РЕШЕНИЕ
№ 1185
гр. Пловдив, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20235300501120 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.200 от КТ и
чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Е. Т. Х., ЕГН –
**********, чрез адв.Т. Д./упълномощена към момента/, против Решение №
260081/14.12.2022г., постановено по гр.д.№ 2797/2019г. по описа на Районен
съд – Асеновград, II гр.с., с което са отхвърлени предявените от него против
„Горубсо *****“ ЕАД, ЕИК *****, гр.*****, и „Дънди Прешъс Металс
Челопеч” ЕАД, ЕИК *****, за заплащане на сумата от 85 310,56 лв.,
обезщетение за имуществени вреди, претърпени от професионално
заболяване „*****“, представляващи разликата между трудовото
възнаграждение, което би получавал ако работеше на длъжност „*****” и
пенсията за инвалидност, която е получил и минималната работна заплата, за
периода от 01.03.2018 г. до 01.03.2021 г., ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
1
съда 13.12.2019 г. до окончателното й изплащане; както и е осъден да заплати
на „Горубсо *****“ ЕАД, ЕИК *****, сумата от 3 000 лв., представляваща
направени по производството разноски; както и е осъден да заплати на
„Дънди прешъс металс Челопеч” ЕАД, ЕИК *****, сумата от 3 150 лв.,
направени по производството разноски. Моли да бъде отменено изцяло и
вместо това да се постанови друго, с което да се уважат исковите претенции.
За откритото съдебно заседание на 13.09.2023г. жалбоподателят е
представляван от адв.Е. Б., която заявява, че поддържа жалбата изцяло. По
същество прилага и писмена защита. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение на осн. чл.38 ал.1 т.2 във вр. с ал.2 от ЗАдв. във вр. с чл.7 ал.2
т.4 от Наредба №1/09.07.2004г.
Въззиваемата страна „Горубсо - *****“ ЕАД, ЕИК – *****, чрез
адв.Т. К., съдебен адрес гр.*****, депозира писмен отговор, че жалбата е
изцяло неоснователна. Прилага писмена защита. Претендира разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД, ЕИК
*****, гр.*****, чрез адв.Д. Л., депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло
неоснователна. За откритото съдебно заседание на 13.09.2023г. прилага молба
– становище, че въззивната жалба е в цялост неоснователна. Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение.
"Горубсо - *****" АД, ЕИК - *****, със седалище и адрес на
управление гр.*****, в качеството му на трето лице - помагач, не депозира
писмен отговор в указания му двуседмичен срок. За откритото съдебното
заседание на 13.09.2023г. дружеството, чрез юрк. Я. К., прилага писмено
становище, затова че обжалваното решение е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено изцяло.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на
процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Асеновград от Е. Т. Х. е заведена искова молба, с
която посочва, че е работил в ДФ „Горубсо“ ***** на длъжност „***** *****
VІІ разряд“, правоприемник на който е ответника „***** инвест“ АД за
2
периода от 30.10.1991 г. до 12.06.1992 г. В „Челопеч майнинг“ ЕАД
/преименувано в „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД/ е заемал длъжността
„*****“ в продължение на един месец, а след това за периода от 11.06.1986 г.
до 23.03.1990 г. – длъжността „***** ***** VІІ разряд“. Вследствие на
условията на труд заболял от „*****“. Това заболяване е признато за
професионално с протокол № 149/ 02.07.1992 г. За срока и оценката на
намалената му работоспособност са били издадени няколко Решение на
ТЕЛК, а отговорността на работодателя за претърпените от това имуществени
и неимуществени вреди е ангажирана с влезли в сила съдебни решения –
които ищеца е конкретизирал. Последното преосвидетелстване е извършено с
ЕР на ТЕЛК от 06.03.2018 г. (влязло в сила на 26.03.2018 г.), с което е
удължен срока на инвалидност на ищеца за три години от 01.03.2018 г. до
21.03.2021 г. и му е определена 60 % намалена работоспособност, за
причинена от професионално заболяване „*****“. ЕР на ТЕЛК се отнася за
периода от 01.03.2018 г. до 01.03.2021 г., за които период ищецът търпи
имуществени вреди, изразяващи се в разликата между чистото трудово
възнаграждение, което би получавал като ***** от не по-малко от 2 000 лв.
месечно и пенсията му за инвалидност за исковия период.
Към исковата молба са приложени ЕР на ТЕЛК 1239 от
043/06.03.2018 г., от което е видно, че на Е. Т. Х. е определена 60 % ТНР, за
общо заболяване: „*****“, Професионално заболяване „*****“ – валидно до
21.03.2021 г.
Също така е приложено влязло в сила решение по приложеното гр.д.
№ 1882/2015 г. по описа на Районен съд Асеновград, с което „Дънди Прешъс
Металс Челопеч“ ЕАД е осъден да заплати на Е. Х. сумата 26 319.83 лв.
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от
професионално заболяване „*****“, изразяващи се в разликата между
трудовото възнаграждение, което би получавал ищеца и пенсията му за
инвалидност, причинени от професионално заболяване „*****“ за периода от
01.12.2013 г. до 01.02.2015 г. и от 10.03.2015 г. до 01.03.2018 г.
В хода на делото от ищеца са представени и копие от Трудова
книжка, Епикриза от УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД **** за лечение от 16.05.2022
г. до 21.05.2022 г.
Първоначално с исковата молба ищецът е формулирал петитум, с
3
който е направил искане да се постанови решение, с което да се осъдят
ответниците да заплатят на ищеца солидарно ежемесечно обезщетение в
размер на 1 400 лв. за времето от 01.03.2018г. до 01.03.2021г., което
обезщетение е за претърпените от него имуществени вреди в общ размер за
исковия период 54 000 лв., съставляващо разликата между трудовото
възнаграждение в чист размер, което би получавал при работа при
ответниците и получаваната социална пенсия за инвалидност за исковия
период до настъпването на законна причина за изменението или
прекратяването , като искът е предявен като частичен в размер на 1 000 лв.,
ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до
окончателното изплащане.
В съдебно заседание на 28.10.2022г. /протокол на л.337 по искане на
адв. Д./, по приложена молба, на осн. чл.214 ал.1 от ГПК е допуснато
изменение на размера на предявения частичен иск за сумата в размер на 1 000
лв. като се счита увеличен на 85 310,56 лв.
В хода на производството са допуснати приети Основна и
Допълнителна експертизи, изготвени от в.л. И. С. и СМЕ, изготвена от доц. В.
П..
Ответникът „Горубсо *****“ ЕАД, ЕИК – *****, гр. *****, чрез
адв.Т. К., е депозирал Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който оспорва
предявения иск като недопустим и неоснователен, за което излага подробни
съображения. Твърди, че дружеството не е правоприемник на ДФ „Горубсо“
*****, не е бил работодател или правоприемник на работодателя на ищеца.
Поради това е невъзможно ищецът да е работил при този работодател, както и
че той не може да отговоря за вреди, настъпили в резултат на лошите условия
на труд на работа при друг работодател. Направено е искане производството
спрямо тях да бъде прекратено, поради липса на правоприемство. Заявява, че
не им е известно издаденото последно ТЕЛК решение, за същото не са били
уведомени. Оспорва на осн.чл.193 от ГПК печата/датата на влизане в сила на
същото.
Ответникът „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД, е депозирал
Писмен отговор по чл.131 от ГПК, чрез адв.Д. Л., с който оспорва пасивната
легитимация на ответника „***** инвест“ АД като твърди, че
конституирането му като страна представлява злоупотреба с правото на
4
ищеца да избира местна подсъдност при няколко ответника. Същият е избран
произволно, но целенасочено от ищеца за да постигна ситуативна и
изкуствена местна подсъдност. Поради това е направено искане
производството спрямо него да бъде прекратено, а делото – изпратено на РС –
Пирдоп по компетентност. Твърди, че е налице сила на присъдено нещо по
отношение на иска за присъждане на имуществени вреди за периода до
01.03.2021 г., тъй като спорът е разгледан и решен по гр.д.№ 1882/2015 г. по
описа на Асеновградския РС, потвърдено с решение по в.гр.д.№2122/2018 г.
по описа на ОС-Пловдив. Оспорва иска по основание и размер. Твърди, че не
е уведомен за извършеното преосвидетелстване на Х. с ЕР от 06.03.2018 г.,
както и че то не е влязло в сила, тъй като е подал жалба срещу него веднага
след като е узнал за съществуването му. Оспорва констатацията – печат на
представеното ЕР на ТЕЛК за влизане в сила на този документ. Прави
възражение за прихващане със сумата от общо 1 630.83 лева, представляваща
вземания към Х., присъдени съдебни разноски в производството по гр.д.
№1882/2015 г. по описа на РС - Асеновград.
Трето лице помагач „Горубсо *****“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление град *****, ул.“*****, привлечено на осн. чл.219 ал.1 от
ГПК от „Горубсо *****“ ЕАД, гр. *****, чрез юрк. Я. К., прилага писмено
становище /на л.277/ по делото, че исковата претенция по чл.200 от КТ е
изцяло неоснователна. Поддържа, че липсват каквито и да било
доказателства за правопримеството между „Горубсо - *****“ АД и ДФ
„Горубсо *****“, в което дружество именно е работил ищецът Е. Х.. Посочва,
че не се доказва по категоричен и безспорен начин пасивната легитимация на
„Горубсо - *****“ АД.
За да постанови атакуваното решение, Районен съд -Асеновград
излага основни съображения, че по отношение на първия ответник – „Горубсо
- *****“ АД, не са представени доказателства за ангажиране на отговорност
по чл. 200 от КТ като работодател на ищеца. Поради това в тежест на ищеца е
да установи наличието на предвидените в закона предпоставки за това. От
приетия препис от трудова книжка се установява, че същият е работил в
ТМОК Горубсо, гр. *****. Липсват каквито и да са доказателства, че
„Горубсо *****“ АД е правоприемник на този работодател, като изцяло в
негова тежест е било да установи това. Отделно от горното няма
5
доказателства, че придобитото професионално заболяване е в причинна
връзка с условията на работа в ТМОК Горубсо, гр. *****, доколкото в
заключението по СМЕ този въпрос не е бил изследван, поради което и поради
изложените вече доводи, обсъждането на същото е безпредметно. Искът по
отношение на този ответник е неоснователен, поради това не следва да бъде
разглеждано направеното от този ответник възражение за изтекла
погасителна давност.
На следващо място, Районният съд мотивира, че за да се търси
отговорност на ответниците/работодатели: „Дънди Прешъс Металс Челопеч“
ЕАД и „Горубсо *****“ ЕАД за репариране на вреди, визирани в хипотезата
на чл. 200 от КТ, следва да е налице професионално заболяване, което да е
довело до трайно намалена работоспособност. ОТ ЕР на ТЕЛК 1239 от
043/06.03.2018 г. е видно, че на Е. Т. Х. е определена 60 % ТНР, за общо
заболяване: „*****“, Професионално заболяване „*****.“ – валидно до
21.03.2021 г. От приетата СМЕ на вещото лице д-р В. П. се констатира, че
описаните в медицинската документация дегенеративни заболявания на ОДА
не са в причинно-следствена връзка с диагностицираната през 1992 г.
„*****“, което налага да се търсят други причини за тяхната поява. Липсата
на причинно-следствена връзка между твърдяното заболяване на ищеца,
развитата ***** патология и установените общи заболявания /дегенеративна
болест на *****, АХ. ***** болест на *****, ***** болест на *****,
състояние след преживян ***** 2019 г. и хроничен *****/ и признатото му
професионално заболяване, води до отпадане отговорността на ответниците
по предявения иск с правно основание чл.200 от КТ.
С въззивната жалба на Е. Т. Х. се посочва, че обжалваното решение е
пренебрегнало всички налични доказателства и се базира единствено на
противоречивото и несъстоятелно заключение на приетата СМЕ. РС-
Асеновград е приел, че липсва причинно-следствена връзка между
твърдяното заболяване на ищеца и работата му при ответниците, която
причинно-следствена връзка е доказана от всички ЕР на ТЕЛК, представени в
съда, както и от влезлите в сила съдебни решения, постановени по-рано.
Поддържа се, че по делото са налични множество писмени доказателства и
съдебни решения, които очертават както професионалното заболяване на
ищеца.
6
Последно преди две-три години, с влезли в сила решения на АРС и
ПОС е установено, че ищецът страда от посоченото професионално
заболяване, докато към настоящия момент как някак си е оздравял, което е
констатирано без преглед и без никакви изследвания. Това оздравяване не е
констатирано в нито един документ и представлява превратно тълкуване на
състоянието му, безкритично прието от АРС. Нещо повече, в съдебното
решение се прави извод, залегнал в тази СМЕ, че още през 1992г. ТЕЛК не е
работил по правилата, което не само не е вярно, но и не може да бъде
отричано предвид стабилитета на административните актове, влезли в сила
отдавна. Без да има това право, вещото лице приема, че всички органи на
ТЕЛК, болници и други медици, са работили неправилно, който извод не
може да бъде приет и от фактическа, и от правна гледна точка. Причинната
връзка между професионалното заболяване и работата се доказва единствено
и само по административен ред, така че АРС е нямал законовото право да
пренебрегва стабилните административни актове ЕР на ТЕЛК, като
последното ЕР е валидно за ищеца пожизнено, поради неговата възраст.
Посочва се, че изводите на приетата СМЕ са необосновани и
противоречат от една страна, с всички съдебни решения, постановени до
момента, а от друга страна - с влезлите в сила стабилни административни
актове - Решенията на ТЕЛК, касаещи ищеца Х., които са актове на
медицинските власти и съответно се ползват със задължителна сила. Така
например, приетата по делото Епикриза от УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД,
Отделение по професионални болести, след пролежаване на ищеца и
извършени всички необходими медицински изследвания, му дава диагнозите,
които му дава и ТЕЛК. От епикризата е видно, че състоянието на ищеца Е. Х.
е обсъждано на лекарски колегиум с участието на специалисти по
професионални и вътрешни болести, включително ревматолог и невролог.
Нивото и изводите на медицинската на водещи специалисти, прегледали
лично ищеца и лекували го в клиника и то през 2022г., което съвпада с всички
здравни документи до момента, няма как да бъде отричано от единична
експертиза със специалност, която не покрива специалностите на целия
лекарски колегиум. Изцяло несериозно било и твърдението на СМЕ по
делото, че след около 30 години, и то точно в последните три години, ищецът
внезапно е оздравял, тези изводи са произволни и не са подкрепени от
никакви доказателства по делото. Нещо повече, тази СМЕ се базира изцяло на
7
предположения, като вещото лице заявява неколкократно, че ищецът
вероятно бил работил други работи, изцяло голословни твърдения. Ищецът е
в тежко здравословно състояние и живее от пенсия. Било възложено на ССЕ
да провери в съответното бюро по труда по местоживеене на ищеца и не се
установи друг трудов стаж, който да бъде евентуална причина за
заболяването на ищеца. Всички противоречия между СМЕ по делото и
решенията на ТЕЛК, епикризи и предходни съдебни решения, следва да се
тълкуват изцяло от гледната точна на оторизираните здравни власти - ТЕЛК,
лекарски колегиуми в болници и съдебни решения, базирани на предходни
медицински документи, а не, както е в обжалваното решение, да се дерогират
всички те и да се зачита единствено заключението на СМЕ. Относно
правоприемството, приложени са всички релевантни документи и те доказват
изцяло, че първият ответник е правоприемник на държавното предприятие.
От документите по делото се е изяснило, че ищецът/сега
жалбоподател е работил по трудово правоотношение в ДФ Горубсо ***** на
длъжност „***** ***** VII разряд" от 30.10.1991 до 12.06.1992г.
Правоприемник на ДФ „Горубсо *****“ е „***** инвест“ АД. Работил е и по
трудово правоотношение в „Челопеч Майнинг“ ЕАД, ЕИК *****,
преименувано в „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД, ЕИК *****, на
длъжност „*****" (един месец), впоследствие на длъжност „***** ***** VII
разряд" от 11.06.1986г. до 23.03.1990г. Поради вредностите на работната
среда заболява професионално от „***** *****." Заболяването е признато
като професионално с констатация на медицинските органи по протокол №
149/02.07.1992г. В ЕР 1239 на ТЕЛК са посочени следните противопоказни
условия на труд - тежка физическа работа, свързана с вибрации, студ, влага,
вдигане на тежести, принудителна поза. За така констатираното общо
заболяване е определена 30% неработоспособност, а за професионалното
заболяване на ищеца е определена 50% неработоспособност. Заболяването
ограничава трайно работоспособността на ищеца, поради което не е в
състояние да предлага работната си сила в пълен обем.
С Писмения отговор на въззивната жалба „Горубсо – *****“ ЕАД се
взима становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Поддържат се доводите, направени още с Писмения отговор по чл.131 от ГПК
затова, че искът е недопустим и по същество неоснователен поради липса на
8
правоприемство между ДФ „Горубсо *****“ и „Горубсо – *****“ ЕАД, което
не е подкрепено с писмени доказателства, които да обосноват процесуалната
му легитимация като надлежна страна в производството. „Горубсо – *****“
ЕАД никога не е било работодател или правоприемник на работодател на
ищеца. Обръща се внимание, че от приложеното по делото Решение от
26.02.2018г. по гр.д.№ 1882/2015г. по описа на Районен съд -Асеновград като
ответник за процесния период тогава е било посочено друго дружество
„***** - Инвест“ АД, като производството и спрямо него е било прекратено
поради липсата на правоприемство. В последното по делото съдебно
заседание /28.10.2022г./, е било направено изменение на иска, като от страна
на дружеството е направено възражение, че молбата по чл. 214 от ГПК е
нередовна. Искът е бил предявен като частичен за сумата от 1 000 лв. за
период от 01.03.2018г. до 01.03.2021г., като увеличението на иска на сумата
от 85 310,56лв. е направено едва на 28.10.2022г., което означава, че
претенцията е погасена по давност в периода 01.03.2018г. до 28.10.2019г.
Поддържа се направеното възражение за изтекла погасително давност на
основание чл. 358, ал. 3 от КТ.
С Писмения отговор на въззивната жалба „Дънди Прешъс Металс
Челопеч“ ЕАД се взима становище, че обжалваното решение е
законосъобразно. Акцентира се, че се поддържат и доводите от първата
инстанция, които не са били обсъдени от Районния съд поради отхвърлянето
на исковете на друго, различно основание. По-конкретно визира, че искът е
предявен като частичен в размер на 1 000 лв., а едва в последното съдебно
заседание е увеличен размера на 85 310,56 лв. В тази връзка се поддържа
отново възражението, че предявяването на всяка увеличена претенция, която
надвишава 1 000 лв. е погасена по давност, като в този смисъл и двамата
ответници са възразили в съд. заседание на 28.10.2022г. Позовава се отново
на чл.358 ал.1 т.3 и ал.2 т.2 от КТ, затова че давността по чл.200 от КТ е
тригодишна. Поддържа се, че изискуемостта е настъпила на 21.03.2018г. –
датата на влизане в сила на ЕР № 1239-043/06.03.2018г. на ТЕЛК за
професионални заболявания при УМБАЛ – ****. Поддържа се, че е
приложимо ТР № 3/22.04.2019г. на ВКС по тълк.д.№ 3/2016г., ОСГТК, според
което предявяването на иска за парично вземане като частичен и
последвалото негово увеличение по реда на чл.214 ал.1 от ГПК нямат за
последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на
9
непредявената част от вземането. Цитира част от мотивите на решението, че:
„Срокът на погасителната давност не тече, докато трае съдебния процес
относно вземането, което се индивидуализира чрез посоченото основание и
заявения петитум. За разликата над предявената част от вземането давността
не спира и не прекъсва.“ Също така цитира и новата разпоредба на чл.116а от
ЗЗД /ДВ, бр.42/2018г./, която въвежда правилото, че „когато вземането е
предявено частично, давността се спира или прекъсва само за предявената
част“. Поддържа се, че съдът дължи произнасяне само до размера на 1 000 лв.,
а за разликата над 1 000 лв. до 85 310,56 лв. следва да се отхвърли поради
изтекла давност.
Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да
следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно
задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Първоначално Районен съд - Асеновград с Определение от 10.11.2020г.
/на л.70/ е прекратил производството по делото по отношение на „Горубсо –
*****“ за солидарното му осъждане с „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД,
като в мотивите е посочил, че въпреки, че исковата молба е оставена без
движение до представяне на доказателства за пасивната легитимация на
дружеството, не се сочат обстоятелства относно правоприемство между ДФ
„Горубсо - *****“ и „Горубсо“ ЕАД, гр.*****, които съдът да може да
провери служебно, с оглед налични данни в публични регистри, нито са
приложени други доказателства за такова правоприемство; нито са били
изпълнение указанията на съда да се представят доказателства за
правоприемство между твърдения работодател на ищеца и ответника
„Горубсо – *****“ ЕАД.
С Определение № 260402/15.02.2021г. на Окръжен съд -Пловдив, XIV
гр.с. по възз.ч.гр.д.№ 142/2021г. е потвърдено Определението от 10.11.2020г.
на Районен съд - Асеновград. В мотивите е казано, че към момента на
приватизацията на предприятията през 1991г. е била създадена ДФ „Горубсо“
– *****, като впоследствие е била създадена „Горубсо- *****“ ЕАД, но
10
отникъде не се сочи, а и не са представи по делото доказателства относно
факта на правоприемството между ДФ “Горубсо - *****“ и „Горубсо - *****“
ЕАД. На база претенцията на ищеца следва да се преценява доколко е налице
правоприемство между първоначално създадената държавна фирма и
впоследствие приватизираната фирма, понеже претенцията е за заплащане на
обезщетение за търпените от него болки вследствие на упражнявания труд в
полза на ответните дружества.
С Определение № 60258/24.06.2021г. на ВКС, ГК, по ч.гр.д.№
1831/2021г. в производство по чл.274 от ГПК е допуснато касационно
обжалване на Определение № 260402/15.02.2021г. по ч.гр.д.№ 142/2021г. на
ПОС и е отменено 260402/15.02.2021г. и потвърденото с него Определение от
10.11.2020г. по гр.д.№ 2797/2019г. на РС -Асеновград.
С Определението № 60258/24.06.2021г. на ВКС е посочено, че:
„Въпросът дали ответникът срещу когото е насочен искът е правоприемник
на определен правен субект и дали е установено това обстоятелство с
доказателства от ищеца, е по същество на спора и касае материалноправната
легитимация, съобразно установеното действително правно положение между
страните с решение по делото“. В мотивите на ВКС е изтъкнато също, че
„сезирането не е било нередовно, като рискът за ищеца от невъзможността на
проведе доказване на разглежданото правоприемство е да понесе
неблагоприятните последици от отхвърляне на иска против този ответник с
ангажирането му за разноски, но не налага извод за недопустимост на
производството по делото“.
Настоящият въззивен състав констатира, че по делото е приложена
Заповед № 248/01.06.1998г. на МФ за прекратяване на „Горубсо“ ЕАД –
***** /на л.47/, съгласно която прекратеното държавно „Горубсо“ ЕАД –
***** е преобразувано чрез разделяне като са учредени осем нови държавни
дружества в различни населени места, както следва: „Горубсо - *****“
ЕАД, гр.*****, „Горубсо – Златоград“ ЕАД, гр.Златоград, „Горубсо -
Рудозем“ ЕАД, гр.Рудозем, „Горубсо - РОФ“ ЕАД, гр.Рудозем, „Горубсо -
*****“ ЕАД, гр.*****, „Горубсо -Кърджали“ ЕАД, гр.Кърджали, „Горубсо –
ГМП“ ЕООД, гр.*****, „Горубсо – РМЗ“, гр.*****.
Съгласно приложеното Решение № 4289/08.06.1998г. на Пловдивски
Окръжен съд, търговска колегия, по ф.д.№ 2734/1998г., вписва се в Търговски
11
регистър „Горубсо -*****“, а в мотивите посочено, че капиталът на
дружеството е внесен изцяло чрез отделянето на част от имуществото на
„Горубсо“ ЕАД, гр.*****.
В представената трудова книжка е записано, че ищецът е работил в
ТМОК Горубсо, гр.*****. Други писмени доказателства липсват по делото.
Предвид, че по делото са представени само документите – Заповед №
248/01.06.1998г., Решение № 4289/08.06.1998г. и копие от трудова книжка,
настоящият въззивен съд не може да направи категоричен извод кое от
всичките описани *****ски дружества има отношение към бившата
месторабота на ищеца, а отделно с „Горубсо -*****“ ЕАД, съответно не се
установяват и дали изобщо са били налични трудово-правни отношения,
необходими за доказване на иска по чл.200 от КТ.
На следващо място, Районният съд обосновано е кредитирал приетата
СМЕ, изготвена от в.л. доц. д- р В. П.. Със заключението са направени
експертни констатации, че здравословното състояние на Е. Х. се определя от
сериозни необратими заболявания от общ характер с прогресиращ ход, но е
неправилно да се твърди, че паталогичните прояви са проява на *****, т.е.,
че лицето страда от процесното професионално заболяване. Отразената в
медицинската документация патология на *****, не е характерна за ***** от
локално вибровъздействие, дори и в посочения стадии. **** промени в *****
не са установени по време на трудовата заетост на лицето. Те са се развили
след преустановяване на професионалната експозиция и с времето са се
задълбочили. Описаните в медицинска документация дегенеративни
заболявания на ОДА не са в причинно-следствена връзка с
диагностицираната през 1992 г. *****, което налага да се търсят други
причини за тяхната поява. Напълно възможно е увреждане на ***** в случая
да се дължи на извършвани дейности с голямо натоварване на ***** система
в годините след прекратяване на рисковата експозиция в мината. Не се
изключва допълнителна трудова дейност: ръчна работа с тежести, работа със
строителна или земеделска техника, за които ищеца има квалификация – на
фона на естествените възрастови промени. Регистрираното в ЕР ТЕЛК
професионално заболяване е обратимо след преустановяване на въздействие
на увреждащия вреден фактор на работната среда. Това е универсален
принцип в диагностиката и в експертизата на професионалните заболявания
12
въобще. Той се използва с цел да се докаже професионалния характер на едно
заболяване, особено когато то се манифестира с характерна, но не
специфична клинична симптоматика. Регистрираните заболявания, в това
число професионалното, определят процент трайна загуба на
работоспособност, ограничаваща възможностите на лицето да работи според
квалификацията си и от друга страна да го прави неподходящ за работа при
условия, посочени в ЕР на ТЕЛК. От трудово – медицинска гледна точка
противопоказните условия на труд биха били: работа в условия на общи
локални вибрации, при охлаждащ микроклимат, изпълнение на тежък
физически труд и системни стериотипни работни движения на горните
крайници с възможност за микротравматизация. Работата в подобна среда би
влошила протичането на професионалното заболяване като „*****“, както и
на съпътстващите го. Заболяванията, описани в представената
медицинска документация на лицето са от общ характер. Неоснователно
се твърди, че те са в причинна връзка с работата на Х. при ответниците в
миналото. Що се отнася до „***** болест“: заболяването е диагностицирано
след продължителен трудов стаж, като е взето предвид типичната рискова
професия „*****“ и установените характерни ***** в горните крайници. Тези
***** прояви обаче не са патагномонични, т.е. могат да бъдат симптоми не
само на „*****“, но и на други заболявания на горните крайници, в т.ч. и на
установения от ортопеда в същия период „*****“, възможно от
професионална механична травма върху меките тъкани, което често се
наблюдава при новопостъпили или неопитни работници. Вещото лице
отбелязва, че оплакванията на ищеца, които са в основата на диагнозата
„*****“ датират от 12.08.1986 г. – четири месеца след назначаването му на
рисковата длъжност. Диагнозата „*****“ е поставена без да се спазват общо
приетите критерии (динамично наблюдение, експозиционен и елиминационен
тест, респективно временно трудоустрояване). Противоречиви са
заключението относно стадия на „*****“, която не се променя дори при 30
годишно прекъсване на професионалната експозиция. Объркване има и при
определяне на вида на „***** болест“ – от общо ?, локално вибровъздействие.
Клиничните симптоми се поддържат в условията на постепенно възникващи и
развиващи се генерализирани дегеративни дистрофични промени на ***** в
шийния и поясния отдел във времето след прекратяване на професионалната
рискова експозиция. В процесния случай е напълно възможно
13
генерализираното увреждане на ***** апарат с придружаващи *****
нарушения в горните крайници да се дължи на извършвани дейности със
системно натоварване на ***** система в годините след прекратяване на
трудовата му дейност като „*****“. От значение са и други етологични
фактори: възраст, наследственост, битови навици. Казаното обяснява и
отрицателния елиминационен тест, т.е. липса на подобрение /или на обратно
развитие на симптоматиката след отстраняване на етилогичния рисков
професионален фактор през 1992 г., което в профпатологията е от принципно
значение за признаване или отхвърляне на професионалната болест.
Независимо от изказаните съмнения на експертизата, относно правомерността
на процесната диагноза, същата е приета и потвърдена с административен акт
по законов ред и не е била обжалвана в приетия от закона срок. Затова е
трудно да се спори, че към онзи момент професионалното заболяване „*****“
е било в причинно следствена връзка в работата на ищеца при ответниците.
След прекратяване трудовата дейност на лицето при ответниците до
настоящия момент здравното състояние на ищеца се определя от сериозни
заболявания от общ характер. На основание всичко гореизложено би било
несериозно посочените патологични прояви да се тълкуват като прояви на
*****, в причинно следствена връзка с работата на ищеца при ответниците.
От началната медицинска документация е видно, че ищецът търпи болки и
страдания. Същите са описани в анамнезата на представените епикризи и са
свързани с обективно потвърдените общи заболявания: дегеративна болест на
*****, АХ. ***** болест на *****, ***** болест на *****, състояние след
преживян ***** 2019 г. и хроничен *****.
В съдебно заседание на 22.10.2022г. при защита на заключението си
доц. В. П. посочва, че когато едно професионално заболяване е прието със
стабилен административен акт, то подлежи на преразглеждане, и че се стига
до такъв куриозен случай че след 30 години след напускане на работа се
търсят още признаците на едно неспецифично професионално заболяване,
каквото е ***** болест. Вещото лице разяснява също така, че
професионалните заболявания не са специфични заболявания и може от целия
списък на професионалните болести да посочи само няколко, при които не се
очаква излекуване и това са: праховите заболявания, силикозата, при която
рентгеновата картина не може да бъде променена или подобрена, лъчевите
професионални заболявания, в това число, където също се очакват
14
необратими изменения в организма. При всички останали професионални
заболявания, включително отравяне, клиничната картина е неспецифична.
Когато става дума въпрос за неспецифични професионални болести, каквато е
***** болест, оплакванията могат да бъдат наблюдавани и при всяко едно
заболяване, даже една ***** болест може да даде такива симптоми. Вещото
лице акцентира, че лицето е напуснало на около 30 годишна възраст едно от
предприятието, при един кратък трудов стаж. „След това, в следващите 30
години това лице какво е правило? Къде и какво е работило?“.
Съгласно чл.200 от КТ – За вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника
или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това,
дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им.
Ищецът не е приложил писмени доказателства по това дело и не е
доказал, че по отношение на двамата ответници са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността като работодатели на ищеца и няма данни
твърдяното професионално заболяване „*****“ да е в пряка причинна връзка
с условията на работа там.
По отношение на възраженията на въззиваемите дружества, че
неправилно е допуснато изменение на иска по чл.214 от ГПК следва да се
посочи, че въззивният съд не е сезиран с жалба в тази насока, поради което и
не дължи произнасяне.
По отношение на оплакванията на двете въззиваеми дружества, че
Районният съд не е обсъдил и направеното от тях възражение за изтекла
тригодишна погасителна давност, въззивният съд посочва, че разгледаните
основания са били достатъчни, за отхвърляне на исковете, и в такъв случай,
първата инстанция не е била длъжна да обсъжда и това правопогасителното
възражение.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване изцяло.
Разноски.
Съобразно правния резултат жалбоподателят ще бъде осъден да
15
заплати на „Горубсо - *****“ ЕАД, сумата 3 000 лв. за направени разноски за
адвокатско възнаграждение, платено по банков път, съгласно представени
ДПЗС, платежно нареждане и списък на разноските /на л.42 и сл./.
Съобразно правния резултат жалбоподателят ще бъде осъден да
заплати на „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД сумата 7 475 лв. за
адвокатско възнаграждение, заплатено в брой, съгласно приложен ДПЗС /на
л.36/.
Съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. минималният
размер на адвокатското възнаграждение при материален интерес по делото
85 310,56 лв. се изчислява на 7 474,84 лв.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 260081/14.12.2022г., постановено по гр.д.№
2797/2019г. по описа на Районен съд – Асеновград, II гр.с.
Осъжда Е. Т. Х., ЕГН – **********, да заплати на „Дънди Прешъс
Металс Челопеч“ ЕАД, ЕИК – *****, сумата в размер на 7 475 лв. за
направени разноски за адвокатско възнаграждение по възз.гр.д.№ 1120/2023г.
по описа на Окръжен съд – Пловдив, V гр.с.
Осъжда Е. Т. Х., ЕГН – **********, да заплати на „Горубсо - *****“
ЕАД, сумата 3 000 лв. за направени разноски за адвокатско възнаграждение
по възз.гр.д.№ 1120/2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, V гр.с.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач
"Горубсо - *****" АД, ЕИК - *****, със седалище и адрес на управление
гр.*****.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
16
2._______________________
17