Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260088 24.01.2022г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на седемнадесети януари две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена Назарева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5624 по описа на ПРС за
2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245, ал.
1 от Кодекса на труда, член 224, ал. 1
от КТ и член 143 от КТ.
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от А.М.Х., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. Д. А., срещу „УЕСТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: ******, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми: 7650,84 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за
м. март 2020г., ведно със зак. лихва върху тази сума, считано от завеждане на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане;; сумата от 89,26 лева,
представляваща лихва за забава върху дължимото и неплатено труд. възнаграждение
от 7650,84 лева за периода 16.04.2020г. – 26.05.2020 г.; 4733,69 лева
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд от 4 часа на
27.02.2020г. и 4 часа и 15 минути на 28.02.2020г.; както и сумата от 1738,64
лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 5
работни дни за 2020г.. Претендира разноски и ангажира доказателства.
Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с
ответника на длъжността ********”, с уговорено основно месечно ТВ в размер на
6173,08 лева на 8-часов работен ден, като не му било платено труд.
възнаграждение за м. март 2020 г.. Твръди също така ,че е полагал изв. труд труд от 4 часа на 27.02.2020г. и 4 часа и 15 минути на 28.02.2020г.,
който също така не му бил платен. Не му било платено и обезщетение за
неползвания платен годишен отпуск от 5 работни дни за 2020 година.
Ето защо се моли
да бъде осъден ответника да му заплати така посочените суми.
Препис от
исковата молба е редовно връчен на ответника, като в срока по член 131 ГПК не е
постъпил писмен отговор. Такъв е постъпил на 13.11.2020г. и не е бил приет, поради неподаването му в срока
по член 131 ГПК.
Изложени са твърдения за това, че в процесния
период ищецът не е полагал труд, бил е санкциониран по реда на член 210 КТ в
размер на една брутна заплата и е релевирано възражение за прихващане между
вземането на ищеца за заплата и вземането на работодателя за вреди, за които е
била издадена заповед за налагане на ограничена имуществена отговорност на
ищеца с дата от 5.04.2020г. Възражението на ответника за съдебно прихващане не еприето като преклудирано поради неподаването
на отговора в едномесечния срок.
В с.з. на
7.07.2021 и на 17.01.2022г. размерите на исковете за изв. труд, мор. лихва
върху неизплатеното трудово възнаграждение и за обезщетението за неползван
платен годишен отпуск са изменени от ищеца и това изменение е допуснато от
съда.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
От събраните по
делото писмени доказателства - трудов договор от 29.10.2018г. се установява, че
между страните е съществувало трудово правоотношение, като ищецът е заемал
длъжността „*******”, с уговорено основно месечно ТВ в размер на 6173,08 лева
на 8-часов работен ден. Възнаграждението за труд е следвало да се заплаща до
15-то число на месеца, следващ месеца, за който е дължимо.
Установява се от
заключението на в. л. З.М., работила с представените от страните документи, изготвено
компетентно и безпристрастно, се установяват размерите на претендираните трудово
възнаграждение, мор. лихва, доп. ТВ за изв. труд и обезщетението за неползван
платен годишен отпуск. Вещото лице е посочиило, че ТПО между страните е
прекратено, считано от 2.04.2020г., като със заповед на работодателя е
разпоредено удържането на една брутна заплата от трудовото възнаграждение.
Други
доказателства от страните не са ангажирани.
При така установените факти от значение на
спора съдът достигна до следните правни изводи:
За да се уважи
искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното
трудово възнаграждение, е необходимо ищецът да установи, че през процесния
период е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си задължения, както и
размера на дължимото трудово възнаграждение за този период. Съгласно член 128
т. 2 от КТ работодателят е длъжен да
плаща уговореното възнаграждение за извършената работа.
В тежест на
ответната страна е да установи, че е заплатила същото, респ. че не се дължи на
друго основание.
За да се уважи иска за
заплащане на възнаграждение за положен изв. труд е необходимо да се установи,
че ищецът е полагал такъв извънреден труд, колко часа и размера на дължимото увеличение към трудовото
възнаграждение за положения изв. труд за посочения от ищеца период.
Ищецът не е ангажирал доказателства относно
задължението му да престира работната си сила на работодателя и извършевната
работа, за да се породи насрещно задължение за работодателя да му заплати труд.
възнаграждения за труда иизв. труд.
Също така ищецът не е установил полагането на изв. труд за процесния периода,
както и че същият е полаган при зннаие и
съгласие на работодателя.
Същевременно от ответника е
бил представен протокол № ****** в който е протоколирано непредставянето на
доклади от ищеца за извършена от него дейност за януари и февруари 2020г.,
както и относно претендирания от същия изв. труд за м. февруари 2020г., като е било
отчетено само физическото му присъствие във вътрешната електронна система, но
не и представянето на документи за обема и качеството на извършената работа.
Горното е с оглед на обстоятелството, че ищецът е работил от вкъщи на адрес-
гр. ***** ул*********. Според член 1.2 от подписания между страните трудов
договор, служителят изпълнява задълженията си в помещение по негов избор извън
предприятието, а съгласно член 8.1 работата се възлага чрез ел. поща или чрез
вътрешната система на работодателя, като отчитането на работното време става
чрез вътрешната система на работодателя. Ищецът не е представил доказателства
за такъв отчет на работата си, ето защо следва да се приеме, за недоказано
престирането на работната му сила за посочените периоди, в това число и за
полгания изв. труд.
За да се уважи искът за
заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 5
работни дни за 2020 година от ищеца следваше да се установи, че е престирал работната си сила на ответника в
периода от 1.01.2020 до 31.03.2020г., който факт също остана недоказан по
делото, с оглед на което искът за полагаемия се за този период отпуск, като
недоказан ще се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.М.Х., ЕГН **********,
чрез пълномощника си адв. Д.А., срещу „УЕСТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: ****** обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 7 650,84
лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. март 2020г., ведно
със зак. лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба в съда –
26.05.2020г. до окончателното й изплащане; сумата от 87,13 лева, представляваща
лихва за забава върху дължимото неплатено труд. възнаграждение от 7650,84 лева
за периода 16.04.2020г. – 26.05.2020 г.; 564,80 лева, представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд от 4 часа на 27.02.2020г. и 4 часа и
15 минути на 28.02.2020г., както и сумата от 1821,65 лева, представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 5 работни дни за 2020г., като
недоказани и неоснователни.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Районен
съдия: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала.
Н.Н.