№ 126
гр. Варна, 25.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20223100502561 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:12 часа се явиха:
Въззивникът ОБЩИНА ВАРНА, редовно призована, представлява се
от главен юрисконсулт С. Ц., редовно упълномощена и приета от съда от
преди.
АДВ. К.: Представям молба от името на председателя на ПК
„Напредък“, с която същият потвърждава всички извършени процесуални
действия по всички дела до този момент, като в тази връзка представям и
пълномощно, което е подписано на 10.01.2023г.
Въззиваемата страна ПОТРЕБИТЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ
„НАПРЕДЪК“, редовно призована, представлява се от адв. М. К., редовно
упълномощена и приета от съда от днес.
Вещото лице В. И. А., редовно призован, се явява.
ЮРИСКОНСУЛТ Ц.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по
призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр.
чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по
хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
жалбата и отговора по нея:
Производството е по реда на чл. 294 вр. чл. 293, ал. 3 от ГПК.
С Решение № 50089 от 01.12.2022г. по гр.д. № 4235/2021г. на ВКС, II
ГО е обезсилено Решение № 1209 от 09.07.2021г. по в.гр.д. № 1174/2021г. по
описа на ВОС, IVа състав, като делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав за постановяване на законосъобразен съдебен акт, в предметната рамка
на спора по заявения отрицателен установителен иск при съобразяване на
дадените указания по приложението на закона.
Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба на
Община Варна, представлявана от Кмета И.П. срещу Решение № 260711 от
02.03.2021г. по гр.д. № 14197/2019г. по описа на ВРС, ХIV-ти състав, с което
на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по предявения от Потребителска
кооперация „Напредък“, ЕИК ********* срещу Община Варна отрицателен
установителен иск е прието за установено в отношенията между страните, че
Община Варна не е собственик на реална част от недвижим имот, находящ
се в гр. Варна, ж.к. „В. Варненчик“, представляващ ПИ с ид. 10135.4504.304,
целият с площ от 9158 кв.м. и при граници на целия имот: имоти с ид.
10135.4502.289, 10135.4504.741, 10135.4504.306, 10135.4504.301,
10135.4504.302 и 10135.4504.303 и с площ на реалната част от 440 кв.м. и при
граници на частта: имоти с ид. 10135.4504.35, 10135.4504.741, 10135.4504.303,
10135.4504.305 и улица, границите на която реална част са очертани в червен
цвят на копие на скица, приложено на л. 20 от делото.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено
при съществено нарушение на основните начала в гражданския процес.
Оплакванията са обосновани със съображения, че няма спор между страните
по въпроса за собствеността на сграда № 36, като е спорно правото на
собственост на ищеца, придобито по силата на разпоредбите на чл. 2, ал. 3 от
ЗОС /отм./, съответно § 26 от ПЗР на ЗИДЗК /ДВ, бр. 41 от 2007г./, а
евентуално – на основание придобивна давност. Съдът не е обсъдил по
същество на спора представеният АЧОС № 7226/23.02.2012г., като е
игнорирал обстоятелството, че ПИ е съсобствен между Община Варна и
„Агро Мел БГ“ АД, съответно „Енигма Инвест“ АД за 187/9159 кв.м. ид.ч.
Формално е кредитирано на следващо място заключението на СТЕ – в
настоящия случай, с оглед установените отстояния между отделните сгради
не може да се обособи самостоятелно УПИ за процесната сграда № 36,
предвид императивната разпоредба на чл. 19 от ЗУТ. Необходима е цялостна
разработка на ПУП-ПРЗ за трите сгради и само при това положение е
възможно обособяване на отделно УПИ при условията на чл. 26, ал. 3 от ЗУТ,
доколкото процесният имот попада в зона за обществено обслужване,
предвидена за комплексно застрояване. Поради липса на необходимите
отстояния и невъзможността за обособяване на самостоятелен УПИ за
собствената на ищеца сграда, предявеният иск се явява и недопустим.
Разпоредбата на чл. 200 от ЗУТ при придобиване на вещно право върху
2
реална част от ПИ, ако не отговаря на изискванията за минимални размери по
чл. 19 от ЗУТ е императивна. Несъобразявайки тези разпоредби на закона,
съдът е постановил порочен съдебен акт, който отправила искане да се
отмени и вместо него се постанови решение, с което предявеният иск да се
отхвърли с извод за неоснователност.
В отговор на жалбата ПК „Напредък“, представлявана от председателя
Г.Д.К. оспорила доводите в нея. Навела твърдения, че исковата претенция
има за предмет прилежаща към сградата площ, като е ирелевантно, че района
е предвиден за комплексно застрояване, както и невъзможността да се
обособи самостоятелен УПИ, доколкото правото на собственост в случая
произтича от закона. В имота са изградени две сгради – процесната № 36 и
сграда № 34 – предмет на гр.д. № 14198/2019г. по описа на ВРС, 11 състав,
решението по което е влязло в сила. По тези съображения е отправено искане
обжалваното решение като правилно да се потвърди.
ЮРИСКОНСУЛТ Ц.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам
отговора. Нямам възражения по доклада.
АДВ. К.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора. Нямам
възражения по доклада.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилото вх. № 1101 на 16.01.2023 г.
заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза,
констатира, че същото е постъпило в рамките на законоустановения срок по
смисъла на чл. 199 от ГПК.
Страните заявиха, че са запознати със заключението на вещото
лице и не възразяват да бъде изслушано.
На основание чл. 200, ал. 1 от ГПК, преди изслушване на депозираното
в срок заключение, СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на вещото
лице, като му напомня отговорността пред закона за даване на невярно или
заинтересувано заключение.
Вещото лице В. И. А. на 52 г., българин, български гражданин,
неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
Обещавам, че ще дам заключението си без всякакво пристрастие.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.: Поддържам писменото заключение.
С оглед обстоятелството, че по делото е установено, че самостоятелен
УПИ не може да се обособи за Потребителната кооперация и за изградената
от нея сграда, за това съм предложил вариантите си по § 1, т. 6 от ДР на
ЗДДС.
Няма как да са спазени нормативните изисквания по чл. 19 ЗУТ за
отстояние между съседни сгради, доколкото площта на терена не позволява
3
това. Така са изградени на място сградите, че разстоянието между сгради №
35 и № 36 е по-малко от 6 метра и за това при вариантите, които съм посочил
съм направил така, че линията на прилежащия терен, който се обособява
между сграда № 36 да бъде на същото разстояние както е при сграда № 35,
т.е. е на половината от разстоянието между двете сгради.
В първия вариант се засяга алеята, а във втория не се засяга тази алея, а
е за публично ползване. В плана няма предвидена такава алея, изградена е на
място най-вероятно с общински средства, но не съм сигурен. Алеята не стига
само до сградата на кооперацията, а е от край до край, т.е. започва от алея
Храброво, която е северно от парка и стига до бул. „Света Елена“, който се
намира южно от парка, т.е. тази алея пресича по цялата дължина целия
поземлен имот.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че изготвеното по делото заключение на съдебн-
техническа експертиза адекватно отговаря на поставените на вещото лице
задачи, поради което същото следва да бъде прието и приобщено като
експертно доказателство по делото.
Ето защо,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото изслушаното в
днешно съдебно заседание експертно заключение на вещото лице В. А. по
допуснатата съдебно-техническа експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице от първоначално
определения депозит в размер на 350 лева. /Издаде се 1бр. РКО по вносна
бележка от 03.01.2023 г. – 350 лв./
ЮРИСКОНСУЛТ Ц.: Оспорвам експертизата, но не оспорвам
работата, която е свършил вещото лице, което формално е изпълнило
задачата, както му е поставена.
ВКС РБ в своето решение № 50089 от 01.12.2022 г. счита, че решението
е постановено при нередовна искова молба. Ищцата първоначално предявява
иск за 1000 кв.м., след това се прави едно изменение по реда на чл. 214 ГПК,
въз основа на заключението на вещото лице Рени Попова за 400 кв. м.
На първо място ищцовата страна или въззиваемата в настоящия процес,
трябва да каже какъв е размера на исковата претенция, защото ако приемем,
че е 400 кв.м., това заключение във вариант 2 дава прилежаща площ от 503
кв. м., което означава, че отново не влизаме в обхвата на исковата претенция.
Четох практика на ВКС РБ, съгласно която няма как в такъв исков процес с
предмет определяне на прилежаща площ към сграда да се прилагат правила и
норми на ЗДДС. Прилежащата площ трябва да бъде определена върху площта
на целия имот и в този смисъл ВКС РБ казва, че трябва да се приложат
4
правилата на чл. 22, ал. 7 от ЗУТ във връзка с Наредба 7 от 2003 г.
приложение 1. В този смисъл са определение № 60374/08.11.2021 г. по гр. д.
№ 2725/2021 г. по описа на ВКС РБ, Първо гражданско отделение и решение
№ 538/09.07.2010 г. по гр. д. № 519/2009 г. по описа на ВКС РБ, Четвърто
гражданско отделение.
Считам, че с оглед изясняване на спора от фактическа и правна страна
от настоящия въззивен състав, ако не се приеме приобщеното неоспорено от
нито една от страните заключение на вещо лице арх. Н.Н., невъзможно е
обособяване на УПИ, но не са спазени изискуемите отстояния между двете
сгради № 35 и процесната № 36, още повече, че към исковата молба е
приложен един Протокол № 48/1985 г., за определяне на строителна линия и
ниво, от който е видно, че още тогава са нанесени намалени отстояния между
двете сгради. Моето искане е да бъде поставена същата задача към вещото
лице, но вместо да се изследва прилежащата площ при приложение на § 1, да
се изследва съгласно чл. 22, ал. 7 от ЗУТ и Наредба № 7 от 2003 г.,
Приложение 1.
АДВ. К.: Считам, че искането е неоснователно. Процесуалният
представител на Община Варна измества предмета на спора. Настоящото
производство е за прилежаща площ и никъде не се говори за обособяване на
УПИ или за някакъв друг самостоятелен парцел, поради което считам, че
искането в този смисъл е неоснователно. От друга страна, ищецът
действително е предявил иск за 1000 кв. м. прилежаща площ, но съобразно
приетата по делото експертиза. Няма как ищецът да знае точно каква е
прилежащата площ, за да предяви и съответния иск.
Моля да допуснете изменение на иска съобразно днес приетото и
изслушано заключение на вещото лице по втори вариант. Ние няма как да
знаем точното отстояние и точната прилежаща площ.
ЮРИСКОНСУЛТ Ц.: Искането по реда на чл. 214 ГПК е процесуално
допустимо и направено своевременно, предоставям на съда да прецени с
оглед указанията на ВКС РБ.
СЪДЪТ като взе предвид предприетото от процесуалния представител
на въззивната страна в днешното съдебно заседание оспорване на приетото
заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, намира искането
за ангажиране на специални знания, които да отговорят на същите въпроси в
контекста на приложението на чл. 22, ал. 7 от ЗУТ и Наредба № 7, прил. 1 за
процесуално допустимо, относимо към спорния предмет, както и за
необходимо за изясняване на действителното фактическо положение по
делото. В този смисъл искането следва да бъде уважено, като по делото
следва да се допусне експертиза с идентична задача, с указание към вещото
лице, вариантите за конкретно обособяване на прилежащата площ да се
предложат въз основа на приложението на цитираните по-горе норми от ЗУТ
и Наредба № 7.
Ето защо,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА на основание чл. 201 от ГПК провеждане на ПОВТОРНА
5
СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА със задача на вещото лице, след
като се запознае с предмета на спора, направи оглед на място и необходимите
справки и проучвания, да даде отговор на следните задачи:
да определи прилежащия терен към собствената на ищеца сграда в
имота, като минимално необходимото пространство около сградата,
осигуряващо функционирането й съгласно предназначението на сградата
и съобразно приложимите правни норми на чл. 22, ал. 7 от ЗУТ и
Наредба № 7, Приложение 1, определящи това пространство, като опише
същия с площ и граници и посочи как и къде в рамките на целия имот е
ситуиран същия;
да изчертае и представи графично изображение на прилежащия терен
към собствената на ищеца сграда в имота, с надлежно отбелязване, така
че прилежащият терен да се разграничи от останалата площ на имота,
съобразно дадените указания в решението на ВКС.
УКАЗВА на вещото лице при отговора на поставените задачи да
съобрази приложението на чл. 22, ал. 7 от ЗУТ и Наредба № 7, прил. 1, при
очертаване на обособената прилежаща площ към сграда № 36 собственост на
ПТ „Напредък“.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изпълнение на задачата в размер на 350 /триста
и петдесет/ лева, вносим от въззивната страна в 5-дневен срок от днес, като
за изпълнение на задачата вещото лице ще бъде определено в закрито
заседание след представяне на доказателство за платен депозит.
Страните заявиха, че нямат други доказателствени искания.
АДВ. К.: При това положение моля да ми се даде възможност да
направя уточнение относно площта на прилежащата част, предмет на спора,
след изслушване на заключението на допуснатата експертиза в следващо
съдебно заседание.
С оглед събиране на заключение по допуснатата в днешното съдебно
заседание повторна съдебно-техническа експертиза, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за разглеждане в
открито съдебно заседание на 28.02.2023г. от 09:00 часа, за която дата и час
страните са уведомени от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице, след представяне на доказателства за
внесен депозит.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
09:36 часа.
6
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7