РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Благоевград, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20211210201796 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.Б. от Б , против НП№21-1116-
000685/24.08.2021г., издадено от Началник „Група“ при ОДМВР-Б , сектор
„ПП“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 2000.00лв., във връзка с нарушение по чл.174, ал.3 от
ЗДвП и кумулативно с това му е определено „Лишаване от право да се
управлява МПС“ за срок от 24 месеца, като са отнети и 12бр. точки от
контролния му талон по Наредба № Iз-2539 на МВР.
С жалбата се твърди, че атакуваният акт е незаконосъобразен, тъй като при
съставянето му са нарушени редица процесуални правила, което е довело до
съществено процесуално нарушение и процесуална незаконосъбразност на
обжалваният акт . Иска се отмяна на обжалваното НП.
Административно-наказващият орган и РП-Благоевград, редовно и
своевременно призовани, не ангажират представител по делото и становище
1
по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя,
събраният по делото доказателствен материал и закона установи следното:
Жалбата е процесуално допустима защото е подадена от лице с право да
обжалва НП по ЗАНН и то е сторило в срок. /В тази връзка съда се е
произнесъл с протоколно определение от 24.02.2022г. и на основание чл. 186
от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН е възобновил срока за обжалване по настоящото
дело. /
Разгледана по същество, жаблата е основателна. Аргументи:
С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи
по несъмнен и категоричен начин, че на 29.09.2021г., длъжностно лице при
ОДМВР-Б -св.К. като младши автоконтрольор при санкционният орган, в
присъствието на колегата си-св.Т., е съставил на жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение №21-116-000930 за това, че на
29.09.2021г. в 15.15 часа, в Б , по бул.“В “ и в посока от бул.“Св.Д.С “ към
ул.“Г “, е управлявал повереният му автомобил –Багер товарач с рег№ ,
собственост на фирма „И “ЕООД, като водачът е изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство, неконстатирало алкохол в Б., а след това е
поканен за проверка и на употреба на наркотици или техни аналози , чрез
техническо средство „Драгер Дръг тест 5000“ с фабричен № , каквато проба
обаче жалбоподателят-водач отказал да му бъде извършена. Заради този
отказ, в акта е посочено, че на Б. е издаден талон за медицинско изследване
№140746. Това поведение на Б. е квалифицирано като административно
нарушение по чл. 174, ал.3, предл.2 от ЗДвП. Акта е връчен лично на
жалбоподателя на датата на съставянето му без отразяване на възражения.
Въз основа на този акт за нарушение, на 01.11.2021г., Началникът на
Група при ОДМВР-Б , с-р „ПП“, е издал атакуваното НП №21-1116-000930, с
което за описаното в акта деяние, на жалбоподателя е наложена санкция по
чл.174, ал.3 от ЗДвП- „Глоба“ в размер на 2000.00лв. и кумулативно с
това“Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 24 месеца. С НП е
постановено също и отнемането на 12 бр. контролни точки от талона на
жалбоподателя по Наредба№Із-2539 на МВР. С Постановлението е направено
2
допълнение относно рамката, описанието и вида на вменяваното на
жалбоподателя нарушение като то е описано по следния начин:“ отказва да
му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за
химико- токсикологично лабораторно изследване за установяване
употреба на наркотични вещества или техни аналози.“ НП е връчено на
жалбоподателя срещу подпис на 15.11.2021г.
В рамките на извършената проверка на жалбоподателя по случая е
издаден и талон за медицинско изследване от св.К. на 29.09.2021г. в 17.40
часа. С този талон на Б. е предоставена възможност да избере способа за
изследване за употреба на наркотични вещества и техни аналози и той е
отбелязал, че избира като такъв способ медицинско и химическо изследване
на кръвна проба, за даването на каквато му е указано, че трябва да се яви в
СПО на МБАЛ-Б до 45 минути от връчване на талона. На водача са
предоставени и 6 бр. стикери с еднакви номера /№140746/ и първият такъв е
залепен именно върху издаденият му талон за изследване /л.10 от делото/.
На жалбоподателя е издадена и Заповед за ПАМ от 29.09.2021г. по чл.
171, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДвП, като чрез нея санкционният орган е разпоредил
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на
жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността , но не повече от 18
месеца. В последствие е издадена и друга Заповед за ПАМ от 29.10.2021г. на
санкционният орган и с нея е разпоредено на основание чл. 171, т.2А, б.“а“ от
ЗДвП, отнемане на СРМПС на жалбоподателя и 1 бр. регистрационна табела
.
При разпита на свидетелите по Акта К. и Т., двамата установяват, че не
са възприели жалбоподателя да управлява МПС на процесната дата и място,
а били извикани на това място от техни колеги полицейски служители, за да
извършат тестване на Б. за употреба на алкохол, наркотични вещева и техни
аналози. Такава проверка му била извършена с техническо средство за
употреба на алкохол, която проба била отрицателна. След което св.К.
поканил жалбоподателят да му бъде направена проба и да бъде тестван с
техническо средство и за употреба на наркотични вещества и техни аналози,
което обаче той отказал, без да даде обяснения относно този му отказ . За
3
това поведение на Б. бил съставен на място АУАН, от страна на св.К.,
връчен на жалбоподателя лично .
По делото е приложена и приета като доказателство и Заповед от
14.05.2018г., издадена от Министъра на вътрешните работи, с която са
делегирани правомощия на процесният издател, за съставяне на НП по ЗДвП,
а на св.К. в качеството му на мл.автоконтрольор е делегирано правомощие по
установяване на административни нарушения на ЗДвП и съставяне на АУАН.
От приложената справка за нарушител /водач на С-р „ПП“ за
жалбоподателя се установява, че спрямо него са налагани множество други
санкции за констатирани негови административни нарушения по ЗДвП до
датата на проверката.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че
с обжалваното НП незаконосъобразно е санкциониран жалбоподателя за
административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Постановлението е издадено от компетентен за това орган и в тази
насока се представи изрична заповед на министъра на вътрешните работи
преди процесната дата /2018г./ АУАН и НП са съставени и в сроковете по
чл.34 от ЗАНН, като същите са и надлежно връчени на жалбоподателя.
Независимо от последното обаче съдът констатира, че при издаването на НП
е допуснато съществено процесуално нарушение, засегнало в значима степен
правото на защита на жалбоподателя поради следното:
Допуснато е противоречие в съдържанието на АУАН и НП относно
изпълнителното деяние /брой и вид/ на вменяваното нарушение
/нарушения/ на жалбоподателя . В тази връзка съдът констатира, че с
АУАН, на Б. се вменява едно административно нарушение,
изразяващо се в отказ за тестване и респ. извършване на проба за
употреба на наркотични вещества или техни аналози, чрез ползването на
техническо средство Дрегер дръг тест 5000, докато според съдържанието
на обжалваното НП, което акта би следвало да обосновава, на
жаблоподателят-водач се вменяват на практика две нарушения с
различни изпълнителни деяния, описани като : „отказва да му бъде
4
извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози и наред с това „не изпълни
предписание за химико- токсикологично лабораторно изследване за
установяване употреба на наркотични вещества или техни
аналози“, без за последното да има наведени фактически твърдения в
никой от двата документа. Това противоречие води до съществена
неяснота за жалбоподателя относно описанието на вида и начина на
извършване на твърдяното нарушение /нарушения/, което според
съдебният състав е равнозначно на липсващ задължителен реквизит
на акта по чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН и респ. на НП по чл.57 , ал.1 т.5 от
ЗАНН.
С атакуваното НП, на жалбоподателя се вменява нарушение с правна
квалификация по чл.174, ал.3 от ЗДвП. В тази норма, законодателят е
материализирал две отделни хипотези на административни
нарушения, за които е предвидена санкция за водач на МПС-отказ на
водач да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и
респ.отказ на водач да изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата
на наркотични вещества или техни аналози. За всяка от тези
алтернативи, законодателят е предвидил и самостоятелна санкция,
макар и еднаква като вид и размер за всяка от тях. В конкретният казус с
АУАН на жалбоподателя се вменява само първата от двете алтернативи
на нарушение, чието изпълнително деяние се изразява в отказ за
извършване на проверка на Б. с техническо средство за употреба на
наркотични вещества или техни аналози. С НП обаче на
жалбоподателят се вменява и втората алтернатива по чл. 174, ал.3
от ЗДвП- отказ на водача да изпълни предписание за изследване на
употреба на наркотични вещества или техни аналози, която
хипотеза обаче съществува в НП наред с първата такава по акта, но
с обжалваният акт е наложено на практика едно основно и едно
5
кумулативно с него наказание и за двете алтернативи. При това
положение, съда споделя възражението на защитата, че е създадена
съществена неяснота и относно санкционното основание и
хипотезата/алтернативата/, за която е наказан жалбоподателят с
обжалваният акт, с което също се засяга в значима степен правото
му на защита.
Констатираните съществени процесуални нарушения при издаване на
обжалваният акт, обосновават неговата процесуална незаконосъобразност,
като мотивират отмяната на НП само на това процесуално основание.
Приложението на санкционната норма по чл.174, ал.3 от ЗДвП е
нормативно основание за отнемане на 12 бр. контролни точки от талона на
жалбоподателя по чл. 6, ал.1, т.3 от Наредба №Із-2539 на МВР. След като
съда счита, че издаденото НП е процесуално незаконосъобразно, то следва да
се отмени и в тази му част.
Предвид посоченият начин на приключване на съдебното дело и съгласно
нормата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /в сила към датата на приключване на делото
по същество/, съдът счита, че искането за присъждане на сторените от
жалбоподателя в съдебното производство пред РС-Б съдебни разноски за
участието на адв.С.Г., е основателно и доказано, поради което и следва да се
уважи.
Видно от представеният договор за правна помощ, сключен между
жалбоподателя и адв.Г., депозирано по делото, жалбоподателят Б. е заплатил
на този негов защитник по делото възнаграждение в размер на 300.00лв към
24.02.2022г. Съгласно нормата на чл.18 от НАРЕДБА № 1 от 01.07.20004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за изготвяне на
жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на
половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по-
малко от 50 лв., която санкция в казуса е 1000.00лв. по обжалваното НП.
Наред с това в тази норма на Наредбата е посочено, че когато НП
наказанието е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението отново се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 и върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, а за процесуално представителство, защита и съдействие по
6
дела от административнонаказателен характер, каквото е процесното, извън
случаите по ал. 2, възнаграждението е 300 лв. В конкретният казус освен
размера на санкцията, следва да се отчете и обстоятелството, че по делото е
проведено и едно публично съдебно и заседание, в което е участвала лично
като процесуален представител и адв.Г., която в същото заседание е
инициирала и „процедура в процедурата „за възобновяване на срока за
обжалване на процесното НП. При тези обективни данни, съдът приема, че не
са налице основания за редуциране на заплатеното възнаграждение на адв.Г.,
нито се констатира прекомерност на същото по смисъла на чл.18 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед
на свършената работа по делото от този участник в това число изготвяне на
жалба срещу отмененото НП и процесуално представителство в рамките на
едно публично съдебно заседание.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. с ал.1 и чл.63,
ал.3 от ЗАНН, Благоевградският Районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№21-1116-000930/01.11.2021г., издадено от Началника на група при ОДМВР-
Б ,
с-р“Пътна полиция“, с което на Д. Б. Б. с адрес : Б ул.“Х “№ , е наложено
административно наказание “Глоба“ в размер на 2000.00лв./две хиляди лева/,
кумулативно с това-“Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 24
месеца и е разпоредено отнемането на 12 бр. точки от контролния талон към
СУМПС на същото лице, съгласно Наредба №Із-2539 на МВР, във връзка с
административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Б /сектор „Пътна полиция/, да заплати на Д. Б. Б. с
адрес : Б , ул.“Х “№ , с ЕГН **********, сумата от 300.00лв./триста лева/,
представляващи направени съдебни разноски за участието на адв.С Г като
негов защитник по нахд № 1796/2021г. по описа на Районен съд – Б .
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Б в 14-дневен
срок, считано от съобщаването за изготвянето му на всяка от страните.
7
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8