Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260820 15.03.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
шести ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19011 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против М.Д.Й., ЕГН **********,
с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди се, че ответникът е
потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 20.10.2014 г. –
27.06.2019г. имал задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и
отвеждане на канална вода в общ размер
на 1099,12 лв. за обект, находящ се в гр. П, ул. “К.”№ ., ет., ап. , като
наемател на ОП „Жилфонд“. За потребените количества били издадени фактури. При
забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 185,14 лева
за периода 31.12.2014 г. – 31.05.2019г. Ответникът фигурирал в базата данни на
оператора като потребител с № .., а
отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни
общи условия /ОУ/. Месечното количество изразходвана вода било определяно по
реда на чл. 23, ал.5 ОУ, т.к. водомерът в имота не отговарял на изискванията на
ЗИ.
Тъй като задълженията не били погасени,
ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7117/02.08.2019 г. по ч.гр.д. № 12600/2019 г. на ПРС, IV гр.с., връчена
по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок по
чл. 415 ГПК предявил настоящите установителни искове. Моли претенциите да бъдат
уважени в цялост. Претендират се разноските в настоящото и заповедното
производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
е подал отговор, чрез назначения особен представител. Оспорва исковете по
основание и размер, в т.ч. – наличието на вземания и правоотношения между
страните; качеството на потребител на услугите; предпоставки за служебно
начисляване, поради неизправен водомер – липсвало предписание за проверка и
подмяна на водомера; нямало данни да е бил отчитан регулярно; карнетите не били
водени редовно; не ставало ясно и за кой обект е начислявано количество
потребена вода. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 12600/2019 г. на ПРС, IV гр.с., вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно по реда на чл. 47, ал.5, вр. с
ал. 1 ГПК, а исковете,
по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415,
ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД:
Дружеството
– ищец следва да докаже твърденията си в исковата молба, в т.ч. - наличието на
валидно възникнало облигационно отношение с ответника /потребител с № ../, като
установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания
размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в
договореното качество и срок услуги по доставка на питейна и отвеждане на
канална вода за обект, находящ се в гр. П, ул. “К.”№ , ет., ап., както и, че
през процесния период, ответникът е имал качеството потребител по смисъла на
ЗРВКУ. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните
услуги и начислените в тази връзка суми. Предвид възражението за изтекла
погасителна давност, да установи и настъпването на обстоятелства, довели до
спирането или прекъсването на предвидената в закона погасителна давност.
Ответникът
следва да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в
отговора, а при доказване на горното от ищеца - да докаже, че е погасил
задълженията.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска
за неоснователен, поради следните съображения:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по
смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу
заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК
операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за
предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник.
Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите,
като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги
са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна
уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се
изисква.
Според
чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или
притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени
имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите
условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи
потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване,
предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2
ЗРВКУ – наематели.
За да
възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той
на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по
смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор - Пловдив. Доказателства за това, че ответникът е потребител на
услуги, предоставени от ищеца за процесния период, не се представиха по делото.
Ищецът не установи, че именно М.Д.Й. е пасивно материалноправно
легитимиран да отговаря по исковете. По делото не са ангажирани доказателства
същият да е собственик или ползвател /носител на ограничено право на ползване/
на посочения в исковата молба имот /вкл. наемател на същия за процесния
период/, каквото качество изисква горепосоченият нормативен акт по отношение на
потребителя. Напротив, на първо място - от представения договор за наем – 01.03.2019
г. се установява, че имотът е общинска собственост и се стопанисва от ОП „Жилфонд“.
Съответно – установява се, че в полза на ответника не е учредявано ограничено вещно право върху имота. Наемно
правоотношение е възникнало на посочената дата, поради което и принципно –
ответникът не може да отговаря за натрупани задължения преди този момент, както
се претендират в процеса. Няма тв. и изложени обстоятелства суми да се търсят
от него като наследник или отговарящ за чужди задължения на някакво основание,
поради което претенциите за периода 20.10.2014 г. - 01.03.2019 г. са неоснователни и
недоказани против ответника.
Те са такива
и за останалата част от периода, поради следното:
Ищецът
поддържа, че Й. е потребител в качеството си на наемател. В чл.8, ал.9 от
Наредбата се допуска възможността наемателят да бъде платец на услугите, но от
името на собственика. Според тази разпоредба - наемателят на водоснабден имот
може да заплаща ВиК услугите от името на наемодателя, като е длъжен да спазва
изискванията на наредбата и договора. Когато наемателят не спазва тези задължения,
отговорен за тях е наемодателят. Или по смисъла на нормативния акт, уреждащ
процесното правоотношение, последното възниква между ВиК оператора и
собственика на имота, а наемателят може да бъде платец на услугите, съответно
при неизпълнение, отговаря не той, а наемодателят, който е
потребител в отношенията с оператора.
В чл. 2, ал.
3 ОУ е предвидена хипотеза, при която е допустимо наемателят да придобие
качеството потребител. По делото обаче не се установява нито съгласие на
собственика за това, нито наличие на сключен договор между ответника и ВиК
дружеството, чрез който същият да е изразил воля и съгласие да бъде абонат и
потребител на услугите, съответно – задължено за плащането лице.
Не е ясно по
какъв начин и на какво основание партидата се води на името на ответника. Още
повече за целия процесен период, при положение, че същият е наемател едва от
01.03.2019 г. Не са представени доказателства за това – подадено ли е заявление
с искане за откриване на партида на негово име, като не се установява и на
какво основание ВиК са открили същата. ВиК може да открива съответни партиди и
да начислява задължения за потребени услуги само при наличие на законовите
предпоставки за това и при спазване на приложимата нормативна уредба, което в
случая не се установява.
Предвид изложеното, не се доказва
качеството на „потребител“ на ответника за исковия период като основен елемент
от ФС на претенцията, като обсъждането по същество на останалите предпоставки е
безпредметно, т.к. не може да доведе до различен резултат.
За пълнота следва да се посочи, че не се
установяват и твърденията за начина на начисляване и предпоставките за служебно
такова. В ИМ се поддържа, че, тъй като водомерът в имота на потребителя не
отговарял на законовите изисквания за годност, съгласно Закона за измерванията,
месечното количество изразходвана вода е определяно съобразно чл. 23, ал. 5 ОУ.
Ответникът чрез особения представител оспорва дължимостта на търсените суми в
заявения размер. При това положение и съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следваше да установи пълно и главно всичките
си твърдения, включително тези, че са били налице предпоставките за извършване
на служебно начисляване по тарифа на консумираните ВиК услуги за съответния
период и дължимите суми възлизат на търсения размер. Доказателства в насока
установяване по категоричен начин на тези обстоятелства не бяха ангажирани.
Вещото лице по приетата СТЕ не е могъл да даде конкретни отговори на поставените
му въпроси, поради липса на достъп до имота, при което не се доказва наличието
или липсата на изм. устройство, както и дали същото е отговаряло на
изискванията за годност.
Съгласно
чл.32 на Наредба
№4 за условията
и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, ВиК услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода,
отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват
чрез отбелязване в карнета, заедно с
датата и подписа на потребителя или негов
представител. Чл.5, т.7 и чл.21, ал.4 ОУ на ВиК - Пловдив също изискват
отчитането на индивидуалните водомери да
става в присъствието на потребителя или негов
представител. По делото са представени копия от карнети, от които е
видно, че не са вписвани
показания на уред, а само начислените количества вода в графата „разлика”.
Не са ангажирани доказателства за това
да са били налице предпоставките за служебно начисляване по тарифа.
Съгласно чл.11, ал.5 Наредба № 4 - поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са
задължения на потребителите. По делото не е представено известие за нередовен
водомер, нито се установява такова да е било съставяно. Следователно,
твърденията за неизправност за процесния период останаха недоказани. При това
положение, остава неустановено защо начисляванията са правени по тарифа и по
какъв начин е определян размерът на вписаните в карнетите стойности. Реалната
консумация и отчетеното количество вода са част от основните предпоставки за
дължимост на стойността на ползваната услуга. Без ясни параметри и критерии за
начисляване, биха били накърнени правата на потребителя, който би бил ангажиран
да плаща едностранно определени суми от оператора.
Не
се установява за исковия период водомерът да е бил неизправен. Разпитаният св.
– и. заяви, че не си спомня конкретни факти за процесния случай и абонат.
Предвид изложеното, съдът не приема
тезата на ищеца, че водомерът е бил неизправен, като не се установява и да са
били налице предпоставките за соченото служебно начисляване.
С оглед изложеното, предявеният главен
иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с искането за законна
лихва.
По
иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД:
Съдът
не формира извод за наличие на главен дълг, поради което искът за акцесорното
вземане следва да се отхвърли.
По
отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза
на ответника на основание чл. 78, ал.3 ГПК, но същият не претендира и не
представя доказателства за сторени такива.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК ********* против М.Д.Й., ЕГН **********
обективно съединени искове за признаване за установено в отношенията
между страните, че Й. дължи следните суми: 1099,12 лева - главница,
представляваща стойност на предоставени услуги по доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода за периода 20.10.2014 г. – 27.06.2019 г. за обект,
находящ се в гр. П, ул. “К.”№ , ет., ап. .; 185,14 лева - обезщетение за забава
за периода 31.12.2014 г. – 31.05.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 30.07.2019 г. до окончателното погасяване, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7117/02.08.2019 г. по ч.гр.д. № 12600/2019 г. на ПРС, IV гр.с.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП