Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 28.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІV-ти
състав, в публично съдебно заседание на втори февруари две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря М.Б., като
разгледа докладваното от съдията търг. д. № 86 по описа за
„Х.А.Р.Б.” ООД /с предишно наименование „Х.А.А.Л.”
ООД/ е предявило срещу „Б.” ООД и Ф.А.И. обективно и субективно съединени
искове за установяване съществуването на вземанията му за следните суми, за
които е издадена заповед № 93 от 04.04.2013 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 179/2013 г. по описа на РС – Сливница:
сумата от 16061.40 евро с левова равностойност 31413.37 лв., дължима по запис
на заповед, издаден на 10.04.2008 г. от „Б.” ООД и авалиран от Ф.А.И., с падеж
01.04.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.04.2013 г.,
до окончателното плащане. В исковата си
молба се твърди, че на 10.04.2008 г. в гр. С. „Б.” ООД издало, а вторият ответник авалирал в полза
на ищеца запис на заповед за сума в размер на 16061.40 евро и с падеж на
01.04.2010 г. След настъпване на падежа и поради неплащане от длъжниците ищецът
подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по чл. 417 ГПК, което заявление било уважено и били издадени заповед за
незабавно изпълнение № 93/04.04.2013 г. по горепосоченото дело на РС – Сливница
и изпълнителен лист. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. д. №
7333/2015 г. по описа на ЧСИ с рег. № 841 на КЧСИ. Срещу издадената заповед за
изпълнение ответниците подали възражение, поради което в предоставения му срок
от съда ищецът предявява настоящите искове.
Исковете са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ответниците оспорват исковете. Навеждат правни
твърдения за недължимост на сумите, основани на възражения за нищожност на
записа на заповед на основание чл. 486, ал. 2
ТЗ - поради това, че падежът не бил определен по някой от начините,
изчерпателно изброени в чл. 486, ал. 1 ТЗ, както и на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 и пр. 3 ЗЗД - поради противоречие със закона и с добрите нрави, като във
връзка с последното се излагат фактически твърдения за наличие на каузално
правоотношение – договор за финансов лизинг № ********* от 10.04.2008 г.,
сключен между ищеца като лизингодател и ответника „Б.” ООД като
лизингополучател, за обезпечение на който бил издаден процесният запис на
заповед, който договор обаче, поради настъпила след сключването му невъзможност
за плащане на лизинговите вноски бил прекратен и лизинговата вещ била върната,
съответно не били налице неизпълнени задължения по каузалното правоотношение,
навежда се и правно твърдение за нищожност на записа на заповед и поради това, че
същият не е включен в кръга на изчерпателно изброените законодателно способи за
обезпечаване изпълнението на задълженията. Твърди се също наличието на друг -
идентичен с процесния, запис на заповед от същата дата и за същата сума, което
налагало извод за свръхобезпеченост, освен това въз основа на този идентичен
запис на заповед била издадена в полза на ищеца заповед за незабавно изпълнение
в производството по ч. гр. д. № 96/2010 г. по описа на РС – Сливница и въз
основа на издадения в полза на ищеца изпълнителен лист било образувано изп. д.
№ 150/2010 г. по описа на ЧСИ М. Ц. за
принудително събиране на сумите, като изпълнителното производство било висящо и
към момента по него била събрана от ответниците принудително сумата от 51593.11
лв.
В допълнителната искова молба ищецът допълва
твърденията си и излага становище по възраженията и твърденията на ответниците.
Не оспорва наличието на твърдяното от ответниците каузално правоотношение,
както и прекратяването на договора поради неплащане на лизинговите вноски от
длъжниците, като в тази връзка излага
твърдение, че последното плащане по договора е извършено на 09.02.2009 г.,
твърди, че по процесния договор има непогасени задължения в размер на 113675.44
лв., тъй като съгласно клаузите на договора и приложимите към него общи условия
лизингодателят дължал плащане на лизинговите вноски до прекратяването на
договора, освен това за периода на забавата за плащане на лизинговите вноски
били начислявани наказателни лихви, начислени били също и разходи по уведомяване
на длъжниците, а процесният запис на заповед, както и другите два за същите
суми, издадени като обезпечение на договора, обезпечавали всички вземания на
лизингодателя към лизингополучателя. Излага правни твърдения за
непротивопоставимост от страна на авалиста на възраженията на издателя на
записа на заповед, произтичащи от каузалното правоотношение. Относно
твърдението, че по идентично изпълнително основание от ответниците била събрана
сумата от 51593.11 лв. излага твърдение, че не е налице такава идентичност,
освен това твърди, че събраната в соченото изпълнително производство сума е
24144.42 лв.
Допълнителен отговор не е постъпил от ответниците.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и
доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Исковете са процесуално допустими, а разгледани по
същество – основателни и следва да бъдат уважени. Съображенията на съда са
следните:
Безспорни са по делото обстоятелствата, че процесният
запис на заповед заедно с още два от същата дата и за същите суми, но с
различни падежи са издадени от първия ответник и авалирани от втория за
обезпечение на изпълнението на задълженията по сключен между ищеца и първия
ответник договор за финансов лизинг № ********* от 10.04.2008 г., прекратен
поради неплащане на лизинговите вноски.
Записът на заповед съдържа всички изискуеми от закона
реквизити. Неоснователно е възражението на ответниците за нищожност на записа
на заповед поради това, че падежът не
бил определен по някой от начините, изчерпателно изброени в чл. 486, ал. 1 ТЗ.
Видно от съдържанието на записа на заповед,
уговорен е падеж на определен ден – 01.04.2010 г. Думите „….срещу
представяне на този запис на заповед да платим…“, включени след поемането на
безусловното задължение за плащане, не налагат извод, че едновременно с падежа
на определен ден е уговорен и падеж на предявяване. В случая изразът „срещу
представянето“ не обозначава падеж на вземането, а фактическо действие по
предявяване за плащане по смисъла на чл. 491 ТЗ. Този извод се налага от чисто
граматическото тълкуване на използвания израз във връзка със съдържанието на
процесния запис на заповед и със спецификата на задължението, поето със записа
на заповед, което е търсимо /а не носимо/. Съответно не е налице неяснота
относно падежа на задължението. Представено е от ответниците определение № 782 от 09.11.2010 г. на ВКС по
ч. търг. д. № 127/2009 г., II ТО, в което е
прието обратното /че с израза „срещу представяне“ се има предвид предявяване и
че при уговорен едновременно с това и падеж на определен ден записът на заповед
няма валидно определен падеж/ и което определение с оглед обстоятелството, че е
постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК е задължително за настоящия съдебен
състав. Налице е обаче и по-нова съдебна практика в обратния смисъл /О № 815 от
03.11.2015 г. на ВКС по търг. д. № 609/2015 г., I ТО, Р № 155 от 07.11.2013 г. на ВКС по търг. д. №
664/2012 г., I ТО, Р № 77 от 14.08.2015 г. на
ВКС по търг. д. № 1156/2014 г., I ТО, последните
две – представляващи задължителна съдебна практика/, възприетото в която се
споделя и от настоящия съдебен състав в изложените по-горе съображения.
Неоснователно е и възражението за нищожност на записа
на заповед поради противоречие със закона и с добрите нрави – обстоятелството,
че записът на заповед има връзка с твърдяното каузално правоотношение по
никакъв начин не се отразява на валидността му и на функцията му да обезпечава
изпълнението на задължения по каузално правоотношение, независимо, че записът
на заповед е абстрактна сделка /в тази насока съдебната практика е константна/,
а именно поради връзката на записа на заповед с каузалното правоотношение при
преценката дължи ли се претендираната сума ще се отчете и изпълнението или
неизпълнението на задълженията по каузалното правоотношение.
Следва с оглед наличието на твърдяното от ответниците
и неоспорено от ищеца наличие на каузално правоотношение и връзката му с
процесния запис на заповед да се изследва и това правоотношение, като се
направи преценка налице ли са неизпълнени задължения по него.
Между ищеца и ответника „Б.“ ООД е сключен договор за финансов
лизинг № ********* от 08.04.2008 г., приложение към който намират и общите
условия на ищеца за финансов лизинг. Съгласно договора и общите условя ищецът –
лизингодател се е задължил да придобие лизинговия обект /описан в договора/ и
да го предостави за възмездно ползване на „Б.“ ООД за срок от 36 месеца. В т.
5.1 от общите условия е уговорено учредяване на обезпечение за всички вземания
на лизингодателя по договора, което следва да бъде учредено в 30-дневн срок от
подписване на договора, но преди извършване на плащане към доставчика на
лизинговия обект. Не се спори, че процесният запис на заповед и още два за
същите суми, но с падежи съответно 01.04.2008 г. и 01.04.2009 г. са издадени в
изпълнение на т. 5.1 от договора, представено е и приложение № 2 към договора –
„Обезпечения“, от т. 4 на което се установява, че предоставените обезпечения са
записи на заповед, издадени от „Б.“ ООД и авалирани от Ф.А.И.. Видно от отразеното
в това приложение, записи на заповед се издават за всяка година от срока на
лизинга и същите обезпечават всички задължени на договора /в този смисъл съдът
тълкува отразеното в приложението, че записът на заповед за всяка година от
срока на договора се връща на лизингополучятеля в края на всяка година след
заплащане на всички дължими лизингови вноски и други възникнали и дължими
плащания по договора/.
Не се спори /представени са и доказателства/, че
лизингодателят е изпълнил задълженията си по договора. В т. 3.5.4 от общите
условия към договора са уредени последиците при забава в изпълнението на
задължение за плащане по договора /дължат се обезщетение за разходи за
напомняне и наказателна лихва в размера по т. 3 от договора, приложима при
просрочие на което и да е плащане по договора/.
С протокол за доброволно предаване от 04.08.2011 г.
лизингополучателят е върнал лизинговата вещ на основание т. 4 от общите условия
към договора – поради невъзможност за плащане на лизинговите вноски.
Не е установена по делото точната дата на прекратяване
на договора /доколкото и двете страни не я сочат, а съгласно т. 4.4 от общите
условия лизинговата вещ се връща в срок до 10 дни от прекратяването на
договора/, но и двете страни се позовават на протокола за доброволно предаване
от 04.08.2011 г., поради което съдът приема, че договорът е действал до датата,
до която е продължило ползването на лизинговата вещ от лизингополучателя и с
връщането й е прекратен.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетовдна експертиза, задълженията на лизингополучателя по договора за
лизинг са следните: сумата от 74756.12
лв., формирана от 24 бр. неплатени месечни лизингови вноски за периода от
01.06.2009 г. до 01.05.2011 г. в общ размер от 72750.72 лв. и 1 частично
неплатена /дължимата сума е 2005.40 лв./ лизингова вноска за периода от
01.05.2009 г. до 01.06.2009 г. Дължимата лихва за забава за периода от
29.05.2009 г. до 29.07.2011 г. е в размер на 26542.81 лв., отделно са дължими и
допълинтелни разходи, описани в заключението, съществената част от които са начислени
за период преди връщането на лизинговата вещ.
При така установеното се налага извод, че
лизингополучателят има неизпълнени задължения по договора за лизинг – договорът
е прекратен поради неплащане на лизингови вноски и вещта е върната, но до
датата на връщане на вещта той дължи съответните месечни вноски за ползването
на вещта, дължи и обезщетение за забава съгласно уговореното. Към 04.08.2011
г., когато е върнал вещта, лизингополучателят не е бил платил 24 бр. месечни
лизингови вноски за периода от 01.06.2009 г. до 01.05.2011 г. в общ размер от
72750.72 лв. и частично /дължима е сума от 2005.40 лв./ 1 лизингова вноска за
периода от 01.05.2009 г. до 01.06.2009 г. Дължимата лихва за забава за периода
от 29.05.2009 г. до 29.07.2011 г. са в размер на 26542.81 лв., отделно от това
са дължими и допълнителни разходи, описани по-горе. Дължимите суми по договора
надхвърлят сумата по процесния заповед на заповед, обезпечаващ изпълнението на всички
задължения по договора /в този смисъл е основателно изложеното от ищеца/. Ето
защо при неизпълнение на задълженията по договора, сумата, посочена в записа на
заповед, се дължи от лизингополучателя. За същата отговаря солидарно и
авалиста, като следва да се добави освен това, че с оглед самостоятелния
характер на авала авалистът не може да противопостави на приносителя на записа
на заповед личните възражения на издателя на записа на заповед, произтичащи от
каузалното правоотношение /доколкото авалистът не е страна по това правоотношение/,
т. е. и на самостоятелно основание исковете срещу авалиста са основателни /в
тази насока също е основателно изложеното от ищеца/.
Твърдението за наличие на друг запис на заповед,
идентичен с процесния, въз основа на който
била издадена в полза на ищеца заповед за незабавно изпълнение в производството
по ч. гр. д. № 96/2010 г. по описа на РС – Сливница и въз основа на издадения в
полза на ищеца изпълнителен лист било образувано изп. д. № 150/2010 г. по описа
на ЧСИ М. Ц. за принудително събиране на
сумите, като изпълнителното производство било висящо и към момента по него била
събрана от ответниците принудително сумата от 51593.11 лв. /което всъщност е
твърдение, че дължимата сума по процесния запис на заповед е платена/ не се
доказа по делото. Напротив, установи се
/от представените от ищеца писмени доказателства/, че по ч. гр. д. № 96/2010 г.
по описа на РС – Сливница са издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист въз основа на запис на заповед за сумата от 16061.40 евро с
левова равностойност 31413.37 лв., но с падеж 01.04.2009 г. /това очевидно е един от останалите два записа
на заповед, издадени наред с процесния, за обезпечение изпълнението на
задълженията по договора за лизинг/, съответно със събраната по изпълнителното
производство, образувано въз основа на издадения по ч. гр. д. № 96/2010 г. по
описа на РС – Сливница изп. л. е погасено задължение, различно от това, предмет
на настоящото производство. Следва да се има предвид освен това, че общият
размер на установените по настоящото дело задължения по договора за лизинг
надхвърля общата сума, получена от сбора на сумите по трите записа на заповед,
издадени във връзка с този договор.
С оглед изхода на делото искането на ищеца за
присъждане на разноските в настоящото производство е основателно. Ищецът претендира
/в исковата молба, доколкото списък по чл. 80 ГПК не е представен/ разноски в
размер на 628.27 лв., представляващи държавна такса за настоящото производство,
и в размер на 1472.40 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за
настоящото производство. Поради пропуск на съда обаче /приел е, че с исковата
молба е представен документ за внесена държавна такса за исковото производство,
като не е отчел, че представеният платежен документ всъщност е този, с който е
внесена държавна такса за заповедното производство/ ищецът не е направил
разноски за държавна такса, съответно такива не следва да му се присъждат.
Следва да се присъди само дължимото юрисконсултско възнаграждение в
претендирания размер, както и направените в заповедното производство разноски в
размер на 628.27 лв. за държавна такса и в размер на 764.13 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. Съобразно изложеното и с оглед изхода на делото
ответниците следва да бъдат осъдени да платят по сметка на съда дължимата за
настоящото производство държавна такса в размер на 628.27 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „Б.” ООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Асфалтова база,
представлявано от управителя Ф.И., и Ф.А.И. с ЕГН **********,*** съществуването
на вземанията на „Х.А.Р.Б.” ООД /с предишно наименование „Х. А. – А. – Л.” ООД“/ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителите Матиас Гроте и Николай Нешев, за следните суми,
за които е издадена заповед № 93 от 04.04.2013 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 179/2013 г. по описа на РС – Сливница:
сумата от 16061.40 евро с левова равностойност 31413.37 лв. /тридесет и една
хиляди четиристотин и тринадесет лева и тридесет и седем стотинки/, дължима по
запис на заповед, издаден на 10.04.2008 г. от „Б.” ООД и авалиран от Ф.А.И., с
падеж 01.04.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.04.2013
г., до окончателното плащане
ОСЪЖДА „Б.” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Асфалтова
база, представлявано от управителя Ф.И., и Ф.А.И. с ЕГН **********,*** да
платят на „Х.А.Р.Б.” ООД /с предишно наименование „Х. А. – А. – Л.” ООД“/ с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителите М. Г. и Н. Н., сумата от 1472.40
лв. /хиляда четиристотин седемдесет и два лева и четиридесет стотинки/,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото
производство.
ОСЪЖДА „Б.” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Асфалтова
база, представлявано от управителя Ф.И., и Ф.А.И. с ЕГН **********,*** да
платят на „Х.А.Р.Б.” ООД /с предишно наименование „Х. А. – А. – Л.” ООД“/ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителите М. Г. и Н. Н., сумата от 628.27
лв. /шестстотин двадесет и осем лева и двадесет и седем стотинки/,
представляваща разноски за държавна такса в заповедното производство - ч. гр.
д. № 179/2013 г. по описа на РС – Сливница, както и сумата от 764.13 лв. /седемстотин
шестдесет и четири лема и тринадесет стотинки/, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение в същото заповедно производство.
ОСЪЖДА „Б.” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Асфалтова
база, представлявано от управителя Ф.И., и Ф.А.И. с ЕГН **********,*** да платят
по сметка на Софийски окръжен съд сумата от
628.27 лв. /шестстотин двадесет и осем лева и двадесет и седем
стотинки/, представляваща държавна такса за производството по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: