Р Е Ш Е Н И Е №260257
12.04.2022 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на първи март две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15298/2020 г. по описа
на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исково производство.
Субективно съединени против „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, и „Файненшънъл България„ ЕООД, ЕИК *********, и двете - със седалище и адрес на управление
в София, бул. Джавахарлал Неру № 28 ет.
2 офис 40 - 46, искове на А.Д.Д. , ЕГН **********,***,
с правно основание в чл. 22 от Закона за потребителския кредит , чл. 146 от
Закона за защита на потребителите, чл. 26 от ЗЗД и чл. 138 от ЗЗД въ връзка с чл. 26 ал. 1 от същия закон .
Според съдържанието на исковата молба, на 18.10.2019
год. между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, бил сключен договор за паричен заем № №
***********, по силата на който ответника получил в заем сума в размер на 600
лв., усвоена изцяло. От своя страна, последният се задължил да върне заемната
сума ведно със възнаграждение на кредитора в размер на 40 лева; кредитора приел
разсрочено на 16 броя седмични погасителни вноски плащане, всяка по 40 лв.
(общо 640 лв.) плащане. Договорено било между страните и задължение на
ответника да представи определено обезпечение
- да учреди банкова гаранция в пълния размер на вземането на кредитора,
или да доведе поръчител, който да отговаря на определени условия. При
неизпълнение на това задължение, за Д. възниквало задължение да плати на
кредитора неустойка в определен размер. С оглед това си задължение, тя сключила
на същата дата и под същия номер , но с друго лице - „Файненшънъл България„ ЕООД , ЕИК *********, договор за предоставяне на поръчителство. По
силата на същия това дружество се задължило да сключи с кредитодателя „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, друг договор , с който да учреди поръчителство в
полза на това лице за вземанията му спрямо ищеца по договора за потребителски
кредит. На свой ред, Д. поела задължение да плати в полза на „Файненшънъл
България„ ЕООД възнаграждение за така учреденото поръчителство в общ размер от
240 лева , платими като част от седмичните вноски, които по този начин се
оскъпили с още 15 лева и станали 55 лева.
Срокът на договора за кредит изтекъл с падежа
на последната вноска, 07.02.2020г.
Изложени са обаче доводи, че договора за
потребителски кредит е недействителен на основанието по чл. 22 от Закона за
потребителския кредит, тъй като в него не бил посочен действителния размер на
годишният процент на разходите; в годишния процент на разходите не било
включено възнаграждението на поръчителя. Договорения размер на
възнаградителната лихва противоречил на добрите нрави, тъй като надхвърлял
повече от три пъти размера на законната лихва. Затова се иска от съда да постанови
решение, с което да прогласи по отношение на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
*********, че договор между страните за паричен заем № ************ е
недействителен - нищожен - на основанието по чл. 22 от Закона за
потребителския кредит, или на основанието п
Изложени са и доводи, че договора за
предоставяне на поръчителство, сключен с „Файненшънъл България„ ЕООД, ЕИК
********* е лишен от основание, неравноправен, накърнявал добрите нрави, и се иска да се
прогласи нищожността му; иска се такава да се прогласи и поради това, че същият
обезпечавал несъществуващо задължение, тъй като договора за потребителски
кредит бил нищожен. Иска се и присъждане на
разноските по спора.
Ответните
дружества оспорват исковете като неоснователни, отричат пороци на договорите
молят исковете да бъдат отхвърлени и да им се присъдят разноските по делото .
Исковете са допустими, при наличие на
интерес от исканото установяване.
Съдът съобрази следното:
Сключването на двата договора не е спорно, представени са
по делото и копия от тях.
І. Тъй като договорът за кредит с първия
ответник попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит,
той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита
на кредитополучателите. С оглед датата на сключването му , приложима е редакцията на ЗПК , обн. ДВ
, изм., бр. 17 от 26.02.2019 г.
Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и
следващите редакции, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Има се предвид Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера
на законната лихва по просрочени парични задължения, (Обн., ДВ, бр. 106 от 23.
12. 2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г.
според едниствения член на което , „годишния размер на законната лихва за
просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен процент
на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта“. Доколкото обаче основния лихвен
процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по договора не трябва да надхвърля повече от 50.05 %.
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) ,
договора следва да е написан на „разбираем език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора, както и да
съдържа поне реквизитите , посочени в
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа посочване на общия размер на
кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията
за прилагането му, размера на годишния
процент на разходите и общия размер на всички плащания. В закона няма
задължение на кредитодателя да обясни в самия договор как точно се формира
годишния процент на разходите, доколкото методиката на формирането му е
законоустановена ( приложение № 1 към закона). Тъй като лихвения процент е
фиксиран за целия срок на договора, неприложими към същия са изискванията за:
посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и процедурите за промяна
на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния лихвен процент
съгласно чл. 33а. Има информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, както и
за наличието или липсата на право на
отказ на потребителя от договора, и
срока, в който това право може да бъде упражнено. Има, в съответствие с чл. 11
ал. 1 т. 11 от ЗПК, погасителен план,
като са посочени датите на падеж на всички отделни погасителни вноски. Има
и информация за дължимия лихвения процент на ден в случай отказ от договора
съгласно чл. 29 ЗПК.
С тези посочвания формално са изпълнени изискванията на чл. 11
от ЗПК и нищожност на договора за кредит основанието по чл. 22 от ЗПК не може
да бъде установена.
Не се споделя довода на ищеца и за нищожност
поради противоречие с добрите нрави на клаузата, определяща размера на
кредиторовото възнаграждение. Договорът е сключен на 18.10.2019г., при фиксиран лихвен процент от 40 % на
годишна база, със срок от четири месеца ( шестнадесет седмични вноски ), при
общ размер на възнаграждението от 40 лева, разсрочено като част от месечната
погасителна вноска. Затова и договорната лихва е част от методиката, закрепена
в приложение № 1 на ЗПК и участва във формирането на годишния процент на
разходите ,който на свои ред е лимитиран императивно по размера си. Тоест, възможния максимален
размер на договорната лихва е нормативно регулиран, макар и опосредено, при
което довода за противоречие на размера на кредиторовото възнаграждение с
добрите нрави не може да бъде споделено. Съдът е запознат с практиката на
съдилищата , според която противоречаща на добрите нрави е уговорка,
предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва, (решение № 61/21.10.2015 г., т. д. № 894/2014 г. на I т. о. на ВКС и др.
), но тази практика е формирана и следвана преди въвеждането на максимален
размер на ГПР в позитивното право.
ІІ. Що
се касае до договора за поръчителство обаче, то същият е лишен от предмет. На
съда е служебно известно , а и се установява от справка в Търговския регистър ,
че кредитодателя и гаранта са свързани по смисъла на §1 от Търговския закон
лица - „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
*********, е едноличен собственик на капитала на „Файненшънъл България„ ЕООД,
ЕИК *********. Тоест, поръчителят е негодно да поръчителства лице, след като
патримониума на двете дружества е общ, и поетото от притежаваното
дружество задължение е лишено от предмет.
Само заради това , договора за поръчителство следва да бъде прогласен за нищожен по смисъла на чл. 26 ал. 2 предл.
първо от Закона за задълженията и
договорите.
На следващо място , разпоредбите на Закона за потребителския
кредит „се прилагат и в случаите, когато между потребителя и кредитора са
сключени няколко договора за кредит, …… чието сключване е с цел или резултат
заобикаляне изискванията на закона“ (чл. 3 ). Затова, и за да постигне законът
целите си по чл. 2, той следва да се
приложи и по отношение на договорите, с които потребител –
кредитополучател сключва с трето лице възмезден договор за „гаранция“, който
договор на практика съставлява възмездно
поръчителство по смисъла на чл.138 от ЗЗД. Горното важи с още по – голяма сила
тогава, когато кредитодателя и гаранта са свързани по смисъла на §1 от
Търговския закон лица – каза се, „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, е
едноличен собственик на капитала на „Файненшънъл България„ ЕООД, ЕИК *********.
След като плащането на тази гаранция не
е обусловено от неизпълнението по договора за потребителски кредит, а е
неизбежно - дължи се и при точно
изпълнение, и с оглед това, че включването на размера на възнаграждението
по договора за гаранция води до годишен
процент на разходите, който ще надвиши законната граница от 50.05 %, договора
за гаранция заобикаля разпоредбата на чл. 19 ал. 5 от ЗПК и следва да бъде
приет за нищожен в своята цялост.
Договорът за гаранция / поръчителство е и
неравноправен по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите – той води до значително неравновесие между
договорените права на страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по
договора за кредит.
Съдът
следва да отбележи, че исковете, които релевират нищожност на договор или отделни негови
клаузи, следва да се разгледат в
поредност от специален към общ закон, доколкото никой договор не
може да е нищожен на повече от едно основание; нормата на чл. 26 от ЗЗД е обща
по отношение както на специалния чл. 22 от ЗПК, така и по отношение на чл. 146
от Закона за защита на потребителите. Тъй като съществените елементи на
договора за поръчителство са именно поръчителството и насрещното задължение на Д.
да плати възнаграждение за това поръчителство
,договора не може да съществува без тези клаузи и следва да се прогласи
за нищожен в цялост на основанието по чл. 146 от ЗЗП.
Разноските по исковете се присъждат в тежест
на страните с оглед изхода на спора по конкретния иск.
Дължи се хонорар на представител на ищеца, на
основание чл. 38 от Закона за адвокатурата ( не се ангажираха доказателства за
имущественото състояние на ищеца и съдът
не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства), които се
определя да е минималния такъв, изчислен по реда на чл. 7 от Тарифата по чл. 36
от Закона за адвокатурата, съобразно цената на всеки от исковете.
Воден от изложеното и на основание чл.
235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля исковете на А.Д.Д., ЕГН **********,***
да се признае за установено по отношение на ответника „Изи Асет Мениджмънт“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“, ет.
2 офис 40 -46, че е нищожен на основанията по чл. 22 от Закона за потребителския кредит,
чл. 146 от Закона за защита на потребителите или чл. 26 от ЗЗД договор между страните № ***********, сключен на дата 18.10.2019г.
Осъжда
А.Д.Д. , ЕГН **********,***, да заплати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“, ет. 2
офис 40 -46, сумата от 150 лева разноски по производството – възнаграждение на
юрисконсулт.
Признава за установено по отношение на ответника „Файненшънъл България „
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, бул.
Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“ ,ет. 2 офис 40 -46, че е нищожен на основанието по чл. 146 от Закона за защита
на потребителите договор за
поръчителство договор между страните № *************,
сключен на дата 18.10.2019г. с ищеца А.Д.Д. , ЕГН **********,***.
Осъжда „Файненшънъл България „ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ №
28 , сграда „Силвър Център“, ет. 2 офис 40 -46 да заплати на А.Д.Д. , ЕГН **********,***,
сумата от 170 лева разноски по делото (
държавна такса и хонорар на вещо лице).
Осъжда „Файненшънъл България „ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“ ,ет.
2 офис 40 -46 да заплати на Е.Г. И. – М.
, личен номер на адвокат **********, адрес на дейност ****************, сумата
от 300 лева хонорар по делото, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ