№ 285
гр. Русе, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на петнадесети август през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Боян Войков
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело №
20224500500448 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от длъжниците по изпълнението Б. Й. К., ЕГН:
**********, и АН. Г. К., ЕГН: **********, и двамата с адрес с. Николово,
общ. Русе, чрез адв. Л.Д. от АК – Варна, със съдебен адрес гр. Пловдив, ул.
„Д.“ № 5, вх. „А“, ет. 5, офис 6, против отказа на ЧСИ М.М., рег. № *** на
КЧСИ, с район на действие ОС – Русе да прекрати изп. д. № 767/2022 г. по
описа на ЧСИ М.М. (512/2011 г. по описа на ЧСИ Н.Д. с район на действие
ОС – Варна) поради настъпила перемпция по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК.
Жалбоподателите считат постановения отказ за неправилен и
незаконосъобразен. Изпълнителното дело било образувано през 05.08.2011 г.
под номер 512/2011 г. по описа на ЧСИ Н.Д. с район на действие ОС – Варна.
По делото не били предприемани действия по принудително изпълнение в
периода от образуването на делото до 14.09.2021 г. Поради липсата на
активност от страна на взискателя изпълнителното производство подлежи на
прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратителният ефект
настъпва автоматично по силата на закона, когато са налице релевантните
1
юридически факти за това, като не е необходимо прекратяването да бъде
обявено от ЧСИ. Прехвърлянето на делото от ЧСИ Н.Д. към ЧСИ М.М. не
представлява валидно изпълнително действие съобразно мотивите на ТР №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Прекратителният ефект
е настъпил още по време когато делото се е намирало при ЧСИ Н.Д., като
същото е прекратено по силата на закона. Всички предприети действия по
изпълнителното производство поради това били в противоречие със закона и
следвало да бъдат обезсилени. Молят за отмяната на обжалвания отказ, като
претендира и разноски по производството.
Насрещната страна взискателят "КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2, чрез юрк.
Л.Н., в законоустановения 3-дневен срок депозира възражение срещу
жалбата, с което взема становище за нейната неоснователност. Отказът на
ЧСИ да прекрати изпълнителното производство е правилен. На 11.07.2013 г.
между първоначалния взискател „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД
(понастоящем "Кей Би Си Банк България" ЕАД) и "КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД бил сключен договор за цесия, по силата на който
вземанията срещу жалбоподателите са прехвърлени към настоящия взискател
и на основание чл. 429, ал. 1 ГПК е настъпило частно правоприемство и
правоприемникът се ползва от всички привилегии, обезпечения и
принадлежности към вземанията, а те произтичали от Договор за кредит №
****, сключен между „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД и
жалбоподателите. Не е налице период по-дълъг от 2 години, в рамките на
който да не са били извършвани изпълнителни действия. С молбата за
образуване на изпълнително дело ЧСИ е бил овластен на основание чл. 18
ЗЧСИ да извършва всички необходими изпълнителни действия. Твърди, че
през периода от образуването на изпълнителното производство редовно са
правени искания за извършване на изпълнителни действия или ЧСИ е
предприемал сам такива въз основа на възлагането му по чл. 18 ЗЧСИ.
Твърди, че на 20.06.2016 г. е постъпила доброволна вноска по сметката на
взискателя в размер на 200 лв. В изпълнителното производство не е настъпвал
период равен или по-дълъг от две години, в които взискателят да е
бездействал или да се е дезинтересирал от своето вземане. Както предишният,
така и настоящият взискател и ЧСИ Н.Д. и ЧСИ М.М. са демонстрирали и
2
доказали отношение за активно събиране на сумите по изпълнителния титул.
Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като претендира разноски.
Жалбата се явява процесуално допустима, като подадена в
законоустановения двуседмичен срок от лица, разполагащи с активна
процесуална легитимация и срещу действие на съдебен изпълнител, което
подлежи на обжалване съгласно изчерпателно изброените хипотези на чл. 435
ГПК, а именно прекратяване на изпълнителното производство.
По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Изпълнителното производство е образувано на 05.08.2011 г. по молба на
„РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД против Б. и А. К.и за заплащане на
суми – главница от 15 023,59 евро, възнаградителна лихва в размер на
2 705,67 евро за периода 05.03.2009 г. – 30.09.2010 г., неустойка за
неизпълнение (наказателна лихва) в размер 743,58 евро за периода 05.04.2009
г. до 30.09.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 01.01.2010
г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в общ размер
на 1 533,88 лв. С молбата е поискано извършване на справки и налагане на
запори и възбрани на установеното имущество или вземания на длъжниците.
На 10.08.2011 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на Б.К.,
получавано от „ДОБРЕВИ“ ООД, а на 29.09.2011 г. е наложен запор върху
МПС на този длъжник. За периода 03.10.2011 г. – 14.08.2012 г. всеки месец са
постъпвали суми по изпълнителния лист. На 05.10.2013 г. е постъпила молба
за конституиране на взискателя КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ"
ЕАД. Конституирането на частен правоприемник на предишния взискател
принципно не се отразява върху преклузивния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
но преди неговото изтичане, на 16.04.2014 г. новият взискател е поискал
налагане на запори на трудови възнаграждения и банкови сметки на
дължниците по изпълнението. На 26.02.2016 г. е постъпила молба от
взискателя за налагане на запор върху трудовите възнаграждения на
жалбоподателите. На 08.08.2017 г. взискателят е поискал да бъде наложен
запор върху трудовото възнаграждение на А.К., а на 13.06.2018 г. е постъпила
нова молба на взискателя за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на същия длъжник, която макар и да не е приложена
хронологично в изпратеното от ЧСИ копие на изпълнителното дело (л. 172),
същата обективира валидно искане за предприемане на действия по
3
принудително изпълнение. На 20.08.2019 г. е постъпила друга молба от
взискателя за налагане на запори върху трудовите възнаграждения и на
двамата длъжници. На 23.01.2020 г. взискателят е поискал възбрана на
недвижими имоти на длъжниците. На 04.02.2020 г. е изпратено запорно
съобщение до ЧСИ Н.Г. и ЧСИ Р.Т. за вземания на Б.К.. На 22.04.2021 г. е
постъпила молба от взискателя за запор на трудово възнаграждение и опис на
движими и недвижими вещи на длъжниците. На 08.07.2021 г. е постъпило
писмо за потвърден запор върху МПС, собственост на А.К., а на 30.09.2021 г.
делото е изпратено на ЧСИ М.М. за продължаване на изпълнителните
действия поради промяна на адреса на длъжниците.
От хронологията на тези изпълнителни действия е видно, че 2-
годишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е изтекъл. Жалбоподателите не
излагат доводи за това през какъв период не са били предприемани
изпълнителни действия, поради което съдът служебно извърши проверка на
това дали е настъпил срокът за прекратяване на изпълнителното производство
поради перемпция. Съдът намира, че в периода от образуване на
изпълнителното дело – 05.08.2011 г., до настоящия момент, периодично са
извършвани действия по изпълнението от такъв характер, който е препятствал
изтичането на двугодишния срок. В този смисъл неоснователни са
твърденията на жалбоподателите, че от образуването на изпълнителното дело
не са били предприемани действия по изпълнение. Напротив, видно от
изпълнителното дело такива са били извършвани, основно по искане на
взискателя и най-вече на конституирания като частен правоприемник и
настоящ взискател по делото "КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД.
Всички гореописани действия са били поискани преди изтичането на срока от
две години, което е препятствало настъпването на прекратителното действие
съобразно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона в който
и да е предходен или настоящ момент.
Поради тези съображения жалбата на Б. Й. К., ЕГН: **********, и АН.
Г. К. против отказа на ЧСИ М.М., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие
ОС – Русе, да прекрати изпълнителното дело поради настъпила перемпция по
смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се явява неоснователна и следва да се
остави без уважение.
По отношение претендираните разноски настоящият съдебен състав
4
счита, че такива не следва да бъдат присъждани. Съобразно практиката на
горестоящата инстанция, а именно Апелативен съд – Велико Търново,
обективирана в Определение № 562/08.12.2021 г. по в.ч.гр.д. № 477/2021 г.
липсват процесуални норми, предвиждащи разпределение на отговорността
за разноски при обжалване действията на съдебен изпълнител, поради което
липсва основание за тяхното присъждане. Касае се за поведение на съдебен
изпълнител, който се явява трето за делото лице, чиито действия са извън
волята на страните в изпълнителното производство, поради което няма как да
бъде санкционирана която и да е от тях за разноски за обжалването.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжниците по изпълнението
Б. Й. К., ЕГН: **********, и АН. Г. К., ЕГН: **********, и двамата с адрес с.
Николово, общ. Русе, против отказа на ЧСИ М.М., рег. № *** на КЧСИ, с
район на действие ОС – Русе, постановен на 20.05.2022 г., да прекрати изп.
дело № 767/2022 г. по описа на ЧСИ М.М. (512/2011 г. по описа на ЧСИ Н.Д. с
район на действие ОС – Варна)
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5