Р Е Ш Е Н И Е
Номер 06.11.2019
г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 29.10. 2019
г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА
в.т.д. № 1305 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение №
340/14.03.2019г., постановено по гр.д. № 4350/2018г. по описа на Районен съд – С.З.,
в частта с която е отхвърлен предявения иск от Р.Г.Я. против „К.И.И.Б.“ за признаване за установено по отношение на „К.И.И.Б.“ ЕАД, че Р.Г.Я. не дължи сумата от 987,50 лв.
главница, ведно със законната лихва от 12.06.2015 г. до 24.08.2018 г. и сумата
от 127,54 лв. разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 05.03.2012
г. по гр.д. № 7327/2011 г. на С. районен съд въз основа на влязла в сила
заповед № 5299/20.12.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
/дължими по договор за кредит № PLUS-1282796 от 23.10.2008 г./ и е образувано
изпълнително дело № 20187650401844 по описа на ЧСИ Г.И., рег. № 765 в Регистъра
на Камарата на ЧСИ, район на действие С. окръжен съд поради погасяване на
сумите по давност, като неоснователен и Р.Г.Я. е осъдена да заплати на „К.И.И.Б.“ ЕАД юрисконсултско
възнаграждение в размер на 73, 96 лв.
Въззивникът
Р.Г.Я. излага доводи за неправилност на решението в обжалваната част и моли въззивния съд да го отмени и да уважи предявения иск.
В законоустановения срок е
постъпил отговор на въззивната жалба от „К.И.И.Б.“
ЕАД, който моли въззивния съд да потвърди решението в
обжалваната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300 лв.
Окръжен
съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира
за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ищцата твърди, че ответникът „К.И.И.Б.”
ЕАД е образувал срещу нея изп.дело № 20187650401844
по описа на ЧСИ Г.И., с район на действие С. окръжен съд по изпълнителен лист
от 05.03.2012 г. по гр.д. № 7327/2011 г. на С. районен съд за сумите от 987,50
лв. главница, за 179,47 лв. – възнаградителна лихва
от 30.10.2009 г. до 30.07.2010г., за 209,82 лв. – мораторна
лихва от 30.11.2009г. до 28.11.2011г. ведно със законната лихва върху
главницата, за периода 15.12.2011 г. до 24.08.2018 г. /датата на подаване на
исковата молба – така уточнителна молба л. 18 от
делото/, както и разноски за издаване на изпълнителния лист в размер на 127,54
лв. Посоченият изпълнителен лист бил издаден в полза на „Б.П.П.Ф.“ ЕАД.
Първоначално през 2013 г. „Б.П.П.Ф.“ ЕАД е образувал изп.дело № 20138700400093 по описа на ЧСИ И.С. с район на
действие С. окръжен съд. По това изп. дело била удържана
от трудовото й възнаграждение през месец април 2013г., сумата от 17,66 лв. След
това не са извършвани изпълнителни действия, за които ищцата да е разбрала.
След сключена цесия между кредитора „Б.П.П.Ф.“ ЕАД и
„К.И.И.Б.” ЕАД, последното дружество е образувало изп.дело № 20187650401844 по описа на ЧСИ Г.И.. В тази
връзка прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията обективирани в изпълнителния лист от 05.03.2012 г. по гр.д.
№ 7327/2011г. на С. районен съд, тъй като от последното валидно изпълнително
действие през април 2013 г. запор на трудовото възнаграждение за месец март
2013г. до образуването на второто изпълнително дело през 2018 г. са изтекли 5
години.
В тази
връзка моли съда да признае за установено, че ищцата не дължи на ответника
вземанията по изпълнителен лист, издаден на 05.03.2012 г. въз основа на заповед
№ 5299/20.11.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
гр.д. № 7327/2011г. по описа на СтРС, за
сумите в размер на 987,50 лв. – главница, със 179,47 лв. – възнаградителна
лихва от 30.10.2009г. до 30.07.2010г., с 209,82 лв. – мораторна
лихва от 30.11.2009г. до 28.11.2011г. и законна лихва върху главницата за периода 15.12.2011 г. до 24.08.2018 г. /датата на подаване на исковата
молба – така уточнителна молба л. 18 от делото/,
както и сумата от 127,54 лв. – разноски по делото, поради погасяване по давност
на вземанията.
В
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, като ответникът заема позиция, че искът е допустим, но неоснователен.
Признава, че вземането по изпълнителния лист ответникът е придобил по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 22.04.2016 г. между „Б.П.П.Ф." ЕАД и „К.И.И.Б.“ ЕАД,
като ищцата е уведомена за цесията съгласно т. 7 от Общите условия, към Договор
за кредит № PLUS-01282796, сключен на 23.10.2008
г. между Р.Г.Я. и „Б.П.П.Ф.“ ЕАД. Твърди, че по
отношение на вземанията по изпълнителния лист не е изтекла петгодишната
погасителна давност, като излага редица правни доводи в тази връзка – от
26.06.2015 г., на която е постановено TP №
2/26.06.2015. започва да тече погасителната давност и затова вземането би се
погасило по давност на 26.06.2020 г. След 26.06.2015 г. има множество извършени
изпълнителни действия, които прекъсват погасителния давностен
срок, като първото действие е извършено на 11.06.2018 г. с молбата за
образуване на изпълнително дело по изпълнителен лист от 05.03.2012 г. издаден
по частно гражданско дело № 7327/2011 г. по описа на С. районен съд. Със
съобщение по изпълнителното дело от 19.06.2018 г. длъжницата Р.Г.Я. е уведомена
за насрочената дата за опис на движими вещи в дома й на 26.07.2018 г. от 11:00
часа. Освен това на 19.06.2018 г. ЧСИ Г.И. е изпратила три запорни
съобщения за налагане на запор върху банкови сметки, разкрити на името на
длъжника съответно до „Централна кооперативна банка“ АД, „Т.“ АД и „П.“ АД.
Освен
това са оспорени твърденията в исковата молба, че последното изпълнително
действие е от дата 17.04.2013 г., когато от трудовото възнаграждение на ищцата
е била удържана сумата от 17,64 лв. Видно от отбелязването върху гърба на
изпълнителния лист, върху който е положен подписа на ЧСИ С. и след справка по
изпълнително дело № 93/2013 г. по описа на ЧСИ С. се установявало, че
посочената сума от наложения запор върху трудовото възнаграждение е постъпила
на дата 20.11.2013 г., а не както твърди ищцата на 17.04.2013 г. Освен това, с
протокол от 18.09.2014 г. ЧСИ И.С. е разпоредил да се насрочи дата за опис на
движими вещи, находящи се в дома на длъжника. Отделно
от това на 20.06.2016 г. „К.И.И.Б.“ ЕАД, в качеството
му на нов взискател е депозирал молба за
конституиране по изп. дело № 20138700400093 по описа
на ЧСИ И.С. с възлагане на правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. В тази връзка моли за
отхвърляне на предявения иск.
От
приобщените по делото копия на изп. д. № 93/2013 г.
/по описа на ЧСИ И.С., рег. № 870 на КЧСИ/ и изп.
д. 1844/2018 г. /по описа на ЧСИ Г.И., рег. № 765 на КЧСИ/, се установява, че
въз основа на издаден на 05.03.2012 г. изпълнителен лист, издаден по Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 5299/20.12.2011 г. по ч.гр.д. № 7327/2011 г. по
описа на С. районен съд, Р.Г.Я. е била осъдена да заплати на „Б.“ ЕАД сумата от
987,50 лв., представляваща задължение по договор за кредит № PLUS-1282796 от 23.10.2008 г., ведно
със законната лихва за периода от 15.12.2011 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 179,47 лв. за периода от
30.10.2009 г. до 30.07.2010 г., мораторна лихва в
размер на 209,82 лв. за периода от 30.11.2009 г. до 28.11.2011 г. и 127,54 лв.
разноски по делото.
Въз
основа на издадения изпълнителен лист, по молба на „Б.“ ЕАД от 27.02.2013 г.
било образувано изпълнително дело № 93/2013 г. по описа на ЧСИ И.С., рег. № 870
на КЧСИ. С молбата, взискателят е възложил по чл. 18 ЗЧСИ извършване на действия по принудително събиране на вземанията.
За
образуваното изпълнително дело била изпратена покана за доброволно изпълнение
до ищцата, която била получена лично от нея на 18.03.2013 г.
На
15.03.2013 г. работодателят на ищцата ЕТ „Н.З.“
получил запорно съобщение за налагане на запор на
трудовото възнаграждение на ищцата, като между страните не се спори, че на
17.04.2013 г. сума в размер на 17,64 лв. е удържана
от трудовото възнаграждение на ищцата /така вписване в трудова книжка, л. 15 от
делото/, като на 07.05.2013 г. посочената сума е постъпила по изпълнителното
дело, а на 21.11.2013 г. сумата е преведена на взискателя.
С
протокол от 18.09.2014 г. на ЧСИ е бил насрочен опис на движимите вещи на
длъжника находящи се на адреса му за 20.10.2014 г.,
който не се е състоял.
С молба
от 22.06.2016 г. ответникът „К.И.И.Б.“ ЕАД е поискало
да бъде конституирано като взискател, в качеството на
цесионер по силата на договор за цесия от 22.04.2016
г., съгласно който „Б.“ ЕАД прехвърлило вземането си на цесионера
по изпълнителното дело. С молбата са възложени действия по чл. 18 ЗЧСИ на съдебния
изпълнител. Към молбата е приложен договорът за цесия, потвърждение от цедента, пълномощно от цедента,
по силата на което се упълномощава цесионера да
уведоми длъжника, така и уведомление за цесията, удостоверено с обратна
разписка, неполучена от ищцата, като с разпореждане съдебният изпълнител е
отказал да конституира на основание чл. 429, ал. 1 ГПК като взискател
„К.И.И.Б.“ .
С
протокол от 04.10.2016 г. съдебният изпълнител е прекратил на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнително дело № 093/2013 г. поради това, че в
продължение на 2 години не били поискани изпълнителни действия от взискателя по делото, след което съдебният изпълнител е
пристъпил към вдигане на наложения запор.
С
протокол за предаване от 22.05.2018 г. изпълнителният лист бил върнат на цесионера. Въз основа на същия и по молба на ответника от
11.06.2018 г. било образувано изп. д. № 1844/2018 г.
по описа на ЧСИ Г.И., рег. № 765 на КЧСИ,
като с молбата взискателят поискал образуване на
изпълнително дело, да се връчи покана за доброволно изпълнение и да се пристъпи
към принудително изпълнение, чрез насрочване на опис на движими вещи, да се
извършат справки в ТД „НАП“ за наличие на сключени трудови договори,
декларирано не/движимо имущество и/или банкови касети и при наличие на такова
да се предприемат съответните изпълнителни действия с цел обезпечаване на
вземането, като на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложил на съдебния изпълнител
извършване на всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата
чл. 439 от ГПК предпоставя
възможност на длъжника чрез отрицателен установителен
иск да оспори съществуването на изпълняемото право
въз основа на факти, непреклудирани от формираната
сила на пресъдено нещо, т.е новонастъпили
факти.
Поради това
спорът се свежда до основателността на направеното от ищцата възражение за
погасяване на вземанията по давност след влизане в сила на издадената заповед
за изпълнение на същите.
По
делото е установено, че заповедта за изпълнение е влязла в сила най-късно на
датата, на която въз основа на нея е издаден изпълнителен лист – 05.03.2012 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б.
„в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение, а от прекъсването на давността съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва
да тече нова давност.
Съгласно т.10. от Тълкувателно
решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС по т. д. №2/2013г., ОСГТК „Съгласно чл.116,
б."в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. В изпълнителното производство
за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни
способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани
множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
В
случая в деня на подаване на молбата за образуване на изпълнително дело №
93/2013 г. по описа на ЧСИ И.С., рег. № 870 на КЧСИ – 27.02.2013 г., давността
е прекъсната, тъй като в нея взискателят е възложил
на съдебния изпълнител действията по чл. 18 ЗЧСИ. С получаването на 15.03.2013
г. от работодателя на ищцата ЕТ „Н.З.“ съобщение за наложен запор на трудовото
възнаграждение на ищцата и удържането на сумата в размер на 17,64 лв. от дата
17.04.2013 г. давностните срокове също са прекъснати.
След тази дата до 17.04.2015 г. не е
установено ответното дружество да е поискало извършването на изпълнителни
действия, които биха могли да прекъснат погасителната давност. Поради това въззивният съд приема, че на 17.04.2015 г. изпълнителното
производство е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК и предприетите по изпълнителното дело действия след тази дата са
процесуално недопустими.
Поради
така изложените до тук съображения основният спорен въпрос по делото е дали
образуването на изп. д. № 93/2013 г. е прекъснало давностния срок и дали по време на висящността
на това дело е текла погасителна давност, като в тази част въззивният
съд следва да препрати към подробните мотиви на първоинстанционния
съд, като приеме, че нова давност за процесните
вземания е започнала да тече, считано от 17.04.2015 г. Второто изп.д. № 1844/2018 г. е образувано на 11.06.2018 г., като
по него са извършвани действия прекъсващи давността /напр. запорни
съобщения от м. юни 2018 г./ и поради това не е изтекла погасителната давност
считано от 17.04.2015 г. за процесните вземания за
главница в размер на 987,50 лв. ведно със законната лихва от 12.06.2015 г. до
24.08.2018 г. и за сумата от 127,54 лв. разноски по изпълнителния лист, което
прави предявения иск в тази част неоснователен.
Предвид гореизложеното въззивният
съд намира, че решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в
редакцията й след изменението с ДВ бр. 8/24.01.2017 г., в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37, ал. 1 ЗПП
предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно с вида и количеството
на извършената дейност и се определя в наредба за заплащане на правната помощ.
Съгласно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
за защита по дела с определен материален интерес възнаграждение е от 100 до 300
лв. С оглед вида и количеството на извършената дейност в настоящия случай от
юрисконсулта на „К.И.И.Б.“ ЕАД съдът
следва да определи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 340/14.03.2019г., постановено по
гр.д. № 4350/2018г. по описа на Районен съд – С.З. в обжалваната част.
ОСЪЖДА Р.Г.Я., ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати на „К.И.И.Б.“ ЕАД, ЕИК:
**, със седалище и адрес на управление: гр. С.** направените
във въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.