва да се установи за
обезпечения кредитор като насрещна престация срещу поетото от страна на поръчителя
задължение. Установяване на такова задължение в тежест на главния длъжник, също следва
да се приеме за сключено в разрез с добрите нрави. Поради така изложените съображения и
доколкото договорът за поръчителство е сключен единствено с цел, в разрез с нормите на
добросъвестността, да се установи допълнително възнаграждение за кредитодателя
предявеният против ....... иск следва да бъде уважен, поради сключване на договора в
противоречие с добрите нрави.
Основателен е и предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предвид че е установено, че
ищецът е заплатил на ответника сумата от 422. 58 лв лева по договора, чието връщане се
претендира в настоящото производство, а именно: общ размер на 422,58лв., от които
сумата от 357,08лв., заплатено възнаграждение за поръчителство и сумата от 65,50лв. -
заплатена възнаградителна лихва по Договор за заем. Искът първоначално е бил
предявен в по- нисък размер, с оглед което и лихва за забава върху сумата от 305.76 лева се
дължи от предявяването на иска /24.04.2024г./, а върху разликата над 305.76лв. до сумата
422.58 лева за забава се дължи от момента, в който е поискано съдът да допусне увеличение
на размера на предявения иск /10.10.2024г./ .
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
11
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. Р. Р. с ЕГН: ********** срещу ....... и
......, ЕИК ....... иск с правно основание чл. 26, ал. 1, вр. чл. 22 ЗПК по отношение на ......., и
....... нищожността на договор за предоставяне на поръчителство № ..... от 11.03.2021г,
сключен между страните, поради нарушаване на добрите нрави.
ОСЪЖДА ......., ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: ........, да заплати на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на И. Р. Р. с ЕГН: ********** сумата в размер на 422,58лв.,
от които сумата от 357,08лв., заплатено възнаграждение за поръчителство и сумата от
65,50лв. - заплатена възнаградителна лихва по Договор за заем, ведно със законната лихва
върху сумата от 305.76лв. от подаване на исковата молба - 24.04.2024г. до окончателното
заплащане на сумата, както и ведно със законната лихва върху сумата в размер на 116.82лв.
от 10.10.2024г. до окончателното заплащане на сумата, представляваща заплатена без
основание сума във връзка с договор за предоставяне на поръчителство № ..... от 11.03.2021г,
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. Р. Р. с ЕГН: ********** срещу ..., че
Договор за паричен заем № ..... от 12.03.2021 г., че Договор за паричен заем с № ..... от
11.03.2021г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК .
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12