№ 75
гр. Благоевград , 19.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в закрито заседание на деветнадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно частно
гражданско дело № 20201200501464 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба с вх.№605885/09.10.2020 г., подадена от З.
А. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес общ.Г.Д., с.К., ул.“Х.С.“ № 7, чрез адв. Г.К., от
САК, с адрес за призоваване гр.С., ул.“Д.Г.“ № 36, ет.2, ап.7, против определение №7782 от
16.09.2020 г., постановено по гр.д. №451/2019 г. по описа на РС гр. Г.Д.. В жалбата се
изтъква, че са неправилни и необосновани изводите на съда, че дължимият адвокатски
хонорар следва да се определя на база разпоредбите на Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, към момента на постановяване на съдебното
решение – 07.07.2020г. Излага се, че отговорността за разноските е облигационна,
безвиновна, като нормите определящи нейния обем са материалноправни, като следва да се
прилагат съобразно съдържанието им, такова каквото е било към момента на възникване на
правоотношението. Поддържа се, че в процесния случай по делото е представен договор за
правна защита и съдействие от 25.09.2019г. и доказателства за заплатен адвокатски хонорар
на 17.12.2019г., поради което следва да се съобразяват разпоредбите на Наредба №1/2004г.
на ВАС, които са в сила към момента на осъществяване на разхода за процесуално
представителство, доколкото последващите изменения на нормите, регулиращи материята за
адвокатското възнаграждение изрично не е дадено обратно действие. В тази връзка се
твърди, че към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие
дължимият минимален адвокатски хонорар за прекратяване на брак по исков ред е 600 лв.
Заявено е, че изплащането на уговореното адвокатско възнаграждение е осъществено на
17.12.2019г. за което по делото е представена разписка за получената сума, поради което
минималния размер на възнаграждението в конкретния случай следва да се определя
съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. на ВАС, в редакцията действаща към
изплащане на договореното адвокатско възнаграждение – 17.12.2019г. С оглед на това се
излагат доводи, че изцяло неправилно решаващия състав е приел, че в случая приложение
1
следва да намерят разпоредбите на Наредба № 1/2004г. към момента на постановяване на
крайния съдебен акт по делото.
На следващо място е посочено, че изцяло необосновани са изводите на съда, че в случая
делото не се характеризира с особена фактическа и правна сложност. В тази връзка е
отразено, че делото е с особена фактическа и правна сложност, обхващаща отношенията
между съпрузите, техните деца, семейното жилище, и исканията на ищеца да му бъде
присъдено ползването на друга част от семейното имущество. Излага се, че по делото са
изслушани четирима свидетели, чиито показания взаимно си противоречат, приети с
множество писмени доказателства относно имущественото състояние на страните. Твърди
се, че по делото са проведени повече от две съдебни заседания.
Навежда се, че са необосновани изводите на съда, че производството по делото е отлагано
само и единствено по искане на процесуалния представител на ответницата, като се твърди,
че същото е отлагано, както по взаимно съгласие на страните, така и с оглед
обстоятелството, че ищецът не води допуснатите му свидетели, както и поради
доказателствени искания.
Посочено е в жалбата, че делото е разгледано от РС Г.Д., докато дейността на адвоката на
ответника е съсредоточена в гр.С., което обосновава необходимостта за всяко съдебно
заседание същата да пътува от гр.С. до гр.Г.Д. и обратно, като разходите й за пътуване са
предвидени при определяне на дължимия адвокатски хонорар.
Поддържа се, че доколкото по делото са проведени повече от две открити съдебни
заседания, се дължи и сума от по 100 лв. за всяко съдебно заседание след второто, като в
този смисъл освен дължимия адвокатски хонорар, само за предприемането на действия по
участие в тези три открити съдебни заседания на ответника се следва и сумата в размер на
400,00 лв.
Изложено е, че претендирания адвокатски хонорар е изцяло заплатен от страна на
ответницата Б., за която сума тя е получила заем от роднини. С оглед горното се навежда, че
претендирания адвокатски хонорар в размер на 1000 лв. следва да бъде присъден в пълен
размер в полза на ответницата по делото.
Иска се да бъде отменено атакуваното определение №7782/16.09.2020г. постановено по
гр.д.№ 451/2019г. по описа на РС гр.Г.Д., като неправилно и незаконосъобразно и да бъде
изменено Решение № 2219 от 07.07.2020г. постановено по гр.д.№ 451/2019г. в частта за
разноските, като бъдат присъдени в полза на ответницата З. А. Б. всички претендирани
разноски по делото в общ размер на 1016,80 лв. Направено е искане за присъждане в полза
на ответницата на сторените в настоящото производство разноски, а именно държавна такса
и адвокатски хонорар по чл.38 от ЗА.
Изпълнена е процедурата по чл.276 от ГПК, като в указания срок е депозиран писмен
отговор от ищеца в първоинстанционното производство А. Ю. Г., чрез пълномощника си
2
адв. А.К.-М.. В подадения отговор е изложено становище, че обжалваното определение по
чл.248 от ГПК е правилно и законосъобразно, а подадената частна жалба просрочена и
неоснователна.
Излагат се доводи, че в определението на съда са изложени подробни мотиви относно
определения размер на разноските, които ищецът е осъден да заплати на ответницата, като
същите почиват на закона. Поддържа се, че са правилни изводите на РС Г.Д., че делото не е
с фактическа и правна сложност, като процесуалното поведение на ответницата и на нейния
процесуален представител по време на целия процес сочат на протакане на делото и
отлагане без причини, с цел събиране на доказателства, които не съществуват. На следващо
място се излага, че следва да се има предвид, че предявените искове не са уважени изцяло,
като са отхвърлени исковете за заплащане на издръжка, поради което не следва да се
присъжда хонорара в цялост. Направено е искане да бъде оставена без уважение подадената
частна жалба, като бъдат присъдени на ищеца сторените в това производство разноски.
Съдът констатира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и против
подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по
чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК. Осъществена е и процедурата по връчване на препис
от жалбата по чл.276, ал.1 ГПК. Ето защо е редовна и допустима и на основание чл.278, ал.1
ГПК следва да се разгледа по същество. По съществото на обжалването съдът счита, че е
жалбата е основателна, поради следното :
Производството пред РС гр.Г.Д. е образувано по искова молба на А. Ю. Г., против З.А.Г.,
с искане за постановяване на решение по силата на което да бъде прекратен брака им, като
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответницата, същата да носи предбрачното си
фамилно име Б., семейното жилище в с.К., ул.“Х.С.“ № 7 занапред да се ползва и от двамата
съпрузи по един етаж за всеки от тях, като между тях да не се дължи издръжка. Изпълнена е
процедурата по чл.131 от ГПК, като ответницата е депозирала писмен отговор, със същия е
предявила несрещни претенции, а именно брака между съпрузите да бъде прекратен по вина
на ищеца, за възстановяване на предбрачното фамилно име на ответницата, за присъждане
на издръжка в размер на минималната работна заплата от 560 лв. за периода от депозиране
на исковата молба по чл.49, ал.1 от СК до изтичане на три години от постановяване на
решение за прекратяване на брака, както и за предоставяне ползването на семейното
жилище единствено на ответницата. По делото са проведени 11 съдебни заседания, като са
събрани множество доказателства.
С решение № 2219/07.07.2020г. РС Г.Д., е прекратил с развод поради дълбоко и
непоправимо разстройство брака между съпрузите по вина на ищеца А.Г., постановил е след
прекратяване на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име – Б.. Ползването
на семейното жилище е предоставено на ответницата, като е отхвърлен иска на ищеца Г. да
му бъде предоставено за ползване новоизградената жилищна сграда и е отхвърлен иска на
ответницата за изплащане на издръжка от ищеца. Ищеца е осъден да заплати на ответницата
направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 500 лв., като е оставено
3
без уважение искането й за присъждане на разноски за останалата част. По молба на
ответницата с правно основание чл.248 от ГПК, РС Г.Д. след изпълнение на процедурата по
чл.248, ал.2 от ГПК е постановил обжалваното определение № 7782/16.09.2020г. с което е
оставил без уважение, като неоснователно искането на Зайде Г.а за изменение на
постановеното решение по делото в частта за разноските. В мотивите на съдебния акт е
прието, че разноските за издаване на съдебно удостоверение и 16,80 лв. за превод на
документи не се дължат на ответницата, доколкото са сторени за установяване на
обстоятелства, които не са били доказани от нейна страна. По отношение на искането за
присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, РС Г.Д., е приел, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, като въпреки твърденията на процесуалния
представител на ответницата по делото не са разпитани повече свидетели, в сравнение с
други подобни дела, нито обема на повдигнатите възражения и приети доказателства,
определят делото като такова с фактическа и правна сложност. Съдът е приел, че съгласно
чл.7, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, действала към момента на постановяване на решението - 07.07.2020г. за
прекратяване на брак по исков ред се дължи възнаграждение от 500,00 лв., като към
07.07.2020г. в Наредбата липсва текст обосноваващ дължимост на допълнително адвокатско
възнаграждение за проведени повече от 2 съдебни заседания.
Съдът намира, че незаконосъобразни и необосновани са аргументите на съда относно
неоснователността на искането на жалбоподателката за изменение на решението в частта
относно разноските и присъждане на такива за сумата от 16,80 лв. за извършен превод на
документи. При произнасяне по искане за направените разноски, съдът не следва да
извършва преценка дали направените разноски касаят доказателство което е допринесло за
изясняване на спора или не. След като съда е допуснал събиране на доказателството, то и
направените разноски за събиране на същото, следва да бъдат овъзмездени. Ето защо
определението в тази част е напълно необосновано.
По отношение на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение
първоинстанционния съд, също необосновано е отказал да ги присъди в пълния им размер.
Аргументите изложени в обжалвания акт, че възнаграждението се определя към датата на
постановяване на решението и действащата Наредба към този момент, не намират опора в
закона и съдебната практика. Правилни са изложените доводи в частната жалба, че
релевантния момент към който следва да се прецени размера на дължимото адвокатско
възнаграждения и съответствието му с размерите в Наредбата е действащата нормативна
уредба към момента, в който разноските са направени / в тази насока Решение № 131 от
23.02.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 342/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията К.Н..
В случая в кориците на делото се съдържа, както Договор за правна защита и съдействие
от 25.09.2019г., с който е договорено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство по гр.д.№ 451/2019г. в размер на 1000 лв., така и разписка от 17.12.2019г.
4
видно от която възнаграждението по договора в размер на сумата от 1000 лв. е заплатено.
Към този момент в чл.7, ал.1, т.2 (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2014 г. от Наредбата е предвидено
минимално възнаграждение за прекратяване на брак по исков ред - 600 лв.
Съдът не е длъжен винаги при искане на насрещната страна да присъди по – нисък размер
на уговореното адвокатско възнаграждение. Приложението на разпоредбата на чл.78, ал.5 от
ГПК е в зависимост от действителната правна и фактическа сложност на делото, която в
конкретния случай не е преценена правилно от първата инстанция. От страна на адвоката на
ответницата са извършени множество процесуални действия, като същия е взел участие във
всички проведени редовни съдебни заседания. Извършвайки анализ на осъществените от
страните процесуални действия, не може да се направи извод, че се касае за дело за
прекратяване на брака, което се отличава с ниска фактическа сложност. По делото са
събрани множество доказателства, като са предявени за разглеждане няколко иска,
разглеждан е въпроса за вината на съпрузите, предоставяне ползването на семейното им
жилище, както и иск за издръжка на ответницата. Горното обосновава, че договореното
адвокатско възнаграждение, което е заплатено е съобразено с фактическата сложност на
делото, тъй като е в рамките на трикратния размер на адвокатските възнаграждения, като
необосновано е намалено до размер който дори е под минималния. Неправилно
първоинстанционния съд не е отчел броя на проведените съдебни заседания, които също
обосновават увеличен размер на възнаграждението, съгласно Чл. 7, ал.8 . (Изм. с Решение №
9273 от 2016 г. на ВАС на РБ - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 23.05.2017 г.) действаща към
датата на сключване на договора за правна помощ, е предвидено, при защита по дела с
повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание да се заплаща допълнително
по 100 лв.
Законът не предвижда конкретен и задължителен момент, към който страната по спора
следва да заплати възнаграждение за процесуалното си представителство от адвокат, освен
крайният възможен такъв, нито ограничава правото за договаряне му до еднократно
упражняване. Както ищецът, така и ответникът могат да договорят такова в началото – с
подаване на исковата молба или на отговора на същата, но и в хода на производството,
съобразявайки междувременно осъществилите се процесуални действия, предопределящи
нова и различна преценка за действителната правна и фактическа сложност на делото, респ.
и различна преценка за адекватно адвокатско възнаграждение. Следва да се държи сметка за
обстоятелството, че преценима е както правната, така и фактическата – различна от
правната, макар предопределена от нея – сложност на делото. Правната сложност е
предпоставена от броя и основанието на исковете, вида и обхвата на противопоставените
възражения на ответника, съдържанието и броя на въведените в спора факти и
обстоятелства от всяка от страните, правните институти, приложими при разрешаването на
спора, относима задължителна съдебна практика, а фактическата – от необходимите за
доказване и обосноваване тезите на страните процесуални действия, в съответствие с
въведените за относими факти и обстоятелства, вкл. необходимите за преодоляване защитата
5
на противната страна процесуални действия и продължителността на производството, с
оглед всички тях. Съгласно т.3 на ТР № 6/2013 год. по тълк.дело № 6 / 2012 год. на ОСГТК,
преценката за прекомерност по смисъла на чл.78 ал.5 ГПК винаги предпоставя мотивирано
изследване на фактическата и правната сложност на делото. Следователно, фактически
осъществилите се процесуални действия, наред с изначално очакваното съдържание на
правния спор, с оглед предмета му и основанието на иска, както и съдържанието на
защитата, според настоящия състав са също съобразими при преценка за адекватността на
договореното възнаграждение. Само ако изначално и независимо от осъществилите се
процесуални действия това възнаграждение се явява неадекватно на фактическата и
правната сложност на спора, независимо от последващо развилите се конкретни
процесуални действия, то подлежи на намаляване, на основание чл.78 ал.5 ГПК.
В случая договореното възнаграждение не е в пъти / дори един / повече от дължимото
съобразно минимума, което настоящият състав намира за разумно и компенсируемо в така
договорения размер, предопределен и от желанието и правото на страната да получи
надеждна, квалифицирана и компетентна правна помощ, естествено предполагаща по-
високо заплащане. В случая първоинстанционният съд не е съобразил, както приложимата
към казуса редакцията на Наредба №1 към датата на изплащане на възнаграждението, така и
фактическата сложност на делото и броя на съдебните заседания, които обосновават, че не е
налице прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ответницата.
Ето защо определение № 7782 от 16.09.2020 г., следва да бъде отменено и постановено
ново по същество, с което съдебното решение в частта за разноските да бъде изменено, като
дължимите такива бъдат увеличени до размера от 1016,80 лв.
Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат на частната
жалбоподателка, тъй като производството по чл.248 от ГПК не е самостоятелно
производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените
от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно
присъждане на разноски, чрез допълване на съдебния акт, когато те не са присъдени или
чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество
съдебния акт. Интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен като
предмет на защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в
процеса относно разноските. Противното ще противоречи на целта на закона, както и на
уредбата на института на разноските, уреден в чл.78 и сл. ГПК. Това разрешение се отнася и
до възможността за присъждане на разноски по подадените частни жалби срещу
определения по чл.248, ал.3 от ГПК. В тази насока Определение № 437/20.11.2020г. на ВКС
по ч.гр.д.№ 3257/2020г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева, Определение №
447/04.11.2020г. на ВКС по ч.т.д.№ 1977/2020г., II т.о., ТК, докладчик Камелия Ефремова,
Определение № 60/31.01.2020г. на ВКС по ч.гр. № 11/2020 г., III го. ГК, докладчик съдията
Жива Декова и други.
Така мотивиран, съдът
6
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №7782 от 16.09.2020 г., постановено по гр.д. №451/2019 г. по
описа на РС гр.Г.Д., с което е оставено без уважение като неоснователно искането на З.А.Г.,
с ЕГН ********** от с.К., за изменение на решение №2219 /07.07.2020г. постановено по
гр.д.№ 451/2019г. в частта за разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ИЗМЕНЯ решение №2219/07.07.2020г. постановено по гр.д. №451/2019г. на РС гр. Г.Д., в
частта за разноските, като увеличава размера на дължимите такива от А. Ю. Г., с ЕГН
********** от с.К. на З.А.Г., с ЕГН ********** от с.К. от 500,00 лв. на 1016,80 /хиляда и
шестнадесет лева и осемдесет стотинки/ лв.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7