Р Е
Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 21.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно заседание, проведено на девети
октомври , през две хиляди и деветнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ПОПОВА
при секретаря Р.Димитрова и в присъствието на прокурора……………… като
разгледа докладваното от районен съдия Н. Попова гражданско дело № 5113 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
В подадената искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“България“ №
49,бл.53Е,вх.В, чрез пълномощника си юрк. Р.И.И. срещу В.А.К.,ЕГН **********,
с адрес: *** се излагат обстоятелства,
че в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и в изпълнение на
Разпореждане № 13725 от 25.10.2018г. по ЧГД № 3019/2018г. по описа на Районен
съд- Пазарджик, предявяват настоящият установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК относно вземанията на
заявителя срещу В.А.К. в размер на 7380.06 лева, представляващи неизплатено
парично задължение по Договор за потребителски кредит № **********.
Твърди се , че вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД произтичало от следните обстоятелства: На 31.08.2017г. бил сключен Договор за потребителски кредит №
********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД като кредитор и В.А.К., като
длъжник.
Договорът бил сключен при следните
параметри:-Сума на кредита: 3000 лв.;-Срок на кредита: 24 месеца;-Размер на
вноската: 185.46 лв.;-Падеж на вноската: петнадесети ден от месеца;-Годишен
процент на разходите (ГПР): 49.89 %;-Годишен лихвен процент: 41.17%;-Лихвен
процент на ден: 0.11%;Общо задължение по кредита: 4451.04 лв. По избран и закупен пакет от допълнителни
услуги:-Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 3601.44
лв.;-Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 150.06 лв. Така се поддържа, че
общо задълженията по кредита и по пакета от допълнителни услуги са 8052.48 лв.
Твърди се, че съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски
кредит (ДПК) неразделна част от него били Общи условия (ОУ), които са предадени
при подписване на договора и с които длъжникът внимателно се бил запознал преди
подписване на договора, приема и няма забележки към тях и се задължавал да ги
спазва, за което полага подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ. Сочи се, че съгласно Декларации т.Г на
клиента се предоставяла безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема
форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски
формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от
дружеството клиентът преценявал доколко предлагания ДПК съответства на неговите
възможности и финансово състояние. Правели се разяснения и за допълнителния
пакет от услуги, който предлагал дружеството, като при желание за ползването му
клиентът подписвал Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги.
Сочи се, че „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД
изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора, като на 01.09.2017г.
превел парична сума в размер на 3000.00 лева по посочена от длъжника В.А.К.
банкова сметка . ***ие по Договор за потребителски кредит №
**********, като го сключва за срок от 24 месеца, с месечна вноска по
погасителен план в размер на 335.52 лв. и падежна дата всяко 15-то число на
месеца.
Предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал
точно поетите с договора задължения и бил направил само две пълни погасителни
вноски и една непълна, последната от които с дата 15.11.2017 г., като след изпадането в забава и
съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към
договора за потребителски кредит на 27.02.2018г. договорът бил прекратен
автоматично от страна на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД и била обявена неговата
предсрочна изискуемост. На 01.03.2018 г. на В.А.К. било изпратено уведомително писмо от страна на
дружеството, с което той бил уведомен, че договорът е прекратен и че е обявена
неговата предсточна изискуемост.
Съгласно уговореното в ОУ при
прекратяването на ДПК на основание т.12.3 от Общите условия, клиентът дължи
остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и възнаграждение
при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси. Към настоящия момент размерът на погасеното
от В.А.К. задължение по ДПК № ********** бил в общ размер на 672.60 лева С плащанията си длъжникът бил погасил част
от номинала по заема.
Предвид изложените обстоятелства се твърди, че към
днешна дата длъжникът дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД сума в размер
7380.06 лева, представляващи
неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № **********.
В съответствие с изложеното, считат, че
предявеният иск бил основателен и доказан и следва да бъде уважен. Кредиторът
чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/, представя на клиента образец на
искане за получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ,КЛ/СД били длъжни
надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД
са длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на
кредитора. Ако са изпълнени всички изброени условия Кредиторът се
задължавал да отпусне на клиента парични
средства с параметрите според т. VI Параметри на договора за потребителски
кредит.
Следвало да се отбележи също, че ако
потребителят е желал, той е могъл да се откаже от кредита в срок от 14
календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1
ОУ. Ответникът не е сторил това, а е усвоил предоставената в заем сума,
направил е плащания по заема, което считат за показателно относно наличието на
съгласие за получаване на заема при одобрените параметри. Ответникът се бил съгласил с цената на
кредита и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата
сума, която трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключения
договор, така и с погасяването на кредита.
Сочи се, че поради неизпълнението на
договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд- гр.
Пазарджик. По заявлението е образувано ч.гр.дело № 3019/2018 г. След като длъжникът не бил намерен за
връчване на издадената от съда заповед за изпълнение на дружеството било дадено
указание за предявяване на иск за установяване на вземането си. Във връзка с изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да установи съществуването на вземане в полза на
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу длъжника В.А.К. в размер на 7380.06 лева, представляващи неизплатено парично
задължение по Договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението. Направено е
искане да бъдат присъдени направените по
делото разноски. Представени са писмени доказателства. Формулирани са доказателствени искания.
В срока по чл.
131 от ГПК от особения
представител на ответника адвокат Б.Ч.Д.
е постъпил писмен отговор на исковата
молба в следния смисъл: Оспорва се предявения иск по основание и по размер, като се поддържа, че ответникът не дължи описаните в исковата молба суми. Особеният представител оспорва
представения Договор за потребителски кредит № ********** от
31.08.2017г., Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към
договора, Общи условия, както и всички останали представени с исковата молба
писмени доказателства. Твърди, че ответникът не бил подписвал договор с ищеца и
съответните приложения, не бил получавал потребителски кредит, поради което не
дължи връщане на исканите суми. В първото по делото заседание , тъй като не е установила контакт с ответника оттегля тези твърдения, за да не
се усложнява излишно процеса и да не се стига до начисляване на повече от
необходимите разноски при постановяване на съдебния акт.Счита обаче, че
ответникът не дължи сумата в размер на 3601.44 лева, представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, тъй като по делото
нямало представено доказателство, от което да е видно дали той се е възползвал
от тези услуги. Освен това възнагражденията за тези услуги са определени
съгласно Тарифа, за която няма доказателство да е била предоставяна на
ответника. Тази тарифа не била представена и в настоящето съдебно производство
и оставало неустановено, за използването на кои услуги, ако въобще има
използване такива била начислена претендираната сума.
След преценка на събраните
доказателства и доводите на страните, съдът прие за установено следното:
От приложеното ч.
гр. дело № 3019/2018 г. по описа на ПзРС се установява , че ищецът е подал заявление на 26.07.2018 г. и е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с разпореждане длъжникът В.А.К. ЕГН **********,***, п. к. 4400, ул. „Никола
Фурнаджиев“ № 5, вх. А, ет. 4, ап. 10 ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от Светослав Николаев
Николов, Ондрей Локевенц, Ярослав Ян Чечински и Ирина Харалампиева Георгиева -
управители с пълномощник Р.И.И. –
юрисконсулт, сумата от 7380,06 лв. -
главница, сумата от 30,00 лв. –
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 16.10.2017
г. до 27.02.2018 г., сумата от 24,90 лв.
– законова лихва за забава за периода от 16.10.2017 г. до 27.02.2018 г., ведно
със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 26.07.2018
г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените по делото
разноски в размер на 148,70 лв. -
държавна такса и 150,00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Като основание за възникване на
задължението е посочен договор за потребителски кредит № **********/01.09.2017
г.
Длъжникът в това производство не е отрит на постоянния му адрес и след
изпълнение на процедурите по чл. 47 ГПК
, на основание чл. 47 ал.5 ГПК , съдът е дал указание за предявяване на
установителен иск.
Искът
е предявен в срока по чл. 415 ал.1 ГПК и е процесуално допустим.
Установява се от представения
по делото договор за потребителски кредит "Профи Кредит България" №**********,
че на 31.08.2017 г. страните са сключили
договор, по силата на който на ответника е предоставена сума в размер на 3000,00 лв. Видно
от договора е, че страните са уговорили срок на кредита 24 месеца, размер на
вноската по кредита – 185,46 лева, ГПР – 49,89 % и годишен лихвен процент 41,17
%. Общата дължима сума по кредита се сочи да е в размер от 4451,04 лева.
Посочено е, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги ответникът дължи възнаграждение в размер на 3601,44 лв.,
платимо на вноски от по 150,06 лева месечно, или общият размер на двете вноски
е 335,52 лева, с падеж 15-ти ден от месеца. Ответникът е декларирал , че е запознат и приема
приложените към процесния договор общи условия, както и че му е предоставена и
информация във формата на стандартен европейски формуляр, разяснения, даващи
възможност за преценка доколко предлагания договор за кредит съответства на
възможностите му и финансовото му състояние, както и разяснения на
преддоговорна информация и допълнителен пакет услуги.
Видно от представеното по делото споразумение за предоставяне на пакет
от услуги е, че на същата дата – 31.08.2019
г., страните са договорили пакет от допълнителни услуги, посочени от т.1 до
т.5, изразяващи се в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност
за намаляване на техния брой, смяна на дата на падеж и улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства.Към договора за кредит и
споразумение за допълнителен пакет услуги е приложен и подписан от страните
погасителен план.По делото са приложени и Общи условия на ищцовото дружество към договор за потребителски кредит .
Представено е уведомително писмо от 01.03.2018
г. от ищцовото дружество до ответника, с което последният се
уведомява, че договорът за кредит е прекратен, а задължението по него в размер
на 7380,06 лв.,като няма данни писмото да е връчено на адресата – ответник в
настоящото производство.
При така изяснената фактическа
обстановка и събрани доказателства съдът приема , следното от правна страна.
В тежест на ищеца е да докаже факта на съществуване на валидно облигационно
отношение между него и ответника, произтичащо от договор за заем, изпълнение на
поетите от него задължения по договора, основното от които е за предаване на
заемната сума, факта на осъществяване на всички предпоставки по договора, въз
основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно
изискуем, надлежното уведомяване на длъжника за последното и размера на
претендираното вземане,а в тежест на
ответника е и да установи факта на изпълнение на претендираните задължения,
респ. основанието, поради което счита, че не дължи претендираната сума.
По
делото следва да се приеме, че ищецът представлява финансова институции по
смисъла на чл.3 ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства /както е в конкретния случай/,което определя дружеството като кредитор
по смисъла на чл. 9 ал.4 ЗКИ, поради което и съгласно разясненията дадени в
т.18 на ТР № 4/2013г.на ОСГТК на ВКС,изискването за обявяване на договора за
кредит за предсрочно изискуем важи и за него.
Установено е по делото,че между страните е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9 ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл.10 ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора. Съгласно чл.11 ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора
за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.
Както се посочи
по-горе уведомителното писмо до длъжника,че договорът поради неизпълнение от
негова страна следва да се счита за едностранно прекратен,респ.предсрочно
изискуем по отношение на вноските,за които не е настъпил падеж не е достигнало
до него.Този извод се налага,тъй като ищецът не представя доказателства в
насока на получаването му. При това положение приложение следва да намери т.18 от ТР №4/2013г./ 18.06.2014г. по т.д.№
4/2013 на ОСГТК на ВКС,при което за тези претенции искът би следвало да се отхвърли.
В тази връзка обаче,съдът
намира,че в конкретния случай следва да
се съобрази с ТР № 8/2017 на ОСГТК на ВКС,според което е допустимо предявения
иск по реда на чл.422 ал.1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор
за кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо,ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване заповед за изпълнение.В настоящия случай, задължението
на длъжника за главница по договора за кредит възлиза на 3000,00 лв.,като към
датата на постановяване на решението на настоящия съдебен акт всички вноски са
падежирани,съгласно погасителния план. Или при това положение общо непогасеното
задължение за главница възлиза на
3000,00 лв. /след приспадане на платената сума от 672,60 лв. , която при
липсата на други доказателства и твърдения
следва да се приеме , че е погасила част от дължимата лихва за забава в общ
първоначален размер от 1451,04 лв. /.
В настоящото производство ответникът чрез назначения му от съда особен
представител поддържа едно основно
възражение ,а именно за наличието на неравноправни клаузи в ОУ , а от тук за тяхната нищожност и
недължимост на сумата в размер на 3601,44 лв. представляваща възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги, което възражение съдът намира за
основателно.
Отпуснатият на ответника заем представлява предоставяне на
"финансова услуга" по смисъла на § 13 т.12 от ДР на Закона за защита
на потребителите /ЗЗП/ и същият има качеството потребител по смисъла на § 13
т.1 от ДР на този закон,според който потребител е всяко физическо лице,което
придобива стока или ползва услуги,които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност.
Като потребител ответникът
разполага със защита срещу неравноправни
клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно,по който
въпрос също е налице категорично установена съдебна практика,която задължава да
следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се
произнасят,независимо дали страните са навели такива възражения или не,като
служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора
са нищожни.Съгласно практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5.IV.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с
§ 13а т. 9 от ДР на ЗЗП, националният съд е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директива 93/13/ЕИО и по този начин да компенсира неравнопоставеността,
съществуваща между потребителя и продавача или доставчика.
В Закона за защита на
потребителите и по-конкретно в чл.143 от същия е дадено определение на
понятието "неравноправна клауза" в договор с потребител, а именно -
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задъл-женията на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези
на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 20 точки от посочената
разпоредба.Според чл.146 ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално,като в алинея 2-ра от същата
разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потреби-телят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия.
Такова разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО. Според чл.3 от Директивата,
неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и
които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена
предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на
нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна
клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл.3 от
Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора
сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че
клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално,негова е
доказателствената тежест да установи този факт.
В случая е видно, а и не се спори от ищеца, че процесният договор за
потребителски кредит е сключен при Общи условия, т.е. при предварително
определени от страна на ищеца договорни клаузи.Доколкото самият договор е
бланков, съдът намира, че същият не е бил предмет на предварително договаряне
между страните,от което следва извод,че ответникът не е имал възможност да
влияе върху съдържанието му.В случая е бил подписан стандартизиран бланков
формуляр, чието съдържание е предварително изготвено от ищеца.
В Раздел VI от договора е уговорено
заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в
общ размер на 3601,44 лева. Възнаграждението, което се е задължил да заплати
потребителят за предоставения му пакет
от допълнителни услуги се явява
прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. Следва да се има предвид,
че в чл.10 а,ал.4 ЗПК е предвидено, че „видът, размерът и действието, за което
се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит." В настоящия случай в договора за
потребителски кредит не са посочени видът,размерът и конкретното действие,за
което се събират съответните такси. В противоречие на императивното правило на
чл.10а,ал.4 ЗПК в процесния договор, за различните видове допълнителни услуги е
определено общо възнаграждение за плащане.Наред с това заплащането на това
възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за
„възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги и е без
значение дали някоя от тези услуги ще бъде из-ползвана по време на действието
на сключения между страните договор.Следва да се има предвид и , че принципът
на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично
ползване на такава. С оглед предходното, настоящият състав намира, че е
налице неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с която потребителят
се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет
от допълнителни услуги в общ размер на 3601,44 лева.
Предвид гореизложените съображения и установената нищожност на клаузата
на договора за кредит настоящият състав намира,че претендираните вземания за
договорно възнаграждение по пакет от допълнителни услуги са неоснователни
поради нищожността на клаузите,свързани
неравноправния им характер при сключване на договора. В тази част тези
претенции следва да бъдат отхвърлени. При този изход на делото уважената част
от претенциите следва да бъде 3000,00 лв. дължима главница.
По разноските: Ответникът следва да бъде осъден да заплати съдебно-
деловодни разноски по съразмерност съобразно предявената в настоящото
производство и уважена част от исковите претенции : в заповедното производство
разноски в размер на 120,44 лв. , както и в исковото производство разноски в
общ размер от 280,85 лв.
Водим от горното,Пазарджишкият
районен съд :
Р Е Ш И
:
По иска предявен от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул.“България“ № 49,бл.53Е,вх.В, чрез
пълномощника си юрк. Р.И.И. срещу В.А.К.,ЕГН **********, с адрес: *** -с правно основание чл. 422 ГПК във
връзка с чл. 415 ал.1 ГПК ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на В.А.К.,ЕГН
**********, с адрес: ***,
че вземанията на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, по Заповед № 1669/02.08.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК , издадена по ч.гр. д. № 3019/2018
г. по описа на ПзРС съществуват и са размер
на 3000,00 лв. дължима главница по договор за потребителски кредит ********** /
31.08.2017 г. , ведно със законната лихва считано
от датата на подаване на заявлението – 26.07.2018 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск в останалата
му част като неоснователен.
ОСЪЖДА
В.А.К.,ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“България“ № 49,бл.53Е,вх.В,
чрез пълномощника си юрк. Р.И.И. съдебно-
деловодни разноски по съразмерност съобразно предявената в настоящото
производство и уважена част от исковите претенции : в заповедното производство
разноски в размер на 120,44 лв. , както и в исковото производство разноски в
общ размер от 280,85 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на
обявление за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: