Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 18.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 18.05.2018г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Галя
Николова, като разгледа докладваното от
съдията, гр.д. № 1051 по описа на
съда за 2018г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното
Искове с правно основание
чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД от ГПК.
Исковата молба по
настоящето производство е подадена от „Т.П.” ЕАД, представлявано от
изпълнителния директор Й. В. В., против П.Ж.К., с ЕГН ********** *** с искане
да се признае за установено, че ответникът дължи сумата от 633.22лв., от които
536.48 лв. – главница, представляваща стойност на потребена, но незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.11.2014г. – 31.03.2017г. и 96.74лв. – лихва
за забава за периода 05.01.2015г. – 11.10.2017г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.дело № 8111/2017г. по описа на ПлРС до окончателното
изплащане на сумите. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 8111/2017г. на
РС Плевен, като съдът е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение.
Твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение и РС Плевен
му е указал, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Това поражда неговия
правен интерес от предявяване на настоящия иск. Ищецът твърди, че на основание
чл. 153 от ЗЕ, ответника е ползвател на топлинна енергия, като същата не е
заплатена. Публикувани са общите условия за договора за доставка на
топлоенергия съгласно изискванията на Закона за енергетиката. Претендират се
разноски и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание на 25.04.2018г. са
допълнени фактическите твърдения на ищеца, като е уточнено, че претенцията му
за главница се състои от сума за отопление в размер на 323.36 лв., сума за
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация в размер на 206.76 лв. и сума
за услуга дялово разпределение в размер на 6.36 лв.
Ответникът П.Ж.К. счита,
че се касае за непоискана услуга, че му се претендира такса мощност, че през
апартамента му минава само щранг-лира и няма радиатори от 1999г. Счита, че ако
претенцията бъде уважена, с оглед частичното предявяване, разноските не следва
да се присъждат в пълен размер.
Третото лице-помагач
- „Т.С.” ЕООД ***, не взема становище по делото, представя изисканите от него
доказателства. Съдът, след като
се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства,
прие за установено от фактическа и правна страна следното: От приложеното
ч.гр.д. № 8111/2017г. по описа на ПлРС се установява, че ищецът е депозирал на
18.10.2017г. пред ПлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК срещу ответника за заплащане на сумите от: 1129,99 лв. – главница
за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2012 г. до
31.03.2017 г., лихва върху главницата в размер на 371,32 лв. за периода от
02.03.2012 г. до 11.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на молбата 18.10.2017 г. до окончателното изплащане на
същата, както и направени деловодни разноски в размер на 30,02 лв. – държавна
такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Установява се също така, че
за претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение № 5305/19.10.2017г.,
възразена в срок от длъжника. С Разпореждане на съда, получено от заявителя на 25.01.2018г.,
му е указано да предяви иск за установяване на вземанията си, на основание
чл.415, ал.1 от ГПК, поради постъпило възражение от длъжника. Искът е предявен
в законоустановения едномесечен срок – на 12.02.2018г., поради което съдът го
приема за допустим.
Не е спорно между страните, а и от приложеното
съобщение от Община Плевен, възпроизвеждащо декларация за собственост на недвижим
имот от 05.10.2015г., се установява, че ответникът е собственик на жилище на адрес: гр.
***. Жилището е с абонатен № при ищеца 19320 и е с титуляр – ответника П.Ж.К.. Съгласно
представеното от ищеца извлечение от сметката на ответника /л. 9-10/ за период 01.11.2014
г. - 11.10.2017 г. е начислена обща сума от 536.48 лв. – главница. Конституираното
като трето лице - помагач по делото дружество - „Т.С.” ЕООД, е представило по
делото справка /лист 40-43/ относно отчетената консумирана топлоенергия за
жилището на ответника, с абонатен № 19320. Поради изрично направеното искане на
ответника за посещение в дома му, и по искане на ищеца по делото е допусната и
изготвена съдебно-техническа експертиза, която е установила, че абонатната
станция на бл. 52 вх. Г е доставяла ТЕ за процесния период, че жилището на
ответника е получавало съответните дялове ТЕ за отопление в баня и коридор и
дял на жилището от ТЕ, отдадена от сградна инсталация. Установено е, че при
изготвяне на индивидуалните сметки е спазена Методиката за разпределение на ТЕ
към чл. 62 ал. 2 от Наредбата за топлоснабдяването от 2007г. Изчислените
отделни дялове за сградна инсталация, отопление в баня и коридор, съвпадат с
изчислените от фирмата за дялово разпределение. Вещото лице посочва, че след
посещение в имота на ответника е констатирало, че в него има две щранг-лири,
едната служеща за отопление в баня, а другата – в коридор.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Съдът счита, че
от събраните доказателства по делото следва извод, че ответника през процесния
период е бил клиент на ищеца за топлинна енергия, доставена до имот в гр. ***,
аб. № 19320, в качеството му на собственик на имота. Не е било необходимо
сключването на договор между страните и представянето на такова доказателство
по делото, т.к. отношенията между ищеца и физическите лица се уреждат от Закона
за енергетиката /ЗЕ/. Разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ сочи, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си
и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Същевременно, ал. 6 на същия член
разпорежда, че клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата. По делото не е спорно, че в сградата има изградена
абонатна станция и топлопреносна мрежа и поради това процесния имот се явява
топлоснабден по смисъла на ЗЕ, а ответника, като физическо лице, собственик на
топлоснабден имот, е лице ползващо ТЕ за битови нужди в процесното жилище и има
качеството на клиент на ТЕ. Ето защо, съдът приема, че ответникът е
"потребител" по силата на приложимата нормативна уредба на
топлонергия за битови нужди. Ирелевантна е липсата на договор. Между страните
са налице договорни отношения съгласно чл. 153 от ЗЕ. Не е необходимо да има
изрична молба-декларация за откриване на партида, предвид посочената изрична
нормативна уредба. Общите условия на топлофикационното дружество се одобряват и
публикуват по реда на чл. 150 от ЗЕ, влезли са в сила и няма данни да са
оспорени от ответника. В случая е налице е колективна услуга, която се ползва
от всички собственици в сграда-етажна собственост, като няма данни да са спазени
изискванията за спиране на топлоподаването в сградата /чл. 153, ал.2 ЗЕ/, няма
и твърдения ЕС да е направила постъпки в тази насока. Именно поради горното,
съдът намира, че не се касае за непоискана услуга, както твърди ответника. Следва
да се посочи по отношение на претендираната ТЕ, отдадена за сградна инсталация,
че в мотивите на КС, в Решение № 5 от 22.04.2010 г. по конституционно дело №
15/09 г., с което е отхвърлено искането за противоконституционност на чл. 153,
ал.1 и ал.6 от ЗЕ, е посочено, че разпоредбите изпълняват конституционните
изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на топлинна
енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС, и всички
собственици и носители на вещни права, следва да поемат ползите и тежестите,
свързани с употребата на общата вещ. По делото се доказа, че в жилището на
ответниците е имало наличие на част от сградната инсталация, която част обаче е
изградена да играе ролята на отоплителна тяло – в случая две щранг-лири, с
проектирана мощност, и независимо от липсата на ИРУ на тези отоплителни тела,
то отдадената от тях ТЕ може да бъде изчислена.
Поради изложеното, съдът
приема за доказано, че за ответника, в качеството му на собственик на недвижим
имот, находящ се в сграда – етажна собственост, е възникнало задължението да
заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия, които възлизат на 536.48
лв. – главница, представляваща стойност на потребена, но незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода 01.11.2014г. – 31.03.2017г. Неизпълнението на
задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок, мотивира съда да приеме за
безспорно доказано, че ответника дължи процесните суми и за лихва, които са в
размер на 96.74лв. за периода 05.01.2015г. – 11.10.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 18.10.2017г. Поради
изложеното, исковата претенция се явява основателна и доказана, и като такава,
следва да бъде уважена изцяло.
При този изход на делото,
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
разноските и в двете производства в тежест на ответника, но и като съобрази
обстоятелството, че първоначалната претенция е била в един размер, а
впоследствие е искът е предявен за по-малка сума. Съдът намира, че с оглед
изменението на чл. 78, ал. 8 от ГПК, и липсата на сложност на исковото
производство, размерът на претендираното възнаграждение за юрисконсулт в него,
следва да се намали на 100.00 лв. При така направеното редуциране, дължими от
ответника разноски в исковото производство са разноските от 295.00лв., които
включват ДТ, юрисконсултско възнаграждение и внесеното възнаграждение за
изготвяне на експертиза. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в
заповедното производство При този изход на делото, в тежест на ответника следва
да се присъдят само част от разноските в заповедно производство, които възлизат
на 33.75лв.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ П.Ж.К., с
ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
с представител Й. В. В., следните суми: 536.48 лв. – главница, представляваща
стойност на потребена, но незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.11.2014г. – 31.03.2017г. и 96.74лв. – лихва за забава за периода
05.01.2015г. – 11.10.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело № 8111/2017г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА, на
осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, П.Ж.К., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** с представител Й. В. В., разноски в исковото производство в
размер на 295.00лв.
ОСЪЖДА, П.Ж.К.,
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
с представител Й. В. В., разноски по ч.гр.д.
№ 8111/2017г. на ПлРС в размер на 33.75лв.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД, ***.
Решението може да се
обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: