№ 205
гр. Враца, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20231400500353 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба,
подадена от „Дикистрой” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя О. М. П., чрез пълномощника
му адв. Н. Н., срещу решение № 37 от 19.01.2023г., постановено по гр.д. №
2886/2022г. на Районен съд – Враца, в неговата цялост, с което дружеството е
осъдено да заплати на „Булмекс” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управител Л. Л. Н., главница в размер
17985, 60 лв., представляваща неизплатена цена на доставки и превоз,
произтичащи от Фактура № **********/30.09.2021 г. с неизплатен остатък от
главницата в размер 10 370, 40 лв. с ДДС, Фактура № **********/29.10.2021
г. с неизплатена главница в размер 7 206 лв. с ДДС, Фактура №
**********/30.11.2021 г. с неизплатена главница в размер 2 305, 20 лв. с ДДС,
Фактура № **********/29.12.2021 г. с неизплатена главница в размер 288 лв.
1
с ДДС, Фактура № **********/28.01.2022 г. с неизплатена главница в размер
590,40 лв. с ДДС; така също обезщетение за забавено изпълнение в размер на
законната лихва върху всяка от горните главници от датата на изпадането в
забава до завеждане на исковата молба, общо в размер 1 719, 52 лв., както
следва: по Фактура № **********/30.09.2021 г. - 825, 15 лв., по Фактура №
**********/29.10.2021 г. - 648, 54 лв., по Фактура № **********/30.11.2021 г.
- 186, 98 лв., по Фактура № **********/29.12.2021 г. - 20, 64 лв., по Фактура
№ **********/28.01.2022 г. - 38,21 лв., законната лихва върху главницата от
17 985, 60 лв. от завеждане на делото - 21.09.2022г. до окончателното
изпълнение, както и направените по делото разноски за първата инстанция в
размер 788. 21 лв. и разноски за адвокатско възнаграждение в размер 250 лв.
Жалбоподателят твърди, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване на
събраните в делото доказателства от решаващия орган. На първо място
поддържа, че дружеството не е било призовано по законноустановения ред,
съгласно разпоредбите на ГПК и ТЗ, като е опорочено валидното получаване
на исковата молба, която е била връчена на лице, което не го е
представлявало, нито служител на същото, нито се е намирало на адреса на
управление на дружеството. Посочва, че на 12.01.2023 г. от адвоката му е
входирана молба, с която е поискала на електронния й адрес да й бъде
изпратен препис от определението по чл. 140 от ГПК, постановено по делото,
и от съобщението, с което е получен препис от исковата молба, но същите са
й изпратени едва с постановяване на обжалваното решение, поради което е
бил лишен от възможността да се защити по предвидените в ГПК способи.
Счита, че е бил възпрепятстван да направи отговор за недължимост на
претендираните от него суми, както и да направи възражение за местна
подсъдност на делото, което опорочава постановеното решение в достатъчна
степен за неговата пълна отмяна. Прави възражение относно редовното
връчване на исковата молба, като заявява, че лицето положило подписа си за
получател не представлява дружеството, не е служител на същото и към
момента на връчване на съобщението не се е намирало на адреса на
управление на дружеството. На следващо място счита, че не са събрани
достатъчно доказателства за дължимостта на предявените искове, че ищецът
не е доказал безапелационно, че има вземане към него в посочените в
исковата молба размери и основания. Изтъква, че в молба, подадена в деня на
съдебно заседание - 16.01.2023 г., е оспорил всички документи, които са
представени към исковата молба, но вместо да даде на ищеца възможност да
заяви дали ще се ползва или не от тях, съдът ги е приел за безспорни и е
постановил порочното си решение. Моли съда да отмени в цялост решението
на първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно, и да
отхвърли предявените срещу него искове, като неоснователни и недоказани.
2
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна „Булмекс” ЕООД,
ЕИК ***, с. ***, общ. Козлодуй, чрез адв. К. К. от АК-Враца, е постъпил
писмен отговор, с който оспорва като неоснователна и недоказана въззивната
жалба. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно (с
изключение частта за разноските), поради което моли съда да го остави в
сила. На първо място твърди, че са спазени всички изисквания на чл. 50, ал. 3
от ГПК за връчването и на чл. 44, ал. 1 от ГПК за удостоверяване на
връчването на исковата молба; че въпреки редовното призоваване на
ответното дружество за насроченото първо съдебно заседание по делото
(05.12.2022 г.), съда е насрочил ново съдебно заседание (за 16.01.2023 г.), за
което съответно е изпратена нова призовка на страната, която е получена на
13.12.2022г. На следващо място поддържа, че въпреки предприетите от PC
благоприятни за „Дикистрой” ЕООД действия, ответникът-въззивник е
бездействал в продължение на един месец и едва в деня на съдебното
заседание (16.01.2023 г.) и непосредствено преди него, в електронна форма е
депозирал молба, с която формално е оспорил получаването на исковата
молба и е направил преклудирани, с оглед релевирането на чл. 50, ал. 3 от
ГПК, изявления за ангажиране на доказателства и оспорване на местната
подсъдност. Посочва, че с молбата ответникът-въззивник дори не е направил
искане за възстановяване срока за депозиране на отговор на исковата молба, а
е направил изрично изявление, че желае да се даде ход на делото. Моли съда
да остави без уважение въззивната жалба, а атакуваното решение - в сила.
По делото е постъпила и частна жалба от „Булмекс” ЕООД, чрез адв. К.
К. от АК-Враца, срещу определение № 290/14.02.2023г., постановено по
същото дело, с което Районен съд Враца е отхвърлил искането му на
основание чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решение № 37/19.01.2023г. в
частта за разноските като осъди ответника „Дикистрой” ЕООД да заплати на
ищеца и разноски за юрисконсултско възнаграждение, като неоснователно и
недоказано.
Поддържа се в частната жалба, че обжалваното определение е
неправилно и незаконосъобразно, постановено при неясни мотиви, а
същевременно и в противоречие с чл. 78, ал. 8 от ГПК. Частният
жалбоподател твърди, че процесуалния му представител К. К. първоначално е
действал в качеството му на юрисконсулт (изрично пълномощно и трудов
3
договор № 6 / 12.08.2022 г. - приложени към и.м.), в което качество е
извършил процесуални действия по изготвяне на исковата молба, на молба за
издаване на обезпечителна заповед и е осъществил процесуално
представителство пред първата инстанция в първото съдебно заседание, а в
съдебното заседание на 16.01.2023 г., в съответствие с представеното по
делото пълномощно/договор за правна защита и съдействие от 23.12.2022 г.,
го е представлявал в качеството му на адвокат. Посочва, че пред районния съд
е представил и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, който е включвал
държавните такси, адвокатския хонорар за последното съдебно заседание и
възнаграждението за юрисконсулт, което да се определи от съда, и с оглед
уважаването на исковата претенция, то съдът е следвало да приложи
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК и да осъди „Дикистрой” ЕООД да му
заплати и възнаграждението за юрисконсулт в размер, определен от
решаващия състав. Моли съда да отмени обжалваното определение на PC -
Враца и да му присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер 400 лв.,
който счита за справедлив, с оглед обстоятелството, че действията на
процесуалния му представител в процеса като юрисконсулт не включват
процесуално представителство в последното съдебно заседание и изложение
по съществото на спора.
С писмен отговор ответникът по тази частна жалба и ответник в първата
инстанция „Дикистрой” ЕООД оспорва същата, като неоснователна. На първо
място твърди, че ищецът е представляван от К. К. като юрисконсулт при
подаването на исковата молба, но не и в съдебно заседание, тъй като първото
заседание, на което законосъобразно е даден ход е проведено на 16.01.2023г.,
а считано от 22.12.2022 г. К. К. е вписан като адвокат от Адвокатска колегия -
град Враца. Поддържа, че при успешен изход на делото, законът предвижда
присъждане на възнаграждение за един процесуален представител,
независимо от бройката процесуални представители, които страната е
ангажирала, поради което в случая такова е присъдено - възнаграждение за
адвокат, в каквото качество К. К. е завършил съдебното дирене. Изтъква
също, че по делото няма представени доказателства за изплатено
юрисконсултско възнаграждение, за да се иска присъждането му от съда.
Моли съда да остави без уважение подадената от ищеца въззивна частна
жалба и да остави в сила Определение № 290/14.02.2023 г., като правилно и
законосъобразно.
С въззивната жалба, с въззивната частна жалба и с отговорите на
същите страните не сочат доказателства и не правят доказателствени искания.
Въз основа на въззивната жалба и въззивната частна жалба
4
първоначално е образувано въззивно гражданско дело № 184/2023г. по описа
на Окръжен съд - Враца, което е прекратено с определение №
316/20.06.2023г. и делото е върнато на Районен съд - Враца за даване на
възможност на „Дикистрой” ЕООД, ЕИК ***, гр. София да представи
надлежно подписани екземпляри от въззивната жалба срещу решение № 37 от
19.01.2023г., постановено по гр.д. № 2886/2022г. на Районен съд – Враца и
отговора на частната жалба, подадена срещу определение № 290/14.02.2023г.
по същото дело, било саморъчно или с валиден квалифициран електронен
подпис, съгласно изискванията на чл. 102ж, ал. 2 ГПК.
По делото са представени саморъчно подписани от адв. Н. Н. -
пълномощника на „Дикистрой” ЕООД, гр. София, екземпляри от въззивната
жалба и отговора на частната жалба, с което недостатъците на същите са
отстранени.
По въззивната жалба на „Дикистрой” ЕООД, гр. София:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 и срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и
допустим.
За да се произнесе по правилността на обжалваното решение,
въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с изтъкнатите
доводи от жалбоподателя, при което приема за установено от фактическа
страна следното:
В исковата молба ищецът „Булмекс” ЕООД твърди, че с ответника
„Дикистрой” ЕООД са били в договорни правоотношения по повод
неформален договор за продажба и превоз, по който ответникът е купувач, и
товародател, а ищецът - продавач и превозвач. Поддържа, че въз основа на
този договор е извършил в полза на ответника за дейности, извършвани от
5
него в с. ***, доставки и транспорт, за периода от 09.09.2021г. до 07.01.2022
г., за които е издал експедиционни бележки, пътни листове и пет броя
фактури (предмет на настоящето производство), от които частично са
погасени задълженията по първата фактура, а останалите четири броя са
изцяло неразплатени, както следва:
1. по Фактура № **********/30.09.2021 г. на стойност 10370,40 лв. с
ДДС, издадена общо за: доставка на 4,50 куб. м. бетон с клас В 15 с цена за 1
куб. м. - 80 лв., или общо за тази доставка - 360 лв. без ДДС; доставка на 2760
бр. среден бордюр с размери 50/25/15 с цена за 1 бр. - 3,20 лв., или общо за
тази доставка - 8832 лв. без ДДС; доставка на 92 бр. европалета (амбалаж) с
цена за 1 бр. - 17 лв., или общо за тази доставка - 1566 лв. без ДДС, за които
доставки и приемането им, за периода от 09.09.2021 г. до 30.09.2021 са
издадени общо 13 бр. експедиционни бележки. Поддържа, че на 30.11.2021 г.
е издал кредитно известие № **********, съгласно което задължението по
тази фактура е намалено с 265,20 лв. с ДДС, произтичащи от върнати от
ответника европалета (амбалаж), получен по Фактура №
**********/04.10.2021 г. (която не е предмет на настоящето производство), с
която сума на 30.11.2021 г. е извършил погасяване по процесната Фактура №
**********/30.09.2021 г., като е приел за частично погасени задълженията по
нея, в посочения размер с ДДС, и е останала неиздължена от ответното
дружество сумата 10105,20 лв. с ДДС за доставките по фактурата. Посочва, че
на 19.01.2022 г. е издал кредитно известие № ********** (за 1876,80 лв. с
ДДС) и кредитно известие № ********** (за 632,40 лв. с ДДС), съгласно
които задължението по процесната фактура е намалено общо с 2509,20 лв. с
ДДС, произтичащи от върнати от „Дикистрой” ЕООД европалета (амбалаж),
получен по Фактура № **********/04.10.2021 г. (която не е предмет на
настоящето производство), с която сума на 19.01.2022 г. е извършил
погасяване по процесната Фактура № **********/30.09.2021 г., като
дружеството е приело за частично погасени задълженията по нея, в посочения
размер с ДДС. Изтъква, че след погасяване и на тази част от задълженията на
„Дикистрой” ЕООД, след 19.01.2022 г., са останали общо неиздължени 7596
лв. с ДДС за доставката на бордюрите по фактурата.
2. по Фактура № **********/29.10.2021 г. на стойност 7206 лв. с ДДС,
издадена общо за: доставка на 14,50 куб. м. бетон с клас В 15 с цена за 1 куб.
м. - 80 лв., или общо за тази доставка - 1160 лв. без ДДС; доставка на 18 куб.
6
м. бетон с клас В 25 с цена за 1 куб. м. - 90 лв., или общо за тази доставка -
1620 лв. без ДДС; доставка на 33 куб. м. цименто-пясъчен разтвор М 10 с
цена за 1 куб. м. - 90 лв., или общо за тази доставка - 2970 лв. без ДДС;
транспорт - превозване на бетона по фактурата с товарен автомобил на 2
курса с цена за 1 курс - 60 лв., или общо за този превоз - 120 лв. без ДДС;
транспорт - превозване на бетона по фактурата с товарен автомобил на 3
курса с цена за 1 курс - 45 лв., или общо за този превоз - 135 лв. без ДДС. За
тези доставки, транспорт и приемането им, за периода от 13.10.2021 г. до
29.10.2021 г. са издадени общо 26 бр. експедиционни бележки и 5 бр. пътни
листове.
3. по Фактура № **********/30.11.2021 г. на стойност 2305,20 лв. с
ДДС, издадена общо за: доставка на 3,50 куб. м. бетон с клас В 15 с цена за 1
куб. м. - 86 лв., или общо за тази доставка - 301 дв. без ДДС; доставка на 16
куб. м. цименто-пясъчен разтвор М 10 с цена за 1 куб. м. - 95 лв., или общо за
тази доставка - 1520 лв. без ДДС; транспорт - превозване на бетона по
фактурата с товарен автомобил на 2 курса с цена за 1 курс - 50 лв., или общо
за този превоз - 100 лв. без ДДС. За тези доставки, транспорт и приемането
им, за периода от 01.11.2021 г. до 05.11.2021 г. са издадени общо 9 бр.
експедиционни бележки и 2 бр. пътни листове.
4. по Фактура № **********/29.12.2021 г. на стойност 288 лв. с ДДС,
издадена за доставка на 2,50 куб. м. бетон с клас В 25 с цена за 1 куб. м. - 96
лв., или общо за тази доставка - 240 лв. без ДДС, за която на 03.12.2021 г. са
издадени общо 2 бр. експедиционни бележки.
5. по Фактура № **********/28.01.2022 г. на стойност 590, 40 лв. с
ДДС, издадена общо за: доставка на 3 куб. м. бетон с клас В 15 с цена за 1
куб. м. - 86 лв., или общо за тази доставка - 258 лв. без ДДС; доставка на 180
бр. градински бордюр с размери 50/16/8 с цена за 1 бр. - 1,30 лв., или общо за
тази доставка - 234 лв. без ДДС, за които доставки и приемането им на
07.01.2022г. са издадени общо 3 бр. експедиционни бележки.
Твърди, че въпреки точното изпълнение от негова страна на
неформалните договорни отношения и приемане на доставките и превоза им,
задълженията на ответника са погасни частично - по първата фактура в размер
2774,40 лв. и изцяло не са изпълнени по втората, третата, четвъртата и петата
фактури, като общо задълженията по петте фактури са в размер 17985,60 лв. -
главници. Поради това негови представители многократно са провеждали
разговори с представители на ответника за изплащане на задълженията, но
същите не са погасени и към момента на подаване на исковата молба.
Поддържа, че с покана за доброволно изпълнение, депозирана от него, чрез
оператора на пощенски услуги „Български пощи“ АД, с препоръчана
кореспонденция, с известие за доставяне, получена в „Дикистрой” ЕООД на
17.03.2022 г., е поканил ответника да изплати оставащите задължения. С
оглед обстоятелството, че ответникът е изпаднал в забава, то дължи и
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва, както
7
следва:
1. по Фактура № **********/30.09.2021 г. върху главницата 10370,40
лв., за периода от 03.10.2021 г. (падежа) до 30.11.2021 г. (датата на първото
погасяване) - 169,96 лв.; върху главницата 10105,20 лв. (остатък след
погасяването) за периода от 01.12.2021 г. до 19.01.2022 г (датата на второто
погасяване) - 140,35 лв.; върху главницата 7596 лв. (остатък след второто
погасяване) за периода от 20.01.2022 г. до 20.09.2022 г. (датата на завеждане
на делото) - 514,84 лв.; общо законна лихва по тази фактура - 825,15 лв.
2. по Фактура № **********/29.10.2021 г. върху главницата 7206 лв. за
периода от 01.11.2021 г. (падежа) до 20.09.2022 г. (датата на завеждане на
делото) - 648,54 лв.
3. по Фактура № **********/30.11.2021 г. върху главницата 2305,20 лв.
за периода от 03.12.2021 г. (падежа) до 20.09.2022 г. (датата на завеждане на
делото) - 186,98 лв.
4. по Фактура № **********/29.12.2021 г. върху главницата 288 лв. за
периода от 01.01.2022 г. (падежа) до 20.09.2022 г. (датата на завеждане на
делото) - 20,64 лв.
5. по Фактура № **********/28.01.2022 г. върху главницата 590, 40 лв.
за периода от 31.01.2022 г. (падежа) до 20.09.2022 г. (датата на завеждане на
делото) - 38,21 лв.
Или общо обезщетението за забавено изпълнение по петте фактури е в
размер на 1719,52 лв.
Посочва, че е изпълнил договореното с ответника, което е прието от
него, но не е изплатено.
Моли съда да осъди „Дикистрой” ЕООД да му заплати следните суми:
17985,60 лв. – главница, представляваща неизплатена цена на доставки и
превоз, произтичащи от Фактура № **********/30.09.2021 г. с неизплатен
остатък от главницата в размер 10370,40 лв. с ДДС, Фактура №
**********/29.10.2021 г. с неизплатена главница в размер 7206 лв. с ДДС,
Фактура № **********/30.11.2021 г. с неизплатена главница в размер 2305,20
лв. с ДДС, Фактура № **********/29.12.2021 г. с неизплатена главница в
размер 288 лв. с ДДС, Фактура № **********/28.01.2022 г. с неизплатена
главница в размер 590,40 лв. с ДДС; 1719,52 лв. - обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва върху всяка от горните главници от
датата на изпадането в забава до завеждане на исковата молба, както следва:
по Фактура № **********/30.09.2021 г. - 825,15 лв., по Фактура №
**********/29.10.2021 г. - 648,54 лв., по Фактура № **********/30.11.2021 г.
- 186,98 лв., по Фактура № **********/29.12.2021 г. - 20,64 лв., по Фактура №
**********/28.01.2022 г. - 38,21 лв.; законната лихва върху главницата от
17985,60 лв. от завеждане на делото до окончателното изпълнение;
направените от дружеството разноски по делото, вкл. възнаграждение за
юрисконсулт.
8
Ответното дружество „Дикистрой” ЕООД, редовно известено, в срока
по чл. 131 от ГПК не е подало отговор на исковата молба, не е взело
становище по исковете, не е направило възражения, не е посочило и не е
представило доказателства и не е поискало събирането на такива.
Редовно призовано за участие в съдебно заседание на 16.01.2023г., с
молба вх. № 549/16.01.2023г. ответното дружество „Дикистрой” ЕООД, чрез
пълномощника си адв. Н. Н. – САК, е заявило, че не възразява да се даде ход
на делото в отсъствие на неговия процесуален представител; оспорило е
валидното получаване на исковата молба, поради което е било лишено от
възможност да упражни процесуалното си право на отговор; поискало е
предоставяне на срок за ангажиране на доказателства за оспорване на иска и
на местната подсъдност на спора; оспорило е предявените искове в цялост с
твърдения, че не дължи на ищеца претендираните суми и че по делото не са
събрани достатъчно доказателства за дължимост на същите; оспорило е и
подписите, положени под представените към исковата молба доказателства с
твърдения, че не принадлежат на управителя на дружеството и е поискало
отхвърляне на предявените искове, като неоснователни.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
първоинстанционното производство писмени доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че ищецът „Булмекс” ЕООД и ответника
„Дикистрой” ЕООД не са имали сключен помежду им изричен писмен
договор, но от представените с исковата молба експедиционни бележки,
пътни листове и пет броя фактури се установява, че страните са били в
облигационни правоотношения, възникнали от неформален договор за
покупко-продажба и превоз на бетон и бетонови изделия, по който ищецът е
бил продавач и превозвач, а ответникът – купувач.
Установено е също, че ищецът е издал на името на ответника пет броя
фактури, както следва:
1. Фактура № **********/30.09.2021 г. на стойност 10370,40 лв. с ДДС,
издадена общо за: доставка на 4,50 куб. м. бетон с клас В 15 с цена за 1 куб. м.
- 80 лв., или общо за тази доставка - 360 лв. без ДДС; доставка на 2760 бр.
среден бордюр с размери 50/25/15 с цена за 1 бр. - 3,20 лв., или общо за тази
доставка - 8832 лв. без ДДС; доставка на 92 бр. европалета (амбалаж) с цена
за 1 бр. - 17 лв., или общо за тази доставка - 1566 лв. без ДДС. За посочените
доставки и приемането им, за периода от 09.09.2021 г. до 30.09.2021 са
издадени общо 13 бр. експедиционни бележки. На 30.11.2021 г. ищецът е
9
издал на името на ответника кредитно известие № **********, съгласно
което задължението по тази фактура е намалено с 265,20 лв. с ДДС,
произтичащи от върнати от ответника европалета (амбалаж), получен по
Фактура № **********/04.10.2021 г., с която сума на 30.11.2021 г. е извършил
погасяване по процесната Фактура № **********/30.09.2021 г., като е приел
за частично погасени задълженията по нея, в посочения размер с ДДС, и е
останала неиздължена от ответното дружество сумата 10105,20 лв. с ДДС за
доставките по фактурата. На 19.01.2022 г. ищецът е издал на името на
ответника кредитно известие № ********** (за 1876,80 лв. с ДДС) и
кредитно известие № ********** (за 632,40 лв. с ДДС), съгласно които
задължението по процесната фактура е намалено общо с 2509,20 лв. с ДДС,
произтичащи от върнати от „Дикистрой” ЕООД европалета (амбалаж),
получен по Фактура № **********/04.10.2021 г., с която сума на 19.01.2022
г. е извършил погасяване по процесната Фактура № **********/30.09.2021 г.,
като дружеството е приело за частично погасени задълженията по нея, в
посочения размер с ДДС. Установено е също, че след погасяване и на тази
част от задълженията на „Дикистрой” ЕООД, след 19.01.2022 г., са останали
общо неиздължени 7596 лв. с ДДС за доставката на бордюрите по фактурата.
2. Фактура № **********/29.10.2021 г. на стойност 7206 лв. с ДДС,
издадена общо за: доставка на 14,50 куб. м. бетон с клас В 15 с цена за 1 куб.
м. - 80 лв., или общо за тази доставка - 1160 лв. без ДДС; доставка на 18 куб.
м. бетон с клас В 25 с цена за 1 куб. м. - 90 лв., или общо за тази доставка -
1620 лв. без ДДС; доставка на 33 куб. м. цименто-пясъчен разтвор М 10 с
цена за 1 куб. м. - 90 лв., или общо за тази доставка - 2970 лв. без ДДС;
транспорт - превозване на бетона по фактурата с товарен автомобил на 2
курса с цена за 1 курс - 60 лв., или общо за този превоз - 120 лв. без ДДС;
транспорт - превозване на бетона по фактурата с товарен автомобил на 3
курса с цена за 1 курс - 45 лв., или общо за този превоз - 135 лв. без ДДС. За
тези доставки, транспорт и приемането им, за периода от 13.10.2021 г. до
29.10.2021 г. са издадени общо 26 бр. експедиционни бележки и 5 бр. пътни
листове, приложени по делото.
3. Фактура № **********/30.11.2021 г. на стойност 2305,20 лв. с ДДС,
издадена общо за: доставка на 3,50 куб. м. бетон с клас В 15 с цена за 1 куб. м.
- 86 лв., или общо за тази доставка - 301 дв. без ДДС; доставка на 16 куб. м.
цименто-пясъчен разтвор М 10 с цена за 1 куб. м. - 95 лв., или общо за тази
доставка - 1520 лв. без ДДС; транспорт - превозване на бетона по фактурата с
товарен автомобил на 2 курса с цена за 1 курс - 50 лв., или общо за този
превоз - 100 лв. без ДДС. За тези доставки, транспорт и приемането им, за
периода от 01.11.2021 г. до 05.11.2021 г. са издадени общо 9 бр.
10
експедиционни бележки и 2 бр. пътни листове, приложени по делото.
4. Фактура № **********/29.12.2021 г. на стойност 288 лв. с ДДС,
издадена за доставка на 2,50 куб. м. бетон с клас В 25 с цена за 1 куб. м. - 96
лв., или общо за тази доставка - 240 лв. без ДДС, за която на 03.12.2021 г. са
издадени общо 2 бр. експедиционни бележки, приложени по делото.
5. Фактура № **********/28.01.2022 г. на стойност 590, 40 лв. с ДДС,
издадена общо за: доставка на 3 куб. м. бетон с клас В 15 с цена за 1 куб. м. -
86 лв., или общо за тази доставка - 258 лв. без ДДС; доставка на 180 бр.
градински бордюр с размери 50/16/8 с цена за 1 бр. - 1,30 лв., или общо за
тази доставка - 234 лв. без ДДС, за които доставки и приемането им на
07.01.2022г. са издадени общо 3 бр. експедиционни бележки, приложени по
делото.
Фактурите са подписани от представител на продавача като няма
подпис на представител на получателя на доставката.
От представената с исковата молба покана за доброволно изпълнение,
изпратена от „Булмекс” ЕООД, чрез оператора на пощенски услуги
„Български пощи“ АД, с препоръчана кореспонденция, с известие за
доставяне, получена в „Дикистрой” ЕООД на 17.03.2022 г., се установява, че
ищецът е уведомил ответника за размера на задълженията му по осем
фактури, сред които и процесните пет фактури, възлизащи на 17 985, 60 лева,
и го е поканил в срок до 31.03.2022г. да погаси задълженията си.
Доказателства за заплащане на сумите по процесните фактури по делото
не са представени, нито се твърди от ответното дружество такова плащане.
Установява се също така, от представената по делото счетоводна
справка за задълженията на „Дикистрой” ЕООД към „Булмекс” ЕООД, че
обезщетението за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху
сумите по фактурите, е както следва:
1. по Фактура № **********/30.09.2021 г. върху главницата 10370,40
лв., за периода от 03.10.2021 г. (падежа) до 30.11.2021 г. (датата на първото
погасяване) - 169,96 лв.; върху главницата 10105,20 лв. (остатък след
погасяването) за периода от 01.12.2021 г. до 19.01.2022 г. (датата на второто
погасяване) - 140,35 лв.; върху главницата 7596 лв. (остатък след второто
погасяване) за периода от 20.01.2022 г. до 20.09.2022 г. (датата на завеждане
на делото) - 514,84 лв.; общо законна лихва по тази фактура - 825,15 лв.
2. по Фактура № **********/29.10.2021 г. върху главницата 7206 лв. за
периода от 01.11.2021 г. (падежа) до 20.09.2022 г. (датата на завеждане на
делото) - 648,54 лв.
3. по Фактура № **********/30.11.2021 г. върху главницата 2305,20 лв.
за периода от 03.12.2021 г. (падежа) до 20.09.2022 г. (датата на завеждане на
11
делото) - 186,98 лв.
4. по Фактура № **********/29.12.2021 г. върху главницата 288 лв. за
периода от 01.01.2022 г. (падежа) до 20.09.2022 г. (датата на завеждане на
делото) - 20,64 лв.
5. по Фактура № **********/28.01.2022 г. върху главницата 590, 40 лв.
за периода от 31.01.2022 г. (падежа) до 20.09.2022 г. (датата на завеждане на
делото) - 38,21 лв.
Или общо обезщетението за забавено изпълнение по петте фактури е в
размер 1719,52 лв.
С обжалваното решение, първоинстанционния съд е приел, че от така
представените по делото писмени доказателства може да се направи
обоснован извод за наличие на договорни правоотношения между страните по
повод неформален договор за продажба и превоз. Приел е също, че
представените фактури отговарят на изискванията на чл.7 от Закона за
счетоводството, че към същите са приложени експедиционни бележки и
пътни листове, както и че тези документи не са оспорени по надлежен ред от
ответника в процеса. Същият едва в деня на първото съдебно заседание е
навел доводи, че препис от исковата молба с приложенията е бил връчен на
лице без представителна власт към момента на връчването, без да е ангажирал
доказателства в тази насока и да е направил конкретни доказателствени
искания. Приел е, че книжата са връчени на регистрираното седалище и адрес
на управление на ответника към момента на връчването и че ответника знае
за заведеното срещу него дело от допуснато срещу него и наложено
обезпечение и същия не е имал възражения по наложения запор. С оглед на
изложеното първоинстанционният съд е уважил изцяло осъдителния иск за
главницата и акцесорната претенция за мораторна лихва върху нея, като
основателни.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд прави
следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 327,
ал. 1 вр. с чл.318 ТЗ и чл.79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
С оглед твърденията на ищеца, че вземанията му срещу ответника
произтичат от неизпълнен договор за покупко-продажба, негова е тежестта да
установи, при условията на пълно и главно доказване, положителните факти,
пораждащи съдебно предявеното право на вземане, а именно: че е сключил с
12
ответника валиден неформален договор за продажба на стоки, по силата на
който е поел задължението да продаде и предаде на ответника описаните във
фактурите стоки, а последния е поел задължението да плати претендираната
цена; че е изпълнил поетите с договора задължения точно и в срок, както и да
докаже размера на претенциите си. По отношение на неизпълнението на
задълженията на ответника, което по своята същност е отрицателен факт –
липса на дължимо поведение, достатъчно е твърдението на ищеца, като
ответната страна следва да докаже опровергаващия го положителен факт –
точно изпълнение, като при липсата на ангажирани доказателства, съдът
приема посоченият елемент от основанието на иска за доказан.
Установи се по делото, от съвкупния анализ на доказателствата, че
между страните-търговци е сключен неформален договор за търговска
продажба (чл.318, ал.1 във връзка с чл. 286, ал. 1 ТЗ), по силата на който
ищецът-продавач е продал и доставил със собствен транспорт на ответника-
купувач стоки (бетон и бетонови изделия). Като вид договор за продажба,
търговската продажба се характеризира с родовите признаци на продажбата:
тя е вид транслативен, двустранен, консенсуален, неформален, възмезден и
комутативен договор. По силата на този договор продавачът се задължава да
прехвърли на купувача собствеността на вещ или стока срещу цена, която
купувачът са задължава да му заплати (чл.183 ЗЗД). Наред с това продавачът е
длъжен да предаде на купувача продадената вещ, а купувача е длъжен да
получи вещта. Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената
при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я
получи, освен ако не е уговорено друго. По искане на купувача, продавачът е
длъжен да издаде фактура, а по съгласие на страните - и други документи /чл.
321 ТЗ/. С поредица свои решения постановени по реда на чл. 290 от ГПК
(решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, II т. о. и
цитираните в него: решение № 96 от 26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 на ВКС,
I т. о. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ВКС, II т. о.,
както и решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II т. о.)
съставите на ВКС приемат, че фактурата може да се приеме като
доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за
продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на
стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и
време и място на издаване. Съдебната практика приема, че отсъствието на
13
изискуеми от Закона за счетоводството реквизити във фактурата само по себе
си не е основание за отричане на продажбеното правоотношение, тъй като
поради неформалния характер на продажбата преценката за сключване на
договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на фактурата,
а следва да се прави с оглед на всички доказателства по делото, в т. ч. на
предприетите от страните действия по изпълнение на договора /получаване на
стоката или плащане на цената/, осчетоводяване на фактурата от търговското
дружество-ответник, включването й в дневника за покупко-продажби по
ДДС, ползването на данъчен кредит по смисъла на ДДС и всички други
обстоятелства, които при определени обстоятелства могат да бъдат
разглеждани като признание за съществуването на облигационната връзка.
По настоящото дело, от представените фактури, които са съставени
съобразно изискванията на чл. 7, ал. 2 от ЗСч и съдържат всички посочени по-
горе реквизити, с оглед изложените по-горе теоретични съждения относно
правната същност на договора за търговска продажба и доказването на
сключването му, безспорно се доказа възникнало договорно правоотношение
по договор за търговска продажба между страните. От същите се установява,
че ищецът, в качеството на продавач, е изпълнил задълженията си по чл.183 и
чл.187 от ЗЗД - да прехвърли правото на собственост върху стоките на
купувача и да ги предаде на последния. Предаването на стоките от продавача-
ищец на купувача-ответник се установява от съставяните експедиционни
бележки за отделните доставки на стоките, а транспортирането на същите от
с.*** до с.*** – от представените пътни листа.
Ответникът не е оспорил истинността на приложените към исковата
молба фактури, експедиционни бележки и пътни листа в срока за отговор на
исковата молба по чл.131 от ГПК, поради което с оглед и на данните във
фактурите следва изводът, че е получил от ищеца доставените му по
фактурите стоки и съответно дължи плащане на цената им.
Неоснователни са възраженията на ответното дружество „Дикистрой”
ЕООД относно нередовното получаване на исковата молба с приложенията,
поради което е било лишено от възможност да упражни процесуалното си
право на отговор.
Съгласно чл. 50, ал. 1 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният
14
посочен в регистъра адрес, а според ал.3 връчването на търговци и на
юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки
служител или работник, който е съгласен да ги приеме; при удостоверяване
на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя. По
смисъла на тази разпоредба за канцелария на търговеца се приема вписаният
му адрес на управление (така и в решение № 291/07.04.2010 г. по гр. д. №
1214/2009 г., III г. о. на ВКС и др.).
В настоящия случай са спазени посочените правила за връчване и
съобщението, с което е пратен препис от исковата молба с приложенията, е
оформено по надлежния ред: районният съд е изпратил препис от исковата
молба с приложенията, както и съответните указания по чл. 131, ал. 1 ГПК до
ответното дружество „Дикистрой” ЕООД, ЕИК *** на адреса му, вписан в
търговския регистър като седалище и адрес на управление на дружеството -
***, видно от справка в ТР с отбелязване на длъжностното лице призовкар
към СРС, че те са получени на 13.10.2022г. от намиращото се на този адрес
лице Ж. С. – икономически директор, като връчването на книжата е
удостоверено с подпис на лицето, видно от разписката на гърба на
съобщението. За редовното връчване не е необходимо лицето, получило
съобщението, да разполага с представителна власт или да има пълномощно да
получава пратки от съда, както поддържа жалбоподателя. В този смисъл е и
постоянната практика на ВКС, включително и задължителната такава,
постановена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК (напр. определение № 22 от
17.01.2012 г. по ч. т. д. № 886/2011 г., т. к., І т. о. на ВКС, определение № 311
от 14.05.2012 г. по ч. т. д. № 265/2012 г., т. к., І т. о. на ВКС и други).
Разписките за връчени от съдебни служители съобщения и преписи от
актове на съда представляват официални свидетелстващи документи по
смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, съгласно която разпоредба, официален
документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по
установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него
и за извършените от него и пред него действия. В този смисъл,
горепосоченото удостоверително изявление на съдебния служител-призовкар
към СРС доказва факта на извършване на посоченото действие на посочената
дата и по отношение на посоченото лице в съответното му качество.
Разписката има не само формална, но и материална доказателствена сила,
обвързваща съда и задължаваща го да приеме за осъществили се фактите,
15
предмет на удостоверяването, до опровергаването на тази доказателствена
сила чрез доказване на обстоятелството, че удостоверителното изявление на
длъжностното лице обективно не отговаря на действителното фактическо
положение. В случая, доказателствената сила на разписката не е оборена от
въззивника-ответник „Дикистрой” ЕООД, който не е представил по делото
никакви доказателства в подкрепа на оспорването, поради което и не е
доказано, че към 13.10.2022 г. лицето Ж. С. не е била служител на ответното
дружество.
Поради изложеното съдът приема, че преписа от исковата молба с
приложенията е валидно връчен на ответното дружество, съгласно чл. 50, ал.
1 и ал. 3 ГПК и не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила,
обезпечаващи правото на ответника да подаде отговор на исковата молба.
Поради това, едномесечният срок чл. 131, ал. 1 ГПК е започнал да тече
за ответника на 13.10.2022 г. (когато надлежно са му връчени преписите от
исковата молба с приложенията й, както и съответните указания на съда по
чл. 131, ал. 1 ГПК), в рамките на който срок „Дикистрой” ЕООД не е подал
отговор на исковата молба и след като в нито един момент от
първоинстанционното производство ответникът не е поискал възстановяване
на пропуснатия срок за отговор на исковата молба по реда на чл. 64, ал. 2
ГПК, се налага извод, че размяната на книжа е осъществена надлежно.
Последиците от неподаване на отговор законодателно са
регламентирани с нормата на чл. 133 ГПК, според която, когато в
установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище,
не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или
не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи
възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства. По смисъла на чл. 133 от ГПК правото
на ответника да оспори истинността на депозираните от ищеца с исковата
молба документи е преклудирано /в тази насока т. 4 от Тълкувателно решение
№ 1/13 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. С молбата
от 16.01.2023г. наред с оспорването на исковете ответникът е заявил общо, че
оспорва който и да е от положените подписи под представените към исковата
молба доказателства да е на управителя на дружеството. Дори това изявление
на ответника да се приеме, че представлява оспорване на истинността на
16
документи, то същото е процесуално недопустимо, като извършено след
преклузивния срок по чл.131 ГПК, поради което не е било на вниманието и на
първоинстанционния съд, който не може служебно да открива производство
по чл. 193 от ГПК по оспорване истинността на документи, когато липсва
изрично искане на страна за това; същото не подлежи на разглеждане и от
въззивния съд.
Следва да се изтъкне също, че дори и да се приеме, че ответникът
надлежно и своевременно е оспорил истинността на представените
документи, настоящият съдебен състав приема, че ответникът не е направил и
провел успешно доказване на направеното оспорване на истинността
/автентичността/ на представените от ищеца документи и в частност фактури.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства е установено, че между страните е
сключен договор за търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ, по силата
на който и в изпълнение на задължението си по чл. 327, ал1 ТЗ вр. чл. 187 ЗЗД
ищецът е предал на ответното дружество стоките описани във фактурите, а
ответникът-купувач, на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД,
дължи насрещната престация - заплащане на продажната цена на доставеното
количество бетон и бетонови изделия, съгласно уговореното в договора.
Както бе отбелязано по-горе в мотивите, съгласно чл.154 от ГПК, тежестта да
установи плащане или погасяване по друг начин на това договорно
задължение лежи върху ответника, тъй като се касае за положителен факт,
който той може да установи и от който черпи изгодни за себе си правни
последици. По делото обаче не се събраха доказателства, а не се и твърди,
ответникът да е изпълнил задължението си за заплащане на договорената и
дължима от него цена на закупените стоки и стойност на извършения
транспорт.
Задълженията по фактурите са станали изискуеми на датите, посочени в
неоспорената счетоводна справка и след изтичане на съответните срокове
длъжникът е изпаднал в забава (чл. 84, ал.1 от ЗЗД), поради което дължи и
мораторни лихви в посочените в справката размери, с оглед на направеното
неоспорено изчисление, съобразено с размера на задължението и времето на
забавата.
Предвид изложеното съдът приема, че ответникът-купувач не е
изпълнил задължението си в уговорения срок да плати покупната цена на
доставените от ищеца стоки и стойността на извършените превози, поради
което дължи плащането им в претендирания размер.
С оглед на изложеното съдът приема, че е налице неизпълнение на
17
сключения договор за търговска продажба, което следва да се вмени във вина
на ответника по делото. В конкретния случай неизпълнението на договора е
във формата на пълно неизпълнение - непрестиране на сумата 17985,60 лева,
представляваща покупната цена на продадената стока и стойността на
извършените превози, посочени в петте процесни фактури, в уговорения срок
и на сумата 1719,52 лв. - обезщетение за забавено изпълнение в размер на
законната лихва върху всяка от сумите по фактурите от датата на изпадането
в забава до завеждане на исковата молба. Посочената сума за главница от
17985,60 лв. се дължи ведно със законната лихва от завеждане на делото до
окончателното изпълнение.
Поради изложеното съдът счита предявеният осъдителен иск за доказан
за претендираните суми и същият следва да се уважи като основателен.
С оглед на изложените съображения, законосъобразно районният съд е
уважил предявеният осъдителен иск, както и акцесорната претенция за
обезщетение за забава, в размерите и за периодите, както е посочено по-горе,
поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло като
правилно и законосъобразно.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира въззивната жалба за
неоснователна.
По въззивната частна жалба на „Булмекс” ЕООД срещу определение №
290/14.02.2023г:
С решение № 37 от 19.01.2023г., постановено по гр.д. № 2886/2022г. на
Районен съд – Враца е осъдил на основание чл.78, ал.1 ГПК ответника
„Дикистрой” ЕООД да заплати на ищеца „Булмекс” ЕООД разноски за
платено адвокатско възнаграждение в размер 250,00 лв., като е приел в
мотивите, че съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищеца има право на разноски за един
адвокат, съобразно уважената част от исковите претенции, т.е. в случая не му
се следва и възнаграждение за юрисконсулт.
С молба от 23.01.2023г. ищецът „Булмекс” ЕООД, чрез пълномощника
си адв. К. К. К. е поискал, на основание чл.248, ал.1 ГПК, съдът да допълни
постановеното решение в частта за разноските като осъди ответника
„Дикистрой” ЕООД да му заплати и разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер определен от решаващия състав. В молбата ищецът
е изложил доводи, че К. К. К., в качеството му на юрисконсулт (изрично
18
пълномощно и трудов договор № 6 / 12.08.2022 г. - приложени към и.м.), е
изготвил исковата молба и молбата за обезпечение на предявените искове и е
осъществил процесуално представителство в първото по делото заседание, че
е представил и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, който е включвал
държавните такси, адвокатския хонорар за последното съдебно заседание и
възнаграждението за юрисконсулт, което да се определи от съда, и с оглед
уважаването на исковата претенция, му се дължат разноски за
възнаграждение на юрисконсулт наред с присъдените вече такива за
адвокатско възнаграждение.
С писмено становище ответникът по тази молба и ответник в първата
инстанция „Дикистрой” ЕООД, е оспорил същата, като неоснователна. На
първо място твърди, че ищецът е представляван от К. К. като юрисконсулт
при подаването на исковата молба, но не и в съдебно заседание, тъй като
първото заседание, на което законосъобразно е даден ход е проведено на
16.01.2023г., а считано от 22.12.2022 г. К. К. е вписан като адвокат от
Адвокатска колегия - град Враца. Поддържа, че при успешен изход на делото,
законът предвижда присъждане на възнаграждение за един процесуален
представител, независимо от бройката процесуални представители, които
страната е ангажирала, поради което в случая такова е присъдено -
възнаграждение за адвокат, в каквото качество К. К. е завършил съдебното
дирене. Изтъква също, че по делото няма представени доказателства за
изплатено юрисконсултско възнаграждение, за да се иска присъждането му от
съда. Поискал е от съда да остави без уважение подадената от ищеца молба
по чл.248 ГПК.
С Определение № 290/14.02.2023 г. РС-Враца е отхвърлил искането за
допълване на постановеното решение в частта за разноските, като
неоснователно и недоказано, с мотивите, изложени и в решението, че
съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищеца има право на разноски за един адвокат, като
законодателят е имал предвид процесуален представител, независимо дали е
адвокат или юрисконсулт, съобразно уважената част от исковите претенции
каквито разноски са присъдени от съда.
Както бе посочено, този съдебен акт също е предмет на обжалване с частна жалба
пред въззивната инстанция.
Настоящият съдебен състав намира, че постановеното по реда на чл.248 ГПК
определение на районния съд е правилно и законосъобразно по следните съображения:
Нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК посочва обхвата на отговорността за
разноски. Тя включва разноските в хода на производството: платени
държавни такси, хонорари за вещи лица и други подобни и отделно от тях -
19
възнаграждение за един адвокат. Ограничението за адвокатския хонорар е
свързано с възможността, страната да упълномощи неограничен брой
адвокати, които да я представляват в процеса. Тази възможност обаче не
следва да влияе неблагоприятно на другата страна при негативен изход от
спора, защото законът забранява виновно да се вреди други му /чл. 45 ЗЗД/.
Когато ищцовата страна е представлявана първо от юрисконсулт, а след това
е упълномощила с договор за правна помощ избран от нея адвокат закона не
предвижда изключение от правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, а и няма основание
за друго тълкуване. Въпреки, че в договора за поръчка, какъвто е договорът
за правна помощ, доверието е изключително важно, възможността за избор и
в този случай не следва да рефлектира върху правната сфера на другата
страна, като я натоварва допълнително с разноски. Без значение е дали
участвалите повече от един адвокат, респ. юрисконсулт и адвокат, са
действали последователно във времето, или едновременно, другата страна
при неблагоприятен изход от спора за нея, дължи разноски само за един
адвокат. В този смисъл е Определение № 147 от 31.05.2016 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 1494/2016 г., I г. о., ГК,
Предвид изложеното, районният съд, като е присъдил само адвокатско
възнаграждение, без да присъжда такова за юрисконсулт, е спазил нормата на
чл. 78, ал. 1 ГПК, респ. като е отхвърлил искането на ищеца по чл.248 ГПК за
допълване на постановеното решение в частта за разноските е постановил
законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.
По разноските
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1, във вр. с чл. 273
ГПК и предвид изричното искане в полза на въззиваемото дружество следва
да се присъдят сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер 2770,00 лв., съобразно представените по делото договори за правна
помощ и съдействие и списък по чл.80 ГПК.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на въззивника не се
следват разноски за въззивното производство; същият не е и поискал такива.
За производството по чл. 248 ГПК разноски не се дължат, тъй като това
производство е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски -
чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез
неговото изменение, когато са неправилно определени. В този смисъл
процедурата по чл. 248 ГПК е продължение на съдопроизводството по
конкретно дело и не може самостоятелно да породи задължение за страната,
неоснователно предизвикала спора да заплаща разноски за молбата по чл. 248
ГПК.
20
С оглед цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като
делото е търговско, настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид гореизложеното, на основание чл.272 ГПК, Врачанският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 37 от 19.01.2023г., постановено по
гр.д. № 2886/2022г. на Районен съд – Враца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба вх. №
2694/27.02.2023 г. на РС-Враца, подадена от „Булмекс” ЕООД, чрез адв. К. К.
от АК-Враца, като НЕОСНОВАТЕЛНА и ПОТВЪРЖДАВА определение №
290/14.02.2023г., постановено по гр.д. № 2886/2022г. на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА „Дикистрой” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя О. М. П., ДА ЗАПЛАТИ на
„Булмекс” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управител Л. Л. Н., сторените във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер 2770,00 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21