О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 17. 05. 2019 г.
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание
на седемнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията ИВАНОВА ч. гр. д. № 300 по описа за 2019 г. на Софийски окръжен съд и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, вр.
чл. 130, изр. 2 ГПК.
Образувано е по подадена от С.К.В., чрез адв.
П.Н., частна жалба срещу определение № 101 от 20. 02. 2019 г., постановено по
гр. д. № 50/2019 г. по описа на РС – гр. Костинброд, с което, на основание чл.
130, изр. 1 ГПК, подадената от същия искова молба е върната, а производството
по делото – прекратено, като образувано по недопустим иск.
Навеждат се доводи за неправилно приложение на материалния
закон от страна на първостепенния съд, поради което и обжалваният акт е
незаконосъобразен, с молба за неговата отмяна и връщане на делото с указания за
продължаване на съдопроизводствените действия, с
разглеждане на предявения иск по същество.
Ответникът по жалба „С. Г. Г.“ ООД – гр. М., чрез
процесуалния си представител адв. Веселин Видолов,
заявява становище за неоснователност на подадена жалба, като моли обжалваното
определение, с което производството по делото е прекратено, да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за
настоящото производство.
Съдът, след преценка на материалите по делото във връзка с
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Производството по гр. д. № 50/2019 г. по описа на Районен
съд – гр. Костинброд е образувано по подадена от С.К.В. искова молба с предявен
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено по отношение
на „С. Г. Г.“ ООД – гр. М., че не му дължи сумата от 323,26 лева.
Приложено е изпратено от ответното дружество до ищеца уведомление
за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което последният е уведомен,
че по силата на договор за прехвърляне на вземания от 21. 12. 2017 г., сключен
между ответника и мобилен оператор, считано от същата дата задълженията му към
оператора, възлизащи на 323,36 лева са му прехвърлени.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът е направил
възражение за недопустимост на така предявения отрицателен установителен
иск, със заявление, че посоченото задължение е погасено по давност, отделно от
това дружеството не ги и претендира от ищеца.
С определението си, предмет на настоящата проверка, първоинстанционният съд е приел предявеният иск за
недопустим, поради липса на правен интерес за ищеца от установяване със сила на
присъдено нещо, че не дължи на лице, което нито претендира, нито разполага с притезателно право спрямо него, като е прекратил
образуваното пред него производство.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
следното от правна:
Частната жалба е допустима, като подадена от легитимирано
лице, в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна, по следните
съображения:
Като положителна процесуална предпоставка правният интерес
от предявяване на установителен иск е задължителна
при всяко положение на делото и винаги е конкретен и зависи от обстоятелствата
по делото. Когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради
изтекла погасителна давност, какъвто е настоящия случай, той следва да посочи
конкретни обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на
отрицателния установителен иск, каквито биха могли да
бъдат покана от ответника, че му дължи парично изпълнение, започнало и висящо
принудително изпълнение, извънсъдебно оспорване, че давността е изтекла. Когато
ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на иска и
в отговора на исковата молба е признал, че давността е изтекла и няма претенции
към ищеца, липсва правен интерес за ищеца като положителна процесуална
предпоставка за съществуване на правото на иск.
В случая ищецът обосновава правният си интерес от извънпроцесуалното поведение на ответното дружество,
изразяващо се в изпращане на уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, за сключен
между него и мобилен оператор договор за цесия. Последното от своя страна има
за цел длъжникът да бъде известен за кредитора, на който следва да изпълни
надлежно, съответно – да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е
титуляр на вземането. Цитираната норма изисква уведомяването за сключения
договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор, като няма правна
пречка последният да упълномощи друго лице, в случая цесионера,
да извърши уведомяването на длъжника за цесията, каквито доказателства в
разглеждания случай липсват. Цитираното уведомление не може да бъде прието като
изпратена от кредитора – ответник в производството на извънсъдебна покана до
длъжника да плати, със заплахата при неизпълнение да бъдат предприети съдебни
мерки и не може да се приеме като повод за предявяването на иск за
несъществуване на вземането от страна на ищеца.
С оглед горните изводи, настоящият състав намира, че за
ищеца липсва правен интерес от търсената защита, чрез предявяване на
отрицателен установителен иск срещу ответното
дружество, поради което и атакуваното определение на районния съд като правилно
и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед направеното от страна на ответника по жалба искане
за присъждане на направените в настоящото производство разноски за платен
адвокатски хонорар и представените доказателства за това, жалбоподателят следва
да бъде осъден да плати на дружеството-ответник сумата 360 лева – адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, Софийският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 101 от 20. 02. 2019 г.,
постановено по гр. д.№ 50/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Костинброд.
ОСЪЖДА
С.К.В., ЕГН ********** *** да заплати на
„С. Г. Г.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. М., ул. „В. Л.“
№ 20, представлявано от С. И. Ц., сумата от 360 (триста и шестдесет) лева,
представляваща направени разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.