М О Т И В И
към присъда №68/28.09.2009г.
по НОХД №170/2009г.
по описа на Окръжен съд гр.Силистра
Производството пред Окръжен съд
гр.Силистра е образувано по внесен от Окръжна прокуратура гр.Силистра
обвинителен акт срещу подсъдимия Д. И.К. в
това, че :
На
23.03.2008г.в гр. Силистра, в условията на опасен рецидив е отнел чужда движима вещ – златен ланец,
ведно със златен медалион с общ грамаж – 6,52 гр. 14
карата на обща стойност 247,76лв. от владението на М.Е.С. ***, Силистренска
област с намерението противозаконно да я присвои, като е употребил за това сила
– престъпление по чл.199 ал.1 т.4 от НК, във вр с
чл.198 ал.І от НК, във вр. с чл.29 ал.1 б.”а” от НК.
На 23.03.2008г.
в гр. Силистра, в условията на опасен рецидив противозаконно е присвоил чужди
движими вещи – мобилен телефон марка „Сони Ериксон”
К510 / без зарядно устройство/ на стойност 140 лв., собственост на М.Е.С. *** и
мобилен телефон марка „Моторола” L71 /без зарядно устройство/, на стойност 140
лв., собственост на Д.Р.И. ***, които е
владеел, като общата стойност на отнетото е в размер на 280 лв. – престъпление
по чл.206 ал.ІІІ, във вр. с ал.І от НК, във вр с чл.29 ал.І б.”а” от НК.
В съдебно заседание постъпи искане от подсъдимия К. за
разглеждане на наказателното производство по реда да глава ХХVІІ от НПК и
назначаване на процесуален представител - служебен защитник. Съобразно
константната съдебна практика на ВКС, съдът
разпореди назначаване на служебен защитник на подсъдимия и разглеждане
на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК. Направено е изявление на подсъдимия, че признава фактите
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти в съдебното производство, на подсъдимия са разяснени правата и е уведомен, че направените от него
самопризнания и събраните на досъдебното производство доказателства, които ги
подкрепят, ще се ползват при постановяване на присъдата, съгласно чл.372 ал.І
от НПК.
В наказателния процес е предявен и
приет за съвместно разглеждане гр.иск от
пострадалия М.С.. Претендира се за обезщетение в размер на 387,76 лв.
лв. причинени имуществени вреди. Същият е конституиран в качеството си на
граждански ищец и частен обвинител съобразно чл.84 и чл.76 от НПК. Претендират
се разходи по делото в размер на 60 лв. представят се фискални бонове за
извършени разходи.
Предявен и приет за съвместно
разглеждане е гр.иск и от пострадалия Д. И.. Претендира се за
обезщетение в размер на 140 лв. лв. причинени имуществени вреди. Същият е
конституиран в качеството си на граждански ищец и частен обвинител съобразно
чл.84 и чл.76 от НПК.
След провеждане на съкратено съдебно
следствие и след определение на съда, с което е констатирано, че
самопризнанията на описаните факти в обстоятелствената част на обвинителния акт
се подкрепят от събраните по досъдебното производство доказателства, е даден
ход на съдебните прeния.
Прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение и предлага на подсъдимия да се наложи наказание
на основание чл. 199 ал.1 т.4 от НК, във
вр с чл.198 ал.І от НК, във вр.
с чл.29 ал.1 б.”а” от НК при прилагане
разпоредбите на чл.55 от НК в рамките под минимума от 5 г. л. св. но в горната
граница на този минимум. Пледира се за същите условия и за налагане на
наказание, за деянието по чл. чл.206 ал.ІІІ, във вр.
с ал.І от НК, във вр с чл.29 ал.І б.”а” от НК. Иска
се групиране на наказанията и увеличение на общо наложеното наказание на основание чл.24 от НК в рамките на една
година.
Защитникът на подсъдимия пледира за
налагане на наказание под минималния размер определен от закона, като на
основание чл.24 от НК да не се увеличава така определеното наказание.
Частните обвинители и граждански ищци С.
и И., поддържат становището на прокурора и размера на
гражданските искове и разходите по делото.
В осигуреното му право на последна
дума, подсъдимият Хаджиев заявява, че искрено съжалява за извършеното. Моли за
наказание в рамките на нормалното.
Въз основа на
цялостния доказателствен материал, събран в съдебното следствие и в съответствие
с изискванията на чл.14 и чл.18 от НПК, съдът приема за установени следните
фактически обстоятелства:
На 23.03.2008г. свидетелите М.С. и Д.И.
е трябвало да се срещнат с тяхна позната в гр.Силистра, района на паметника на „31-ви железен
Силистренски полк” Към тях е доближил мъж на видима възраст 22-23 години,
поискал им цигара, запитал ги употребяват ли наркотици. След като получил
отрицателен отговор, непознатия , който се представил с името М. започнал
разговор със свидетелите, разбрал, че щели да отремонтират
компютъра на своята позната, изразил желание да се отремонтира
и неговия лаптоп, като заявил, че ще си
заплати за тази услуга. Двамата свидетели се съгласили да извършат тази услуга
на новия си познат. Свидетелят С., заедно с тъй наречения „М.” се отправили към
квартирата на свидетеля, за да вземат необходимите дискове за инсталиране на
компютърни програми, а свидетелят И. останал в градинката за изчака познатата
им. В последствие, както са се разбрали преди това, тримата отново са се
срещнали зад магазин „Хмелницки”. Представилият се за
„М.” заявил пред свидетелите С. и И., че живее на
квартира, намираща се в жил. блок до „Новия стадион”
в града. Тримата стигнали до посочения жил. блок,
горепосочените свидетели останали пред входа, а въпросния „М.” влязъл. Не след
дълго се върнал, заявил пред двамата, че хазяйката му отсъства, че нямал ключ
за квартирата и трябвало да почакат. След 20-тина минутно изчакване пред входа
„М.” заявил, че трябва да отидат до магазин „Оркус”,
защото най-вероятно хазяйката му е отишла при дъщеря си, която живеела в този
район. Пътьом „М.” поискал моб. телефон на свидетеля С.,
който му го дал, сложил своята карта в телефона и извел по този начин тел.
номер, след което взел моб. телефон на свидетеля И. и
се обадил на така вече изведения номер. Свидетелите са дали телефоните
доброволно. След като тримата стигнали до вход на жил.
блок, находящ се до магазин „Оркус”, представилият се
за „М.” провел разговор от моб. телефон на свидетеля И..
Разговорът бил проведен на български език, при което „М.” се представил с името
„Д.”. Тази промяна в имената направила впечатление на двамата свидетели. „М.
влязъл във входа на жил. блок, свидетелите С. и И. останали да го чакат. Върнал се, заявил, че хазяйката ми
била при дъщеря си, но вече си тръгнала и тримата отново се насочили в посоката
на квартирата на „М.”-жилището на посочената хазяйка. Тримата стигнали до
магазин „Амброзия”, в близост до „Новия стадион”. „М.” описал хазяйката си на свид. И. и го помолил да влезе в магазина и да види дали
същата не е там, а той и свид. С. продължили към жил. блок. Зад блока „М.” неочаквано ударил с коляно
свидетеля С. в областта на корема, притиснал го с дясната си ръка към стената и
му заповядал да даде ланеца си. С лявата си ръка „М.” хванал висящия на врата
на свид. С. ланец-златен. От своя страна С. хванал с
ръка ланеца от страни за да попречи на „М.” да го отнеме. „М.” дръпнал ланеца,
като го скъсал и малка част от същия останала в свидетеля С.. Последният успял
да избута нападателя и побягнал към
магазин „Амброзия” за да търси приятеля си - свид. И..
Разказал му за случилото се. Двамата свидетели, тъй като били останали вече без
мобилни телефони-същите ги били дали преди това на „М.” да ги ползва и двата
телефона са останали в „М.”, сигнализирали на органите на МВР от магазин
„Амброзия”.
При извършеното разпознаване на лица по
снимков материал след дадените от свидетелите С. и И.
показания, дамата категорично разпознават представилия се за „М.” - подсъдимия Д.И.К..
Взетия от подсъдимия моб. тел. апарат от свидетеля С. е марка „Сони
Ериксон” модел „К510І „ закупен от сестра му
С. Е., а взетия от свидетеля И. моб. тел.
Апарат е марка „Моторола”, модел L7I”. Извършен е оглед и изтеглена частта от
златния ланец останала в ръката на свидетеля С..
Видно от изисканите и приложени към
делото справки от мобилните оператори „Мобил Тел” ЕАД
– София, „Космо България Мобайл” ЕАД-София и БТК „Мобайл” ЕООД- София за
проведени разговори от моб. телефон с imei 351965010295277 / на Моторола моделL7i”/ и от мобилен телефон с imei
353317012819893 /на „Сони Ериксон”-моделК510І”/ за
периода 23.03.2008г. – 24.03.2008г. към кои клетки същите са били регистрирани
с какви карти и какви номера същите се
ползват и съобразно справка от БТК
„Мобайл” ЕООД – София 30.03.2008г. от служебен номер 90009 на „Вивател„ са били изпратени общо 5 бр. SMS на номер на
карта: 359/*********, ползвана с мобилен телефон с imei 353317012819893, абонат на посочения номер е Д.И.К. с
ЕГ№********** ***, а този imei е на мобилен телефон „Сони Ериксон” модел К510І владян от свид. С. и закупен
от сестра му Сибел Е., а справка на „Мобил тел” ЕАД- София установява, че последния разговор,
проведен на дата 23.02.2008г. в 20.24.19 е от карта с № ********* към
№**********, т.е. в този час на указаната дата за последен път свид. Д.И. е разговарял свид. М.С..
Назначената и приложена ценова
експертиза сочи стойност на двата мобилни апарата на свидетелите С. и И. от по 140 лв., общо 280 лв., а стойността на златния
ланец и медальон, видно от представените документи за грамаж, карати и проба
–ланец с тегло 5 гр. 14 карата по 38 лв. за грам – 190 лв. и медальон 1,52гр.
14 карата по 38 лв. за грам-57,76 лв. или общо ланец
и медальон възлизат на 247,76лв. При оказаната съпротива от страна на свидетеля
С. /същия е държал ланеца и не го е пускал докато подсъдимият прилагайки сила
не го е скъсал/, в С. *** от ланеца и медальона на обща стойност 83,60 лв., а в
подсъдимия остават 4,32 гр. от ланеца на стойност 164,16 лв.
Видно от показанията на свидетеля С.,
потвърдени и от подсъдимия, при отнемане на ланеца К. е използвал сила. Нанесъл
е удари по тялото на С., дръпнал и скъсал ланеца, въпреки , че С. го е държал и
не го е пускал.
Подсъдимият К. е бил във владение на
двата мобилни телефона, дадени му доброволно от свидетелите С. и И. и ползвани от подсъдимия.
От приложената по делото справка за
съдимост рег. №1131/29.05.2009г. подсъдимият е осъждан осем пъти за
престъпления против собствеността на гражданите и грабежи. Имащи значение за
квалификацията на деянията на подсъдимия са НОХД 627/2006г. , присъда
№644/26.06.2006г. на СРС, вл.в сила на 12.07.2006г.
за извършено на 01.02.2006г.
престъпление по чл.198 ал.І от НК му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от една година и девет месеца.
Описаната фактическа обстановка се
признава от подсъдимия Д.И.К. и се подкрепя от събраните по досъдебното
производство писмени и гласни доказателства:
протоколи за доброволно предаване и оглед на веществени доказателства,
ценова експертиза, протоколи за разпознаване на лица, показанията на
свидетелите и останалите материали по досъдебното производство.
Така установената фактическа обстановка
и всички събрани по делото доказателства налагат следните изводи:
От правна страна:
С деяниeто си подсъдимия К.
е осъществил престъпния състав на чл.
199 ал.1 т.4 от НК, във вр с чл.198 ал.І от НК, във вр. с чл.29 ал.1 б.”а”
от НК.
От обективна страна деянието е довършено. Подсъдимият
е отнел чужди движими вещи-златен ланец от владението на свидетелят С. като за
отнемане на ланеца е използвал сила – удари в тялото на пострадалия, дърпане и
късане на ланеца.
При осъществяване на инкриминираното
деяние ОС приема, че подсъдимия е действал при наличието на пряк умисъл, предвиждал
е и е искал настъпване на обществено опасните последици – отнемате на ланеца и
преминаване на веща в него власт като е употребил за това физическа сила.
С оглед на всичко изложено по-горе, съдът намира, че
подсъдимият следва да бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл. 199 ал.1 т.4 от НК, във вр с чл.198 ал.І от НК, във вр. с
чл.29 ал.1 б.”а” от НК.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът взе предвид както богато и негативно пигментираното съдебно
минало на подсъдимия така и отчита като смекчаващи вината обстоятелства
направеното самопризнание, и изразеното
съжаление за извършеното. При индивидуализация на наказанието съдът взе
предвид и факта, че делото се разглежда
по реда на глава ХХVІІ в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК и наказанието,
съгласно чл.373 ал.ІІ от НПК следва да се определи в условията на чл.55 от НК.
Цялостната преценка на всички обстоятелства имащи значение за
индивидуализацията на наказанието и приложението на чл.55 НК водят до извода,
че наказанието което следва да се наложи на подсъдимия е при превес на отегчаващите вината обстоятелства,
поради което съдът определи наказанието в размер под минималния от предвидения
за това престъпление, а именно ТРИ ГОДИНИ
лишаване от свобода.
На основание чл. 61 т.2 от ЗИНЗС, във вр с пар.3 ал.1, т.2 от ДРЗИНЗС
определя „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затворническо заведение
– затвор.
С деяниeто си подсъдимият
К. е осъществил и престъпния състав на чл. 206 ал.ІІІ, във вр.
с ал.І от НК, във вр с чл.29 ал.І б.”а” от НК. Подсъдимият
К. е бил във владение на двата мобилни телефона, дадени му доброволно от
свидетелите С. и И. и ползвани от подсъдимия, като в
последствие отказва връщането им.
От обективна страна деянието е довършено. Подсъдимият К.
е осъществявал владение на двата мобилни телефона, дадени му доброволно от
свидетелите С. и И. и ползвани от подсъдимия, като в
последствие отказва връщането им и избягва с тях.
При осъществяване на инкриминираното
деяние ОС приема, че подсъдимия е действал при наличието на пряк умисъл,
предвиждал е и е искал настъпване на обществено опасните последици – запазване
владението върху двата моб. тел. апарата.
С оглед на всичко изложено по-горе, съдът намира, че
подсъдимият следва да бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл. 206 ал.ІІІ, във вр.
с ал.І от НК, във вр с чл.29 ал.І б.”а” от НК.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът взе предвид
обремененото съдебно минало на подсъдимия и отчита като смекчаващи вината
обстоятелства направеното самопризнание, и изразеното съжаление за извършеното. При
индивидуализация на наказанието съдът взе предвид и факта, че делото се
разглежда по реда на глава ХХVІІ в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК и наказанието, съгласно чл.373 ал.ІІ от НПК
следва да се определи в условията на чл.55 от НК. Цялостната преценка на всички
обстоятелства имащи значение за индивидуализацията на наказанието и
приложението на чл.55 НК водят до извода, че наказанието което следва да се
наложи на подсъдимия е при превес на
отегчаващите вината обстоятелства, поради което съдът определи наказанието в
размер под минималния от предвидения за
това престъпление, а именно ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
На основание чл. 61 т.2 от ЗИНЗС, във вр с пар.3 ал.1, т.2 от ДРЗИНЗС
се определи „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затворническо
заведение – затвор.
На основание чл.23 ал.І от НК съдът
извърши групиране на двете наказания и налага на подсъдимия Д. И.К. най-тежкото наказание предвид така
определените, а именно ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.24 от НК съдът
увеличава така определеното общо наказание от
ТРИ ГОДИНИ лишаване от
свобода с ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС, във вр с пар.3 ал.1, т.2 от ДРЗИНЗС
определя „строг” режим на изтърпяване на така определеното ОБЩО наказание в
затворническо заведение – затвор.
Съображенията за приложението на чл.24 от НК са, че става
въпрос за подсъдим с трайно изградени престъпни навици, въпреки
сравнително младата му възраст. Видът и броят на престъпленията в конкретния
случай обосновават увеличението на общото наказание в размер от шест месеца.
Наказанието следва да се определи по посочения вече
начин, като отговарящо на минималните изисквания да съответства на
елементарните принципи на справедливостта и изискването за съответствие на
деянието и наказанието.
Подсъдимият до този момент не се е
проявил като социализиран тип личност. Конкретния вид наказание би спомогнало
за осъществяване на целите на специалната и генерална превенция. Налагането на
по-тежко наказание би било обаче твърде ожесточено налагане на принципите на
възмездието като израз и еквивалент на социалната справедливост. Наказанието би
допринесло със своята неизбежност, а не толкова със своята строгост, за
поправяне и превъзпитаване на дееца към спазване на законите и добрите нрави,
тоест да се постигнат целите, визирани в чл.36 от НК.
В резултат на виновното поведение по подс. К. за гражданските ищци С. и И.
са настъпили определени имуществени вреди изразяващи се в невъзстановените
предмети на престъпленията. В настоящия случай са на лице всички елементи от
сложния състав на непозволеното
увреждане: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието
и вредата, вина под формата на пряк умисъл. Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е
длъжен да обезщети, като по този начин възстанови вредите, които виновно е
причинил другиму. Причинната връзка между деянието на подсъдимия и претърпените
от гражданските ищци вредоносен резултат, е несъмнена. Репарирането на
претърпените имуществени вреди съгласно чл.52 от ЗЗД се преценява по
справедливост. Тези вреди подлежат на обезщетяване към датата на тяхното
причиняване 23.03.2008г.
Ето защо съдът осъди подс. К. да заплати на гражданския ищец М.Е.С. сумата от
304 лв.16 ст., като отхвърли иска за разликата до 387 лв. 76 ст. като
необоснован и недоказан /част от ланеца е останал в пострадалия/ и да заплати
на гражданския ищец Д.Р.И. сумата от 140 лв. тъй като намира, че именно в този
размер обезщетението в най пълна степен би репарирало претърпените от
гражданските ищци вреди.
При този изход на процеса, подс.
К. следва да бъде осъден да заплати и
сумата от 50 лв.представляваща ДТ върху уважения размер на гр.искове по сметка
на СОС.
Подсъдимият К. следва да заплати и
направените по делото разноски в размер на 167 лв. по сметка на републиканския
бюджет.
Съдът потвърди взетата по отношение на
подсъдимия К. мярка за неотклонение “Подписка”,
поради липсата на основание за отменяването или изменяването
й.
Съдът може да се надява, че така
определеното по размер наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимия, ще му отнеме възможността
да върши друго престъпление. Неизбежното наказание на дееца ще подейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, ще
допринесе за удовлетворяване на общественото чувство за справедливост,
еквивалент на възмездието като обществена оценъчна категория.
Съдът счита, че наложеното наказание в
този си вид и размер ще изиграе своята превантивна, възпитателна, поправителна
и възпираща роля.
Водим от тези съображения съдът
постанови своята присъда.