РЕШЕНИЕ
№....................
Гр. София, 05.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, TO,
VI-21 състав,
в публично
съдебно заседание на шести март две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ :
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при секретаря Е.Г., като разгледа докладваното от съдията търговско дело N5904
по описа
за 2016 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно, кумулативно съединени конститутивни искове от Д.Д.С., ЕГН **********,
с правна квалификация чл.74, ал.1 ТЗ, за отмяна на пет решения от проведеното
на 29.06.2016 г. Общо събрание на акционерите на “Л.П.“ АД, ЕИК *******, като
противоречащи на закона и устава на дружеството. С атакуваните решения е избран
председател на заседанието на Общото събрание, приет е доклад на съвета на
директорите за дейността на дружеството през 2015 г., определено е допълнително
годишно нетно възнаграждение за членовете на съвета на директорите за 2016 г.,
приет е доклад по изпълнение на политиката за възнагражденията на членовете на
съвета на директорите за 2015 г. и всички членове на съвета на директорите са
преизбрани за нов 5-годишен мандат.
Ищцата твърди, че
притежава акции от капитала на “Л.П.“ АД, което на 29.06.2016 г. провело Общо
събрание на акционерите на дружеството, като приело решения, които
противоречали на императивни разпоредби на КРБ, ТЗ и устава на дружеството.
Твърди, че избраната за председател на заседанието на ОС София А.-А. не била
Изпълнителен директор, член на Съвета на директорите или акционер в
дружеството, което противоречало на разпоредбите на чл. 32.1 и 32.3 от устава.
Слез избирането си, същата повлияла съществено на хода на събранието и
приемането на решенията. По т. 1 от дневния ред на събранието било взето
решение за приемане на доклада на съвета на директорите за дейността на
дружеството през 2015 г. Това решение противоречало на разпоредбата на чл. 247,
ал. 2, т. 1 ТЗ, тъй като в доклада били посочени единствено нетни, но не и
брутни размери на възнагражденията на членовете на съветите, което правело
невъзможно определянето на общо получените от тях възнаграждения. Докладът
нямал и посоченото в чл. 247, ал. 3 ТЗ съдържание, като в него единствено било
изразено намерение за инвестиране на 1600000 лева за модернизация на
производствената база, без да бъдат посочени източниците на тази сума и при
положение, че съгласно ГФО на дружеството за 2015 г., същото не разполагало с
такава сума. От страна на ищцата били поставяни въпроси и били искани
разяснения относно липсващите в доклада обстоятелства и планираната инвестиция,
но конкретен отговор не бил получен. От страна на ОС било отказано да бъде
гласувано и предложение на ищцата за допълване на решението по т.1 от дневния
ред с посоченото в чл. 247, ал. 3 ТЗ съдържание. По т. 6 от дневния ред било
взето решение за определяне на допълнително годишно нетно възнаграждение за
членовете на Съвета на директорите за 2016 г., което не било обвързано от
постигнатите стопански резултати и от печалбата на дружеството и така пораждало
съмнения за скрито разпределение на печалбата и за облагодетелстване на
определени лица за сметка на акционерите. По т. 10 от дневния ред било взето
решение за приемане на доклад по изпълнение на политиката за възнагражденията
на членовете на съвета на директорите за 2015 г., която политика противоречала
на закона и обичаите в практиката, тъй като липсвали критерии за определяне на
допълнителните възнаграждения и същите не били обвързани с постигнати
резултати. В доклада отново били посочени единствено нетни възнаграждения,
което не съответствало на изискванията за отчетност и за себестойност на
стопанската дейност. По т. 12 от дневния ред било прието решение за преизбиране
на всичките членове на съвета на директорите за нов 5-годишен мандат. Един от
преизбраните членове на съвета на директорите Д.Й. Ч. бил избран в нарушение на
императивните норми на чл.116 а, ал.2 -5 ЗППЦК, предвиждащ изискването
най-малко една трета от членовете на Съвета на директорите да са независими
лица. Твърди, че Ч. бил свързано лице, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ТЗ, с М.Н.С.-Ч.,
поради което с избора му било нарушено изискването на чл. 116 а, ал. 2, изр. 1
ЗППЦК, най-малко една трета от членовете на съвета на директорите на публичното
дружество да бъдат независими лица. Моли незаконосъобразните решения да бъдат
отменени и да му бъдат присъдени направените в производството разноски.
Ответникът
е депозирал отговор на исковата молба, в която оспорва основателността на
исковете. Твърди, че решението за избор на председател на заседанието на ОС не
подлежало на съдебен контрол. Пълномощникът на ищцата бил гласувал за избора на
София А. за председател на заседанието на ОС, като същата била упълномощена и
от К.П. – изпълнителен член на съвета на директорите, която присъствала на
заседанието, както и от изпълнителния директор. Уставът на дружеството не бил
нарушен, тъй като не се изисквало лично председателстване на събранието от
изпълнителния директор. По отношение на решението по т. 1 от дневния ред за
приемане на доклада на съвета на директорите за дейността на дружеството през
2015 г., се твърди, че пълномощникът на ищцата получил изчерпателен отговор на
всички зададени от него въпроси и му били предоставени всички писмени материали.
Ищцата притежавала под 5 % от капитала на публичното дружество и не разполагала
с правото да включва нови въпроси в дневния ред на ОС и да предлага решения по
вече включени въпроси, като същите съображения важали и за решението по т. 6 от
дневния ред за определяне на допълнително годишно нетно възнаграждение за
членовете на съвета на директорите за 2016 г. По отношение на решението по т.
10 от дневния ред за приемане на доклад по изпълнение на политиката за
възнагражденията на членовете на съвета на директорите за 2015 г., в исковата
молба не било посочено основание за отмяната на това решение, като било
недопустимо това да бъде извършвано в допълнителна молба. По отношение на
решението по т. 12 от дневния ред за преизбиране на всичките членове на съвета
на директорите за нов 5-годишен мандат се твърди, че нямало пречка Д. Ч. да
бъде преизбран за независим член на Съвета на директорите на дружеството, тъй
като не била налице нито една от хипотезите на чл. 116а, ал. 2, т. 1 – 5
ЗППЦК.
В
допълнителната искова молба ищцата поддържа предявените искове и оспорва
възраженията на ответника. Твърди, че представеното от ответника пълномощно за
упълномощаване на София А. да председателства събранието било изготвено
единствено за целите на процеса, тъй като нямало достоверна дата. Решението за
избор на председател на ОС подлежало на съдебен контрол, тъй като с действията
си незаконосъобразно избраният председател бил повлиял на хода на събранието и
на приемането на решения. Изпълнителният директор е трябвало първо да бъде
избран от общото събрание за председател на събранието, за да може да
упълномощава други лица с правомощията си. По отношение на решението по т. 1 от
дневния ред за приемане на доклада на съвета на директорите за дейността на
дружеството през 2015 г., твърди че нито тя, нито нейният представител на
събранието били получили изчерпателен отговор на поставените от тях въпроси.
Лисвали данни за осъществяване на конкретни дейности от страна на съвета на
директорите, в публикуваните материали за общото събрание били налице множество
несъответствия, които били самостоятелно основание за отмяна на решението.
Качеството на ищцата на миноритарен акционер (притежаващ под 5 % от капитала на
публичното дружество) не я лишавало от правата й да иска разяснения и да
предлага решения и редакции на решения по точките от обявения дневен ред. По отношение на решенията по т. 6 и т. 10 от
дневния ред за определяне на допълнително годишно нетно възнаграждение за
членовете на съвета на директорите за 2016 г. и приемане на доклад по
изпълнение на политиката за възнагражденията на членовете на съвета на
директорите за 2015 г. се твърди, че била нарушени и разпоредби от Наредба № 48
от 20.03.2013 г. на КФН, по отношение на изискванията към политиката за
определяне на възнагражденията на членовете на управителните и контролните
органи в публичните дружества. По отношение на решението по т. 12 от дневния
ред за преизбиране на всичките членове на съвета на директорите за нов
5-годишен мандат, твърди, че всяко участие над 25 % в капитала на друго
дружество било значително и определяло съответните лица като свързани.
Фактически „Би Д.А.П.“ ООД (дружеството, което до 18.11.2008 г. било
собственост на М.Н.С.-Ч. и която го контролирала и към настоящия момент) имало
50.36 % от гласовете в ОС на „Л.п.“ АД, поради обратното изкупуване на 35115
акции, с които не можело да се гласува и следвало да се третира като
мажоритарен собственик в „Л.п.“ АД. Д. И. Ч. бил и в трайни търговски отношения
с „Л.п.“ АД поради наличие на сключен с него договор за наем на имот, на който
е регистриран и адреса на управление на дружеството.
В допълнителния отговор ответникът поддържа
възраженията си, като счита, че в допълнителната искова молба са посочени
пороци на атакуваните решения, които не са били релевирани в исковата
молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа
на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е
да докаже по делото качеството си на акционер в ответното дружество към датата
на вземане на решенията, чиято отмяна се иска, съответно, че такива решения са
били взети на посочената дата и с твърдяното съдържание, като тези обстоятелства
не се оспорват от ответника, поради което и съдът приема да са безспорни по
делото и да не се нуждаят от доказване.
Не е спорно, а се
установява и с оглед датата на подаване
на исковата молба, че исковете са предявени в установения от закон 14 –дневен
преклузивен срок, поради което са процесуално допустими.
В тежест на
ответника е да докаже, че решенията на Общото събрание на акционерите са били
приети при спазване на разпоредбите на закона и устава.
По иска за отмяна
на решенията на общото събрание за избор на председател на събранието
Касае се за решение, взето от общото събрание на
акционерите относно организацията на самото му провеждане, поради което и на
общо основание същото може да бъде обект на съдебен контрол чрез иск по чл. 74 ТЗ, тъй като законът не ограничава предметно потестативното право да се иска
отмяна на взето от общото събрание решение, респективно ищцата има интерес от
отмяна на решението, тъй като обосновава с неговата незаконосъобразност и тази
на останалите взети на същото събрание решения, които атакува.
Съгласно чл. 32 от Устава на Л.п. АД Общото събрание се
председателства от председателя на Съвета на директорите или от Изпълнителния
директор, а в случай, че те отсъстват, или не се появят в рамките на 15
минути от часа, определен за начало на
събранието или нямат желание да действат като председател на събранието,
присъстващите членове на Съвета на директорите избират един от тях за
председател на събранието. Ако не присъства нито един член на Съвета на
директорите или присъстващите такива откажат да поемат председателството,
присъстващите акционери избират един измежду тях за председател, като всички
предварителни действия, ако има такива, се отразяват в протокола за събранието.
Страните нямат спор, а се установява и от представения от
ответника протокол, че на проведеното на 29.06.2016г. за Председател на
събранието е избрана София А. – А., която не е член на Съвета на директорите на
ответното търговско дружество, нито акционер в същото, а служител, изпълняващ
длъжността „директор за връзка с инвеститорите“, като на събранието е
присъствала в качеството си на акционер и К.П., която същевременно е и член на
Съвета на директорите и Изпълнителен директор.
Изборът на председателстващ е извършен единодушно от
всички акционери, присъствали на общото събрание, като други предложения за
председателстващ не са направени, нито се твърди или доказва да е имало
възражения срещу направеното предложение.
Следователно съдът приема, че макар и на събранието да е
присъствал член на съвета на директорите, същият не е изявил желание да поеме
председателството му, а тъкмо обратното – изявил е воля да бъде избрано друго
лице, като е гласувал в качеството си на акционер за този избор, което е
равнозначно на отказ съгласно Устава. По
същият начин, никой от акционерите не само не е изявил желание да поеме
председателството на събранието, а всички единодушно са посочили друго лице, като доколкото не е мислимо принудително
налагане на поемането на председателството на събранието, а Устава не урежда
хипотеза, при която и акционерите нямат желание да поемат същото, респективно
не съдържа забрана събранието да се председателства от лице, извън членовете на
Съвета на директорите и акционерите, то и изборът на такова лице по единодушно
съгласие на присъстващите акционери не противоречи на Устава, нито на законова
норма, респективно искът за отмяна на решението за избор на председателстващ
събранието е неоснователен.
Следователно взетото решение за избор на председателстващ
на общото събрание от 29.06.2016г. на Л.п. АД не е незаконосъобразно,
респективно искът за отмяната му е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
На следващо място следва да се отбележи, че доколкото
изборът на председателстващ събранието е организационен въпрос във връзка със
самото провеждане на събранието, но не касае процедурата по свикване,
определяне на дневния ред, начина гласуване, изискуемите кворум и мнозинство,
както и материално правните изисквания относно съдържанието на взетите решения,
то при всички случай същото решение не влияе върху законосъобразността им,
поради което и доводите на ищцата в тази връзка по отношение на останалите
взети и оспорени от нея решения са неоснователни.
По иска за отмяна
на решенията на общото събрание по т.1
за приемане на Доклада на Съвета на директорите за дейността на Дружеството за 2015 г.
Първият довод на ищцата за незаконосъобразност на
решението се основава на липса на минимално необходимото съдържание на доклада,
установено от закона, в частта относно получените през годината възнаграждения от членовете на
Съвета на директорите и в частта относно планираната стопанска политика, отказ от
предоставяне на поисканата на самото общо събрание информация и гласуване на
направено на самото събрание предложение на ищцата в качеството й на акционер.
Л.п. АД е публично дружество, респективно по отношение на
дейността му, включително съдържанието на годишния доклад и провеждането на
Общото събрание се прилага Законът за публично предлагане на ценни книжа, а по
неуредените в него въпроси – Търговския закон, съгласно разпоредбата на чл.121,
ал.1 ЗППЦК. Респективно 110н, ал.7 ЗППЦК препраща относно съдържанието на
годишния доклад към изискванията на Закона за счетоводството и поставя и
допълнителни изисквания към съдържанието му.
Приложимият по отношение на годишния доклад за дейността
на Л.п. АД за 2015г. Закон за счетоводството /отм. ДВ, бр. 95/2015г./, за
разлика от действащия понастоящем Закон за счетоводството, препраща в чл.33,
ал.1, т.5 относно съдържанието на годишния доклад за дейността към разпоредбата
на чл.247 ТЗ, поради което и съдът приема, че годишният доклад за дейността на Л.п.
АД следва да отговаря на изискванията именно на тази разпоредба.
Съгласно чл.247, ал.2, т.1 ТЗ в годишния доклад за
дейността задължително се посочват
възнагражденията, получени общо през годината от членовете на съветите, а
съгласно чл.247, ал.3 ТЗ в доклада се
посочват и планираната стопанска политика през следващата година, в това число
очакваните инвестиции и развитие на персонала, очакваният доход от инвестиции и
развитие на дружеството, както и предстоящите сделки от съществено значение за
дейността на дружеството.
На първо място от различната редакция на двете алинеи
следва извода, че посочените в ал.247, ал.2 ТЗ обстоятелства са част от
задължителното съдържание на доклада, докато обстоятелствата по ал.3 са част от
факултативното му съдържание, доколкото законът борави с производни на термините „планиране“,
очакване“ и „развитие“, каквито биха могли и да не се случат, т.е. дружеството
може да не очаква инвестиции, съответно да не очаква доход от такива, да не
предприема мерки за развитие на персонала, нито да очаква сключването на
конкретни сделки, които са от значение за дейността на дружеството през
следващата година.
В случая в доклада за дейността, приет на общото събрание
на Л.п. АД са посочени получените през 2015г. възнаграждения от членовете на
съвета на директорите в раздел VІІІ, т.3 от Доклада – основни и допълнителни,
като изрично е посочено, че се касае за нетни размери. Съдът приема, че
посочването на възнагражденията е в съответствие със закона, който не съдържа
изрично изискване за посочване на брутни размери, поради което и в тази част
докладът не противоречи на изискванията на закона за задължително съдържание.
Що се отнася до факултативното му съдържание, то такова е
налице – посочено е в раздел VІ от Доклада – „Настоящи тенденции и вероятно бъдещо
развитие на дружеството“, в който раздел са посочени направените през 2015г. инвестиции,
сключването в края на 2015г. на договор за безвъзмездна финансова помощ със
срок на изпълнение до 27.12.2016г. и очакваните по този договор приходи, както
и намерението на дружеството да направи инвестиция през 2016 г. в размер на
1 600 000 лв. от собствени средства за модернизация на
производствената база.
Тази информация, макар и незадължителна, съдът намира да
е съответна именно на понятието за стопанско планиране, а дали инвестицията е
възможна, обоснована, дали и кога би осигурила доход и в какъв размер са
въпроси относно вероятности, които не подлежат на сигурно изчисление и
предвиждане, респективно няма как да бъдат посочени, ако не се съдържат като
конкретно „очакване“, съответно непосочването им означава, че такова конкретно
„очакване“ не съществува. Дали тази политика е задоволителна за акционерите е
въпрос на целесъобразност, обосноваващ субективното им решение за участие в
дружеството, респективно за избор на мениджмънт и не подлежи на съдебен
контрол, респективно не може да обоснове отмяна на взетото решение по приемане
на годишния доклад.
Следователно съдът приема, че годишният доклад отговаря
за задължителните изисквания на закона относно съдържание, а факултативното му
съдържание не може да обоснове противоречие със закона.
Неоснователни са и доводи за допуснати нарушения на
процедурата по вземане на решение по тази точка. На първо място на събранието
пълномощникът на ищеца е поставил на събранието въпроси относно произхода на
средствата за планираната инвестиция, а именно дали се очаква привличането им
чрез кредитиране, на който въпрос е отговорено, че се касае за собствени
средства, поради което и съдът приема, че не се касае за нарушаване на правото
на информация, като достоверността на дадената такава не е и не може да бъде
предмет на съдебен контрол, а би могла да обоснове единствено отговорност на
лицата, нарушили задълженията си за предоставянето й. На следващо място не води
до незаконосъобразност на взетото решение и отказът на председателстващия
събранието да подложи на гласуване предложение на ищцата за задължаване на
Съвета на директорите да разработи доклад за планираната стопанска политика,
доколкото дневният ред на събранието не включва такава точка за обсъждане, а не
е допустимо включването й в нарушение на
привилата на чл.115 и чл.118, ал.2, т.4 ЗППЦК относно съдържанието на поканата
за общото събрание, времето за обявяването й, предоставяне на необходимите
материали за гарантиране на правото на информация на акционерите, респективно
допълнително включване на въпроси в дневния ред от акционери, притежаващи
повече от 5 % от капитала. Следва да се отбележи, че съгласно представения
заверен препис от Книгата на акционерите ищцата притежава по-малко от 5 % от
капитала и изобщо не е измежду лицата, които имат право да предлагат включване
на допълнителни въпроси в дневния ред.
Следователно съдът приема, че взетото решение от общото
събрание на Л.п. АД по т.1 за приемане на годишния доклад за дейността за 2015
г. е законосъобразно, респективно не подлежи на отмяна.
По исковете за отмяна на решението по т.6 от дневния ред
на Общото събрание от 29.06.2016 г. за определяне на допълнително годишно нетно
възнаграждение на членовете на Съвета на
директорите за 2016 г.
С исковата молба ищцата е основала иска си на
обстоятелствата за негласувано нейно предложение за решение относно начина на
определяне на допълнителното възнаграждение, направено на самото общо събрание.
Сами по себе си тези доводи са неоснователни. На първо
място съгласно чл.118, ал.2, т.4 ЗППЦК само акционери притежаващи самостоятелно
или заедно над 5 % от капитала имат право да правят предложения по вече включени въпроси в дневния ред,
а ищцата не е такъв акционер, и на следващо място както относно включването на
допълнителни въпроси, така и по отношение на други предложения за решение по
вече включени въпроси, чл.118, ал.2, т.4 ЗППЦК препраща към реда по чл.223а ТЗ,
изискващ обявяване на предложенията в търговския регистър по партида на
дружеството, като срокът за това е определен в чл.115, ал.7 ЗППЦК. Следователно
по отношение на публичните дружества не е допустимо предлагане на други решения
по вече включени въпроси в дневния ред, ако проектът за решение не е
предварително обявен по установения ред и в определения срок, а ищцата не е и
измежду лицата, които разполагат и с такова право. На следващо място дори и
предложението на ищцата за решение по тази точка от дневния ред да беше
надлежно включено, то при положение, че е прието първоначалното предложение,
негласуването му не би имало значение.
Доводите на ищцата, заявени с допълнителната искова молба
за незаконосъобразност на решението поради противоречие на приетата от
дружеството Политика за възнагражденията на членовете на Съвета на директорите
с Наредба № 48/20.03.2013 г. на председателя на КФН съдът не обсъжда, тъй като
на първо място а заявени след изтичане на преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ,
поради което и доколкото не попада в хипотезата на уточнение на първоначалното основание
за нарушение на процедурата по вземане на решение, представлява ново основание,
което е недопустимо да се въвежда след изтичане на преклузивния срок,
респективно да се разглежда/т.6 ТР 1/2002г. на ОСГК на ВКС/ и на следващо място
доколкото предмет на оспореното решение не е приемането на Политиката за
възнагражденията, то няма основание да се обсъжда съответствието й с нормативни
правила, тъй като не е допустим инцидентен контрол за законосъобразност на
решенията, с които е приета тази Политика.
Следователно и този иск е неоснователен.
По иска за отмяна на решението по т.10 от дневния ред на
Общото събрание на акционерите на Л.п. АД за приемане на доклада за изпълнение
на Политиката за възнагражденията на членовете на Съвета на директорите на Л.п.
АД за 2015 г.
По отношение на този иск в исковата молба не е съдържат
други оплаквания за незаконосъобразност освен общо заявеното такова за
опорочаване на процедурата по вземане на всички решения поради
незаконосъобразност на решението за избор на председателстващ на събранието,
които доводи са неоснователни по съображенията , които вече са изложени от съда
във връзка с оспорване на това решение.
Що се отнася до допълнително въведените основания за
незаконосъобразност на тези решения с допълнителната искова молба, съдът не ги
обсъжда поради заявяването им след изтичане на срока за оспорване на решенията
по вече изложените съображения.
По иска за отмяна на решението по т.12 от дневния ред на
Общото събрание на акционерите на Л.п. АД за преизбиране на всички членове на
Съвета на директорите за нов 5 –годишен мандат
Решението се оспорват поради противоречието му с
изискванията на чл.116, ал.2 -5 ЗППЦК поне 1/3 от членовете на Съвета на директорите
да са независими лица, както и условията и процедурата за избор не независимите
членове при твърдения единият от двамата обявени като независими членове на
Съвета на директорите – Д. Ч. чрез съпругата си, която е акционер в дружеството
Б.А.П. ООД да е свързано с дружеството лице, както и да се намира в трайни
търговски отношение с Л.п. АД по силата на сключен договор за наем.
Макар и фактите относно наемното правоотношение да са
посочени едва в допълнителната искова молба, съдът приема да не се касае за
въвеждане на ново основание, а за уточнение на вече заявеното, тъй като касаят именно
твърденията за противоречие на решението
с изискванията по чл.116а, ал.2 – 5 за независимост и условията и процедурата за
избор на независимите членове, на които ищецът се е позовал още в исковата
молба.
Съгласно чл.116 а, ал. 2 ЗППЦК
най-малко една трета от членовете на съвета на директорите или на надзорния
съвет на публичното дружество
трябва да бъдат независими лица, като независимият член на съвета не може да
бъде служител в публичното дружество, акционер, който притежава пряко или чрез
свързани лица най-малко 25 на сто от гласовете в общото събрание или е свързано
с дружеството лице, лице, което е в трайни търговски отношения с публичното дружество, член на управителен или контролен орган,
прокурист или служител на търговско дружество или друго юридическо лице по т. 2
и 3, свързано лице с друг член на управителен или контролен орган на публичното дружество, като съгласно ал.4 от същия
член тези обстоятелства се доказват с декларация, която е част от материалите
за общото събрание, респективно на
декларация се потвърждава от кандидатите на общото събрание, на което е
предложен изборът им.
От протокола за общото събрание
се установява, че от предложените за преизбиране четирима членове на съвета на
директорите за независими са обявени единствено К.П. и Д. Ч.. С оглед
изискването на чл.116а, ал.2 ЗППЦК при четиричленен съвет именно поне двама
членове трябва да са независими.
Съгласно посоченото в протокола и
представеното извлечение от книгата на акционерите общият брой на акциите е
4 500 000, като поради обратно изкупуване на 35115 бр. Акции от
дружеството право на глас имат 4 464 885 броя акции.
Акционер в Л.п. АД е дружеството Б.А.П.
ООД притежава 2 248 365 бр. Акции или 50,36 % от имащите право на
глас акции, като от представеното извлечение от търговския регистър по
партидата на последното дружеството се установява, че 1/3 от капитала му се
притежава от М.Н.С. – Ч., за която между страните е безспорно, че е съпруга на Д.
Ч., като страните спорят дали тези факти, обуславят нарушения на чл.116а, ал.2,
т.2 ЗППЦК.
Съдът намира, че доколкото не се
твърди, нито установява Д. Ч. сам да е акционер, за да е налице някоя от
другите хипотези на чл.116 а, ал.2, т.2 ЗППЦК следва да се установи, че той е
свързано лице с дружеството Б.А.П. ООД, което се установява да притежава повече
от половината от акциите с право а глас в общото събрание към датата на провеждане
на събранието от 29.06.2016г. или да е свързано лице с Л.п. АД.
По отношение понятието „свързано
лице“ са приложими разпоредбите на §1, т.13 от Допълнителните разпоредби на
Закона за публичното предлагане на ценни книжа, която е специална по отношение
на публичните дружества, каквото е Л.п. АД, поради което и изключва
приложението на общите правила на Търговския закон, на които се позовава
ищецът.
Изложените факти не обуславят
извод за свързаност по смисъла на
§1,т.13 ЗППЦК нито между Д. Ч. и акционера Б.А.П. ООД, нито между Ч. и Л.п. АД,
тъй като не се установява Ч. да контролира Б.А.П. ООД/§1, т.13, б.“а“,
вр.т.14/, тъй като съпругата му, с която действително е свързано лице,
притежава по-малко от половината от дяловете, съответно не участва в
управителен орган и не се установява по –друг начин да може да определя повече
от половината от членовете на управлението на дружеството, в което е съдружник
или да упражнява решаващо въздействие върху дейността му, тъй като
притежаваният от нея дял е недостатъчен за вземане на решения по тези въпроси,
съответно не се установява Ч. и Б.А.П. ООД или Л.п. АД да се контролират от
трето лице или съвместно да контролират трето лице.
Следователно съдът приема, да не
е налице противоречие на решението с чл.116а, ал.2, т.2 ЗППЦК.
Основателно е обаче оплакването
за наличие на трайни търговски отношения между Л.п. АД и Д. Ч., тъй като именно
в приетия с оспорваното решение годишен доклад за дейността на Л.п. АД за
финансовата 2015 г. в раздел ХІІ, т.4 е
посочено, че през 2015 г. дружеството има разходи по договор за наем с Д. Ч. в
размер на 22 хил. лв., поради което и съдът приема Д. Ч. да е в трайни
търговски отношения с Л.п. АД, респективно да не отговаря на изискванията за
независимост по чл.116а, ал.2, т. 3 ЗППЦК.
Основателно е и оплакването за
нарушение на процедурата по избора на независими членове, тъй като Д. Ч. не е
присъствал на събранието за потвърди верността на депозирана от него
декларация, каквато е описана като приложение към протокола от Общото събрание
и съгласно изискването на чл.116а ал.4 ЗППЦК.
Следователно доколкото при избора на Д. Ч. не е спазена процедурата
за избор на независим член и се установява, че същият не отговаря на
изискванията на закона да е независим член на Съвета на директорите на Л.п. АД,
а от останалите изборни членове не се и твърди да има друг независим член освен
К.И. В., то взетото решение за преизбирането
на К.В.П., В.Н.К., К.И. В. и Д.Й. Ч. подлежи на отмяна поради нарушение
на законовото изискване поне 1/3 от тях да са независими членове.
Право на разноски при този изход
от спора имат и двете страни, които са ги претендирали, като на ищцата следва
да се присъди сумата от 300 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение,
а на ответника сумата от 640 лв. за адвокатско възнаграждение съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ
ОТМЕНЯ по исковете на Д.Д.С., ЕГН **********,*** с правно основание чл.74 ТЗ взетото на
29.06.2016 г. от Общото събрание на Л.п. АД, ЕИК ******* решение за преизбиране на К.В.П., В.Н.К., К.И.
В. и Д.Й. Ч. за членове на Съвета на директорите на Л.п. АД за нов петгодишен
мандат.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д.Д.С., ЕГН **********,***
с правно основание чл.74 ТЗ за
отмяна на взетите на 29.06.2016 г. от Общото събрание на Л.п. АД, ЕИК ******* решение за избор на София А. – А. за
председателстващ на Общото събрание и решенията по т.1,6 и 10 от дневния ред.
ОСЪЖДА Л.п. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***5 да заплати на Д.Д.С., ЕГН **********,*** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 300 лв., представляваща
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА Д.Д.С., ЕГН **********,*** да
заплати на Л.п. АД, ЕИК ******* , със седалище и адрес на управление:***5
на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от
640 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: