МОТИВИ към присъда по НОХД №21/2016г. по описа на Районен съд – гр. Лом
Производството
по делото е образувано по повод внесен в съда обвинителен акт от прокурор при
Районна прокуратура гр.Лом, с който против подсъдимите е повдигнато обвинение
за извършено престъпление от тях, а именно:
1.
Т.Е.В. - по чл. 195,
ал.1, т.4, 5 и т.7, вр. 194, ал.1 НК.
2.
П.Л.И. - по чл. 195, ал.1, т.4, 5 и т.7, вр. 194, ал.1, вр.чл.63,ал.1,т.3 НК.
3.
Т.С.М. - по чл. 195, ал.1, т.4, 5 и т.7, вр. 194, ал.1
Съдът разгледал
делото за първите двама подсъдими по реда на съкратеното съдебно следствие по
глава 29 от НПК, като с протоколно определение е одобрено постигнатото между
страните споразумение.
По отношение
на подс. Т.С.М., същията не се признава за виновен, поради което делото продължава
по общия ред.
В хода на
съдебните прения, представителят на Районна прокуратура гр. Лом поддържа обвинението от фактическа и
правна страна, така, както е формулирано с обвинителния акт. Относно определяне
вида и размера на наказаниeто, прокурорът пледира на подсъдимия М. да бъде
определено наказание при условията на чл.54 НК, а именно – наказание лишаване
от свобода за срок от две години, което да бъде изтърпяно в затвор при
първоначален строг режим.
Служебният
защитник на подсъдимия, в лицето на адвокат П.П., оспорва фактическата
обстановка по обвинението, считайки обвинението срещу подсъдимия за недоказано .
Моли за оправдателна присъда.
Подсъдимият Т.М.
не се признава за виновен, не признава фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт , оспорва ги. В защитната си реч, по време на
съдебните прения, се присъединява към казаното от неговия защитник и моли съда
да го оправдае.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, след
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Т.С.М.
е роден на ***г., български гражданин, основно образование,женен, безработен,
осъждан, ЕГН **********.
На 22.07.2015 година, в с. Черно поле, обл. Видин, подс. Т.М., св. Т.В.
и П.И., както и малолетния свид. Б.А. Т. се събрали в домът на подс. М.. В
процеса на разговор, решили да извършат кражба на съобщителен кабел, находящ се
в землището на с. Дъбова махала, обл. Монтана. Изчакали да се стъмни, и около
след полунощ, потеглили за с. Дъбова махала, обл. Монтана с управлявания от
подс. М. лек автомобил, марка „Фиат”, модел „Пунто”, с рег. № ***, собственост
на В.И.С. ***. Тримата полнолетни и малолетния Т. взели със себе си лопати, с
които да изкопаят и брадви, с които да отсекат съобщителния кабел, който бил
тип ТЗБ 37х4х1,2. Като пристигнали в землището на с. Дъбова махала,
обл.Монтана, се отклонили от пътя с
автомобила управляван от подс.М., слезли от автомобила и се насочили пеша към
мястото, където се намирал кабела. Търговското дружество „БТК” ЕАД гр. София,
предприело изкопаване и изваждане на съобщителния кабел по трасето, предвид
зачестилите престъпни посегателства. Вечер, при приключване изваждането на
кабела, по него се включвал сигнал, който да сигнализира за евентуално
нарушение. Забелязвайки, че от земята се показвал съобщителен кабел те си
разпределили работото, започнали да копаят около него. Така, те успели да
изкопаят и издърпат 1,90
метра съобщителен кабел, тип ТЗБ 37х4х1,2, който
отрязали с помощта на брадвата. В този момент чули шум, уплашили се и
преустановили по-нататъшната си дейност и се отправили към автомобила. При
отсичането на кабела, била задействана алармената сигнализация и служителите на
„БТК” ЕАД гр. София, сигнализирали органите на РУ МВР гр.Лом. На място
пристигнал служителят на РУ МВР гр. Лом – свид. Р.К., който извършил обход на
мястото, но не забелязал обвиняемите. Подсъдимият и др.участници взели със себе
си отсеченият съобщителен кабел и напуснали землището на с. Дъбова махала, обл.
Монтана. В този момент били спрени за проверка от полицейският служител Р.К..
При извършеното процесуално-следствено действие „претърсване и изземване”, в
автомобила, били намерени иззети следните вещи: 1,90 метра съобщителен
кабел, тип ТЗБ 37х4х1,2, както и 1 брой права лопата, 1 брой търнокоп и 3 броя
малки брадви. С разписка /л.102 от
дозн./, отнетият 1,90
метра съобщителен кабел бил върнат на собственика.
Назначена и
изготвена е оценителна експертиза /л.72,73 от дозн./, от заключението на която
е видно, че стойността на отнетите вещи, предмет на престъплението, възлизат на
обща стойност 78,86 лева, като при оценката са взети предвид пазарните цени и
процента на тяхното овехтяване.
Настоящото
престъпление не е извършено при
условията на повторност по смисъла на чл.28 НК.
Но видно от справката му за съдимост, същият е бил осъждан и има
влезла в сила 5 броя присъди, за извършени от него престъпления от общ
характер. Също така е видно, че по НОХД № 202/2011г. на РС Белоградчик е бил
осъден на осн.чл.343в,ал.2 НК на лишване от свобода за срок от 4 месеца,чието
изтърпяване е отложено с тригодишен изпитателен срок. Този съдебен акт е влязъл
в законна сила на 17.06.2011г., а изпитателния срок , съответно на 17.06.2014г.
но съгласно императивните разпоредби на чл.30 НК: „(1) Правилата на чл. 28 и 29
не се прилагат, ако са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по
предишните присъди. Реабилитацията в този срок не изключва тяхното прилагане.
(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982
г.) При условно осъждане и при условно предсрочно
освобождаване срокът по ал. 1 започва да тече от деня, в който е изтекъл
изпитателният срок.”
Предвид изложеното от наложеното наказание по НОХД 202/11г. на РС
Белоградчик не са изминали 5 години,както и няма настъпила съдебна реабилитация
по см. на чл.87 и сл. от НК, което обстоятелство е определящо за налагане
наказание при условията на чл.54 НК.
Изложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от свидетелските показания на разпитаните по
делото свидетели. Съдът не кредитира показанията на св.Т.В., тъй като същият
макар и да се е признал за виновен, че заедно с този подсъдим е извършил
престъплението за което са обвинени, и по отношение на него производството е
приключило със споразумение. Но тези обяснения той е дал в качеството си на
подсъдим. В случая той се явява като свидетел и заявява,че подс.М., не е знаел
и не е участвал в извършването на престъпното деяние. Това по категоричен и
несъмнен начин се опровергава от свидетелските показания на св. Р.К., от чийто
показания става ясно, че автомобила , управляван от подсъдимият е бил спрян на
около 200 м.
навътре в полето, от пътното платно. Това не кореспондира със защитната позиция
на подс.М., че е отбил автомобила непосредствено до пътното платно, за да ходят
по”малка” нужда” пътуващите с него. Нещо повече инстументите/
кирки,лопати,брадви и др./ са толкова на брой-5, колкото са и участниците в
извършването на престъпното деяние, т.е.
всеки е имал инструмент и съответно принос за реализиране на престъпното
посегателство.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така
установената по делото фактическа обстановка съдът прие, че с гореописаното
деяние подсъдимият Т.С.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, т.5, вр. 194, ал.1, тъй като: на
23.07.2015 година, в землището на с. Дъбова махала, обл.Монтана, в близост до
път ІІІ-112, след предварителен сговор с П.Л.И. и Т.Е.В.,***, чрез използване
на техническо средство – лопата и брадва и МПС – лек автомобил, марка „Фиат”,
модел „Пунто”, с рег. № М-58-89-ВВ, собственост на В.И.С. ***, отнел от
владението на „БТК” ЕАД гр. София с МОЛ З.П.К. ***, движими вещи – меден
проводник тип ТЗБ 37х4х1,2 с дължина 1,90 метра, на стойност 78,86 лева, без
знанието и съгласието на собственика, с намерението противозаконно да го
присвои .
От обективна
страна е налице деяние извършено против обществените отношения, свързани със
собствеността на гражданите. Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на
вещта. Отнемането обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и
установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна на дееца. В
разглеждания случай съдът счита, че от събраните по делото доказателствени
материали несъмнено се установява, че подсъдимият е участвал, както в първата
фаза на изпълнителното деяние – прекъснал е владението на собственика/БТК ЕАД/ върху
процесната вещ, така и във втората фаза - трайното установяване на свое
владение върху вещта, поради което престъплението е довършено.
На следващо
място от обективна страна по делото се установи, че за установяване на
фактическа власт върху предмета на престъплението, подсъдимия М. е извършил
кражбата чрез използаване на техническо
средство, в немаловажен случай, което обуславя наличието на квалифициращото
обстоятелство по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК.
Не на последно
място се установи също, че подс.М. е извършил кражбата и с МПС, което от своя
страна квалифицира дяението и по чл.195,ал.1,т.5 НК.
Субект на
престъплението е подсъдимият Т.М. за който по делото няма данни да страда от
умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието. Към датата на извършване на инкриминираното деяние, подсъдимият е
бил пълнолетен, могъл е да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си.
Освен това
подсъдимият М. е извършил деянието , след като е бил осъден с влязла в сила
присъда , отложена с изпитателен срок от три години, но съгл.чл.30 НК, не са
изтекли пет години.
От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За
престъплението на подс. М. по чл. 195,
ал.1, т.4 и т.5, вр.чл.194, ал.1, от НК
законът предвижда наказание ЛОС от една до десет години С оглед относително
високата степен на обществена опасност на самото деяние – предвид високата
стойност на отнетите вещи , некритичното отношение на подсъдимия, участието му
с други лица- в.ч. непълнолетни и малолетни, съдът намира, че за целите на чл.
36 НК за престъплението по . 195, ал.1,
т.4 и т.5, вр.чл.194, от НК на подс. М. следва да бъде наложено наказание при
условията на чл. 54 НК.Съдът счита, че
сочените подбуди и причина за извършване на процесното деяние от страна на
подсъдимия, обусловени от финансови затруднения , без да изразява съжаление и
разкаяние за стореното могат единствено да обусловят налагането на наказание
при условията на чл. 54 НК, но не и да мотивират приложението на института на
чл. 55, ал. 1 НК по отношение на това наказание, тъй като същите – с оглед
установената относително висока степен на обществена опасност на деянието, не
се явяват нито многобройни, нито изключителни по смисъла на чл. 55, ал. 1 НК.
По отношение на конкретния размер на наказанието съдът – въпреки установената относително
висока степен на обществена опасност на деянието, но с оглед възстановяване на част от щетите,
намира, че целите на чл. 36 НК ще бъдат постигнати в пълна степен, като на
подс. М. бъде наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от две години,
което на основание чл.61, т.2,вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно
в затвор при първоначален строг режим.
С така
определеното и наложено наказание настоящият състав счита, че в максимална
степен ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и
подсъдимия ще се поправи и превъзпита.
Като причини
за извършване на деянието следва да се приемат ниската правна култура на
подсъдимия, тежките икономически условия, свързани с безработицата в страната,
липсата на средства и стремежа към лесно облагодетелстване.
РАЗНОСКИТЕ:
Накрая съдът
се произнесе по въпроса за направените в хода на наказателното производство
съдебно-деловодни разноски общо в размер на 26,78 лв. , на осн. чл. 189, ал. 3 НПК съдът възложи посочените по-горе разноски в тежест на подсъдимия, които да
бъдат заплатени по сметка на ОД МВР гр.Монтана, като го осъди да заплати и
държавна такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лева в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС гр.Лом.
Мотивиран от
гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: