РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. В., 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:В. Й. М.
Г. П. Й.
при участието на секретаря В. В. У.
като разгледа докладваното от С. Ж. С. Въззивно гражданско дело №
20211300500356 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на ОД на МВР-
В. против Решение №226 от 28.05.2021г. постановено по гр.д.№1790/2020г.
по описа на ВРС.
Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е
неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Поддържа се, че страните по делото са в служебно правоотношение,
регламентирано от ЗМВР и според чл.142,ал.1,т.2 от същия закон Д.С.Г. има
статут на държавен служител.Позовава се на пар.69,ал.6 от ПЗР на ЗИДЗМВР
като твърди,че в определеното трудово възнаграждение се включва и
левовата равностойност за храна по чл.181,ал.1 от ЗМВР.
Поддържа се, ВРС неправилно е приел, че на ищцата се дължи
допълнително възнаграждение за полагаща се сума за храна,която не може да
намери приложение в настоящия случай. След като е приел обратното ВРС е
постановил незаконосъобразно решение за което се иска да бъде отменено
1
изцяло, като се приеме че предявените искове са неоснователни.
По делото не е постъпил писмен отговор от ответника по жалба
Десислава Севдалинова Г. ,но чрез адв.Л.И. е подала молба, с която се
оспорва изцяло въззивната жалба и се поддържа, че обжалваното решение е
законосъобразно и обосновано.
Излага становище,че не е налице хипотезата на пар.69,ал.6 от ПЗР на
ЗИДЗМВР в сила от 01.02.2017г.,тъй като Д.С.Г. е назначена след тази дата и
не попада в този обхват да е заемала длъжността за държавен служител към
тази дата.Иска от съда да отхвърли пъдадената жалба като й се присъдят
разноските по делото.
Окръжният съд, след като се запозна с оплакванията във въззивната ,
становището на ответната по жалба страна и събраните доказателства приема
за установено следното :
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна и в законният срок,
поради което е допустима.
По същество Окръжният съд приема въззивната жалба за
неоснователна.
Спорът между страните е основан на разпоредбата на пар.69,ал.6 от ПЗР
на ЗИДЗМВР в сила от 01.02.2017г. . Ищецът претендира за допълнително
възнаграждение ,съставляващо левовата равностойност на неосигурена на
ищеца храна за посочен период, общо в размер на 3 240 лева и изтеклата
мораторна лихва.Ответната страна е подала отговор на исковата молба в
който се поддържа, че исковете са неоснователни и недоказани по размер, тъй
като в определеното трудово възнаграждение се включва и левовата
равностойност за храна по чл.181,ал.1 от ЗМВР.
При разглеждане на делото пред ВРС са събрани писмени
доказателства, изслушана е съдебно икономическа експертиза, въз основа на
които с обжалваното решение съдът е приел, че са налице условията, при
които претендира ищеца за заплащане на допълнително възнаграждение,
съобразно чл.181, ал.1 от ЗМВР . Съдът на база установената по делото
фактическа обстановка, която се базира на събраните по делото доказателства
е направил съответните правни изводи ,които са пространствени и
обосновани.
От събраните по делото доказателства се установява, че Д.С.Г. е
2
назначена е назначена със Заповед от 11.07.2018г. на длъжността „старши
счетоводител“ при ответника.Приложени са Заповеди,с които се определя
левовата равностойност на храната за служителите на МВР за всяка
календарна година.От назначената по делото счетоводна експертиза е
установено,че при посочване на индивидуалната заплата за длъжността не е
посочено какво включва тя,т.е. не е посочено,че включва и равностойност на
храната за служителите на МВР.
При така установената фактическа обстановка Окръжен съд-В. приема
за установено от правна страна следното :
Районният съд правилно е дал правна квалификация на иска и
приложението на чл.142,ал.1,т.2 ЗМВР като специален по отношение на
ЗДС. Разпоредбата на чл.181,ал.1 ЗМВР утвърждава ,че на служителите на
МВР се дължи храна или левовата равностойност като не прави
разграничение между категориите служители,което налага извода,че се дължи
на всички служители на МВР.
Позоваването на жалбоподателя на пар.69,ал.6 от ПЗР на ЗИДЗМВР в
сила от 01.02.2017г. в случая е несъстоятелно поради следното:
Тази разпоредба се отнася за заварените случаи за държавни служители
в МВР с висше образование,за които се прилага пар. 86 от ЗИДЗМВР /ДВ
бр.14/2015г./ Д.С.Г. е назначена след 01.02.2017г., и отговаря само на втората
предпоставка-има висше образование.Тъй като не е в категорията на
заварените случаи тя не попада в обхвата на пар.69,ал.6 от ПЗР на
ЗИДЗМВР и той не е приложим в случая.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР - брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия
закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за храна - чл. 181, ал.1 ЗМВР. Правилен е извода на районния
съд ,че е недопустимо да се прави разграничение между отделните видове
служители на МВР било те назначени по трудово или служебно
правоотношение или със статут на държавни служители.В сочената законова
разпоредба се сочи служители на МВР,което безспорно се тълкува ,че е
относима към всички служители на МВР,независимо от вида и характера на
трудовото отношение.
3
Съдът подробно е обсъдил възраженията на ответната страна в
светлината на нормативната уредба и е направил правилни и законосъобразни
изводи,които се споделят изцяло от въззивната инстанция.По тези
съображения окръжния съд приема оплакванията във въззивната жалба за
неоснователни, като възприема изцяло изложените в обжалваното решение
мотиви, които се основат на събраните по делото доказателства и
нормативната уредба за конкретните трудови правоотношения, поради което
обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и
обосновано.
Жалбоподателят следва да заплани на ответника по жалба направените
от него разноски за въззивната инстанция,съобразно представен списък по
чл.80 ГПК и договор за правна помощ в размер на 400лв.
По изложените съображения окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №226 от 28.05.2021г. постановено по гр.д.
№1790/2020г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА ОД на МВР –В.,ул.“Ц.С.В.“№* да заплати на Д.С.Г. ЕГН
********** от с.А. общ.В.,ул.“В.“ №19- 400 лева адвокатско
възнаграждение за производството пред ОС-В.
Решението не подлежи на Касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4