Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 30.06.2020
г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав На първи юни 2020 година
В публичното съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар Станка Желева
разгледа
докладваното от Председателя
В.гр.дело № 103 по описа на съда за
2020 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от адв. Н.Л.- ТАК, в качеството
й на особен представител на К.А.А. ***, срещу решение № 58/11.02.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 1185/2019 г. по описа на PC-Търговище, в частта му с
която е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че К.А.А.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** Тауърс Г, представлявано от П.С.С., Я.Д.и Г.К.,
чрез пълномощник юрисконсулт М.М.сумата от 282.95 лв. - главница,
представляваща неизплатени задължения за консумирана електрическа енергия по
фактури, издадени в периода от 15.10.2018 г. - 17.01.2019 г., ведно със
законната лихва от 04.04.2019 г., до окончателното изплащане на задължението и
сумата от 5.42 лв., представляваща обезщетение за забава в размер за периода от
падежа на всяка фактура до 20.03.2019 г., за което вземане има издадена Заповед
за изпълнение № 377/04.04.2019 год. по ч.гр.д. № 628/2019 год. на РСТ, на осн.
чл.422 от ГПК. Присъдени са разноски.
С оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност, въззивникът моли
решението в обжалваната му част да бъде отменено и предявения иск отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
В жалбата се излагат съображения, че исковата претенция не е доказана, не е
представен договора, удостоверяващ облигационната връзка между страните, ищецът
се е позовал на вече отменени общи условия, както и на разпоредбата на чл. 26
от ОУДПЕЕ, чиято ал. 6 е обявена за неравноправна клауза с решение на Апелатевен
съд-Варна; не е доказал изпълнението си по договора за доставка на количеството
енергия, чието заплащане се претендира, не е ясно и кой момент съдът е приел за
начало на забавата по присъденото обезщетение за забава.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна със
становище за неоснователност на въззивната жалба, с молба за потвърждаване на решението. Претендира разноски
за въззивното производство, в т.ч. юриск.възнаграждение.
В с.з. процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата.
Ответникът не изпраща представител.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд намира следното:
Въззивната жалба е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Решението е валидно и допустимо.
Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 628/2019 г. на РСТ ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
Подаденото от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и съдът е издал
заповед за изпълнение за сумата от 301.95 лв., представляваща главница на
неизплатени задължения за консумирана електрическа енергия по фактури, издадени
в периода от 15.10.2018 г. - 17.01.2019 г., ведно със законната лихва от
04.04.2019 г., до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за
забава в размер на 5.42лв. за периода от падежа на всяка фактура до 20.03.2019
г., като е присъдил и разноски в заповедното производство. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.1-3 от ГПК, поради
което съдът е дал указания за предявяване на иск за установяване на вземането
на ищеца, на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Искът е предявен пред РСТ в
указания срок. Това определя правния интерес на ищеца и допустимостта на предявения
иск с правно осн. чл.422 от ГПК.
В отхвърлителната му част за сумата от 19 лв.- такса за възстановяване на
захранване, решението, като необжалвано, е влязло в сила.
Основният спорен въпрос по делото се свежда до наличието на облигационна
връзка между страните, доставката на енергията до ответника-потребител и
дължимост на нейното плащане.
Съдът намира, че от представените по делото доказателства се установява, че
ответникът е потребител на ел.енергия, като отношенията му с ищеца се уреждат
от договор за продажба на ел.енергия за битови нужди при общи условия. Ответникът
е клиент на ищеца, с клиентски номер № ********** за обекти в гр.Търговище и в с.Острец.
От приложените към делото фактури и извлечение от сметката на клиента се
установява, че за периода 15.10.2018 г. - 17.01.2019 год. в обектите, за които ищецът е разкрил партида
на ответника има ползвана и отчетена ел.енергия на стойност 282.95 лв. (съответно
25.11 лв.- за обекта в гр. Търговище и 257.84 лв. за обекта в с. Острец).
Твърдението на ищеца, че задължението по
приложените фактури не е изплатено от ответника не е оспорено. От заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, приета по делото и изслушването на вещото
лице в съдебно заседание се установява, че
задължението по представените фактури за процесния период не е изплатено
от ответника и възлиза на 301.95 лв.(в която сума е включена такса
възстановяване от 19 лв.), а мораторната лихва върху установеното задължение за
неизплатената главница (без сумата от 19лв.) възлиза на 5.42 лв. Вещото лице е
извършило изчисленията на претендираната лихва за забава, считано от падежа на
всяко вземане по отделната фактура (посочен изрично във фактурата) до
претендираната дата – 20.03.2019 г.
Неоснователни са възраженията на особения представител на ответника за
липсата на облигационна връзка. Същата се основава на ОУ на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажаби“ АД, приети от ДКЕВР
с решение ДУ/07.11.2007г., поради отмяна на приетите ОУ от 2014г. с решение на решение
на Върховен административен съд от 798/20.01.2017г. Съгласно разпоредбата на
чл. 17 т. 2 от действащите към процесния период ОУ потребителят се задължава да
заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и
по начина, определен в тези общи условия. Макар да не е представен индивидуален
писмен договор (за какъвто очевидно се отнася възражението на особения
представител), безспорно се установява от приложените от ищеца писмени доказателства-
фактури, извлечение от сметка, справки за потребление), че ответникът е
потребител на ел. енергия, с открита при ищеца индивидуална партида, с посочен
клиентски номер, със съответен абонатен номер за всеки от ползваните два обекта
- в с. Острец и в гр. Търговище. Видно от представената справка за потребление
(л. 15 и л. 16), касаеща период м.март 2018 г. - м. април 2019 г., в имотите има потребявана ел. енергия за един
и същи период от време – в който е включен и исковия период.
Всички тези доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност водят до извода за
наличието на облигационна връзка между страните за доставката на ел.енергия,
както и че ищецът е изпълнил задължението си да достави тази енергия до
потребителя.
Представената по делото СИЕ, която съдът възприема като компетентна и
обоснована, установява размера на незаплатеното задължение – главница в размер
на 282,95 лв. и лихва за забава върху тази главница в размер на общо 5,42 лв.
за исковия период, поради което и предявеният иск се явява основателен и
доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Неоснователно е възражението/оплакването в жалбата, че ищецът се е позовал
на обявена за нищожна клауза от ОУ от 2007 г. – чл. 26 ал. 6 от ОУ, предвид
постановеното решение № 33/16.02.2015 г. на Апелативен съд – Варна.
Съгласно сочената разпоредба, в частта й, на която се позовава ищеца в ИМ, в
актуалната й редакция, след решението на АС-Варна: „неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
му зда заплати дължимата сума в срок“.
С цитираното решение № 33/16.02.2015г., постановено по В.т.д. № 728/2014г.
по описа на Апелативен съд-Варна (влязло сила на 15.04.2015г.), съдът :ОБЕЗСИЛВА решение № 420/25.04.2014г. по
т.д. N 970/13 г. на ВОС, поправено с решение № 1006/03.11.2014г. на ВОС в
частта, с която е осъдено „Е П П”АД, да отстрани чл.26, ал.6 от ОУ за
договорите за продажба на ел.енергия на „Е Б П”АД /„Е П П”АД/, одобрени с
решение № ОУ-061 на ДКЕВР от 07.11.2007г., като неравноправна клауза; е
постановена забрана за повторно включване на същата клауза в ОУ на дружеството и ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. №
970/13г. на ВОС и по в.т.д. № 728/14г. на ВнАС в тази част.
ОТМЕНЯ решение № 420/25.04.2014г. по т.д. N 970/13 г. на ВОС,поправено с решение
№ 1006/03.11.2014г. на ВОС в частта, с
която е прогласен за нищожен чл.26,ал.6 от ОУ за договорите за продажба на
ел.енергия на „Е Б П”АД /„Е П П”АД/, одобрени с решение № ОУ-061 на ДКЕВР от
07.11.2007г., в частта, че „неполучаването
на фактурата не освобождава потребителя от задължението му да заплати дължимата
сума в срок”, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Комисия за защита на
потребителите срещу „Е П П”АД за прогласяване за нищожен чл.26,ал.6 от ОУ за
договорите за продажба на ел.енергия на „Е Б П”АД /„Е П П”АД/, одобрени с
решение № ОУ-061 на ДКЕВР от 07.11.2007г., в частта, че „неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му да заплати дължимата
сума в срок” като неравноправна клауза на осн. чл.146,ал.1вр. чл.143,т.18 ЗЗП.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 420/25.04.2014г. по т.д. N 970/13 г. на ВОС, поправено с решение
№ 1006/03.11.2014г. на ВОС в частта, с
която е прогласен за нищожен чл.26,ал.6 от ОУ за договорите за продажба на
ел.енергия на „Е Б П”АД /„Е П П”АД/ , одобрени с решение № ОУ-061 на ДКЕВР от
07.11.2007г., в частта, че „ както и подаването на възражение не освобождава
потребителя от задължението му да заплати дължимата сума в срок”.
Т.е. с постановеното в производство по предявени от Комисията за защита на
потребителите (КЗП) искове с правно осн.чл. 148 т.4 във вр. с чл. 146 ал.1 вр.
с чл. 143 от ЗЗП и чл. 187 вр. с чл. 186 ал. 2 т.1 от ЗЗП е обявена за нищожна
ЧАСТ от разпоредбата на чл. 26 ал. 6 от ОУ от 2007г. (касаеща подадено от
потребителя възражение), която разпоредба обаче не се отнася към настоящото
производство, поради което и възражението на въззивника в тази му част е
неоснователно.
Неоснователни са и оплакванията в
жалбата, че първоинстанционният съд „не е
съобразил обстоятелството, че е оспорен размера на търсената неустойка, тъй
като ищецът я претендира без основание“, както и че „не е ясно кой момент съдът е приел за забава - по старите ОУ, по новите
ОУ или след връчване на писмено предизвестие“.
Ищецът не е претендирал неустойка, нито в заповедното, нито в исковото
производство.
Първоинстанционният съд е възприел изцяло заключението на приетата и
неоспорена от страните СИЕ както в частта относно главницата, така и в частта
относно претендираната лихва за забава – а в СИЕ в.л. изрично е изписало и
изчислило мораторната лихва в посочените периоди от датата на забава по всяка
една от описаните фактури (във всяка отделна фактура е посочен изрично падежа
на задължението, което е съобразено от вещото лице) до дата 20.03.2019г., съгласно претенцията в
заповедното и в исковото производство (при дата на депозираното заявление по
чл. 410 ГПК – 03.04.2019 г.)
Районният съд е стигнал до същия краен извод и краен резултат, поради което
и решението му като правилно, следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на въззивното производство основателно се явява искането на
въззиваемата страна за присъждане на разноски за въззивната инстанция: 150лв.
за особен представител на въззивника и 100лв.- юриск.възнаграждение на осн. чл.
78 ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Дължимата държавна
С оглед неоснователността на жалбата, депозирана от
особения представител, въззивникът следва да бъде осъден да заплати следващата
се д.такса за обжалване на решението в размер на 37.50лв. - съгласно т.7 от ТР
по т.д. 6/2012г. на ОСГТК на ВКС таксата
по жалбата и разноските следва да се присъдят от съда с решението по спора и да
се възложат на съответната страна, съобразно изхода на делото.
Водим от горното и
на осн.чл. 271 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 508/11.02.2020 г., постановено по гр.д.№
1185/2019 г. по описа на PC-Търговище, в обжалваната му част, с която е
ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че К.А.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
***, дължи на „Енерго-Про Продажби” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Тауърс Г, представлявано
от П.С.С., Я.Д.и Г.К., чрез пълномощник юриск. М. Миндов сумата от 282.95 лв. -
главница, представляваща неизплатени задължения за консумирана електрическа
енергия по фактури, издадени в периода от 15.10.2018 г. - 17.01.2019 г., ведно
със законната лихва от 04.04.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 5.42 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер за периода от падежа на всяка фактура до 20.03.2019 г., за което вземане
има издадена Заповед за изпълнение № 377/04.04.2019 год. по ч.гр.д. № 628/2019
год. на РСТ, на осн. чл.422 от ГПК и са присъдени разноски - на
осн. чл. 271, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО в отхвърлителната му част, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА К.А.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** Тауърс Г, представлявано от П.С.С., Я.Д.и Г.К.,
сумата от 250лв.-РАЗНОСКИ за въззивната инстанция (за особен представител и
юриск.възнаграждение) на осн. чл. 78 ал. 2 и ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от Закона
за правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
ОСЪЖДА К.А.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджена на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-
Търговище сумата от 37.50 лв.-дължимата държавна такса по въззивната жалба,
депозирана от особения му представител- съгласно т. 7 ТР № 6/2012 от 6 ноември
2013 г. по тълк.дело |№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване - чл.280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.