№ 8473
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110169567 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 127 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от ..., с ЕИК ..., с която е предявен срещу ..., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: ..., иск с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата 6150,00 лева - представляваща неустойка вместо изпълнение, дължима по силата
на чл. 12, ал. 3, изр. 2 от Проектантски – консултантски договор № ... г.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответника са страни по проектантски –
консултантски договор № ... г., по силата на който ответникът е възложил на ищеца да
изработи технологичен проект и инженерна документация в проектни части Технологична,
Геология и Конструктивна във фаза „Техническа“ за изграждане на рибовъдно стопанство за
производство на пъстърва с капацитет 100 тона годишно, при 350 гр., единичен размер, на
територията на ... и ..., в местността ..., .... По силата на договора възложителят се е
задължил да заплати възнаграждение в размер на 24600,00 лева с ДДС, платимо на три части
– 50 % авансово, след подписване на договора, междинно плащане в размер на 30 % от
договорената сума – след предавана на проектната документация, и окончателно плащане –
в размер на 20 % от договорената сума – след подаване на проектното предложение за
финансиране от ..., но не по – късно от крайния прием по съответната мярка .... За всяко
плащане ищецът сочи, че е уговорено да издаде фактура. Поддържа, че при забава в
плащането от страна на възложителя, продължила повече от 14 дни, изпълнителят има право
да прекрати договора и да получи неустойка в размер на 50 % от оставащата по договора
дължима сума от уговореното възнаграждение. Излага, че на ... г. е предал на ответника
проектната документация, което било обективирано в приемо – предавателен протокол от
същата дата, и издал фактура за следващото му се междинно плащане по договора.
Поддържа, че ответникът не платил дължимата сума, поради което и предвид допуснатата от
същия забава от повече от 14 дни, ищецът му изпратил уведомление за прекратяване на
договора, анулирал фактурата за междинното плащане и издал фактура за следващата му се
неустойка в размер на 6150,00 лева с ДДС. Моли за уважаване на иска и претендира
разноските в настоящото производство и в проведеното обезпечително производство. В
1
открито съдебно заседание поддържа иска.
Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор със съдържанието,
посочено в исковата молба. Твърди, че не са се сбъднали условията, при които да дължи
уговореното междинно плащане, поради което оспорва да е допуснал забава в изпълнението,
която съответно да породи право на ищеца да развали договора и да претендира неустойка
вместо изпълнение. Оспорва качеството на ищеца на изправна страна по договора. Моли за
отхвърляне на иска.
Съдът като взе предвид изложеното, представените доказателства и приложимия
материален закон, приема от фактическа и правна страна следното:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, по предявения иск с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване следните правопораждащи факти: че валидно е възникнало твърдяното
облигационно правоотношение, че е изпълнил задълженията си по сключения договор,
респективно, че е бил готов да ги изпълни /т.е., че е изправна страна/, че договорът между
страните е развален на твърдяното от ищеца основание, като са били налице предпоставките
за последното, както и че е била уговорена по размер неустойка вместо изпълнение на
поетото задължение от ответника.
В тежест на ответника, с оглед направените възражения, е доказването на
обстоятелства, изключващи собствената му отговорност, както и, че е заплатил вземането –
предмет на исковата претенция.
С неоспорения и приет за окончателен доклад по делото съдът е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото следните обстоятелства: 1./ че ищецът и
ответникът са били страни по проектантски – консултантски договор № ... г., по силата на
който ответникът е възложил на ищеца да изработи технологичен проект и инженерна
документация в проектни части Технологична, Геология и Конструктивна във фаза
„Техническа“ за изграждане на рибовъдно стопанство за производство на пъстърва с
капацитет 100 тона годишно, при 350 гр., единичен размер, на територията на ... и ..., в
местността ..., ..., срещу възнаграждение в размер на 24600,00 лева с ДДС, платимо на три
части – 50 % авансово, след подписване на договора, междинно плащане в размер на 30 % от
договорената сума – след предавана на проектната документация, и окончателно плащане –
в размер на 20 % от договорената сума – след подаване на проектното предложение за
финансиране от ..., но не по – късно от крайния прием по съответната мярка ...; 2./ че
ответникът е заплатил на ищеца авансово уговорената сума по договора в размер на
12300,00 лева; 3./ че между страните е подписан приемо – предавателен протокол от ... г. във
връзка с процесния проектантски – консултантски договор № ... г.; 4./ че ответникът не е
заплатил на ищеца уговореното с договора междинно плащане в размер на 30 % от
договорената сума по договора или сумата от 7380,00 лева; 5./ че изявлението на ищеца за
разваляне на договора е достигнало до ответника на 05.07.2024 г.; 6./ че в чл. 12, ал. 3, изр. 2
от договора се съдържа уговорка за неустойка в размер на 50 % от оставащата по договора
сума, дължима от ответника вместо изпълнение, в случай на разваляне на договора поради
допусната от същия, с повече от 14 дни, забава в плащането на уговорено парично
задължение; 7./ че към 05.07.2024 г. оставащата сума по договора е била в размер на
12300,00 лева.
Горепосоченият договор е разновидност на договора за изработка /чл. 258 – чл. 269
ЗЗД/, като същият не е за продължително или периодично изпълнение. По силата на
договора е възникнало задължение за ищеца да изработи по възлагане на ответника
горепосочените технологичен проект и инженерна документация, като видно от
представения по делото и неоспорен приемо – предавателен протокол от ... г., изпълнителят е
предал възложената работа, която е приета без възражение от възложителя. С оглед на това
за възложителя – ответник по делото, е възникнало задължение да заплати уговореното в
2
договора междинно плащане в размер на 7380,00 лева за предоставените проектантско -
консултантски услуги, което той не е изпълнил и към настоящия момент, включително с
оглед на твърденията му, следователно е изпаднал забава.
За да възникне преобразуващото право да се развали един договор, е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1/ между страните да е сключен договор, който да не е
прекратен на друго основание; 2/ да има неизпълнение на задължение на насрещната страна
по договора - пълно неизпълнение, забавено, лошо, несъответно на уговореното или
частично неизпълнение; 3/ неизпълнената част от договора да е значителна; 4/
неизпълнението да е виновно, т. е. да се дължи на причина, за която длъжникът отговаря; 5/
кредиторът трябва да бъде изправен. Правото да се развали договорът отпада, ако
длъжникът не отговаря за неизпълнението, напр. ако неизпълнението е в резултат на забава
на кредитора, неоказано съдействие от негова страна, или забава на трети лица. Доколкото
процесният договор за проектиране е сключен в писмена форма, съобразно правилото на чл.
87, ал. 1, изр. последно ЗЗД предупреждението за разваляне трябва да се направи писмено и
следва да бъде доведено на знанието на насрещната страна /виж Решение № 203 от
30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 116/2011 г., II т. о., ТК/.
В случая горепосочените обстоятелства са налице. Длъжникът винаги отговаря
виновно за забавеното изпълнение на парични задължения. Изправността на кредитора се
доказа несъмнено в производството. Безспорно по делото е и че предупреждението за
разваляне на договора е доведено до знанието на ответника на 05.07.2024 г. и от последния
не са предприети никакви действия, свързани с изпълнение на паричното му задължение.
Страните по договора са уговорили изпълнението на договора на два етапа, първият
от които е приключил с приемането на работата от възложителя – приемането на
изработените проект и документация, без последният да се e разплатил за изработеното
(направено е единствено авансово плащане за предоставяне на проектантско -
консултантските услуги). Окончателното (трето) плащане по договора е свързано с
подаването на изготвеното от изпълнителя проектно предложение за финансиране от ... –
етап II. С оглед естеството на възложената работа, съдът приема, че работата по етап II има
обективна обособеност спрямо изпълнената и приета такава – по етап I, включително с оглед
на заплащането им. В този смисъл следва да се приеме, че потестативното право на
разваляне може да бъде валидно упражнено само по отношение на работата от етап II oт
процесния договор (етап I е приключил).
Доколкото в представеното по делото уведомление за разваляне на договора, не е
предоставен срок за доброволно изпълнение на задължението, съгласно изискванията на чл.
87, ал. 1 ГПК, следва да се приеме, че ефектът на развалянето е настъпил в хода на
настоящия процес, като преобразуващото право на изправната страна – в случая на ищеца, е
реализирано с исковата молба, като ответникът не е изпълнил до изтичането на срока за
отговор, който съдът счита за обективно подходящ срок, с оглед на обстоятелствата по
делото – касае се за изпълнение на парично задължение. Новонастъпилия факт, от значение
за спорното право, съдът съобразява на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. След като процесният
договор е частично развален, то ответникът не дължи единствено уговореното окончателно
плащане, респективно ищецът не дължи да изпълни задълженията си по договора,
обвързани с това окончателно плащане.
Предвид изложеното, съдът приема, че за ищеца е възникнало и валидно съществува
към настоящия момент вземане за възнаграждение в размер на 7380,00 лева за изработените
и приети без възражение проект и документация, както и право да търси, съгласно
условията на договора, неустойка за забавеното му изпълнение от 10%.
Изложеното обуславя извод за недължимост на вземане за компенсаторна неустойка
(вместо изпълнение) в предявения размер. Искът, като неоснователен, подлежи на
отхвърляне.
3
Право на разноски, при този изход на делото, има ответникът, който не е претендирал
такива, следователно не му се дължат.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от ..., с ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление на дейността: ... срещу ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., иск
с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 6150,00 лева, претендирана като неустойка вместо изпълнение, уговорена в чл. 12,
ал. 3, изр. 2 от Проектантски – консултантски договор № ... г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4