РЕШЕНИЕ
№ 901
гр. Русе, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20214520105976 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422
от ГПК.
Ищецът „Топлофикация Русе” АД, гр. Русе твърди, че дружеството е
доставило топлинна енергия в имот с абонаментен № 10000120260 ползван от
ответника БЛ. ИЛ. ИВ.. За периода от 24.11.2017 г. до 24.11.2020 г. в този
имот дружеството доставило и разпределило на ответника топлинна енергия
на обща стойност 399,71 лв. по 20 фактури, която енергия не била заплатена.
Дружеството подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано гр. д. № 3067/2021 г.
по описа на РРС и издадена заповед за изпълнение, с която било разпоредено
на ответника да заплати на ищеца сумата 399,71 лв.- главница за доставена
топлинна енергия, ведно със законната лихва върху нея от 08.06.2021 г. до
окончателното и изплащане и лихва за забава за периода от падежа на всяка
фактура до 07.06.2021 г. в размер 82,74 лв. Ответникът бил призован по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което искат установяването им по исков редя.
Иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на дружеството сумата 399,71 лв.-
1
главница за доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва върху нея
от 08.06.2021 г. до окончателното и изплащане и лихва за забава за периода
от падежа на всяка фактура до 07.06.2021 г. в размер 82,74 лв.
Ответникът БЛ. ИЛ. ИВ., чрез назначения си процесуален представител
оспорва предявените искове.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 10.06.2021 г. по гр. д. № 3067/2021 г. по
описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника БЛ. ИЛ. ИВ. да заплати
сумата от 399,71 лв.- главница за доставена топлинна енергия, ведно със
законната лихва върху нея от 08.06.2021 г. до окончателното и изплащане и
лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура до 07.06.2021 г. в
размер 82,74 лв. и разноски в заповедното производство в размер на 77 лв.
Ответникът бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът
дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който
е предмет на настоящия правен спор.
По делото не се спори, че ответникът е ползвател на недвижим имот,
находящ се в ******** с абонатен номер № 10000120260. От представените
20 броя фактури е видно, че за периода от 24.11.2017 г. до 24.11.2020 г.
ищецът начислил на ответника за доставена му топлинна енергия сумата от
399,71 лв. Съгласно приетите по делото писмени доказателства: Договор №
31/15.03.1995 г. за доставка на топлоенергия чрез топлоносител гореща вода
за обект бл. *******; Договор № 6/28.09.2001 г. за извършване на услугата
„Топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода чрез
индивидуални разпределители на топлинна енергия; Протокол от 20.09.2001
г.; Заявление, рег. инд. 381/26.03.2012 г.; Протокол от 23.03.2012 г. от общото
събрание на собствениците в етажната собственост на *******; Молба с вх.
№ АС182/26.01.1995 г.; Списък от 23.01.1995 г. на абонатите, живущи в бл.
**********; Списък от 23.01.1995 г. на абонатите, живущи в бл. **********,
деклариращи, че имат открита влогова сметка в ДСК за безкасово плащане и
ползващи вани; писмо до „Топлофикация Русе“ ЕАД със списък на
живущите, упълномощили лицето Д. СТ.; Нотариален акт за собственост
върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за
2
мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство; Договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлината енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост с рег. инд. Д-188/10.10.2017 г.,
ведно с Приложение 1 – Обекти обслужвани от „Топлоснабдяване“ АД
присъединени чрез индивидуална АС; Договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлината енергия между потребителите в сграда-
етажна собственост с рег. инд. Д-298/10.10.2018 г., ведно с Приложение 1 –
Обекти обслужвани от „Топлоснабдяване“ АД присъединени чрез
индивидуална АС; Договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлината енергия между потребителите в сграда-етажна собственост с
рег. инд. Д-251/17.10.2019 г., ведно с Приложение 1 – Обекти обслужвани от
„Топлоснабдяване“ АД присъединени чрез индивидуална АС, се установява,
че ответникът и ищеца са страни по договор за доставка на топло енергия и
ищецът е потребител на същата.
По делото не е спорно обстоятелството, че имотът на ответника е
топлоснабден и присъединен, чрез главната инсталация към топлопреносната
мрежа на ищцовото дружество, както и че правилно е определен размера на
дължимите суми за доставената на ответника топлинна енергия през
процесния период.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск, в производството, по
който ищеца цели да установи, че ответникът му дължи парични суми за
доставена топлинна енергия по 20 броя фактури заериода от 24.11.2017 г. до
24.11.2020 г. въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй
като е издадена заповед за изпълнение, а длъжникът бил призован по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК.
Разгледан по същество, същият се явява частично основателен.
По делото не се спори, че ответникът бил ползвател на недвижим имот,
находящ се в гр. Русе, ул. „******“ № ****, бл. *******, ет. ***, с абонатен
№ 10000120260, за който съгласно представените по делото писмени
доказателства, ответникът имал сключен договор с ищеца за доставка и
потребление на топлинна енергия. От представени общи условия за продажба
3
на топлинна енергия за битови нужди на потребители – чл.47, ал.1 се
установява, че купувачите които ползват топлинна енергия за битови нужди
са длъжни да заплащат в срок до 15 число на месеца, следващ месеца за
доставка до 14 число на следващия месец задълженията си– ежемесечни и
изравнителни. За месечните дължими суми продавачът издавал и изпращал
фактури на купувачите. Видно от представените 20 броя фактури, се
установява по категоричен начин, че ищецът „Топлофикация Русе” АД, е
доставил топлинна енергия в имот с абонаментен №04004800180, собственост
на ответника, от 24.11.2017 г. до 24.11.2020 г. на стойност 399,71 лв., която
която ответникът не му заплатил.
Спорно по делото е дали исковите претенции са погасени частично по
давност.
Според разпоредбата на чл. 111, б."в" ЗЗД вземанията за наем, за лихви
и за други периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна
давност. Потребителите на топлинна енергия заплащат цената на месечни
вноски. Касае се за трайно, периодично изпълнение на задължението на
потребителите. Налице са повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж. За приложението
на специалната погасителна давност съгласно разпоредбата на чл. 111, б."в"
ЗЗД, не е необходимо плащанията да са еднакви по размер, поради което и в
настоящия случай следва да намери приложение разпоредбата на чл. 111,
б."в" ЗЗД . В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на
ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК.
В конкретния случай претендираните вземания са за период от
24.11.2017 г. до 24.11.2020 г., заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на
08.06.2021 г. , т.е претенциите за периода 24.11.2017 г. до 08.06.2018 г. на
обща стойност 110.33 лв. са погасени по давност и ответникът ищецът дължи
на ищеца сумата от 289.38 лв. за периода от 08.06.2018 г. до 24.11.2020 г.
Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. От
посочения по горе чл.47, ал.1 от представените общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на потребители, които се прилагат към
сключения договор, по който и страна е ответника, се установява, че денят за
изпълнение задължението на ответникът за ползвана топлинна енергия за
4
отопление, за топла вода, за дялово разпределение на сградна инсталация и
такса за обслужване на измервателните уреди, е определен и с неплащане на
главницата в горепосочения срок той е изпаднал в забава от 15-то число на
по-следващия месец от този на консумацията. По делото не са ангажирани
доказателства за размера на лихвата за забава, но предвид доказването на иска
по правното му основание, то съдът намира, че на основание чл.162 от ГПК
следва да определи неговия размер по своя преценка, а именно в размер на
47.08 лева.
Разноските в заповедното производство следва да се признаят в размер
на 77 лв.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноските по
делото /в размер на 75 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение определено съобразно чл.78, ал.8 от ГПК и 150 лв.-
възнаграждение за назначения на ответника особен представител, намалени
съобразно уважените части от исковете/, с общ размер 226.65 лв. направени
от ищеца са в тежест на ответника.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че БЛ. ИЛ. ИВ., ЕГН **********, от
******** дължи на „Топлофикация Русе” АД, ЕИК117005106, със седалище
и адрес на управление гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток”, сумата 289.38 лв.- главница
за доставена топлинна енергия по за периода от 08.06.2018 г. до 24.11.2020
г., ведно със законната лихва върху нея от 08.06.2021 г. до окончателното и
изплащане, лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура до
07.06.2021 г. в размер 47.08 лв., за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК от 10.06.2021 г. по гр. д. № 3067/2021 г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Топлофикация Русе” АД, ЕИК117005106,
със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток” срещу БЛ. ИЛ.
ИВ., ЕГН **********, от ******** искове по чл.422 от ГПК за признаване за
установено, че дължи сумата от 110.33 лв. главница за доставена топлинна
енергия по за периода от 24.11.2017 г. до 08.06.2018 г. ведно със законната
лихва върху нея от 08.06.2021 г. до окончателното и изплащане, лихва за
забава за периода от падежа на всяка фактура до 07.06.2021 г. в размер на
5
35.66 лв., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от
10.06.2021 г. по гр. д. № 3067/2021 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА БЛ. ИЛ. ИВ., ЕГН **********, от ********, да заплати на
Топлофикация Русе” АД, ЕИК117005106, със седалище и адрес на управление
гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток”, сумата от 77 лв. разноски, за която е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 10.06.2021 г. по гр. д. №
3067/2021г. по описа на РРС, както и сумата от 226.65 лв.- за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него до страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6