Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.П., 22.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд П., в публичното
заседание проведено на тридесети септември
две хиляди и деветнадесета година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : Катя
Савова
при участието на секретаря
Мариана Ангелова , като разгледа докладваното от съдия Савова гр.д. № 379 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявена е искова молба от
А.А.К. ЕГН ********** *** срещу Д.Ч. М. ЕГН ********** *** с правно
основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за неоснователно обогатяване на ответника
със сумата от 4000 лв., като получена въз основа на неосъществено основание и
нейното връщане на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба.
Ищецът сочи, че
на 08.08.2016 г. с ответницата сключили
предварителен договор, с който последната се задължила да прехвърли на ищцата собствеността
върху собствените си 5/6 идеални части от апартамент № 79 на първи етаж в ***”,
гр. П. срещу сумата от 15 000 лв. При сключването на договора, ищцата платила
на ответницата капаро от 4000 лева. Останалата част от продажната цена,
съгласно договора, трябвало да заплати до 30.08.2018 г. - срокът за сключване
на окончателния договор.
Излага се, че в периода между сключване на предварителния договор и
30.08.2018 г. отношенията между страните се обтегнали. Ответницата заявила, че
първоначално уговорената продажна цена е твърде ниска и няма да прехвърли
собствеността, освен ако не плати повече. Така се стигна до крайния срок -
30.08.2018 г., когато и ищцата и ответницата се дезинтересирали от сключване на
окончателен договор. Към настоящия момент нито ответницата, нито ищцата имали намерение
за сключване на окончателен договор и съответно не са предприемали никакви
действия в тази насока.
Иска се ответницата да плати на ищеца сумата от
4000 лв., ведно със законната лихва от деня на предявяване на исковата молба и
присъждане на съдебните и деловодни разноски, както и адвокатския хонорар.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника, който излага, че предявения иск за
допустим, но неоснователен, поради което го оспорва изцяло. Излага, че
действително между страните е сключен
предварителен договор от 08.08.2016 г., за покупко-продажба на 5/6
идеални части от апартамент № 79, на първи етаж в жилищен блок *** на гр. П.,
по който страните са договорили продажна цена в размер на 15 000 лева. Съгласно
чл. 2 от този договор купувача е заплатил 4000 лева като капаро и същевременно
се е задължил да заплати остатъка от сумата възлизащ на 11 000 лева в срок до
30.08.2018г. Оспорват се твърдението на
ищеца, че по договора е налице извънсъдебно разваляне по вина на ответницата и
че респективно е възникнало правото на ищеца да претендира връщане на
полученото капаро, както и че отношенията между страните са се обтегнали.
Твърди, че след подписване на предварителния договор, ответницата е успяла само
веднъж да се срещне с ищеца, като при тази среща същият отново и е благодарил,
че му е предоставила възможност да заплати остатъка от сумата в такъв дълъг
период. През зимата на 2017г., ответницата е започнала да прави многократни
опити да се свърже с ищеца на предоставения и от него телефонен номер, както и
чрез общи познати, за да уговорят точна дата за финализиране на сделката, но
същите са били неуспешни. Твърди се също, че през пролетта и лятото на 2018г.,
ответницата с оглед наближаващия краен срок по предварителния договор отново е
преддприела действия действия по осъществяване на връзка и контакт с ищеца, но
отново не успява. Излага, че през целия срок на договора ищецът не е
предприемал никакви действия по заплащане на остатъка от договорената сума до
крайния договорен срок, не е предприел и действия за развалянето му.
Оспорва
твърдението на ищеца, че ответницата се е дезинтересирала от сключване на
окончателен договор. Напротив, твърди че ответницата е искала и е желаела да се
сключи окончателен договор и именно поради тази причина многократно е правила
опити да се свърже с ищеца, а същевременно от страна на ищеца не са
предприемани никакви действия по изпълнение на договорните му задължения.
Оспорва твърдението, че ответницата е искала заплащане на по-висока цена от
посочената в предварителния договор, както и че при подписване на договора
ищеца не е знаел, че имота е възбранен.
Твърди
се, че по предварителния договор е налице неизпълнение на чл. 2 от страна на
ищеца. Незаплащането на остатъка от договорената сума по предварителния договор
в размер на 11 000 лв., в срок до 30.08.2018 г., се явява виновно неизпълнение
на договорно задължение от страна на ищеца, като в този смисъл е налице и
неизпълнение на чл. 7 от договора, според текста, на който купувача е длъжен да
заплати уговорената цена в размер и срок определен в предварителния договор.
При неизпълнение на това задължение на ищеца за ответницата възникнало правото съгласно чл. 8 от договора
да задържи сумата от 4 000 лв., дадена като капаро, тъй като при неизпълнение
на договора от страна на купувача капарото остава за продавача.
В
съдебно заседание ищеца чрез процесуалния си представител, адв.Г.А. поддържа
иска и моли да бъде иважен иццяло.
Ответницата в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител, адв.С. желае искът да бъде отхвърлен, като
неоснователен. Претендиранат се направените по делото разноски.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и
категорично установено от фактическа и правна страна следното:
Фактическият
състав на института на неоснователното обогатяване, уреден в чл.55, ал.1, пр.3
от ЗЗД, се отнася до получено нещо на отпаднало основание. Характерно за него
е, че към момента на даването, респ. на получаването на имуществената облага, е
съществувало правно основание за това, което впоследствие е отпаднало.
По делото е приет като доказателство
предварителен договор от 08.08.2016г. сключен между ответницата Д. М. и ищеца А.К., по силата на който първата в
качеството на продавач се задължава да продаде на втория, в качеството на
купувач собствения си недвижим имот, находящ се в гр.П., а именно собствените си 5/6 идеални части от апартамент № 79 на първи етаж в блок ***,
гр. П. ведно с 5/6 ид. части от избеното помещение №79 с площ от 4.20кв.м. срещу сумата от 15
000 лв.
Съгласно договора купувачът е платил
сумата от 4 000 лв., представляваща капаро
при подписване на договора, като
остатъка от сумата в размер на 11 000 лв. е договорено да бъде платена в срок до
30.08.2018г.
Съгласно договора продавача се
задължава да прехвърли имота до 30.08.2018г.
Между
страните няма спор, че сумата от 4000 лв.- капаро по сключения предварителен
договор е платена от купувача на продавача в деня на подписването му, поради
което и съдът приема, че по делото е доказано авансовото плащане от страна
на ищцата на сумата от 4000 лв., като част от договорена цена по процесния
предварителен договор, доколкото това обстоятелство е изрично удостоверено
в текста на самия договор, който в тази си част представлява частен
удостоверителен документ, подписан от страна на ответницка и доказва
изявлението за получаване на сумата от него (аргумент от чл.180 ГПК), т. е.
играе ролята на разписка за получената сума.
От така събраните по делото се
установява, че страните по делото са сключили предварителен
договор за покупко- продажба на имота, описан в него.
Договорът е с писмен с положени подписи
на страните по делото и от неговото съдържание се установява по безспорен
начин, че ищецът е дал, а ответницата е получила от ищеца сумата от 4000 лв.
срещу задължението да му прехвърли собствения си недвижим имот, описан в
договора, в срок до 30.08.2018 г.
По делото се установи безспорно,
че към датата на подаване на исковата молба в съда между страните не е сключен окончателен
договор във формата на нотариален акт, т.е. уговореното между страните в
предварителния договор не е изпълнено, следователно налице е неизпълнение на
така сключения между страните договор.
Също така е безспорно между страните, че към настоящия момент и
двете страни са се дезинтересирали от сключване на окончателнен договор за
процесния имот.
В
уговорения срок до 30.08.2018г. не е сключен окончателен договор под формата на
нотариален акт, поради което и договора се счита за развален. Обстоятелството,
че договора на практика не е изпълнен и е развален между страните поради
неизпълнеие на поетите по него задължения се установява и от разпита на
свиделите З. К. и Х. А., които описват действията на страните по договора във
времето след сключването му, до датата на договореното му окончателно сключване
и към настоящия момент.
В резултат на това разваляне получената
от ответницата сума от 4000 лв. се явява получена на неосъществено /отпаднало /
основание- чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД. Основанието е отпаднало, тъй страните по
договора не желаят неговото изпълнение, поради което и съгласно разпоредбата на
чл. 55, ал.1, предл.2-ро от
ЗЗД ответницата се е обогатила неоснователно със сумата от 4000лв.
Обогатяването на ответницата е безспорно, т.к. тя е получила сумата от 4000лв.,
така както е посочено в договора, а ищецът по делото се е обеднил със същата
сума. Това обогатяване на ответницата е станало с оглед на очакваното и
договорено между страните бъдещо сключване на окончателен договор за покупко- продажба на имота, което основание обаче не е
осъществено, поради неизпълнението му в
срока по договора. В този смисъл е и Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС според което
,,съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.1 от ЗЗД, който е получил
нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е
длъжен да го върне,,.
В настоящия случай съдът намира,
че по делото е безспорно доказано получаването на сумата от 4000 лв. от
ответницата, която е получена на неосъществено основание, поради което и тя
следва да я върне, като следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че по
делото не беше оспорен предварителния договор в частта за получена от
ответницата сума от 4000 лв.
Предвид и на гореизложеното,
съдът намира, че искът на ищеца по чл. 55, ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан
и следва да се уважи изцяло, като се осъди ответницата да върне получената от
ищеца сума в размер на 4000 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба- 06.03.2019г.
Ищецът
претендира направените по делото разноски, които са в размер на 560 лв., от
които платена държавна такса за завеждане на иска в размер на 160 лв. и
адвокатски хонорар в размер на 400 лв., като предвид разпоредбата на чл. 78,
ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца тези направени
разноски.
По
отношение на правопогасяващото възражение на ответницата, че е
изправна страна по договора, то остана недоказано. От показанията на разпитаните
по делото свидетели доведени от нея- Е. С. и Т.Т. не се установи ответницата да
е предприела действия, а именно да е поканила ищеца да сключат окончателен
договор на датата /или преди нея/ уговорена в предварителния договор, както и
че тази покана да е достигнала своевременно до знанието му. Наведените
твърдения за водени разговори не променят изводите на съда за да се приеме, че
ответника е изправна страна по договора и не дължи връщане на исковата сума.
Същата следваше по безспорен начин да установи редовност на връчване на покана
на ищцеца, както и датата на която това е станало. Такива доказателства не бяха
представени по делото, поради което не може да се предполага, че ищеца е знаел
и не се е отзовал на поканата да подпише окончателен договор с ответника в срок
до 30.08.2018г.
Касае се за виновна невъзможност за
изпълнение, а не до невиновна невъзможност, при която задължението на ответника
да се е погасило. Съгласно чл.81 ЗЗД, длъжникът не отговаря,
ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се
вмени във вина. В случая не сме изправени пред такава обективна невъзможност за
изпълнение, тъй като не е имало пречка от обективен характер за сключване на
окончателен договор с купувача по предварителния договор.
Водим от горното и на основание
чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал.1, предл.2-ро от ЗЗД Д.Ч. М. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА А.А.К. ЕГН ********** *** сумата от 4000 лв.(четири хиляди
лева), като получена от Д.Ч.
М. на неосъществено основание, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на подаване на исковата молба – 06.03.2019г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на основание 78, ал.1 от ГПК, Д.Ч. М. ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ НА А.А.К. ЕГН ********** *** СУМАТА от 560 лв.(петстотин и шестдесет лева) разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му
на страната.
Районен съдия: