Р Е Ш
Е Н И Е № 46
гр. София, 16.04.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
Софийският
окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА
при секретаря Магдалена Букина, като разгледа
докладваното от съдията търг. д. № 17
по описа за 2017 година на СОС и за
да се произнесе, взе предвид следното:
ИЩЦИТЕ – Е.Н.Б., с ЕГН
********** и адрес: ***, махала „Беляновец” № 167 и М.Д.Б. с ЕГН ********** и
адрес: ***, махала „Беляновец” № 162, чрез пълномощника си адв.С.С. от САК, със
съдебен адрес:***, р-н „Слатина”, ул. „Кадемлия” № 1, ет.1, офис са предявили
срещу „З.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** - 83,
представлявано от изпълнителните директори М. И. Д. и Р.С.Б. обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.432 от КЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84 от ЗЗД, за
заплащане на сумата от 100 000 лв. /с протоколно определение на съда от
27.02.2018г. по искане на ищцата Б. е допуснато изменение на предявения от нея
иск, чрез увеличаване на размера му/
за Е.Б., представляваща застрахователно обезщетение, за претърпените от нея
неимуществени вреди - болки, страдания и
битови неудобства и за заплащане на сумата от 26 000 лева за М.Б., представляваща застрахователно обезщетение, за
претърпените от него неимуществени вреди – болки, страдания и битови
неудобства, вследствие настъпило на 21.09.2016г. ПТП между МПС марка
„Мерцедес”, модел „Атего”, с рег. № Р 1907 АТ, управлявано от И.И.И., МПС марка
„Ауди”, модел „80”, с рег. № СО 2329 АВ, управлявано от М.Д.Б. и МПС марка
„Рено”, модел „Премиум”, с рег. № В 9714 НХ, управлявано от И.Д.И., ведно със
законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 31.01.2017г. до окончателното им изплащане.
Ищците твърдят в исковата си молба, че на
21.09.2016г., около 22.50 часа на път Автомагистрала – Хемус, км. 47+900 е
настъпило ПТП между МПС марка „Мерцедес”, модел „Атего”, с рег. № Р 1907 АТ,
управлявано от И.И.И., МПС марка „Ауди”, модел „80”, с рег. № СО 2329 АВ,
управлявано от М.Д.Б. и МПС марка „Рено”, модел „Премиум”, с рег. № В 9714 НХ,
управлявано от И.Д.И..
Излагат,
че съгласно констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 189/22.09.2016г. по
описа на ОДП „ПП“ на МВР – София, виновният за процесното ПТП водач е И.И.И..
Сочат още в исковата молба, че процесното ПТП се случило при следния механизъм:
МПС марка „Мерцедес”, модел „Атего”, с рег. № Р 1907 АТ, управлявано от И.И.И.
се движило по АМ – Хемус с посока на движение от гр.В.към гр.С.. Този автомобил
застигнал попътно движещото се МПС марка „Ауди”, модел „80”, с рег. № СО 2329
АВ, управлявано от М.Д.Б. и тъй като не съобразил, че то намалява скоростта си
го блъснал отзад. След като двата автомобила се установили на място последвал
втори удар – попътно движещото се МПС марка „Рено”, модел „Премиум”, с рег. № В
9714 НХ, управлявано от И.Д.И. се ударило в спрялото вече МПС марка „Мерцедес”,
модел „Атего”, с рег. № Р 1907 АТ.
При инцидента пострадали ищците.
Ищецът М.Б. управлявал МПС марка „Ауди”, модел „80”, с рег. № СО 2329 АВ,
ищцата Е.Б. била пътник в този автомобил.
Непосредствено след ПТП
ищцата Е.Б. била откарана по спешност в УМБАЛ „Света Анна” АД – гр.С., където
била хоспитализирана за периода от 22.09.2016г. до 30.09.2016г. В болницата
лекарите поставили на ищцата следната диагноза: мозъчна контузия; тежка черепно - мозъчна травма;
дифузна аксонална увреда; фрактура на базата на черепа. Предвид претърпените
телесни увреждания й бил назначен реанимационен режим, придружен с активно
наблюдение и прием на аналгетици. След изписването от болничното заведение, Е.Б.
продължила лечението си в домашни условия, като й било предписано и
медикаментозно лечение. Наложило се близките й да се грижат за нея, като й
помагали в ежедневните й битови нужди. Не било ясно колко време щял да продължи
възстановителния период при пострадалата. Към днешна дата същата страдала от
церебрастенен синдром, характеризиращ се с постоянно главоболие, замаяност,
загуба на равновесие, шум в ушите и нарушен слух, свръхсетивност към светлина и
силен шум.
Ищецът след инцидента бил откаран по спешност в „МБАЛ Б." АД, където бил
хоспитализиран за периода от 22.09.2016 г. до 26.09.2016 г. и след извършване
на необходимите прегледи му била поставена окончателна диагноза: контузио
капитис; комоцио церебри. Предвид претърпените телесни увреждания му била
назначена терапия със засилен прием на аналгетици. След изписването от
болничното заведение, М.Б., продължил лечението си в домашни условия, като му
бил назначен хигиенно - диетичен режим на труд, бит и хранене. С оглед на
получените травми се налагало близките му да му помагат в ежедневните му битови
нужди. Силното главоболие му пречело да спи, поради което приемал седетативни и
обезболяващи лекарства.
В
резултат на преживяното ПТП, здравословното състояние на пострадалите - Е. и М.
Б. се влошило, което дало отражение на психиката им. Вследствие на изживения
шок, двамата се оплаквали от понижено настроение, тревожност, връщане към
спомена за катастрофата, нарушения на съня и вниманието.
Ищците поддържат още, че виновният за ПТП водач попадал в кръга на лицата, чиято отговорност, за причинените вследствие на ПТП вреди, се покривала от застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество „З.” АД, ЕИК . - застрахователна полица № BG/33/116001465022/20.05.2016г., валидна от 08.06.2016г. до 07.06.2017г.
Излагат, че на 17.10.2016г. с молба са претендирали от ответното дружество изплащането на обезщетение за неимуществените вреди, причинени им в резултат на процесното ПТП. Към настоящия момент ответникът не се бил произнесъл по претенцията им, а законоустановеният тримесечен срок бил изтекъл.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество „З” АД, ЕИК . да им заплати застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, в размер на 100 000 лв. за Е.Б., представляващо застрахователно обезщетение, за претърпените от нея неимуществени вреди - болки, страдания и битови неудобства и в размер на 26 000 лева за М.Б., представляващо застрахователно обезщетение, за претърпените от него неимуществени вреди – болки, страдания и битови неудобства, вследствие настъпило на 21.09.2016г. ПТП между МПС марка „Мерцедес”, модел „Атего”, с рег. № Р 1907 АТ, управлявано от И.И.И., МПС марка „Ауди”, модел „80”, с рег. № СО 2329 АВ, управлявано от М.Д.Б. и МПС марка „Рено”, модел „Премиум”, с рег. № В 9714 НХ, управлявано от И.Д.И., ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 31.01.2017г. до окончателното им изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски,
включително и за адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство.
Препис
от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен
отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, като неоснователни.
Оспорил е и твърденията на ищеца свързани
с механизма на настъпване на ПТП, както и обстоятелството, че водачът на МПС
марка „Мерцедес”, модел „Атего”, с рег. № Р 1907 АТ- И.И.И. е виновен за ПТП.
Излага, че вина за настъпилото ПТП има водачът на лек автомобил марка
„Ауди", модел „80", с рег. № С02329АВ, М.Д.Б., който бил нарушил
разпоредбите на чл. 24 ал.1 и 2 от ЗДвП, като намалил рязко скоростта си на
движение и спрял като не се убедил, че
няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Твърди, че
автомобилът управляван от ищеца М.Д.Б. е бил технически неизправен, което било причината или допринесло в
значителна степен за настъпване на ПТП, както и че се движил без винетен
стикер. Сочи, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца Б., който се равнявал най - малко на
90%.
Ответникът поддържа още в отговора на исковата молба,
че вина за ПТП има водачът И.И., който блъснал преднодвижещия се товарен
автомобил марка „Мерцедес“, който от придадената енергия и скорост от своя
страна ударил автомобила марка „Ауди“.
Ответникът твърди вина при независимо съизвършителство
на водачите на автомобилите Ауди и Рено. А при условията на евентуалност
поддържа независимо съизвършителство от водачите на трите автомобила или от
водачите двете товарни МПС – Мерцедес и Рено.
Ответникът оспорва съществуването на неимуществени
вреди за ищците. Сочи, че не са налице твърдяните в исковата молба увреждания
на ищците и връзката им с процесното ПТП. Ответникът счита, че претендираното с
исковата молба застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, като последица от процесното ПТП е в
завишен и несъответстващ на принципа на справедливост размер, както и на
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП.
Направено е от ответника и възражение за намаляване на
отговорността на застрахователя, на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, поради
допринасяне от страна на ищците за вредоносния резултат, както и за увеличаване
на вида и степента на уврежданията им, тъй като пътували без предпазни колани.
Моли съда да отхвърли предявените искове, като
неоснователни и недоказани.
Ответникът също претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищците не са депозирали допълнителна искова молба.
С определение № 1890 от 08.06.2017г., постановено по ч.гр.д. № 2738 по описа за 2017г. на САС, по делото са конституирани, като трети лица помагачи на страната на ответника две застрахователни дружества – „О.“ АД и З. „Б.И.“ АД. Последните не изразяват становище по предявените искове.
Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представения с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 189 от 22.09.2016г. на ОД на МВР – София е, че на 21.09.2016г., около 22.50 часа, МПС марка „Мерцедес”, модел „Атего”, с рег. № Р 1907 АТ, управлявано от И.И.И. се движило по АМ – Хемус. Този автомобил застигнал попътно движещото се и намаляващо скоростта си МПС марка „Ауди”, модел „80”, с рег. № СО 2329 АВ, управлявано от М.Д.Б. и го блъснал отзад. Установява се още от протокола за ПТП, че в последното са участвали три МПС, съответно е налице и друг удар – попътно движещото се МПС марка „Рено”, модел „Премиум”, с рег. № В 9714 НХ, управлявано от И.Д.И. се ударило в намаляващото скоростта си или спрялото вече МПС марка „Мерцедес”, модел „Атего”, с рег. № Р 1907 АТ. При инцидента пострадали ищците. Ищецът М.Б. управлявал МПС марка „Ауди”, модел „80”, с рег. № СО 2329 АВ, ищцата Е.Б. била пътник в този автомобил. За последната в посочения протокол е отразено, че е с мозъчно сътресение. По отношение и на трите МПС – участници в ПТП са налице видими щети, което обстоятелство е отразено също в протокола за ПТП.
Установява се по делото, че с молба
– претенция от 17.10.2016г., ответникът е уведомен от ищците за процесното ПТП
и последните са поискали да им бъде определено и съответно заплатено
застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди,
причинени вследствие на ПТП. Липсват данни по делото ответникът да е заплатил
на ищците застрахователно обезщетение в някакъв размер.
От
представената с исковата молба епикриза, издадена от УМБАЛ „Света Анна“ АД – С.
се установява, че пострадалата ищца Е.Б., при горното ПТП е била приета на 22.09.2016
год. в болничното заведение за девет дни /изписана на 30.09.2016г./ с диагноза „мозъчна
контузия, тежка черепно-мозъчна травма, дифузна аксонална увреда и фрактура на
базата на черепа“. Видно е още от епикризата, че ищцата е била с увредено общо
състояние при постъпването си в болничното заведение и заемала безпомощно
положение в леглото. Била с контузия на меките тъкани на главата челно,
епистаксис. Оторагия с отоликворея за ляво ухо. Посочената в епикризата
диагноза на ищцата е видна и от представеното по делото медицинско направление
от 29.09.2016г., издадено от лекар от УМБАЛ „Света Анна“ АД – С..
С исковата молба по делото е представена и епикриза на
ищеца М.Б., издадена от МБАЛ – Б.. От нея се установява, че ищецът е бил приет
в болничното заведение на 22.09.2016г. в 01.30 ч. и изписан на 26.09.2016г.,
като окончателно поставената му диагноза е „Контузио капитис. Комоцио церебри“.
От приетите от съда две заключения /основно и
допълнително/ на в.л. Т. по назначените съдебно-медицински експертизи се
установява, че в резултат на пътнотранспортното произшествие Е.Б. е получила
следните травматични увреждания: Черепно-мозъчна травма изразяваща се в
контузия на мозъка и счупване на костите на черепната основа, което е
определено по клинична симптоматика. Разкъсване на канала на външния слухов
проход на лявото ухо и контузията на меките тъкани на главата челно. При М.Б.
била налице контузия на главата изразяваща се в кръвонасядане на меките черепни
обвивки челно вляво. И при двамата било проведено медикаментозно лечение.
Вещото лице установява още, че и при
двамата ищци констатираните увреждания били причинени от действието на твърди
тъпи предмети, като могат да бъдат получени и при пътнотранспортно
произшествие. Травмата на М.Б. била от естество да отзвучи без да останат
трайни или постоянни последици за здравето му за срок от около 15-20 дни.
Отразените в медицинската документация увреждания на Е.Б. били такива, че
изисквали по-продължителен период на възстановяване в рамките на месец, месец и половина.
И при двамата пострадали в първите десетина дни имало
по-силни по интензитет болки и страдания, като те били локализирани в зоната на
засегнатите меки тъкани на главата, на фона на едно общо главоболие. В
последствие главоболието се проявявало субективно при Б. за по-продължителен
период, без да може да се посочи срок. Освен съобщеното при прегледа от Б. за
наличие на главоболие не били установени отклонения от нормалния статус при
извършения преглед на ищцата.
В медицинската документация приложена по делото нямало
описани травматични увреждания, които да могат да бъдат получени от поставени
обезопасителни колани. Травмите били локализирани в областта на главата, а при
удар на автомобили тя основно търпяла поражения, ако лицето е без поставен
обезопасителен колан. Вещото лице сочи, че ако ищците са били с поставени колани,
то нараняванията им щели да бъдат избегнати. И при двамата пострадали
нараняванията били локализирани в лявата челна област на главата.
Вещото лице заключва след анализ на
свидетелските показания по делото, че и при двамата ищци не било налице
изпадане в безсъзнателно състояние в момента на инцидента.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че между поставената
диагноза и клиничните изследвания на ищцата Е.Б. има разлика. Сочи, че при
ищеца М.Б. отговарят – окончателната диагноза и изследванията. За ищцата Е.
окончателната диагноза не се потвърждавала от проведените лабораторни
изследвания. Установява, че когато се повика спешна помощ, се издава фиш за
спешна медицинска помощ, в който се вписва работна диагноза, тя била
ориентировъчна. При постъпване в
лечебното заведение се поставяла първоначална диагноза. Тя представлявала
бланкетна форма, която се попълва. След това се провеждали клинични и други
изследвания и се поставяла окончателна диагноза, с която лицето се изписвало. Тя трябвало да бъде
потвърдена. В случая при Е. липсвали данни за мозъчна контузия, на база
компютърен анализ на главата или скенер. Не се потвърждавала и диагнозата за
счупен череп, тъй като липсвали данни от компютърната томография и рентген.
Изхождайки от проведеното лечение нито се потвърждавала контузията на мозъка, а
това било ясно забележимо при скенер, нито счупването на базата на черепа.
В съдебното производство, след направено оспорване от
страна на ищците е допусната и изготвена повторна съдебно-медицинска
експертиза, заключението, по която установява, че ищцата Е.Б. е
претърпяла следните травматични увреждания в резултат на процесното ПТП: Дифузна
травма на мозъка, регистрирана като дифузна аксонална увреда, в резултат от
удар с главата в предстоящи твърди части от интериора на катастрофиралия лек
автомобил; Фрактура на базата на черепа в областта на средна черепна ямка, с
проява на кръвотечение от носа и кървене с ликворея от левия ушен отвор. Вещото
лице допълва, че фрактурите на черепната
основа трудно се диагностицирали рентгенологично. По-лесно се
визиуализирали счупванията на върха на
пирамидната кост, докато за фрактурите на пода на базата на черепа в областта
на средна черепна ямка се приемало за сигурен симптом изтичането на кръв,
примесена с ликвор от външния слухов канал.
Възстановителният период от черепномозъчната травма
продължавал и до сега под формата на травматична церебрастения. Болките и
страданията при ищцата в началото били силни, но недостатъчно осъзнати поради
степенното нарушение на съзнанието. Същинските болестни страдания се изявили
след изписването й от болницата и затруднението й в битовото самообслужване,
което се поемало от родителите й, с болки в главата, понижено настроение и
натрапчива, тревожност, безсъние, проява на агресивност и пр. Симптомите при
Травматичната церебрастения били с функционална проява, като с течение на
времето се редуцирали до степен да престанат да се проявяват. Благоприятно
условие за това била младата възраст на ищцата, но от друга страна - ниската
грамотност и липса на професионална квалификация и трудови навици били
неблагоприятно условие за добро здраве. Наличието на травматично увреждане на Е.
Н. Б., състоящо се от контузия на главата в челната област със загуба на
съзнание се установявало, чрез оплакването от силно главоболие, кръвотечение от
носа и левият ушен отвор и степенно нарушение в съзнанието - описани при
приемането й в НХ клиника. Наличието на кръв във вътрешния слухов проход било
диагностицирано чрез т.н. метод отоскопия от УНГ консултант с термина
хемотимпанеум. Дифузната травма на мозъка - наречена дифузна аксонална увреда
представлявала функционална увреда на мозъка, а не структурна и не можела да се
изобрази с КТ и дори с МРТ изследване в ранния период. Функционалната увреда се
манифестирала с дифузни /множествени/ нервнопсихични нарушения: нарушение в
степента на съзнанието в най-ранния
период, последвано от
главоболие, замаяност в
главата и световъртеж, повръщане - т. н. вестибулопатия, промяна в настроението
- тревожност и агресивност и др.
Изолираната моно травма на главата на Е.Б. давала
основание да се допусне, че тя е останала на мястото си по време на удара на
колата. При условие, че била без предпазен колан, вещото лице допуска травматичните
увреждания на ищцата да са се разпространили на повече места и области по
тялото й.
Сочи се още от вещото лице, ме болестните симптоми,
споделени от ищцата са субективни, но се възприемат от лекаря терапевт или
експерт с преценка на обосноваността и реалността им, които се съчетават с
обективните, установени в диагностичния процес за изграждане на синдромите и
окончателната диагноза. Вещото лице приема, че всички субективни симптоми на Е.
Н. Б. са истински, не са заучени и пресъздадени от нея, защото тя нямала
интелектуален заряд за подобен вид умствена дейност.
Ищецът - М. Д. Б. при ПТП претърпял нараняване на
главата в лява челна област с краткотрайна загуба на съзнание по време на
злополуката и последващи оплаквания от замаяност и болки в главата и позиви за
повръщане. Възстановителният период при изолирана черепномозъчна травма,
каквато имало при него продължавал средно 2 до 3 месеци, през което време била
възможна поява и на други оплаквания, дължащи се на новооткрити увреждания от същата
травма. М. Д. Б. търпял несъмнено болки и замаяност в главата, които търпял
повече от една година и до сега. Това било т.н. травматично главоболие, което
било основен симптом на Травматичната церебрастения. Вещото лице установява, че
няма трайни последици за здравословното състояние на М.Б.. Травмената болест на
мозъка в клиничната диагноза Церебрастения не оставяла трайни нарушения и
последствия за здравето на боледуващия.
Уврежданията и на двамата ищци били в причинна връзка
с процесното ПТП.
По отношение на ищцата Е.Б. е допусната, изслушана и
приета и съдебно-психологична експертиза, заключението по която установява, че
към момента на катастрофата тя е претърпяла остра стресова реакция, която е протекла с емоционална дисфункция и нарушено
социално функциониране.
За психичното й състояние към момента на
психологичното изследване се установявали ясни симптоми припокриващи критериите
на Посттравматично стресово разстройство: Остра стресова реакция-преходно
разстройство със значителна тежест в отговор на силен стрес. Стресор била
внезапността на случилото се, преживяната физическа болка от нараняванията,
която продължавала и към настоящия момент. Създалата се ситуация била възприета
от пострадалата, като застрашаваща. Възприятията и интерпретацията били и
интензивно емоционално ангажирани по-посока застрашеност и желание за
предотвратяване на неблагоприятно развитие. Водеща емоция през цялото това
време бил страха от инвалидизиране. Налице били паника, отчаяние, пасивна
подчиняемост, безизходица и безперспективност. Това страдание било в пряка
причинно-следствена връзка с катастрофата, покривало критериите на
тревожно-депресивна симптоматика. Освен тежките физически увреждания болки и
страдания, които Е. преживява вследствие на удара, при нея били налице и
сериозни психични проблеми и посттравматичен стрес в живота и. Тя се променила
след преживяното стресогенно събитие, поради спецификата на посттравматичните
симптоми, като последица в социалното й функциониране и нарушение в поведенческия
досегашен стил на живот - повишена тревожност, чувство за невъзможност за
справяне, проблем в планирането, безпокойство, ниска самооценка, отказване от
жизнени цели, промяната на персоналната социална роля, трайни малоценностови
изживявания, блокиране на емоциите, отчуждаване от околните, физическо
изтощение. Към момента Е. се нуждаела в много по-голяма степен от близките си.
В прогностичен план типът и продължителността на реакциите били различни и с
продължителност от няколко месеца до понякога от 1-2 години.
По делото е назначена и автотехническа експертиза, от заключението на която, се установява следното:
По отношение механизма на процесното ПТП вещото лице сочи, че на прав участък от автомагистрала водачът на л.а. Ауди 80
предприема маневра изпреварване като увеличава скоростта на движение до около
110 км/ч. , чрез отклоняване от дясна в лява лента на движещите се пред него
т.а. Мерцедес със скорост около 92 км/ч и т.а. Рено 450 със скорост около 80
км/ч. След завършване на маневрата л.а. Ауди 80 се връща обратно в дясната
лента пред товарните автомобили и започва да намалява скоростта си на движение
на около 67 км/ч поради наличието на светлини и хора пред него. Намаляването на
скоростта било в продължение на 90 метра за време 2,96 сек. Водачът на т.а.
Мерцедес Атего не възприел опасността от движещият се пред него л.а. Ауди 80,
за да намали също скоростта си на движение, за което били необходими 61,25
метра и време 2,56 сек. и продължил движението си със скорост 92 км/ч, при
което настигнал л.а. Ауди 80 и го ударил в задната част. След удара л.а. Ауди 80 се отклонил
надясно завъртял се обратно на часовниковата стрелка и излязъл от пътното
платно в дясно при път изминат след удара с ротация около вертикалната ос
обратно на часовниковата стрелка : 34,20 м. като след излизането от пътя в
дясно ударил задната част на автомобила в канавката.
С оглед деформацията на задната част на л.а. Ауди 80 вещото
лице е приел, че разликата в скоростите
на двете МПС е 25 км/ч, която била минимална и при задействан спирачен привод
на л.а. Ауди 80, т.е. за да има опора при удара, с което се увеличавала
деформацията.
След удара т.а. Мерцедес Атего намалил скоростта си на
движение до 60 км/ч и бил ударен от движещият се зад него т.а. Рено 450 с
полуремарке, който намалява скоростта си на движение от 80 км/ч при удара на 72
км/ч в задна дясна част ексцентрично. При този удар т.а. Мерцедес Атего се
завъртял на около 90° и застанал напречно на пътното платно. Пътят изминат от
автомобила бил около 22 метра, като направо бил около 15 метра и това водело до
извода, че няма втори удар на т.а. Мерцедес Атего в л.а. Ауди 80, защото той се
движел направо в дясно след удара а траекторията на т.а. Мерцедес Атего била
завъртане обратно на часовниковата стрелка с остър ляв завой под 90° след
удара. Траекторията на движение на двете МПС - т.а. Мерцедес и л.а. Ауди 80 не
се пресичала.
Водачът на т.а. Рено 450 с полуремарке при видимост напред
над 100 м. не бил спазил необходимата дистанция или късно бил отреагирал защото
Оз =78 метра и можел да предотврати удара в т.а. Мерцедес Атего.
Причината за ПТП било късното възприемане опасността от
водача на т.а. Мерцедес Атего от движещият се пред него л.а. Ауди 80 -
намаляващ скоростта се на движение, поради мигащи светлини и хора пред него.
Водача на т.а. Рено 450 от своя страна също не спазил дистанция или късно
възприел опасността при видимост напред 100 м. и се удрил в спиращият т.а.
Мерцедес Атего в задна дясна част и го завъртял наляво на 90° и избутал към
мантинелата, където са отразени парчета стъкла и пластмаси.
По отношение скоростта на движение на участниците в ПТП
вещото лице сочи следното:
а/Л.а. Ауди 80 при маневра изпреварване : 110 км/ч.
б/ Т.а. Мерцедес Атего бордови : 92
км/ч.
в/ Т.а. Рено 450 с
полуремарке : 80 км/ч.
Опасните зони на спиране
вещото лице определя така:
За т.а. Рено 450 с
полуремарке : 78 метра.
За т.а. Мерцедес при скорост
92 км/ч . Оз = 35,77 + 54,26 = 90,02 м.
Сочи, че водачът на т.а. Мерцедес Атего не е необходимо, за
да предотврати удара в л.а. Ауди 80 да спира, а само да намали скоростта си на
движение от 92 км/ч до 67 км/ч, и за да
предотврати удара му бил необходим път 61,25 метра.
Ударът бил
предотвратим за водачите на т.а. Мерцедес Атего и т.а. Рено 450 с полуремарке
от момента на възникване на опасността ако са отреагирали веднага. Вещото лице
сочи, че водачът на л.а. Ауди 80, за да намали скоростта си аварийно са му
необходими 90 м., а на т.а. Мерцедес Атего, за да изравни с неговата скорост
скоростта си са му необходими 61,25 метра или маневрата била безопасна за л.а.
Ауди 80, ако водачът на т.а. Мерцедес Атего също предприемел спиране на
автомобила.
Излага се от
вещото лице и втори вариант на ПТП – изготвен по свидетелски показания, като в
този случай вещото лице сочи, че удара от т.а. Мерцедес Атего в л.а. Ауди 80 е
непредотвратим.
С оглед уврежданията на ищците вещото
лице М. излага, че са били с поставени предпазни колани при удара.
Вещото лице
изрично уточнява, че определените скорости на движение и дистанции между МПС не
кореспондират напълно със свидетелските показания по делото, но отговарят на
механизма на ПТП и повредите по МПС след удара и отразените стъкла и парчета
пластмаса.
Това заключение е оспорено от ответника в
производството, поради което и по негово искане е допусната и изслушана
повторна съдебно-автотехническа експертиза.
Изхождайки от материалите по
делото вещото лице Д. сочи, че платното
за движение в зоната на ПТП е било с повърхностен асфалтов слой, без нарушение
на същият, по дължина - равнинен участък, с продължителна лява за посоката на
движение С. – В.хоризонтална крива, еднопосочно, с две ленти за движение в
посоката, всяка с широчина по 4,00 метра, отделени една от друга посредством
единична бяла прекъсната линия „МЗ" и в дясно на тях се е намирала лента
за принудително спиране с широчина 3,00 метра, отделена от лентите за движение
посредством единична бяла непрекъсната линия „М1". В дясно на асфалтовото
покритие, на същото ниво, се намирал оформен земно-каменист банкет с широчина
1,00 метър и в дясно на него имало бетонова трапецовидна водосточна канавка с
широчина 1,8 метра. В ляво на асфалтовото покритие се е намирал затревен банкет
с широчина 0,5м., отделен от платното за движение посредством бетонов бордюр с
височина 0,1 м. и в ляво на банкета се е намирала стоманена предпазна ограда. В
материалите по делото липсвали данни за наличие на пътни знаци в зоната на ПТП.
Вещото лице установява, че местата на ударите при
процесното ПТП са както следва:
1.Удар между централната челна част на товарен
автомобил „Мерцедес Атего" и задната централна част на лек автомобил „Ауди
80":
-по дължина на платното за движение на около 12,00 до
около 13,00 метра от линията на ориентир №1, в посока към гр. Варна;
-по широчина на платното за движение - на около 5,00
до около 7,00 метра в дясно от ориентир №2 (левия край на асфалтовото
покритие).
Т.е. този удар бил извършен в централната част на
дясната лента за движение в посока С. – В.а.
2.Удар между задна дясна част на товарен автомобил
„Мерцедес Атего" и челната лява и лява странична част на влекач „Рено
Премиум 450":
-по дължина на платното за движение на около 16,00 до
около 20,00 метра от линията на ориентир №1, в горната посока;
-по широчина на платното за движение - на около 6,00
до около 7,00 метра в дясно от ориентир №2.
Т.е. предвид разположението на деформациите по
кабината на влекач „Рено" и погледващото окончателно установяване на двата
товарни автомобила, този удар бил извършен по-вдясно от първия, като общо преди
удара на влекача била зададена траектория вдясно по отношение първоначалната му
посока на движение.
Двата автомобила „Мерцедес Атего" и влекач „Рено
Премиум" към момента на ПТП се движили с еднаква скорост – 68 км/ч, а
лекия автомобил Ауди 80 със скорост 90 км/ч.
Опасната зона за двата автомобила „Мерцедес
Атего" и влекач „Рено Премиум", вещото лице Д. определя на 75 метра.
Въз основа
на деформациите по процесиите автомобили и цялостните материали по търговското
дело, вещото лице сочи, че се открояват два удара, съответно между централната
челна част на товарен автомобил „Мерцедес Атего" и задната централна част
на лек автомобил „Ауди 80" и втори удар, осъществен между задна дясна част
на товарен автомобил „Мерцедес Атего" и челната лява и лява странична част
на влекач „Рено Премиум 450". По чисто технически път обаче, въз основа на
съществуващите данни по делото вещото лице заявява, че не може да се определи със
сигурност поредността на ударите.
При
посочени два варианта в заключението на ПСАТЕ вещото лице изрично установява,
че водачът на товарен автомобил „Мерцедес" - И.И., е имал техническа
възможност да предотврати ПТП, чрез своевременно задействане на спирачната
система на автомобила.
Водачът на
лек автомобил марка „Ауди", модел „80" рег.№ СО 23 29 АВ - М.Д.Б., в
конкретния случай имал възможност да избегне удара, ако след като извършил
маневра за изпреварване и е навлязъл в лентата за движение пред изпревареното
ППС, не е намалявал рязко скоростта, освен ако това било необходимо за
предотвратяване на пътнотранспортно произшествие, за наличие на каквото няма
данни в търговското дело.
Вещото
лице определя и следния механизъм на настъпване на процесното ПТП:
Придвижвайки
се по гореописания начин, водачът на лек автомобил „Ауди 80" -М.Д.Б., е
предприел изпреварване на движещите се пред него товарни автомобили и след като
е изпреварил и двата автомобила е предприел маневра за навлизане в дясната си
пътна лента, пред товарен автомобил „Мерцедес". Когато лекият автомобил
вече се е намирал в зоната на дясната лента за движение, водачът Б. намалил
рязко скоростта на движение, при което движещият се зад него товарен автомобил
„Мерцедес" с челната си централна част се е ударил в челната задна част на
лек автомобил „Ауди". Ударът бил прав, заден централен, и на лек автомобил
„Ауди" е придадена кинетична енергия, като същият се е придвижил напред и
в дясно, по отношение първоначалната си посока на движение и се е установил в
мястото, където е описан в протокола за оглед на местопроизшествие - с
надлъжната си ос почти перпендикулярно на платното за движение и с челната си
част в зоната на водосточната канавка, намираща се на 1,00 метър в дясно от
десния край на лентата за принудително спиране.
Най-вероятно,
според вещото лице, непосредствено след описания удар между лек автомобил
„Ауди" и товарен автомобил „Мерцедес", последният е бил застигнат от
движещият се след него влекач „Рено 450" с регистрационен номер В 97 14
НХ, който с челната си лява част се е ударил в задната дясна част на фургона на
товарен автомобил „Мерцедес" и така приплъзвайки се по тази част на
фургона, двата товарни автомобила са се установили в местата, където са описани
в протокола за оглед на местопроизшествие.
Субективните
действия и на тримата водачи участвали в ПТП били причината за настъпването на
процесното ПТП.
Изслушаната по делото допълнителна повторна
съдебно-автотехническа експертиза съдът приема, че не следва да обсъжда, поради
обстоятелството, че направените изводи от вещото лице са напълно хипотетични.
По делото са събрани и гласни доказателства –
показанията на свидетелите Б. и И.. Първият свидетел установява, че той и още
трима човека са били в едно казино в гр. П. и при тръгване в посока П. – В. по
магистралата е станало ПТП. Сочи, че колата била управлявана от М.. Били той, Е.,
Т. и М.. Т. и Е. били отзад, а той седял до шофьора. Движили се с нормална
скорост – 90 – 100 км/час. В един момент свидетелят почувствал силен удар
отзад. После се обърнал, братовчед му бил припаднал на рамото му. Колата се
намирала в канавката, вдясно в посока на движението. Свидетелят изскочил от
колата и видял, че е смачкана отзад. После се върнал за момичетата и видял, че
са в безсъзнание. Той извел от колата Е.. Оставил я настрани на пътя. Тя
започнала да вика, че я боли много главата, че й е много лошо, започнала да
повръща. Свидетелят й изсипал вода на лицето, за да се успокои, докато дойде
линейката. Свидетелят В.Б. сочи, че първоначално Е. била изпаднала в
безсъзнание, когато я извеждал от колата.
След изписването от болницата и на двамата ищци,
свидетелят ги посещавал редовно. Те не ставали, лежали, домашните ги гледали.
За Е. установява, че не искала да приказва с никой. Станала агресивна, като
това положение продължавало и до днес. Досежно ищецът М. свидетелят сочи, че нищо
не е помнел и го питал какво е станало. Оплакванията на М. продължили седмица,
като му останали белези по челото.
По отношение механизма на процесното ПТП свидетелят
сочи, че са изминали около пет минути след като са изпреварили камионите до
момента на удара, както и че колата, в която се е возил не е намалявала
скоростта си на движение.
Свидетелят И. сочи, че след
Правешкия тунел, имало надлез, изпреварила го една кола, влязла на платното
пред него и намалила рязко почти до спиране. Той натиснал спирачки и колегата му отзад се
ударил в него. Слязъл от камиона, за да види дали има пострадали. Там били две
момчета и две жени. Свидетелят сочи, че не е удрял колата пред него, но
шофьорът от нея му бил казал, че се уплашил защото от надлеза хора светвали с
фенерчета и затова натиснал спирачките. Излага, че не е имало хора в
безсъзнание, а когато той слязъл от камиона хората от колата били навън от нея.
Не се спори по делото, а и от
представената с исковата молба справка от ИЦ към Гаранционен фонд се установява
обстоятелството, че е налице застрахователно правоотношение между ответника по
настоящото дело и собственика на МПС марка „Мерцедес”, модел „Атего”, с рег. № Р
1907 АТ, което правоотношение е сключено със застрахователна полица № BG/33/116001465022 за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” и е било валидно към датата на процесното ПТП.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна
до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с
договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез
заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на
лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното
плащане.
С
разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”
на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са
налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В
настоящия случай по делото бе установено по несъмнен начин от събраните гласни
и писмени доказателства и от заключението по назначените автотехнически експертиза, че причината за
настъпването на процесното ПТП са субективните действия от страна на водача на лекия
автомобил Ауди 80 и субективните действия на водача на МПС марка „Мерцедес”, модел „Атего”, с рег. № Р 1907
АТ. Настоящият съдебен състав приема, че лекият автомобил Ауди 80 в момента на
ПТП е намалил рязко скоростта си на движение без да има основание за това, с
което е нарушил разпоредбата на чл.24,
ал.1 и 2 от ЗДвП. От друга страна водачът на МПС марка „Мерцедес”, модел
„Атего”, с рег. № Р 1907 АТ с действията си към момента на ПТП е нарушил правилата за
движение по пътищата, регламентирани в чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и 2 и
чл.23, ал.1 от ЗДвП –
- всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди;
- водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват;
- водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта
и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението;
- водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние
от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне
в него, когато то намали скоростта или спре рязко;
При преценката на събраните по делото гласни
доказателства, както и заключенията по допуснатите съдебно – автотехническа
експертиза и повторна съдебно – автотехническа експертиза, съдът приема, че
изводите на вещите лице досежно механизма на осъществяване на процесното ПТП в
по-голямата си част, кореспондират със събраните писмени доказателства в
тяхната съвкупност и водят до извода, че противоправните действия на водачът на МПС марка „Мерцедес”, модел „Атего”, с рег. № Р 1907
АТ – И.И., както и противоправните действия на водачът на МПС марка „Ауди“, модел „80“ – М.Б. са довели до пътно-транспортното произшествие, при
което на ищците са били причинени описаните в исковата молба увреждания. Налице
е установена по несъмнен начин причинна връзка между горните противоправни
действия и вредата /причинени физически увреждания вследствие на ПТП/. Назначените
две вещи лица, изготвили допуснатите по делото САТЕ в заключенията си досежно
механизма на ПТП се различават само по отношение на обстоятелството дали ищецът
Б., управлявайки лекия автомобил Ауди 80 е намалил рязко скоростта си на
движение или я е намалил плавно. В тази връзка и предвид обстоятелството, че
извода за рязко намаляване на скоростта на лекия автомобил Ауди 80 се прави
само на база деформациите на този автомобил, без да са установени спирачни
следи, както и предвид факта, че едно от вещите лица дори не приема такова
рязко намаляване на скоростта на лекия автомобил, съдът приема, че е налице
съпричиняване на ПТП от страна на ищеца М.Б. в размер на 30 %.
Не се установиха по делото другите възражения на
ответника за съпричиняване. Липсват по делото категорични доказателства досежно
обстоятелството дали ищците са били с поставени обезопасителни колани. Не се
установи също така дали автомобилът, в който са се возили ищците е бил
технически неизправен. Ирелевантно в случая е обстоятелството, че автомобилът
на ищците е бил без винетен стикер. Това обстоятелство не би могло да се отрази
по-никакъв начин за осъществяването на ПТП и за получаването на травматичните
увреждания от ищците.
В резултат на ПТП на ищеца Б., видно от
заключенията по назначените съдебно-медицински експертизи са били причинени
физическите увреждания, описани в исковата молба и констатирани от експертизата
на вещото лице д-р И.: локализирани в областта на лява челна област на главата-Травмена болест
на мозъка - травматична церебрастения с краткотрайна загуба на съзнание.
На ищцата Е.Б. се установи по делото, че в резултат на ПТП са й
причинени следните травматични увреждания: Дифузна травма на
мозъка, регистрирана като дифузна аксонална увреда, в резултат от удар с
главата в предстоящи твърди части от интериора на катастрофиралия лек
автомобил; Фрактура на базата на черепа в областта на средна черепна ямка, с
проява на кръвотечение от носа и кървене с ликворея от левия ушен отвор. Съдът
по отношение наличието и вида на травматични увреждания за ищцата Е.Б. дава
вяра на заключението по допуснатата повторна съдебно-медицинска експертиза,
поради обстоятелството, че вещото лице, което я е изготвило е тесен специалист
по нервни болести и неврохирургия, т.е. в областта на твърдяните в исковата
молба травматични увреждания.
Установено бе, че
всички описани увреждания са пряк резултат от участието на ищцата в ПТП, причинено
от водача на МПС марка „Мерцедес”, модел „Атего”, с рег. № Р 1907 АТ, както и
че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалата
– във връзка с въведеното от ответника възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД. Това
възражение е неоснователно по отношение на Е.Б.. За да е налице съпричиняване
от страна на пострадалия, необходимо е неговото конкретно поведение пряко да е
предпоставило или улеснило настъпването на ПТП. В конкретния случай по делото не
са събрани доказателства за причинна връзка между действия на пострадалата Б. и
настъпилите увреждания за нея.
По делото бе установен и
последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на
застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ – наличието на застрахователно правоотношение между
ответника по настоящото дело и собственика на МПС марка „Мерцедес”, модел
„Атего”, с рег. № Р 1907 АТ, което правоотношение е сключено със застрахователна
полица № BG/33/116001465022 за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” и е било валидно към датата на
процесното ПТП.
Доказани по основание,
предявените искове по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди, са доказани отчасти и по размер.
Съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" обаче не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението
при всеки решаван от него спор - възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близките му, характера
и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото
лице /р.II на ПП № 4/68 г. на ВС/,
включително настъпилите в страната в обществено- икономически план промени в
сравнение с момента на настъпване на вредата /Решение № 1599/22.06.05г. по
гр.дело № 876/04г. на IV г.о. на ВКС/ и икономическата конюнктура на даден етап
от развитието на обществото в конкретната държава /Решение № 749/05.12.08г. по
т.д. № 387/08г. на ВКС- II т.о. и Решение № 124/11.11.10г. по т.д. № 708/09г.
на ВКС - II т.о./, стояща в основата на нарастващите във времето нива на
минимално застрахователно покритие за случаите на причинени на трети лица от
застрахования неимуществени вреди /вж. Решение № 83/06.07.09 г. по т.д. №
795/08 г. на ВКС-II т.о./. Ръководен от така наложилите се в практиката
основополагащи отправни точки при определяне размера на дължимото се при
непозволено увреждане на пострадалото лице обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди по справедливост, в конкретния случай съдът съобрази, следното:
Неимуществените вреди търпени от ищеца Б. се
изразяват в болки
и страдания, краткотрайна загуба на съзнание, замаяност в главата, травматично
главоболие, безсъние нощем, при възстановителния период по принцип 2 – 3 месеца,
при такива травми, като ищецът и до настоящия момент, но в по-лека степен, търпи
болки, които болки са понесени от него като пряка и непосредствена
последица от получените при ПТП травматични увреждания.
Съобразявайки
характера и тежестта на получените травми, интензитетът и продължителността на
понесените във връзка с тях болки, страдания, неудобства, периода на лечение и
възстановяване, съдът приема, че ищецът М.Б. има право на обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди в резултат на ПТП в размер на 17 500
лева. Така определеното обезщетение е съобразено както с изброените по-горе
обстоятелства, релевантни за размера му, така и с установения в чл.52 от ЗЗД
принцип на справедливостта, като ще допринесе за репатриране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищеца. Размера
на определеното обезщетение обаче за ищеца Б. следва да бъде намалено с приетия
по-горе процент съпричиняване от негова страна на ПТП. В този смисъл и с оглед на изложеното по – горе съдът
следва да осъди ответника да заплати на ищеца Б., на осн. чл.432, ал.1 от КЗ
сумата от 12 250 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на предявяване на иска 31.01.2017 год. /от този момент е претендирана от ищеца законната лихва/,
като отхвърли предявения иск за разликата до пълния му предявен размер от 26 000
лева.
По отношение на ищцата Е.Б.,
съдът като съобрази възрастта й, психологическото й състояние след ПТП, както и
вида на приетото от фактическа страна травматично увреждане, намира съобразно установеното в практиката на съдилищата по чл. 226 от КЗ
разбиране за справедлив размер на обезщетения за неимуществени вреди,
претърпени от такъв вид травми, че обезщетението, което следва да се определи с
оглед принципа на справедливост като достатъчно да компенсира търпяната от ищцата
Б. неимуществена вреда – болки, страдания и битови неудобства в случая, е в
размер на 70 000 лева. В случая следва да се приеме, че този размер би
обезщетил установените по делото вреди в патримониума на ищцата Е.Б.. В този
смисъл и с оглед на изложеното по – горе
съдът следва да осъди ответника да заплати на ищцата Е.Б., на осн. чл.432, ал.1
от КЗ сумата от 70 000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на предявяване на иска - 31.01.2017 год. /от този момент е претендирана от ищеца законната лихва/,
като отхвърли предявения иск за разликата до пълния му предявен размер от 100
000 лева.
Така
определеното обезщетение е съобразено както с изброените по-горе обстоятелства,
релевантни за размера му, така и с установения в чл.52 от ЗЗД принцип на
справедливостта, като посоченият размер ще допринесе за репатриране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищците.
По отношение на
държавните такси и разноските по делото:
Тъй като с определение от 14.02.2017г. ищците с оглед
разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК са били освободени от заплащане на държавна
такса и разноски в настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на
осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати, съразмерно на
уважената част от исковете, по сметка на съда дължимата ДТ в размер на 3 290
лева /4 % от 82 250 лева/.
В хода на производството по делото за ищците са направени
разноски, платени от бюджета на съда в общ размер на 1050 лева – депозит за
възнаграждения на в.л. по назначените съдебно-медицински експертизи и
съдебно-автотехнически експертизи; с оглед на горното ответникът следва да се
осъди да заплати по сметка на съда, съразмерно на уважената част от
иска, сумата от
685.42 лева, съставляваща разноски за възнаграждение на вещо
лице.
В хода на производството по
делото ищците не са направили разноски и такива не следва да им се присъждат.
Тъй
като, видно от представените в с.з. на 27.02.2018 год. договори за правна защита
и съдействие от 07.10.2016 год., сключени между ищците и Адвокатско дружество „Георгиева
и партньори“, адвокат от адвокатското дружество е оказал безплатно адвокатска
помощ за процесуално представителство по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА,
то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското
възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като базата за определяне на възнаграждението е уважената част
на иска /70 000 лева +12 250 лева/. С оглед на горното съдът определя
горното възнаграждение за всеки един от ищците както следва: в размер на 3156
лева с ДДС /минимален по Наредба № 1/09.07.2004 год. размер/ за процесуално
представителство на ищцата Е.Б. и в размер на 1077 лева с ДДС /минимален по
Наредба № 1/09.07.2004 год. размер/ за процесуално представителство на ищеца М.Б.,
които суми в общ размер на 4 233 лева с ДДС ответникът следва да се осъди да
заплати на пълномощника на ищците.
В
хода на производството по делото ответникът е направил деловодни разноски в общ
размер на 1 654 лева / държавната такса по ЧЖ, представлява разноски направени
пред друг съд и ответникът е следвало да ги поиска в производството пред този
съд, а заплатените банкови такси не представляват съдебни разноски/ и разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 4 200 лева с ДДС. С оглед на горното и
на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК ищците следва да се осъдят да заплатят на ответника сумата от 2 032.64
лева, съставляваща разноски съразмерно с отхвърлената част на иска.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 от КЗ,
„З.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** - 83,
представлявано от изпълнителните директори М. И. Д. и Р.С.Б.да заплати на Е.Н.Б., с ЕГН ********** и адрес: ***, махала
„Беляновец” № 167,
сумата от 70 000 лева /седемдесет
хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки
и страдания и битови неудобства, породени от „мозъчна контузия, тежка черепно-мозъчна травма, дифузна аксонална
увреда и фрактура на базата на черепа“, вследствие на ПТП, настъпило на 21.09.2016г. между МПС марка „Мерцедес”, модел „Атего”, с
рег. № Р 1907 АТ, управлявано от И.И.И., МПС марка „Ауди”, модел „80”, с рег. №
СО 2329 АВ, управлявано от М.Д.Б. и МПС марка „Рено”, модел „Премиум”, с рег. №
В 9714 НХ, управлявано от И.Д.И., по вина на М.Б. и И.И.И. - застрахован при
ответника водач на МПС марка „Мерцедес”, модел „Атего”, с рег. № Р 1907 АТ, със
застрахователна полица № BG/33/116001465022
за застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответника, валидна от 08.06.2016
год. до 07.06.2017 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на завеждане на исковата молба – 31.01.2017г. до окончателното й
изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му
предявен размер от 100 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, „З.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** - 83, представлявано от
изпълнителните директори М. И. Д. и Р.С.
Б. да заплати
на М.Д.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***, махала „Беляновец” №
162, сумата от 12 250 лева /дванадесет хиляди
двеста и петдесет лв./, съставляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди – болки и страдания и битови неудобства, породени от „контузио капитис. комоцио церебри“ вследствие на ПТП, настъпило на 21.09.2016г. между МПС марка „Мерцедес”,
модел „Атего”, с рег. № Р 1907 АТ, управлявано от И.И.И., МПС марка „Ауди”,
модел „80”, с рег. № СО 2329 АВ, управлявано от М.Д.Б. и МПС марка „Рено”,
модел „Премиум”, с рег. № В 9714 НХ, управлявано от И.Д.И., по вина на М.Б. и И.И.И.
- застрахован при ответника водач на МПС марка „Мерцедес”, модел „Атего”, с
рег. № Р 1907 АТ, със застрахователна полица № BG/33/116001465022 за застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите”, сключена с ответника, валидна от 08.06.2016 год. до 07.06.2017
год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 31.01.2017г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск В
ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен размер от 26 000 лева.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, „З.” АД, ЕИК .да
заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 3 290 лева /три хиляди,
двеста и деветдесет лв./, съставляващи дължима за производството по делото държавна такса.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, „З.” АД, ЕИК . да
заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 685.42 лева /шестстотин осемдесет и пет лв. и 42 ст./, съставляваща
съдебни разноски, поети от бюджета на съда, съразмерно с уважената част
на исковете.
ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, „З.” АД, ЕИК. да заплати на А.“ с
БУЛСТАТ ., със
служебен адрес гр. С., ул. „Кутловица” № 53А, офис 2А, сумата от 4233 лева /четири хиляди, двеста
тридесет и три лв./ с ДДС, съставляваща
определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, Е.Н.Б., с ЕГН
****. и М.Д.Б. с ЕГН *****. да заплатят на „З.” АД, ЕИК . сумата
от 2 032.64 лева /две хиляди и тридесет и два лв. и
64 ст./, съставляваща съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената
част на исковете.
Решението е постановено при участието на трети
лица – помагачи на страната на ответника - „О.“ АД и З. „Б.И.“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: