№ 93
гр. Елена, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пейо Ив. Приходков
при участието на секретаря Светлана В. Пашова
като разгледа докладваното от Пейо Ив. Приходков Гражданско дело №
20214130100047 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Постъпили са искова молба и молба от „А1 Б.“ ЕАД гр. С.,
представлявано от А. В. Д. и М. М., против П. Т. М. от гр. З.. В същите са
изложени обстоятелствата, на които се основа предявения иск.
Моли се съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника П. Т. М. от гр. З., че дължи на ищеца „А1 Б.“ ЕАД гр.
С. сума в общ размер от 941.82 лв., представляваща сбор от сумата 380.58 лв.
– цена на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни
услуги за отчетния период от 23.03.2019 г. до 22.09.2019 г. (период на
изискуемост на задължението от 25.04.2019 г. до 10.11.2019 г.), начислена
съгласно условията на Договор ********* за електронни съобщителни услуги
със системен партиден номер ********, приложенията към него и Общите
условия, и сумата 561.24 лв. – неустойки, начислени за едностранно
прекратяване на договора по вина на абоната поради пренасяне на част от
услугите в мрежата на друг оператор и при условията на чл. 54.12 от ОУ и
начислени съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения № 1 към
Договор ********* за електронни съобщителни услуги със системен
партиден номер ********, ведно със законната лихва върху сборната сума
1
941.82 лв., считано от 11.08.2020 г. до окончателното й изплащане, които
задължения са предмет на Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 256/2020 г. по
описа на РС – Елена.
Претендира се присъждане на направените разноски в заповедното
производство и исковото производство, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът П. Т. М., чрез адв. И. Т. М. от ВТАК, е подал писмен
отговор в указания едномесечен срок. В същия са изложени подробни
съображения, че предявеният иск е неоснователен. Моли се предявеният иск
да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Претендира се присъждане на направените разноски по делото.
Ищецът „А1 Б.“ ЕАД гр. С., редовно призован, се представлява в
съдебно заседание от юрисконсулт П. И. П.. Последният поддържа исковата
молба и молбата. Моли да се уважи предявеният иск.
Ответникът П. Т. М., редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
Същият се представлява от пълномощника си от адв. И. Т. М. от ВТАК.
Последният взема становище, че ответникът признава предявения иск в
частта, касаеща сумата 380.58 лв., представляваща цена на месечни
абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за отчетния
период от 23.03.2019 г. до 22.09.2019 г. (период на изискуемост на
задължението от 25.04.2019 г. до 10.11.2019 г.) по договор № ********* за
електронни съобщителни със системен партиден номер * ******* и
приложенията към него. Излага, че посочената сума към настоящия момент
не е заплатена и е дължима от ответника на ищеца. Счита, че иска в тази част
е основателен и доказан. Адв. М. оспорва изцяло иска в частта, касаеща
сумата 561.24 лв., представляваща начислени неустойки. Намира, че същият е
неоснователен и недоказан. Оспорва същия както по основание, така и по
размер. В тази насока поддържа изложеното в подадения писмен отговор.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид становището на страните, прие за установено следното:
По делото са представени и приети писмени доказателства.
Предвид установената от доказателствата фактическа обстановка,
приета от съда за безспорна, са налагат следните правни изводи:
2
Предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1
от ГПК – установителен иск за съществуване на вземането, е процесуално
допустим. Същият, разгледан по същество, е отчасти основателен и доказан.
По отношение на претендираните вземания приложими са
материалноправните разпоредби на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
С оглед събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че между страните са съществували договорни отношения по силата на
сключен между тях Договор № ********* за електронни съобщителни услуги
със системен партиден номер ********, приложения към него и Общи
условия. За периода от 23.03.2019 г. до 22.09.2019 г. ищецът предоставил на
ответника електронни съобщителни услуги, които последният потребил. За
цената на месечните абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни
услуги били издадени фактура № **********/25.04.2019 г. на стойност 70.75
лв., фактура № **********/27.05.2019 г. на стойност 61.60 лв., фактура №
**********/26.06.2019 г. на стойност 78.90 лв., фактура №
**********/26.07.2019 г. на стойност 92.40 лв., фактура №
**********/26.08.2019 г. на стойност 69.95 лв. и фактура №
**********/26.09.2019 г. на стойност 69.95 лв. Единствено по последната
фактура ответникът извършил частично плащане в размер на 62.97 лв., като
по нея останала незаплатена част от 6.98 лв. С оглед неизвършване на
плащане на паричните задължения по фактура № **********/25.04.2019 г.,
фактура № **********/27.05.2019 г., фактура № **********/26.06.2019 г.,
фактура № **********/26.07.2019 г., фактура № **********/26.08.2019 г. и
остатъка по фактура № **********/26.09.2019 г., падежите по които са
настъпили, в общ размер на сумата 380.58 лв., ищецът потърсил правата си по
съдебен ред, снабдявайки се със заповед № 224/09.11.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 256/2020 г. по описа на
Районен съд – Елена, издадена въз основа на подадено заявление на
11.08.2020 г. Към настоящият момент посочената сума не е заплатена и е
дължима от ответника на ищеца.
По описаните по-горе факти и обстоятелства не съществува спор между
страните. Освен това ответникът признава предявения иск в частта, касаеща
сумата 380.58 лв., представляваща цена на месечни абонаментни такси и
ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 23.03.2019 г. до
3
22.09.2019 г. по договор № ********* за електронни съобщителни със
системен партиден номер * ******* и приложенията към него.
С оглед изложено предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във
вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК в посочената по-горе част се явява основателен и
доказан, поради което следва да се уважи. Следва да се приеме за установено
по отношение на ответника, че вземането на ищеца съществува, а именно:
Ответникът П. Т. М. дължи на ищеца „А1 Б.“ ЕАД гр. С. сумата 380.58 лв. –
главница, представляваща незаплатена цена на месечни абонаментни такси и
ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 23.03.2019 г. до
22.09.2019 г. по Договор № ********* за електронни съобщителни услуги със
системен партиден номер ********, за което са издадени фактура №
**********/25.04.2019 г., фактура № **********/27.05.2019 г., фактура №
**********/26.06.2019 г., фактура № **********/26.07.2019 г., фактура №
**********/26.08.2019 г. и фактура № **********/26.09.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 380.58 лв., считано от 11.08.2020 г. до
окончателното й изплащане, по Заповед № 224/09.11.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГрД № 256/2020 г. по
описа на Районен съд – Елена.
Съдът намира, че претенцията на ищеца по чл. 92 от ЗЗД за заплащане
на неустойка за едностранно и предсрочно прекратяване на процесния
договор за мобилни услуги в размер на 561.24 лв., за което са издадени
сметка № *********/18.05.2019 г., сметка № *********/26.09.2019 г., сметка
№ *********/26.09.2019 г., сметка № *********/26.09.2019 г., сметка №
*********/26.09.2019 г., сметка № *********/26.09.2019 г., сметка №
*********/26.09.2019 г. и сметка № *********/26.09.2019 г., е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена като такава. Съображенията за това са следните:
Уговорената във договора неустоечна клауза предвижда вземане в
полза на мобилния оператор при предсрочното му прекратяване. Съдът счита,
че същата е нищожна, поради противоречие с добрите нрави в съответствие с
чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г.
по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС съдът следи служебно за
недействителността на договора, поради нарушаване на добрите нрави и без
да е релевирано възражение от страната. Неустоечната клауза ще е нищожна,
поради накърняване на добрите нрави, когато излиза извън присъщите й
4
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Насрещните престации
по процесния договор се характеризират с това, че мобилният оператор се е
задължил да предостави на абоната уговорените по вид мобилни услуги
срещу задължението на същия да ги заплаща, но само когато такива са
предоставени, респ. когато е осигурен достъп до съответната мобилна мрежа.
При предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги и уговорена
неустойка, доставчикът ще получи имуществена облага от насрещната страна
в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да
предоставя достъп до мрежата си, респ. без да предоставя мобилни услуги.
Неустоечната клауза при предсрочно прекратяване на договора е уговорена
без да са предвидени насрещни права за потребителя. Последният няма
никакво право да прекрати дадения договор, без това да влече след себе си
заплащане на неустойка. Следователно уговорената неустойка при
предсрочно прекратяване на договора излиза извън типичните си
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, води до значително
неравновесие между правата и задълженията на мобилния оператор и
абоната, създава условия за неоснователно обогатяване на първия и за
нарушаване принципа за справедливост. Визираната неустоечна клауза
поставя в неравноправно и подчинено положение потребителя на услугата
спрямо търговеца - доставчик и доколкото те не са уговорени индивидуално
са нищожни по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Прави впечатление, че сумата за неустойка е в размер на 147.47% от
претендираната сума за незаплатена цена на месечни абонаменти такси и
ползвани услуги, което е показателно за извън присъщите й фукции и
представлява сигурна печалба за доставчика.
Дори обаче клаузата за неустойка да беше валидна, по делото не се
доказа осъществяването на предпоставките, водещи до възникване на това
вземане. Неустойката е форма на договорна отговорност, която служи за
обезщетяване на вредите от неизпълнението, като предварително установява
размера на тези вреди, без да е необходимо кредиторът да ги доказва. В това
се изразява типичната за неустойката обезщетителна функция. Понастоящем,
за да възникне вземане за неустойка в полза на мобилния оператор следва да
са налице кумулативно следните предпоставки – договорно неизпълнение от
страна на абоната и прекратяване на договора за мобилни услуги, доколкото
размера на неустойката се определя като сбор от месечните абонаментни
5
такси. Основанията за прекратяване на договора за мобилни услуги са
регламентирани в приложените по делото Общи условия, като съгласно чл.
54.12 договорът се счита за едностранно прекратен от доставчика, в случай че
забавата на плащането на дължимите суми от абоната е продължила повече от
124 дни. Противно на твърденията на ищеца и прекратяването на договора на
визираното основание се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД
за срок и форма. Неизпълнението на договорно задължение по причина, за
която отговаря длъжника, включително неплащането на възникнали
задължения през предварително определен срок в договора е основание за
развалянето му според разписаното в чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Следователно,
доколкото процесният договор е сключен в писмена форма, изявлението за
прекратяването му същото следва да е в такава форма и с него следва да се
даде подходящ срок за изпълнение. По делото не се твърди и не се установява
ищецът да е отправил до абоната писмено предизвестие, с което да му е дал
достатъчен срок за изпълнение на задължението му за плащане на дължими
по договора суми. Липсата на надлежно прекратяване на договора препятства
пораждането на вземането за неустойка в полза на ищеца, поради
прекратяване на договора за мобилни услуги преди изтичане на уговорения
срок.
По тези съображения съдът намира, че по делото не се доказа в полза на
ищеца да е възникнало действително вземане за неустойка за едностранно
прекратяване на процесния Договор № ********* за електронни съобщителни
услуги със системен партиден номер ******** в размер на 561.24 лв., поради
което исковата претенция с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД следва да се отхвърли, като неоснователна
и недоказана.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на
разноски има ищецът съразмерно с уважената част от иска. За исковото
производство ищецът претендира разноски в общ размер от 225.20 лв.
съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, от които 25.00 лв. – държавна
такса, 0.20 лв. държавна такса и 200.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
От посочена сума следва да се присъди сума в размер на 91.00 лв. съразмерно
с уважената част от иска. Следва да се присъдят и сторените в заповедното
6
производство разноски съразмерно с уважената част от искае, а именно сума в
размер на 70.97 лв.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на
разноски има ответникът съразмерно с отхвърлената част от иска. За исковото
производство ответникът претендира разноски в размер на 350.00 лв. –
адвокатско възнаграждение. От посочената сума следва да се присъди сума в
размер на 208.57 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Т. М. с ЕГН
********** от гр. З., ул. „М.“ № *, че дължи на „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С. ****, район И., ул. „К.” № *,
представлявано от А. В. Д. и М. М., сумата 380.58 лв. (триста и осемдесет
лева и 58 стотинки) – главница, представляваща незаплатена цена на месечни
абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за периода от
23.03.2019 г. до 22.09.2019 г. по Договор № ********* за електронни
съобщителни услуги със системен партиден номер ********, за което са
издадени фактура № **********/25.04.2019 г., фактура №
**********/27.05.2019 г., фактура № **********/26.06.2019 г., фактура №
**********/26.07.2019 г., фактура № **********/26.08.2019 г. и фактура №
**********/26.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
380.58 лв., считано от 11.08.2020 г. до окончателното й изплащане, по Заповед
№ 224/09.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ЧГрД № 256/2020 г. по описа на Районен съд – Елена.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.
1 от ГПК, предявен от „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С. ****, район И., ул. „К.” № *, представлявано от А. В. Д. и
М. М., против П. Т. М. с ЕГН ********** от гр. З., ул. „М.“ № *, за приемане
за установено по отношение на П. Т. М. с ЕГН ********** от гр. З., ул. „М.“
№ *, че дължи на „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С. ****, район И., ул. „К.” № *, представлявано от А. В. Д. и
М. М., сумата 561.24 лв. – главница, представляваща неустойки за
едностранно прекратяване на Договор № ********* за електронни
7
съобщителни услуги със системен партиден номер ******** по вина на
абоната, за което са издадени сметка № *********/18.05.2019 г., сметка №
*********/26.09.2019 г., сметка № *********/26.09.2019 г., сметка №
*********/26.09.2019 г., сметка № *********/26.09.2019 г., сметка №
*********/26.09.2019 г., сметка № *********/26.09.2019 г. и сметка №
*********/26.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
561.24 лв., считано от 11.08.2020 г. до окончателното й изплащане, по Заповед
№ 224/09.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ЧГрД № 256/2020 г. по описа на Районен съд – Елена, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П. Т. М. с ЕГН ********** от гр. З., ул. „М.“ № * да заплати
на „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.
****, район И., ул. „К.” № *, представлявано от А. В. Д. и М. М., направените
разноски по заповедното производство в размер на 70.97 лв. (седемдесет лева
и 97 стотинки), както и направените разноски в исковото производство в
размер на 91.00 лв. (деветдесет и един лева).
ОСЪЖДА „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С. ****, район И., ул. „К.” № *, представлявано от А. В. Д. и
М. М., да заплати на П. Т. М. с ЕГН ********** от гр. З., ул. „М.“ № *, сумата
208.57 лв. (двеста и осем лева и 57 стотинки), представляваща направени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елена: _______________________
8