Р Е
Ш Е Н
И Е № 93
гр. Х., 30.07.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд…………………………….……………………………………………….
на първи юли две хиляди и деветнадесета
година, в открито заседание, в състав:
СЪДИЯ: ТОШКА И.
при секретаря Росица Т.……………………..като разгледа докладваното
от съдия И. т.д. № 61 по
описа на съда за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.415, ал.1, т.1, вр. ал.4 от ГПК, вр. чл.422 ал.1 от ГПК.
ИЩЕЦЪТ – „БАНКА ПИРЕОС Б.” - АД - гр.С. /Банката/ твърди, че на 05.10.2007 год. е сключил
договор за жилищен кредит № 3896 /R / 07 с кредитополучателите - М.М. и М.М.,
и солидарния длъжник - А. К.Я., в изпълнение на който Банката е отпуснала под
формата на жилищен кредит първоначална сума от 103 500 лева. На 23.12.2009
год. страните по договора подписали анекс № 1448 / АМР / 09, обективиращ
признанието на кредитополучателите, че са в просрочие на задълженията си към
Банката, договорен е шест месечен гратисен период, предоставен е намален
лихвен процент, а срока за погасяване на кредита – изменен. По молба на
кредитополучателите, параметрите на кредита били предоговорени със сключения
помежду им анекс № 665 /АМР/10 от 16.07.2010 год., като просрочените задължения
били прибавени към главницата по кредита, определен шест месечен гратисен период,
лихвения процент – намален, с договорен
срок за погасяване на кредита – 234 месеца. На 31.07.2013 год. между страните
по договора бил подписан и анекс № 3, с който крайният срок е определен до 23.07.2031 год. Твърди още, че със заповед за
незабавно изпълнение от 31.08.2015 год., издадена по ч.гр.д. № 1864 / 2015 год.
по описа на Районен съд – Х. в полза на Банката били присъдени суми в размер на
3 384.68 лева – част от падежирала, изискуема и усвоена главница;
16 036.87 лева – просрочена възнаградителна лихва; 24.10 лева –
наказателна лихва, ведно със законна лихва и деловодни разноски, съществуването
на които вземания било признато с решение, постановено по гр.д. № 2872 / 2015
год. на РС – Х., влязло в законна сила на 12.07.2017 год. Въз основа на
издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 1251 / 2015
год. по описа на ЧСИ С.П., по което бил присъединен и издадения в полза на
Банката изпълнителен лист за присъдените съдебни разноски. Твърди, че след
издаване на изпълнителния лист и след образуване на изпълнителното
производство, от страна на длъжниците били извършени доброволни плащания в
размер на 3 200 лева, от които 2 000 лева – заплатени на 13.11.2015
год. и 1 200 лева – на 30.11.2015 год. Сумите били отнесени за погасяване
на присъдени в полза на Банката лихви и разноски. След заплащане на посочените
суми, от страна на длъжниците не били извършвани други погасявания на вноски по
кредита, поради което цялата кредитна експозиция била обявена за предсрочно
изискуема, считано от 20.10.2017 год. – с изтичане на срока за доброволно
изпълнение, определен в изпратените им
нотариални покани. Въз основа на обявената на длъжниците предсрочна
изискуемост, Банката подала ново заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу тримата длъжника за остатъка от дълга, по което било образувано ч.гр.д. №
2681 / 2017 год. на РС – Х. и издадена
заповед за незабавно изпълнение № 1393 от 27.10.2017 год., допълнена с разпореждане
от 21.11.2017 год., като тримата длъжника били осъдени да заплатят на Банката
следните суми: 103 809.73 лева – изискуема главница; 25 087.77 лева –
изискуема възнаградителна лихва от 23.09.2015 год. до 19.10.2017 год.; 1 139.99
лева изискуема наказателна лихва от 23.09.2015 год. до 25.10.2017 год.; 602.25
лева – нотариални такси; 1 024.25 лева – годишни такси по кредита от
23.09.2015 год. до 19.10.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.10.2017 год. и разноски, за които суми бил издаден изпълнителен
лист, присъединен към образуваното изпълнително дело № 1251 / 2015 г. Поради
постъпили от длъжниците възражения срещу заповедта за изпълнение е предявен
иска, предмет на разглеждане в настоящото производство, за установяване
съществуването на вземанията, присъдени със заповедта за незабавно изпълнение,
издадена по ч.гр.д. № 2681 / 2017 год. на РС – Х.. При условията на евентуалност
– в случай, че длъжниците оспорят факта
на настъпила предсрочна изискуемост, Банката предявява осъдителен иск за
присъждане на същите суми, за които е издадена заповедта за изпълнение.
Претендира разноски.
ОТВЕТНИЦИТЕ
М.И.М., М.И.М. и А.К.Я. – оспорват иска.
Съдът,
като взе предвид фактическите и правни твърдения на страните и обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На
28.08.2015 год. Банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1864 / 2015 год.
по описа на Районен съд – Х., с издадената по която Заповед № 963 от 31.08.2015
год. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК, е разпоредено длъжниците М.И.М., М.И.М.
и А.К.Я. да заплатят солидарно на Банката следните суми - в размер на 3 384.68 лева - част от падежирала,
изискуема и усвоена главница, дължима по договор за жилищен кредит № 3869 / R / 07 от 05.10.2007 год. и сключени
към него анекси; - в размер на 16 036.87 лева – просрочена
възнаградителна лихва за периода от 23.05.2014 год. до 23.08.2015 год.; - в
размер на 24.10 лева – наказателна лихва върху главницата за периода от
11.08.2015 год. до 27.08.2015 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.08.2015 год., както и
деловодни разноски в размер на 388.91 лева – ДТ и 816.14 лева – възнаграждение
за адвокат. По повод постъпили против заповедта за изпълнение възражения от
страна на длъжниците, Банката е предявила установителен иск за съществуване на
присъдените й със заповедта вземания, въз основа на който е образувано гр.д. №
2872 / 2015 год. по описа на Районен съд – Х., приключило с решение № 47 от
26.01.2017 год., с което искът е уважен изцяло и е признато за установено по
отношение на ответниците, че дължат на ищеца сумите, присъдени в заповедното
производство. Решението е влязло в законна сила на 12.07.2017 год.
На
26.10.2017 год. Банката е подала ново заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.
№ 2681 / 2017 год. по описа на Районен съд – Х., с издадената по която Заповед
№ 1393 от 27.10.2017 год. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, е разпоредено
длъжниците М.И.М. и М.И.М. да заплатят
солидарно на Банката следните суми - в размер на 103 809.73 лева
- главница, дължима по договор за
жилищен кредит № 3869 / R / 07 от 05.10.2007 год. и сключени към него анекси; - в размер на 25 087.77 лева – възнаградителна лихва за периода от 23.09.2015
год. до 19.10.2017 год.; сума в размер на 1 139.99 лева – наказателна
лихва върху главницата за периода от 23.09.2015 год. до 25.10.2017 год.; - в размер на 602.25 лева – нотариални такси и
такси за подновяване на ипотеката; - в
размер на 1 024.25 лева – годишни такси от 23.09.2015 год. до 19.10.2017
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2017 год., и деловодни разноски в размер на 2 633.28
лева – ДТ и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
На
13.03.2018 год. на длъжниците М.И.М. и М.И.М. е връчена заповедта за изпълнение,
видно от приложените покани за доброволно изпълнение и разписки. На 14.03.2018
год. от двамата са постъпили възражения против заповедта.
С
определение № 380 от 16.03.2018 год. постановено по ч.гр.д. № 2681 / 2017 год.
по описа на Районен съд – Х., на основание чл.420, ал.2 от ГПК е спряно
принудителното изпълнение на Заповед № 1393 от 27.10.2017 год. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК.
С
разпореждане № 9243 от 21.11.2017 год., постановено по ч.гр.д. № 2681 / 2017
год. по описа на Районен съд – Х., по подадена от Банката молба е допълнена издадената по делото заповед за
незабавно изпълнение, като е разпоредено длъжникът А.К.Я. да заплати солидарно
с М.И.М. и М.И.М. посочените в заповедта суми.
С
разпореждане № 559 от 29.01.2018 год., постановено по ч.гр.д. № 2681 / 2017
год. по описа на Районен съд – Х. е оставена без уважение молбата на Банката за
издаване на допълнителен изпълнителен лист срещу длъжника А.К.Я..
На
27.03.2018 год. от длъжника А.К.Я. е постъпило възражение срещу заповедта за
незабавно изпълнение, намиращо се на л.27 от в.ч.гр.д. № 294 / 2018 год. по
описа на Окръжен съд – Х., с постановеното по което дело определение № 354 от
08.05.2018 год. е отменено разпореждането за незабавно изпълнение на Заповед №
1393 от 27.10.2017 год. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 2681 /
2017 год. по описа на Районен съд – Х., оставено е без уважение искането на
Банката за допускане незабавно изпълнение на заповедта, а издадения изпълнителен лист срещу М. и М. м. -
обезсилен. Със същото определение са оставени без разглеждане подадените от
Банката частни жалби против разпореждане № 559 от 29.01.2018 год. и определение
№ 380 от 16.03.2018 год., постановени по ч.гр.д. № 2681 / 2017 год. по описа на
Районен съд – Х.. С определение № 420 от 29.05.2018 год., постановено по
в.ч.гр.д. № 294 / 2018 год. по описа на Окръжен съд – Х. е допълнено
първоначално постановеното по делото определение, като е отменено Разпореждане
№ 9243 от 21.11.2017 год. по ч.гр.д. № 2681 / 2017 год. по описа на Районен съд
– Х., с което е допълнена заповедта по отношение на А. К.Я..
Като писмено доказателство е приет
представения от ищеца договор за жилищен кредит № 3869 R 07 от 15.10.2007 год., сключен между
“Банка Пиреос Б.“ АД – гр.С. /Банката/ и М.И.М. - кредитополучател, М.И.М. –
съкредитополучател и А. К.Я. – солидарен длъжник, за предоставяне на банков
кредит в размер на 103 500 лева, с договорен краен срок за издължаване –
216 месеца, считано от датата на първото по ред усвояване. Съгласно чл.14, ал.1
от договора, кредитополучателят заплаща на банката годишен лихвен процент /ГЛП/
в размер на 10.5 %, равен на базовия лихвен процент /БЛП/ на банката за жилищни
кредити в лева плюс надбавка 3 %, начина на определяне на който е посочен в
ал.3 и 4 от същата договорна клауза. В чл.15 от договора са посочени условията,
при които се начислява наказателна лихва, а в следващия – чл.16 – таксите.
Възможността на банката да обяви кредита
за предсрочно изискуем, в случай, че кредитополучателят не е изпълнил някое от
задълженията си по договора, е предвидена с клаузата на чл.28, б.“д“. Договорът
е подписан от Я.К.Я. като представител на М. и М. м., и от солидарния длъжник А.Я..
Видно
от приложения по делото нотариален акт /НА/ № 110 / 2007 год. е, че на
25.09.2007 год., ответниците – М. и М. м., чрез пълномощника си – Я.К.Я., са
закупили двуетажна еднофамилна жилищна сграда в гр.Х., ул.“Г.“ № 1 за сумата от
109 130 лева, за която сума продавачите са изразили съгласие да им бъде
изплатена със средства от жилищен кредит, който купувачите м. ще получат по
реда на жилищното кредитиране от „Банка Пиреос Б.“ АД – С., Клон Х.. Като
писмено доказателство е прието искане декларация за ипотечен кредит от 12.07.2007
год., подадено от Я. Я. като пълномощник на М.И.М., в размер на 130 000
лева, със срок за погасяване от 336 месеца.
На
23.12.2009 год. е подписан Анекс № 1448
/ АМR/09 към договора за жилищен кредит,
на основание молба за промяна на параметрите от 29.11.2009 год., с който
страните са се съгласили общата сума на просрочените задължения в размер на 1 155.50 лева да се прибави
към редовната главница, която да се счита за изцяло усвоена към датата на
подписване на анекса. Договорено е още кредитополучателят да заплаща на банката
ГЛП в размер на 11.75 %, равен на БЛП, равняващ се на 7.50 % плюс надбавка от
4.25 %. За първите шест месеца след подписване на анекса е предвиден намален
лихвен процент от 6.78 %, след изтичането на който е предвидено да се изплаща главницата. Срокът за
погасяване на кредита е договорен на 240 месеца. В чл.9 е предвидена възможност
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Анексът е подписан от Я.К.Я.
като представител на М. и М. м., и от солидарния длъжник А.Я.. Като писмено
доказателство е приета и посочената в анекса молба с вх. № 492, но от
26.11.2009 год., с която е заявено искане за промяна на продукта. В молбата е
посочено, че поради финансово затруднение, молбата на кредитополучателя е да се
увеличи срока за погасяване на кредита, да се определи гратисен период от 8 месеца и да плаща само
лихва с по-нисък процент, а разликата от лихвата да се капитализира към
главницата.
На
16.07.2010 год. е подписан Анекс № 665 /
АМR/10 към договора, въз основа на молба за промяна на параметрите от 08.06.2010
год., с който страните са постигнали съгласие размерът на отпуснатия кредит да
е в размер на 106 914.19 лева, формиращ се от дължимата по договора за
кредит главница заедно с лихвите, дължими през периода с по-ниска лихва по
посочения анекс. Договорено е още кредитополучателят да заплаща на банката ГЛП
в размер на 11.75 %, равен на БЛП, равняващ се на 7.50 %, плюс надбавка от 4.25
%. За първите шест месеца след подписване на анекса е предвиден намален лихвен
процент от 6.37 %, след изтичането на който е предвидено да се изплаща главница. Срокът за погасяване
на кредита е договорен на 234 месеца. В чл.6 е предвидена възможност за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Анексът е подписан от А.К.Я. като
солидарен длъжник и като представител на М. и М. м.. Като писмено доказателство
е приета и цитираната в анекса молба за промяна на параметри с вх. № 484 от
08.06.2010 год., с която кредитополучателят е
поискал реконструиране на ипотечен кредит с осем месеца намален лихвен
процент и гратисен период по главницата, обосновано с твърдения за влошено
финансово състояние.
На
31.07.2013 год. е подписан Анекс №
3 към договора, на основание молба за
промяна на параметрите от 27.06.2013 год., с който страните са се съгласили
общата сума на просрочените задължения в
размер на 5 628.48 лева да се прибави към редовната главница, като общата
сума на главницата в размер на 107 957.15 лева да се счита за отпусната на
кредитополучателя при условията на договора за кредит и анекса. Договорено е
още кредитополучателят да заплаща на Банката ГЛП в размер на 11.75 %, равен на
БЛП, равняващ се на 7.50 % плюс надбавка от 4.25 %. Срокът за погасяване на
кредита е договорен на 216 месеца. В чл.6 е предвидена възможност за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем. Анексът е подписан от Я.К.Я. като
представител на М. и М. м., и от солидарния длъжник А.Я.. С молбата, цитирана в
анекса е направено искане за преструктуриране на дълга, за определяне на
гратисен период от осем месеца и намаляване на погасителната вноска с
50 %.
Като
писмени доказателства са приети пълномощни с нотариална заверка на подписите на
М.И.М. и на М.И.М., извършена на 09.07.2007 год., с които двамата са
упълномощили Я.К.Я. с права да ги представлява и от тяхно име да извършва
всички необходими действия, за да бъдат отпуснати кредити от банки, да сключва
от тяхно име договори за кредит с банки, които прецени, при условия и размер на
кредитите, каквито договори. С пълномощно, с нотариална заверка на подписите на
М.И.М. и на М.И.М., извършена на 02.07.2010 год., двамата са упълномощили А.К.Я. да внася пари по сметки в банка
„Пиреос Б.“, да ги представлява пред банката относно договор за жилищен кредит
като подписва молби за погасяване и усвояване, да подписва договори и подава
молби за промяна на параметри по кредита. Като писмени доказателства са приети
и 2 бр. писма с изх.№ 18 ПР – 2488 и 1 бр. писмо с изх. № 18 ПР – 4892 от
11.10.2018 год. на Дирекция „Консулски отношения“, за потвърждаване на
консулски заверки с № 17815 от 09.07.2007 год., № 4169 от 02.07.2010 год. и №
17814 от 09.07.2007 год., извършени в консулската служба при посолството на
Република Б. в гр.М., Кралство Испания по отношение на цитираните по-горе
пълномощни.
С
нотариална покана от 24.07.2017 год., връчена на ответниците М. и М.М. на
16.08.2017 год., а на ответника Я. – на 10.10.2017 год., видно от приложените
разписки, Банката ги е уведомила за
допуснато от тях неточно изпълнение на договора за кредит, предоставяйки им
срок от седем работни дни за заплатят дължимите суми, посочени по размер и
основание в поканата, след изтичането на който срок и при неизплащане на
дължимата сума, Банката е заявила, че обявява цялата сума по кредитната
експозиция за предсрочно и незабавно изискуема.
По
искане на страните по делото бе назначена счетоводна експертиза, от
представеното по която заключение с вх. № 2001 от 26.02.2019 год. се
установява, че сумата в размер на
103 500 лева по договор за жилищен
кредит № 3869 R 07 от 15.10.2007 год. и сключените към него анекси е усвоена на
09.10.2007 год. чрез заверка от страна на Банката на разплащателна сметка с
титуляр М.И.М.. Размерът на непогасените задължения възлизал на 134 374.24
лева, включващ 98 298.41 лева – редовна главница; 5 511.32 лева –
просрочена главница; 25 087.77 лева – просрочена лихва; 1 139.96 лева
– наказателна лихва; 1 626.50 лева – такси и разноски и 2 683.28 лева
– съдебни разноски. В периода от 28.08.2015 год. до 26.10.2017 год., на които
дати Банката е подала заявленията за издаване на заповед за изпълнение, имало
доброволно платени на 13.11.2015 год. от длъжниците суми в общ размер на
3 200 лева, отнесени от Банката за погашение на съдебната част от дълга, а
именно – 794.95 лева – за погасяване на просрочена лихва по изпълнителен лист
/ИЛ/ от 2015 год.; 1 205.05 лева – за погасяване на съдебни разноски по ИЛ
от 2015 год. – за молба за издаване на ИЛ и за адвокатски хонорар; 1 200
лева – за погасяване на просрочена лихва по ИЛ от 2015 год. За посочения период
нямало принудително събрани суми от ЧСИ по кредита. Такива имало през 2018 год.,
но не са посочени от експерта, поради това, че били извън обхвата на зададения
период. Пренасяйки данните, посочени в първоначалния погасителен план в
екселска таблица, задължението на ответниците за целия период на кредита
възлизало на 243 596.52 лева, включващ главница от 103 500 лева;
лихви от 134 067.71 лева и такси от 6 028.81 лева. До 23.12.2009
год., на която дата е сключен първия анекс са били внесени общо 29 522.10
лева, като в началото на периода като начално салдо по разплащателната сметка е
имало 8.25 лева – общо 29 530.35 лева. Сумите били отнесени от Банката
както следва: 3 643.35 лева – за главница; 24 846.81 лева – за
възнаградителна лихва; 26.86 лева – за наказателна лихва и 2 822.28 лева –
за такси, или общо 31 339.30 лева, подробно описани по суми и дати в
колони от 6 до 12 на Приложение № 3. Разликата между получените и разходвани
суми се дължала на това, че първоначалните такси по отпускане на кредита в
размер на 1 811.25 лева са били удържани от самия кредит и, че към 23.12.2009
год. имало салдо от 2.30 лева по обслужващата кредита разплащателна сметка, с
което е покрита част от дълга към същата дата. Считано от 15.10.2007 год.
лихвеният процент по кредита е променен от 10.5 % на 11 %, а от 17.10.2008 год.
– на 11.75 %, като по този начин необходимите суми за погасяване още на първата
и последващите анюитетни вноски се увеличила спрямо тези, отразени в
първоначалния погасителен план, при което общото увеличение за периода е
определено на 1 784.46 лева. Към 23.12.2009 год. нямало просрочия по кредита, тъй като считано
от 13.03.2009 год., падежът на плащанията по кредита е бил променен от 9 – то
число на месеца на 23 – то число. Посочената в чл.1 от Анекс 1 сума като
просрочено задължение в общ размер на 1 155.50 лева, включвала 180.04 лева
– редовна главница и 975.46 лева – вазнаградителна лихва. Размерът на дълга към 23.12.2009 год. е определен
общо в размер на 100 832.11 лева, в това число главница към 23.12.2009
год. – 99 676.61 лева и задължение с падеж 23.12.2009 год. – 1 155.50
лева. Към датата на подписване на Анекс 1 – 23.12.2009 год., надвнесените суми
по редовния дълг спрямо първоначалния погасителен план са общо в размер на
1 784.46 лева. Освен тази сума, за същия период били надвнесени и
наказателни лихви за просрочени вноски в размер на 26.86 лева, които не биха
били дължими, ако лихвения процент не се беше променил, тъй като внесените суми
за погашение по кредита ще са достатъчни
за покриването на редовния дълг. Ако надвенесените суми общо в размер на
1 811.32 лева се приспаднат от главницата към 23.12.2009 год., същата би
била в размер на 97 865.29 лева. Съгласно чл.3 от Анекс 1 и приложения към
него погасителен план, за първите шест месеца от подписването му, не се
извършва погасяване по главницата, а само на лихвата, която се изчислява по
намален лихвен процент в размер на 6.78 %. Съгласно чл.3, ал.2 от същия Анекс,
към главницата се прибавят и лихвите, дължими за бъдещия период с по-ниска
лихва, т.е сумата на задължението за главница се формира по следния начин:
Първи вариант – при лихвен процент 11.75 и с капитализиране на бъдеща лихва:
главница към 23.12.2009 год. – 99 676.61 лева; задължение с падеж
23.12.2009 год. – 1 155.50 лева, или общо 100 832.11 лева; разлика в
лихвата за следващите шест месеца – 2 505.68 лева, или общо
103 337.79 лева – главница и 775.75 лева – възнаградителна лихва. Втори
вариант – главница 98 933.65 лева и 514.37 лева – вазнаградителна лихва.
Размерът на дълга, натрупан към 26.10.2017 год. – подаване на заявлението
възлизал общо от 134 347.24 лева, включващ 98 298.41 лева – редовна
главница; 5 511.32 лева – просрочена главница; 25 087.77 лева –
просрочена лихва; 1 139.96 лева – наказателна лихва; 1 626.5 лева –
такси и разноски; съдебни разноски 2 633.28 лева и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение. След 27.08.2015 год., до когато са били формирани задълженията
– предмет на разглеждане по предходното дело, първото просрочие е на падежна
дата 23.09.2015 год. Към 26.10.2017 год. не били платени вноски на 26 поредни
падежни дати. В случай, че разликата в задълженията за лихви с натрупване от
датата на отпускане на кредита до 23.09.2016 год. в размер на 6 070.81
лева и платените през м.ноември 3 200 лева биха били отнесени в погашение
по извънсъдебния кредит, те биха могли да покрият напълно вноските до м.03.2016
год. и частично за м.април 2016 год., при което падежната дата на първото
просрочие би била 23.04.2016 год.
От
вещото лице Н. е представено допълнително заключение с вх. № 3100 от 28.03.2019
год., от което се установява, че задължението на ответниците за целия период на
кредита при зададения в задачата вариант /договорен лихвен процент – 10.5 %,
считано от 09.10.2007 год. до 22.12.2009 год.; договорен лихвен процент – 6.78
%, считано от 23.12.2009 год. до 23.06.2010 год.; договорен лихвен процент –
10.5 %, считано от 24.06.2010 год. до 15.07.2010 год.; договорен лихвен процент
– 6.37 %, считано от 16.07.2010 год. до 16.01.2011 год. и договорен лихвен
процент – 10.5 %, считано от 17.01.2011 год. до края на срока на договора, би
бил в размер на 282 698.05 лева, включващ 106 276.33 лева – главница
/103 500 лева + капитализиран дълг 2 776.33 лева; лихви – 168 741.30
лева /без капитализираните, които увеличават главницата/ и такси –
7 950.42 лева.
От представеното от вещото лице Н. заключение
с вх. № 4014 от 22.04.2019 год. и приложените към него справки се установява,
че непогасените дължими вноски по възнаградителна лихва за периода от
23.10.2017 год. до 23.02.2019 год. възлизали общо на 15 103.39 лева, а дължимите
годишни такси за същия период – 935.27 лева, коригирани със заключение вх. № 5168 от 28.05.2019 год. на
476.22 лева. Размерът на просрочената главница е определен на 4 154.77
лева. Размерът на главницата за периода от 23.03.2019 год. до 23.07.2031 год. е
определен на 94 143.64 лева, а този на възнаградителната лихва –
85 198 лева. Размерът на годишните такси за този период е определен на 4 037.94
лева, коригирани на 3 561.70 лева. В допълнително заключение вх. № 5370 от
03.06.2019 год. и приложените към него справки се установява, че остатъкът по
кредита, определен за периода от 23.11.2017 год. до 23.02.2019 год. е
80 523.38 лева. За периода от 23.03.2019 год. до 23.07.2030 год.,
главницата по погасителен план е 79 518.36 лева, лихвата – 59 869.68
лева и таксата – 2 758.75 лева, общо – 143 160.60 лева.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
като главен иск е с правно основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр.чл.422 ал.1 от ГПК - за установяване съществуването на
вземания от страна на заявителя против длъжниците, срещу които е издадена
заповедта за изпълнение. Допустимостта на положителния установителен иск, предявен от Банката на 23.04.2018 год. срещу
ответниците м., се обуславя от това, че исковата молба е подадена от заявителя в едномесечния срок по
чл.415, ал.4 от ГПК, вр.чл.60, ал.6 от ГПК /последния ден от срока – 22.04.2018
год. е неприсъствен, при което срокът изтича в първия следващ присъствен ден –
23.04.2018 год./, считано от връчване на съобщението – 22.03.2018 год. за
постъпили от длъжниците М. и М. м. на 14.03.2018 год. възражения срещу
заповедта за изпълнение. Обстоятелството, че разпореждането за незабавно
изпълнение на заповедта е отменено с определение № 354 от 08.05.2018 год., по
в.ч.гр.д. № 294 / 2018 год. на Окръжен съд - Х., не обуславя извод в противна
насока, в каквато връзка са въведените от ответниците м. възражения по
допустимостта на иска, доколкото от една страна заповедта по чл.417 от ГПК не е
обезсилена, а от друга - възможността за отмяната й е изключена с нормата на
чл.413 от ГПК, освен в частта за разноските. На обжалване подлежи само разпореждането, с което се уважава молбата за
незабавно изпълнение, съгласно чл.419, ал.1 от ГПК, но не и заповедта за
изпълнение.
В настоящото производство, което е
установително по своя характер, кредиторът е този, който следва да установи
съществуването на вземането си и неговия размер. Вземането на Банката, основано
на договор за кредит и сключени към него три анекса е установено по основание, съдържащо се в
нормата на чл.430 от ТЗ, съгласно която заемателят се задължава да върне отпуснатата му от банката парична сума
след изтичане на срока.
Безспорно
по делото е установено, че на 05.10.2007 год. между страните е
сключен договор за жилищен кредит, по силата на който Банката - ищец
е предоставила на ответниците м. кредит в размер на 103 500 лева.
Безспорно установено е още, че Банката е изпълнила своевременно и при условията
на договора задължението си да предостави на кредитополучателите цялата сума по
договора в размер на 103 500 лева, която както се установява и от
заключението на вещото лице Н. е усвоена изцяло на 09.10.2007 год. –
обстоятелство, което не се оспорва от ответниците. Неточното изпълнение на
договора, допуснато от ответниците и изразяващо се в преустановяване плащането
на дължимите вноски се установява от заключението по допуснатата счетоводна
експертиза, което съдът цени като обективно дадено и установяващо, че в
периода, рамкиран от датите на подаване на двете заявления за издаване на
заповед за изпълнение - 28.08.2015 год.
до 26.10.2017 год., от страна на ответниците са извършени само две плащания на
13.11.2015 год. - в размер на 2 000 лева и на 1 200 лева, с което
съдът намира за осъществена първата от двете предпоставки, обуславящи правото
на Банката да трансформира кредита в предсрочно изискуем, съгласно чл.28, б.“в“
от договора – при допуснато от кредитополучателя неплащане в срок на която и да
е от дължимите вноски по кредита.
Като
доказана съдът намира и втората предпоставка от фактическия състав на
основанието, въз основа на което са настъпили последиците от обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, а именно – извършено от Банката уведомяване на
длъжниците за упражненото от нея право да трансформира остатъка от кредита в
предсрочно изискуем. В тази насока съдът
цени приетите като писмени доказателства нотариални покани, неоспорени от ответниците
по надлежния за това ред.
Като
неоснователно съдът намира заявеното от ответниците възражение за давност, по
следните съображения: Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно указанията, дадени в т.18
от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 год. по тълк.д. № 4 / 2013 год. на
ВКС, ОСГТК, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след
като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната му изискуемост. Безспорно в случая е, че на
16.08.2017 год. на ответниците м., а на
10.10.2017 год. и на ответника Я. са били връчени нотариални покани,
обективиращи изявлението на Банката за трансформиране на остатъка от кредита в
предсрочно изискуем, поради което и считано от изтичане на срока за доброволно
изпълнение – 20.10.2017 год. до подаване на заявлението – 26.10.2017 год.,
давностния срок не е изтекъл. Обстоятелството, че последното плащане по
договора е извършено от ответниците на 13.11.2015 год., съгласно заключението на вещото лице Н.
и приетите като писмени доказателства вносни бележки, се явява ирелевантно относно
началния момент на давностния срок, доколко в правомощията на банката е да
прецени дали да упражни или не, и кога правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
Заявените
от ответниците възражения за нищожност на договора на жилищен кредит и на
сключените към него три анекса, съдът намира за преклудирани, доколкото по
предявения от Банката като частичен иск за установяване съществуването на
вземане за падежирали вноски за периода от 23.01.2014 год. до 23.08.2015 год.,
в размер общо на 3 384.68 лева, дължими по същия договор и между същите
страни е било образувано гр.д. № 2872 / 2015 год. на Районен съд – Х.,
приключило с влязло в законна сила на 12.07.2017 год. съдебно решение, с което
искът на Банката е уважен, в производството по което дело от страна на
ответниците не са били заявени правоизключващи възражения, основани на факти,
осуетяващи възникване на правото, каквото е и възражението за нищожност, от
което ищецът е извел правото си. Обстоятелството, че в разглеждания случай като предмет на делото са заявени вземания на
Банката за вноски с ненастъпил падеж, изискуемостта на които е обоснована с
упражнено от Банката право да трансформира остатъка от кредита в предсрочно
изискуем, се явява правно ирелевантно относно извода за това, че между същите
страни и на същото основание има сила на присъдено нещо, формирана с цитираното
по – горе съдебно решение, с което предявеният от Банката като частичен иск е
уважен, и в образуваното по което съдебно производство от ответниците не са
били заявени възражения за нищожност на договора. Преклудира се всеки факт, въз
основа на който ответникът би могъл да предяви възражение срещу иска,
независимо от това дали този факт действа по право, или е източник на потестативно правомощие, което ответникът
трябва да предяви. По предявения иск ответникът трябва да изчерпи всички свои
възражения, като пропускът да стори това преклудира възможността му да ги заяви
при предявяване на иска на основанието, на което е бил предявен и уважен като
частичния иск. В тази насока е
задължителната съдебна практика, обективирана в тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019
год., постановено по тълкувателно дело № 8 / 2017 год. на ОСГТК, в което е
прието, че вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната
изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми са вземания, възникнали на
едно и също основание – договора за кредит.
Наред
с извода за преклудираност на заявените от ответниците възражения за нищожност
на договора на кредит и с оглед пълнота на изложението, съдът разглеждайки ги
по същество, намира същите и за неоснователни, по следните съображения:
Безспорно по делото е установено, че договорът за жилищен кредит и анексите от
23.12.2009 год. и от 31.07.2013 год. са подписани от Я.К.Я. като пълномощник на
кредитополучателите М. и М. м., съгласно пълномощни с нотариална заверка на
подписите от 09.07.2007 год. Заверката е извършена в консулска служба при Посолство
на Република Б. в гр.М., Кралство Испания, потвърдена с писма от 15.05.2018
год. на Дирекция „Консулски отношения“ към Министерство на външните работи. По
същия начин е извършена и заверката на издаденото от ответниците м. в полза на
ответника Я. пълномощно от 02.07.2010 год., въз основа на което последният е
подписал анекса от 16.07.2010 год. Посочените по-горе пълномощни, приети като
писмени доказателства по делото, не бяха оспорени от ответниците, поради което
съдът ги цени като такива установяващи надлежно учредена представителна власт
на Я. и А. Я., по силата на която Я. е
подписала договора за жилищен кредит и два
от анексите към него, сключени на 29.12.2009 год. и на 31.07.2013 год. , а
ответника Я. – анекса от 16.07.2010 год.,
от името и за сметка на кредитополучателите м.. Изхождайки от съдържанието,
цитирано по-горе, на пълномощните, издадени в полза на Я. – т.3 и 4, и това в
полза на Я. и очертания с тях обем на
представителна власт, съдът приема, от страна на упълномощителите е изразена
воля да бъдат представлявани при сключване на договора за кредит и анексите към
него от упълномощените от тях лица, поради което последиците от правните
действия, които представителите са извършили са възникнали направо за
представлявания, съгласно чл.36, ал.2 от ЗЗД – обстоятелства, обуславящи
недоказаност, а от тук и неоснователност на възражението за нищожност на
договорите и анексите към него, като такива, сключени от лице без
представителна власт и съответно - при липса на съгласие.
Като
неоснователно съдът намира възражението на ответниците за нищожност на клаузите
на чл.14, ал.4, чл.16, б.“в“, чл.17, чл.24, ал.2, чл.28 б.“д“ и б.“е“ от
договора за жилен кредит; на клаузите на чл.2, ал.1 и ал.3 от анекса от 23.12.2009
год.; на клаузите на чл.2, ал.3, чл.6 и чл.9 от анекс от 16.07.2010 год.; на
клаузите на чл.2, ал.3 и чл.6 от анекс от 31.07.2013 год.; на клаузите на
общите условия от 12.02.2007 год. – т.2.2, ал.5, т.2.3, т.3.2, т.3.8, ал.1,
ал.5 и ал.6,т.3.9, ал.4, т.5.4, т.5.5, т.5.6, т.5.7, т.7.2, на основание
чл.146, ал.1, вр. чл.143, ал.1, т.10 и т.12 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, по следните съображения: Съгласно чл.143 от ЗЗП,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като позволява на
търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание – т.10 и предвижда цената да се
определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава
право на търговеца или доставчика да увеличава цената без потребителя да има
право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена
е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключване на договора
– т.12. По отношение действителността на посочените от ответниците договорни
клаузи, съдът счита, че следва да намери приложение изключението, визирано в
чл.146, ал.1 от ЗЗП, според която индивидуално уговорените клаузи не са
неравноправни. Безспорно в случая е установено, че договорът за жилищен кредит 05.10.2007
год. е сключен въз основа на искане от
12.07.2007 год. за кредит, като в частта „Декларация“ изрично е обективирано
съгласие за това Банката да има възможност да променя параметрите на сделката.
Безспорно е още, че сключването на договора за кредит е било предшествано и от
сключването на договор за покупко – продажба, извършена на 25.09.2007 год., въз
основа на който ответниците са придобили правото на собственост върху недвижим
имот за сума от 109 130 лева, за която продавачите са се съгласили да им
бъде изплатена със средства от жилищен кредит, който купувачите М. и М. м. са
заявили, че ще получат по реда на
жилищното кредитиране от Банката – ищец, което е и сторено със сключването на
договора за жилищен кредит от 15.10.2007 год. Безспорно е още, че за
обезпечение вземането на банката по договора за кредит е учредена договорна
ипотека върху закупения от ответниците недвижим имот. Всички тези действия,
предшестващи сключването на договора сочат на извода, че ответниците са имали
възможност да се запознаят с условията на сделката и да приемат клаузите й,
които от друга страна са включени и в същественото съдържание на договора, в
което е посочен по ясен и разбираем начин реда на формиране на лихвата и предпоставките
за нейното изменение. В тази насока следва да бъде отчетено и обстоятелствто,
че в рамките на действие на договора, лихвата е била променена три пъти – на
7.50 %, на 8.00 % и на 8.75 %, размерът на които нива, съобразен с
продължителността на периода, безспорно сочи на това, че същият не е бил
необосновано завишаван, по смисъла на чл.143, т.12 от ЗЗП. В подкрепа на
изложените обстоятелства следва да се посочи и това, че измененията на
договора, обективирани в подписани от страните три анекса е извършено по искане
на кредитополучателите, на които са били предоставяни гратисни периоди за
погасяване на дълга, с намален лихвен процент, като банката се е съобразявала с
предложените от тях параметри. Неоснователността на възражението за нищожност
на посочените по-горе договорни клаузи като неравноправни, съдът преценя и на
плоскостта на разпоредбата на чл.4,
ал.1, т.2 от Закон за потребителския
кредит /ЗПК/, прилагайки същата по аналогия, според която разпоредбите му,
включително и тези, препращащи към ЗЗП, не се прилагат за договори за кредит,
които са обезпечени с ипотека – хипотеза, в която попада и разглеждания казус. Възможността
за прекратяване действието на договора за жилищен кредит от страна на ответниците изрично е предвидена
в чл.17 от договора. От друга страна, възможността на едностранното
прекратяване на договора следва да се преценя на плоскостта и на нормите,
уредени в ЗЗД, съгласно които това потестативно право може да бъде упражнено
само от изправната страна по договора – качество, каквото ответниците не
притежават, предвид допуснато от тях неточно – забавено изпълнение на договора.
Като
неоснователно съдът намира и заявеното от ответниците възражение за нищожност
на договора за жилищен кредит и сключените към него анекси на заявеното от тях
основание – чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.10, ал.3 от ЗЗД, по следните съображения:
Твърдението на ответниците, че щом вземането за изтекли лихви е било променено
на главница, върху която се начисляват лихви, е налице анатоцизъм, което водело
до неговата нищожност, съдът намира за опревергано от това, че по време на
сключване и на трите анекса е действала Наредба № 9 от 03.04.2008 год. за
оценка и класификация на рисковете експозиции на банките и установяване на
официални провизии за кредитен риск /обн.ДВ бр.38 от 11.04.2008 г./, при което
предвидената в чл.10, ал.3 от ЗЗД законодателна делегация на БНБ е била
упражнена чрез нормативно уреждане на олихвяването на изтекли лихви. Сключването
на анексите, с които се преструктурира кредитното задължение е равнозначно на
индивидуално договаряне на клаузите в тях. В подкрепа на този извод съдът цени
приетите като писмени доказателства молби за промяна на параметри, въз основа
на които са сключени трите анекса, като в молба с вх.№ 492 от 26.11.2009 год.
изрично от страна на представителя на кредитополучателите е заявено съгласие за капитализиране на
лихвата към главницата. Наличието на изрично постигнато между страните
споразумение за преструктуриране на дълга обуславя неоснователност на заявеното
от тях възражение на нищожност на клаузите към договора и сключените към тях
анекс, уреждащи формирането на размера на главницата, отразен в анексите и
начина на определяне на лихвените нива.
Предвид изложените по – горе съображения,
съдът намира за основателен и доказан предявеният срещу ответниците м. иск за установяване
съществуването на вземанията, заявени от
ищеца и присъдени в издадената в негова полза заповед за незабавно
изпълнение № 1393 от 27.10.2018 год. по ч.гр.д. № 2681 / 2018 год. на РС - Х., поради
което същия следва да бъде уважен. По
отношение размера на иска съдът цени заключение с вх. № 2001 от 26.02.2019
год., изготвено от вещото лице Н., в т.2 от което е посочено, че размерът на
непогасените задължения от ответниците възлиза общо на 134 374.24 лева, от
които – 98 298.41 лева – редовна главница; 5 511.32 лева – просрочена
главница; 25 087.77 лева – просрочена лихва; 1 139.96 лева –
наказателна лихва и 1 626.50 лева – такси и разноски. Съдът не цени
заключенията на вещото лице в частта относно направените от експерта
констатации по зададените от ответниците въпроси, обосновани с твърденията им
за нищожност на клаузи от договора и анексите, предвид изложените по-горе
съображения за неоснователност на същите.
Производството
по делото в частта на предявения положителният установителен иск срещу
ответника Я., следва да бъде прекратено, поради недопустимост на иска,
обусловен от липсата на правен интерес от страна на ищеца да иска установяване
съществуването на вземания, каквито не са присъдени в заповедното производство
против посочения ответник. Безспорно по
делото е, че първоначално заповедният съд е пропуснал да се произнесе по
искането на Банката – заявител за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
срещу длъжника Я.,
която непълнота е отстранена по молба на Банката с разпореждане № 9243 от 21.11.2017 год. по ч.гр.д. № 2681 / 2017 год. на Районен съд
– Х. за допълване на издадената по същото заповед за изпълнение, като е
разпоредено длъжника А.К. да заплати солидарно с М. и М. м. на заявителя посочените
в заявлението суми. Безспорно е и това, че разпореждането за допълване на
заповедта е отменено изцяло – както в частта за допълване на заповедта, така и
в частта за незабавното й изпълнение, съгласно влязлото в сила определение №
420 / 2018 год. по в.ч.гр.д. № 294 / 2018 год. на Окръжен съд – Х., с
постановеното по което дело първоначално определение № 354 от 08.05.2018 год. е
оставена без разглеждане и жалбата на Банката против постановено от заповедния
съд разпореждане № 559 от 29.01.2018 год., с което е оставена без разглеждане
молбата на заявителя за издаване на изпълнителен лист, от което следва извода, че
против ответника Андонов не е издадена заповед за изпълнение, поради което и
искът на Банката за установяване съществуването на вземания по отношение на
същия, се явява недопустим. От страна на заповедния съд не са били дадени
указания на заявителя за предявяване на установителен иск и срещу длъжника - А.К.Я.,
независимо, че от същия е било подадено възражение срещу заповедта на
27.03.2018 год., а в последствие и молба с вх. № 7045 от 12.04.2018 год.,
приложена по в.ч.гр.д. № 294 / 2018 год. по описа на Окръжен съд – Х., от
съдържанието на която се установява, че
ЧСИ е отказал да му връчи заповедта за изпълнение поради това, че в
издадения по ч.гр.д. № 2681 / 2017 год. на РС – Х., изпълнителен лист, като
длъжници били посочени само М. и М. м..
С
оглед изхода на спора по предявения срещу ответника Я. като главен установителен
иск, съдът счита, че следва да бъде разгледан предявения срещу него при
условията на евентуалност осъдителен иск, който по изложените по – горе
съображения следва да бъде уважен, доколкото вземането по същия е основано на
едни и същи фактически и прави твърдения на ищеца – за неизпълнение на договор
за жилищен кредит и сключените към него анекси и съответно на същите
правоизключващи възражения, заявените от ответниците, съображения по същество
на които съдът изложи по - горе.
С
оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноските, направени
в заповедното и исковото.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.И.М.,
ЕГН ********** и М.И.М., ЕГН **********,*** съществуването на вземания на
„БАНКА ПИРЕОС Б.” АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление - гр.С., район „М.“, бул.“Ц.ш.“ № 115 Е, с адрес
за призоваване – гр.Х., бул.“Б.“ № 146,
вх.Д, ап.4 – адвокат Н.Т., за които е издадена Заповед № 1393 от 27.10.2017 год. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№
2681 / 2017 г. по описа на Районен съд –
Х., произтичащи от Договор за жилищен кредит № 3869 R 07 от 15.10.2007 год. и сключени към
него Анекс № 1448 / АМR/09 от 23.12.2009 год., Анекс № 665 / АМR/10 от 16.07.2010
год. и Анекс № 3 от 31.07.2013 год., включващи: 1. Вземане за главница в размер на 103 809.73/ сто и три хиляди
осемстотин и девет лева и седемдесет и три стотинки/ лева, ведно със законната
лихва, считано от 26.10.2017 год.; 2. Вземане за изискуема възнаградителна
лихва за периода от 23.09.2015 год. до 19.10.2017 год., включително в размер на
25 087.77 /двадесет и пет хиляди и осемдесет и седем и
седемдесет и седем стотинки/ лева; 3. Вземане за изискуема
наказателна лихва за периода от 23.09.2015 год. до 25.10.2017 год., включително
в размер на 1 139.99 /хиляда сто тридесет и девет лева и
деветдесет и девет стотинки/ лева; 4. Вземане на
нотариални такси за връчване на нотариални покани и такси за подновяване на
ипотека в размер на 602.25 /шестотин и два лева и двадесет и пет
стотинки/ лева; 5. Вземане за годишни такси по кредита от 23.09.2015
год. до 19.10.2017 год. в размер на 1 024.25 /хиляда двадесет
и четири лева и двадесет и пет стотинки/ лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 61
/ 2018 год. по описа на Окръжен съд – Х. В
ЧАСТТА на предявения от „БАНКА ПИРЕОС Б.” АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление - гр.С., район „М.“, бул.“Ц.ш.“ № 115 Е, с адрес
за призоваване – гр.Х., бул.“Б.“ № 146,
вх.Д, ап.4 – адвокат Н.Т. против А.К.Я., ЕГН ********** ***, като главен
установителен положителен иск за съществуване на вземания, за които е издадена
Заповед № 1393 от 27.10.2017 год. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№
2681 / 2017 г. по описа на Районен съд –
Х., произтичащи от Договор за жилищен кредит № 3869 R 07 от 15.10.2007 год. и сключени към
него Анекс № 1448 / АМR/09 от 23.12.2009 год., Анекс № 665 / АМR/10
от 16.07.2010 год. и
Анекс № 3 от 31.07.2013 год., включващи: 1. Вземане за главница
в размер на 103 809.73/
сто и три хиляди осемстотин и девет лева и седемдесет и три стотинки/ лева,
ведно със законната лихва, считано от 26.10.2017 год.; 2.
Вземане за изискуема възнаградителна лихва за периода от 23.09.2015 год. до
19.10.2017 год., включително в размер на 25 087.77 /двадесет и
пет хиляди и осемдесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки/ лева;
3. Вземане за изискуема наказателна лихва за периода от 23.09.2015 год. до
25.10.2017 год., включително в размер на 1 139.99 /хиляда сто
тридесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки/ лева; 4. Вземане за нотариални такси за връчване на нотариална
покана и такси за подновяване на ипотека в размер на 602.25
/шестотин и два лева и двадесет и пет стотинки/ лева; 5. Вземане
за годишни
такси по кредита от 23.09.2015 год. до 19.10.2017 год. в размер на 1 024.25
/хиляда двадесет и четири лева и двадесет и пет стотинки/ лева, поради
недопустимост на иска.
ОСЪЖДА А.К.Я., ЕГН ********** *** да
заплати на „БАНКА ПИРЕОС Б.” АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление - гр.С., район „М.“, бул.“Ц.ш.“
№ 115 Е, с адрес за призоваване – гр.Х., бул.“Б.“ № 146, вх.Д, ап.4 – адвокат Н.Т. сумите - в
размер на 103 809.73/
сто и три хиляди осемстотин и девет лева и седемдесет и три стотинки/ лева,
представляваща вземане за главница по Договор за жилищен кредит № 3869 R 07 от 15.10.2007 год. и сключени към
него Анекс № 1448 / АМR/09 от 23.12.2009 год., Анекс № 665 / АМR/10
от 16.07.2010 год. и
Анекс № 3 от 31.07.2013 год., ведно
със законната лихва, считано
от 26.10.2017 год.; - в размер на 25 087.77 /двадесет
и пет хиляди и осемдесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки/ лева,
представляваща вземане за изискуема
възнаградителна лихва за периода от 23.09.2015 год. до 19.10.2017 год.,
включително; в размер на 1 139.99 /хиляда
сто тридесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки/ лева, представляваща вземане за изискуема наказателна лихва за
периода от 23.09.2015 год. до 25.10.2017 год., включително; в
размер на 602.25 /шестотин и два лева и двадесет и пет стотинки/ лева
, представляваща вземане за нотариални такси
за връчване на нотариални покани и такси за подновяване на ипотека - в размер
на 1 024.25 /хиляда
двадесет и четири лева и двадесет и пет стотинки/ лева,
представляваща вземане за годишни такси по кредита от 23.09.2015 год. до
19.10.2017 год., дължими при условията на солидарност с М.И.М., ЕГН ********** и М.И.М., ЕГН **********,***.
ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН ********** и М.И.М.,
ЕГН **********,*** да заплатят солидарно
на „БАНКА ПИРЕОС Б.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление - гр.С.,
район „М.“, бул.“Ц.ш.“ № 115 Е, с адрес за призоваване – гр.Х., бул.“Б.“ № 146, вх.Д, ап.4 – адвокат Н.Т. сумата в размер на 2 683.28
/две хиляди шестотин осемдесет и три лева и двадесет и осем стотинки/ лева –
деловодни разноски, направени по
ч.гр.д.№ 2681 / 2017 г. по описа на
Районен съд – Х..
ОСЪЖДА
М.И.М., ЕГН ********** и М.И.М., ЕГН **********,*** и А.К.Я., ЕГН ********** ***
да заплатят солидарно на „БАНКА
ПИРЕОС Б.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление - гр.С., район „М.“,
бул.“Ц.ш.“ № 115 Е, с адрес за призоваване – гр.Х., бул.“Б.“ № 146, вх.Д, ап.4 – адвокат Н.Т. сумата в размер на 5 163.28
/пет хиляди сто шестдесет и три лева и двадесет и осем стотинки/ лева –
деловодни разноски за настоящото исково производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: