РЕШЕНИЕ

гр. София, 15.07.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публичното заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

          ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

                                 СТОЙЧО ПОПОВ

 

при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Стойчо Попов ГД № 12250 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 194615 от 09.09.2020 г., постановено по ГД № 61063 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд (СРС), I ГО, 50 с-в, e признато за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, установителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ), че М.А.А. дължи на „С.в.“ АД следните суми, а именно: сумата от 2146,18 лв., представляваща стойност на потребена вода през периода от 11.01.2017 г. до 12.06.2019 г., за имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „******, ведно със законната лихва от 27.07.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 05.08.2019 г. по ЧГД № 42700 по описа за 2019 г. на СРС.

С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимите между страните разноски, като е осъдил ответника М.А.А. да заплати на „С.в.“ АД на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 535,85 лв. – разноски, сторени от ищеца в заповедното и исковото производство.

Решението на СРС е обжалвано от ответника М.А.А.. Въззивникът поддържа, че решението на първата инстанция е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, като в жалбата подробно са изложени съображения в тази насока. Твърди се, че съдът не е обсъдил обстоятелства от съществено значение за делото. Сочи се, че решаващият съд е тълкувал превратно заключението на назначената експертиза, както и приетите по делото доказателства. В жалбата се излагат оплаквания, че съдът е приел за установени обстоятелства, за доказването на които се изискват официални документи, а не косвени доказателства. В жалбата се твърди, че още с отговора на исковата молба ответникът е оспорил наличието на облигационно правоотношение между страните, с оглед на което ищецът е следвало да установи тази предпоставка при условията на пълно и главно доказване. Според жалбоподателя първата инстанция неправилно е счела за установена тази предпоставка, въз основа на верига от косвени доказателства – справка от имотен регистър и справка за адресна регистрация. Жалбоподателят сочи, че справката от имотен регистър е изрично оспорена още с отговора на исковата молба. Твърди се, че ответникът няма качеството на потребител съгласно § 1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Излагат се доводи, че ищецът не е представил писмени доказателства, от които да се установява, че ответникът е собственик или вещен ползвател на процесния имот, което да обуславя качеството му на потребител на В и К услуги, респективно от представената по делото неофициална справка не може да се установи категорично качеството на собственик или вещен ползвател на ответника. Прави се оплакване, че ищецът не е представил доказателства, че ответникът е обвързан от общите условия (ОУ), същите не са представени по делото и не е доказано, че са публикувани в един централен и един местен ежедневник, като в тежест на ищеца е било да установи тези обстоятелства. Жалбоподателят посочва, че районният съд без никакви доказателства е приел, че ответникът не е платил процесните суми в срок. Релевирани са възражения и във връзка с приетото по делото заключение на назначената СТЕ – същата била изготвена изцяло въз основа на документи, изходящи от ищеца, които били оспорени от ищеца, а първоинстнционният съд не е открил производство по оспорването им и не е изискал от ищеца представянето им в оригинал. Сочи се, че ищецът не е доказал, че до 06.07.2020 г. в процесния имот не имало монтиран изправен водомер. Излагат се доводи, че по делото не са събрани доказателства, че за процесния период в обекта не е имало СТИ и за начина, по който е отчитано потребеното количество вода. Оспорва се реалната доставка на В и К услуги. Ето защо отправя искане до СГС като въззивна инстанция да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „С.в.“ АД.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.

В този смисъл настоящата съдебна инстанция трябва да се произнесе само по релевираните във въззивната жалба оплаквания, като в останалата част препраща към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 от ГПК.

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка. Във връзка с чл. 269 от ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такива пороци в случая не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно трябва да даде и правна квалификация на исковете.

Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, от процесуално легитимирано лице и при наличието на правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, респективно обжалваното решение е правилно, по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ).

Основателността на исковата претенция по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 от ЗВ е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: валидно облигационно правоотношение за предоставяне на В и К услуги в процесния имот и сочения период срещу заплащане на определена цена от ответника; действително предоставяне на услугите в претендираните от ищеца количество и стойност; настъпила изискуемост на вземанията за доставената услуга; липса на плащане на претендираните вземания.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от (ЗРВКУ), водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейнобитови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието „потребители на В и К услуги“, това са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (наричана за краткост в настоящото изложение Наредбата) (в редакция – попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г.) е указано, че потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост (в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца). Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.

При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в процеса доказателства се налага извод, че ответникът е имал качеството потребител на В и К услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. през исковия период, тъй като е притежавал вещно право върху процесния имот (право на ползване) през този период. Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – по арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество.

Във връзка с поддържаното с въззивната жалба оспорване на качеството потребител на В и К услуги на ответника, респективно възражение за липса на облигационно правоотношение с ищеца с предмет доставка на такива услуги, следва да се посочи, че още с исковата молба от страна на ищеца е била представена справка от Имотен регистър, Служба по вписванията – София. От съдържанието на същата се установява, че ответникът е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, в който ищецът е доставял услуги, през 2001 г., като през 2004 г. го е отчуждил, но като е запазил правото си на ползване върху същия имот. С исковата молба ищецът сочи именно този имот като място, на което през процесния период е доставял В и К услуги, като е разкрил за същия договорна сметка.

На следващо място, ответникът с отговора на исковата молба не оспорва достоверността на приложената по делото справка, не оспорва и обстоятелството, че е ползвател на процесния имот, респективно, че е изгубил това си качество след 2004 г. От съобщението, с което е изпратена заповедта за изпълнение, се установява, че същото е връчено на 30.08.2019 г. лично на ответника, на процесния адрес: гр. София, ул. „******. От съобщението, с което е изпратен препис от исковата молба, се установява, че същото е получено лично от ответника отново на адреса, на който се намира и сочения в исковата молба водоснабден обект. В пълномощните и договорите за правна помощ и съдействие, с които ответникът е упълномощил своите процесуални представители да го представляват в заповедното, исковото и въззивното производство ответникът е посочил именно адреса, на който се намира и процесният имот. От извършена справка в НБД „Население“ се установява, че ответникът е адресно регистриран също на адреса на процесния имот.

Преценени в съвкупност тези доказателства, ведно с липсата на направено с отговора на исковата молба възражение за отсъствие на облигационна връзка между страните по спора, налага извод, че ответникът е ползвател на процесния имот и в исковия период, респективно, че по силата на притежаваното от него вещно право на ползване, същият е страна по договорно правоотношение с ищеца, има качеството на потребител по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗРВКУ и се явява материално легитимиран да отговаря по предявения иск.

Оспорване качеството си на ползвател на процесния имот, респ. оспорване наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по делото, ответникът прави за първи път с молба-становище от 06.07.2020 г., но предвид изложеното по-горе, тези оплаквания се явяват изцяло неоснователни.

В тази връзка следва да се приеме, че през процесния период между страните е налице облигационно правоотношение, породено от договор за предоставяне на водоснабдителните и канализационните услуги по отношение на имота, находящ се на посочения по-горе адрес. В тази връзка въззивният съд споделя изводите на първата инстанция касателно посочените обстоятелства.

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ), неоспорено от страните, което въззивният съд цени като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява, че процесният имот се намира в гр. София, на ул. „Майор Томпсън“ и по нея има изградена В и К инфраструктура, блок № 1-7 също е присъединен към нея и в него се ползват и трите вида В и К услуги – доставка на вода с питейни качества, отвеждане на използваната вода и нейното пречистване. Във вх. „В“ е монтиран общ приходен водомер, от който се захранва и процесния ап. 45. В сочения обект са монтирани два водомера и двата без пломба, с метрологична годност до 2016 г. за първия и 2024 г. за втория. За тези констатации е съставен протокол от 14.03.2018 г. На потребителя са дадени указания в тримесечен срок да приведе в изправност водомера с изтекла метрологична годност, след което и на двата водомера да бъдат поставени пломби. Указанията не са били изпълнени в срок, с оглед на което отчетът за периода от 06.07.2018 г. до 13.09.2018 г. се е извършвал на „база“ 6 куб. м. за 1 човек. На 13.09.2018 г. водомерът за студената вода е подменен с нов и от тази дата е възстановено отчитането по двата уреда. За исковия период само веднъж е извършен отчет от проверител. Въз основа на тези констатации, вещото лице е стигнало до извод, че процесният имот в исковия период е бил водоснабден и в него са се ползвали В и К услуги. От заключението на вещото лице се установява още, че по партидата на ответника за исковия период се дължат суми на обща стойност от 2146,18 лв., начислени от ищеца в резултат на доставените В и К услуги – доставка на вода с питейни качества, отвеждане на използваната вода и нейното пречистване, за които няма данни да са платени. При начисляването на количествата потребена вода е спазена методиката за това, включително разпределените разходи за общо потребление. Вещото лице е посочило още, че общият водомер е минал метрологичен контрол и е бил изправен през исковия период. Горното налага извод, че по делото е установено, че за процесния период и за сочения обект реално са доставяни В и К услуги, било е налице непроверено средство за измерване и е установен начинът на изчисляване на потребеното количество вода, респ. релевираните в тази насока оплаквания са неоснователни.

По отношение на оплакванията касателно заключението на назначената по делото СТЕ следва да се посочи още, че същото е изготвено от експерт, притежаващ необходимите специални знания из областта на съответните науки, изпълнило е обективно и пълно поставените задачи, като не са налице основания съдът да не даде вяра на същото и да не го ползва за разрешаване на правния спор, предмет на делото. Освен това ответникът не е оспорил заключението, нещо повече, чрез своя процесуален представител изрично е заявил заключението да се приеме. Ето защо и поддържаните с въззивната жалба в тази връзка доводи са неоснователни.

Във връзка с оплакванията касателно ОУ въззивният съд счита следното. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата, получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Операторите задължително публикуват одобрените общи условия на електронната си страница и най-малко в един централен и един местен ежедневник и осигуряват достъп до тях. Общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (по арг. от чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на ответното дружество са влезли в сила, доколкото същите са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като посоченото обстоятелство съдът приема за ноторен факт. Съгласно разпоредбата на чл. 155 от ГПК ноторните (общоизвестните) факти не подлежат на доказване, с оглед на което за тези факти в производството не са събирани доказателства. Доколкото се установи, че ответникът има качеството потребител на В и К услуги, респ. през процесния период между страните е било налице облигационно правоотношение, породено от договор за предоставяне на водоснабдителните и канализационните услуги по отношение на имота, находящ се на посочения по-горе адрес, то същият (ответникът) е обвързан от ОУ.

С оглед наведените в жалбата оплаквания, че не е доказана по делото липсата на плащане на процесните суми от страна на ответника, следва да се има предвид, че ищецът е необходимо единствено да твърди, че ответникът не е платил, а установяването положителния факт на плащането е в тежест на ответника. Последният нито твърди, нито е ангажирал доказателства, че е изпълнил задължението си да заплати претендираните суми.

С Определение от 02.05.2020 г., постановено на основание чл. 140 от ГПК, районният съд е изготвил проект на доклада по делото, като в съдебно заседание същият е обявен за окончателен, с единственото искане от страна на ответника чрез неговия процесуален представител да се допълни докладът с обстоятелството, че ответникът оспорва наличието на облигационна връзка между страните, като изрично е заявил, че няма други възражения по доклада. Ответникът в производството пред първата инстанция не е оспорил нито заключението на самата СТЕ, нито документите, представени от ищеца и въз основа на които е изготвено заключението на вещото лице, не е правено искане тези документи да бъдат представени в оригинал, респ. искане за откриване на производство по чл. 193 и сл. от ГПК. При това положение пред решаващият съд въобще не стоял въпросът за приложение правилата на чл. 183 и 193 от ГПК. Посоченото обстоятелство се твърди от въззивника за първи път едва с въззивната жалба. Посочените оспорвания са направени за първи път едва с въззивната жалба. С оглед въведената с ГПК в сила от 01.03.2008 г. поетапна преклузия ответникът е следвало да направи съответните искания и оспорвания своевременно пред първата инстанция, в първия възможен процесуален момент, който в случая е първото по делото пред СРС открито съдебно заседание.

Предвид изложеното предявената по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искова претенция по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите се явява установена, както по своето основание, така и в присъдения от първата инстанция размер.

При липсата на други доводи, ангажирани с жалбата, и доколкото крайните изводите на настоящия въззивен състав изцяло съвпадат с тези, съдържащи се в мотивите на обжалваното решение, въззивнната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решени следва да се потвърди.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски във въззивното производство има единствено въззиваемият ищец. Същият обаче не претендира такива, с оглед на което разноски не следва да му се присъждат.

С оглед цената на иска на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. първо от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 194615 от 09.09.2020 г., постановено по ГД № 61063 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, I ГО, 50 с-в.  

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:                          1.                         2.