Определение по дело №579/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 5066
Дата: 17 декември 2013 г.
Съдия: Мария Шейтанова
Дело: 20131200500579
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 юни 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

23.11.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

11.17

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Димо Колев

дело

номер

20114100600650

по описа за

2011

година

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 378 ал. 5 във вр. глава ХХІ НПК.

С решение № ... от 11.10.2011г., постановена по АНД № ..../2011г., В.р. с. е признал И. И. П., за виновен в това, че на 07.04.2011г.. в град В. Т., на ул. „А. М.” № ..., вх. .. . .... без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество – 2, 0287 грама коноп /марихуана/, което съдържа канабинол, канабидол и е със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол – 0, 6 % на стойност 12, 17 лв. като случая е маловажен – престъпление по чл. 354а ал. 5 вр. ал. 3 пр. 2 т.1 НК като на основание чл. 78 а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на ....лв. Постановено е унищожаването на наркотичното вещество, след влизане в сила на решението.

Срещу решението е подадена е въззивна жалба от обвиняемият И. П., в която се излагат оплаквания за необоснованост на съдебния акт по отношение на наложеното му наказание в размер на ....лв., което се явявало максималния размер предвиден за това престъпление. Жалбоподателя сочи, че е съдействал на разследването, че не е имал други противообществени прояви, че наркотично вещество било в малко количество с ниска левова равностойност и че изплаща жилищен кредит. . Прави се искане за намаÙяване на размера на така наложеното му наказание.

В съдебно заседания представителят на О. п. оспорва подадената въззивна жалба. Счита, че в случая правилно е приложена разпоредбата на чл. 78а НК и че конкретния размер на наложеното наказание е съобразен с деянието и дееца. Моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

Жалбоподателят е редовно призован, но не се явява в съдебно заседание. Защитникът му поддържа подадената жалба. Излага подробни съображения и представя писмени доказателства, с които аргументира становището си, че размера на санкцията от ....лв. следва да бъде намален на ...лв. Моли съд да измени в този смисъл обжалваното решение.

В. о. с., в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид направените оплаквания във въззивната жалба, становищата на страните и като провери изцяло атакувания съдебен акт при условията на чл. 313 и чл. 314 НПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

В хода на извършената служебна проверка от ВТОС не се констатира наличието на допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, при първоинстанционното гледане на делото, както и при постановяване на решението му, които да водят до отмяната му и до връщане на делото. Липсата на такива налага обсъждане обосноваността и приложението на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт.

Въз основа на обективен и цялостен анализ на събрания по делото доказателствен материал, проверяваната инстанция е възприела фактическа обстановка и е извела от нея правни съображения, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. С оглед на процесуалното задължение за свой прочит на фактологията по делото, въззивният съд намира, че обвиняемият И. И. П. е пълнолетен български гражданин /роден на 16.01.1982 г. /, с висше образование, неженен, работи като търговски представител. Не е осъждан за престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагането на административно наказание по чл. 78 а НК. По отношение на него са събрани данни за личността, от които не се установява същият да е известен с други свои противообществени прояви и да представлява лице с висока степен на обществена опасност. На 06.04.2011г. след 22, 30 ч. П. заедно с Н. Г. и К. П. се намирал в гр. В. Т. на ул. „К. Ал. Б.” срещу заведение „К.”. Полицейски служители от РУ „П.” В. Т. ги спрели за проверка и им извършили лични обиски, поради получен сигнал, че са разпространявали наркотични вещества. Такива били намерени само у Н.Г. срещу когото било образувано ДП № .../2011г. по писа на РУП В. Т. за престъпление по чл. 354а ал. 3 пр. 2 т. 1 НК. В хода на разследването по това досъдебно производство, което обаче не е предмет на настоящото съдебно дело, е извършено претърсване и изземване в жилището обитавано от обв. И. П., находящо се в гр. В. Т., ул. „А. М.” №..., вх. ..... П. след като бил поканен от разследващия орган е посочил, че в спалнята ползвана от него, в четирикрилен гардероб, на третия му рафт зад метална кутия с надпис „SRT 8” се намира полиетиленово пликче с размери 6,5 см. на 10, 5 см., в което имало зелена листна маса. При извършения полеви наркотест тестовата хартия, върху която е поставена част от зелената листна маса се е обагрила в червен цвят, отговарящ на канабис по скалата на спрея. Наркотичното вещество било иззето като доказателство по делото. Наблюдаващият прокурор е отделил материалите по отношение на П. в друго ДП под № .../2011г. по описа на РУП В. Т..

От заключението на назначената по него химическа експертиза се установява, че зелената листна маса представлява наркотично вещество – коноп /марихуана/ с нетно тегло 2, 0287 грама, което съдържа канабинол, канабидол и е със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол – 0, 6 % на стойност 12, 17 лв., съгласно ПМС № 23/ 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството.

И. П. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 354а ал. 5 вр. ал. 3 пр. 2 т.1 НК и дава обяснения, в които посочва от къде и как се е сдобил с марихуаната, както и че решил да опита от любопитство.

Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства съдържащи се в обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите М.П. и В.Ц., протокола за претърсване и изземване от 07.04.2011г., справка за съдимост, декларация за семейно и имотно положение, характеристична справка, включително и въведеното в процеса заключение по СХЕ.

Анализът на тези доказателства, както по отделно, така и в тяхната съвкупност налагат единствения възможен и категоричен извод, че И. И. П. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. чл. 354а ал. 5 вр. ал. 3 пр. 2 т.1 НК.

От обективна страна обв. П. на 07.04.2011г. в град В. Т., на ул. „А. М.” № ..., вх. .... без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество – 2, 0287 грама коноп /марихуана/, което съдържа канабинол, канабидол и е със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол – 0, 6 % на стойност 12, 17 лв. като случая е маловажен.

Обект на престъплението са обществените отношения свързани с защита и опазване здравето на неограничен кръг лица. Предмет на това престъпление е наркотично вещество – коноп /марихуана/, което е от категорията на високорисковите по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Субект на престъплението е наказателноотговорно лице – обв. П., който е вменяем пълнолетен български гражданин. Последният с поведението си е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, за което е привлечен като обвиняем, тъй като наркотичното вещество се е намирало в неговата фактическа власт и то без да има надлежно разрешително за това. .

Събраните в наказателното производство. доказателства разкриват един типичен пример за маловажност на случая по смисъла на чл. 93 т. 9 НК, поради което и инкриминираното престъпление се характеризира с значително по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид.

От субективна страна П. е действал при пряк умисъл. В съзнанието му са намерили отражение представи, относно общественоопасния характер на деянието и последиците от неговото извършване, като същевременно деецът е предвиждал настъпването на тези последици от своето деяние и пряко е целял това. За наличието на пряк умисъл може да съдим не само от обясненията на П., че е знаел, че листната маса, представлява наркотично вещество, но и от начина на съхранение на същата в обитаваната от него стая.

С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на районния съд, относно съставомерността и авторството на инкриминираното деяние.

При тези факти по делото правилно първостепенният съд е освободил обв. Илиев от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба, доколкото по делото са налични изискванията на наказателния закон за това. При определяне размера на глобата, районният съд е отчел редица смекчаващи вината обстоятелства и не е констатирал наличието на такива, отегчаващи по своя характер. При това положение и с оглед разпоредбата на чл. 78а ал. 5 НК, която в случая намира приложение, определянето на размера на административното наказание в рамките на 1000 лв. се явява завишен. Това е така, тъй като този конкретен размер на наказанието глоба е максималния предел за престъплението по чл. 354а ал. 5 вр. ал. 3 пр. 2 т.1 НК. В закона липсва изискване, в хипотезата на чл. 78а ал. 5 НК, за налагане на глобата в максималния й размер, когато наказателната отговорност се трансформира в административна. Изхождайки от спецификата на случая, сочещ на сравнително ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца, а и с оглед наличните по делото смекчаващи отговорността обстоятелства – съдействие на органите на разследването, самопризнание, критично отношение към стореното, трудова ангажираност, добра характеристика, въззивният състав намира, че размера на наложено административно наказание глоба следва да бъде намален от 1000лв. на 500 лв. Този размер на наказанието ще изиграе в пълна степен нужното превъзпитателно и превантивно въздействие въплътено от законодателя в разпоредбата на чл. 36 НК и би мотивирало обвиняемия за в бъдеще към спазване на установения в страната правен порядък. Размерът на административното наказание „глоба” от 500 лв. държи сметка и за имотното състояние и доходите на обвиняемия, за които във въззивното производство са представени писмени доказателства.

С оглед на гореизложеното подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение се явява основателна, поради което атакувания съдебен акт на основание чл. 337 ал. 1 т. 1 НПК следва да се измени чрез намаляване размера на административното наказание от 1000 лв. на 500 лв. В останалата си част присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена.

Водим от горното, В. о. с.

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯВА решение № ....от 11.10.2011г., постановена по АНД № ..../2011г. на В. р. с., в частта му, с която на обвиняемият И. И. П. е наложено административно наказание глоба в размер от 1000 лв., както намалява този размер на 500 /петстотин/ лв.

Потвърждава решението в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

6046788360B669CBC22579510049BBA3