МОТИВИ
към Присъда № 43/30.05.2018г. по НОХД № 482/2018г. по описа на ВОС.
Производството е по Глава 27 от НПК, чл.371т.2
от НПК.
ВАРНЕНСКА
окръжна прокуратура е обвинила :
К.Р.А.
в това, че на 25.08.2017г. на път 904 (третокласен път), на пътен участък от
с.Горен чифлик към с.Гроздьово, област Варна, при управление на МПС -
л.а."Ситроен Берлинго" с ДК *******, собственост на Й.К.А., нарушила
правилата за движение по пътищата:
-чл.85ал.2
от Закона за движение по пътищата – „При теглене с гъвкава връзка дължината й
трябва да бъде от 4 до 6 метра и поне на две места да бъде сигнализирана с
червен флаг. Тегленото с гъвкава връзка моторно превозно средство трябва да има
изправна кормилна и спирачна уредба “;
-чл.
86 изречение първо от Закона за движение по пътищата-«По време на движение
теглещото моторно превозно средство трябва да бъде с включени къси светлини и
авариен сигнал, а тегленото - с включен авариен сигнал или с поставен отзад
предупредителен светлоотразителен триъгълник.» и
-чл.
87 т. 1 и 2 от Закона за движение по пътищата- „Забранено е:
1.
превозването на пътници в тегленото моторно превозно средство;
2. тегленето на двуколесни пътни
превозни средства" и по непредпазливост причинила смърт на Й.К.А. - престъпление по чл.343 ал.1 буква „В",
вр. с чл. 342 ал.1 от НК.
В с.з. прокурорът поддържа обвинението,
като счита, че то е доказано по несъмнен и безспорен начин с оглед и направените самопризнания от
подсъдимата. Предвид това предлага на съда да й наложи наказание лишаване от
свобода към минималния предвиден размер,
което да намали с 1/3, изпълнението на което да отложи за подходящ изпитателен
срок, както и лишаване от право да управлява МПС за подходящ срок.
Малолетните
пострадали К.Й.К. и Б.Й.К., представлявани в процеса от назначения особен
представител адв. В., са встъпили в процеса срещу подсъдимата К.Р.А. в
качеството на частни обвинители. Повереникът им пледира за налагане на
наказание лишаване от свобода при
условията на чл.55 от НК, тъй като подсъдимата е тяхна майка и трагедията за
тях е огромна. В този смисъл счита, че по отношение на същата не следва да бъде
налагано наказание лишаване от право да управлява МПС, тъй като децата ще имат
нужда от грижи и някой, който да ги транспортира.
Подсъдимата К.Р.А. признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като лично и
чрез защитника моли съда да й наложи наказание лишаване от свобода при
условията на чл.55 от НК. В тази връзка изтъква, че според съдебната практика
такова обстоятелство се явява това обстоятелство, което е повлияло силно върху
решението на дееца за извършване на деянието, което е довело до престъпния
резултат. От доказателствата по делото се установява според защитата, че
подсъдимата е изпълнила желанието на съпруга си да отиде и да го издърпа с
мотора. Неговия баща е този, който
потърсил въжето, взел го и тръгнал с нея в автомобила, а тя дори не била
слизала от него. Нещо повече, свекърът и съпругът й вързали мотора и са й
казали по какъв начин да бъде теглен. Предвид именно тези обстоятелства
защитата счита, че са налице условията на чл.55 от НК и моли съда да определи
наказанието при тази хипотеза на закона, тъй като счита, че тя се явява и по-
благоприятна от чл.58а, ал.1 от НК, независимо от намаляването с 1/3. Моли съда
ако определи наказанието при условията на чл.55 от НК, да не налага на
подсъдимата предвиденото в закона наказание лишаване от право да управлява МПС
на основание чл.55 ал.3 от НК. Като аргументи в защита на тези теза изтъква
обстоятелството, че подсъдимата е дисциплиниран водач, тъй като няма налагани
наказания по ЗДвП, управляването на МПС е от значение за упражняване грижите й
за децата, тъй като тя живее в с. Гроздьово и всяка административна услуга или
медицинска помощ изисква пътуване до Долен Чифлик или Варна. По изложените
съображения моли съда да постанови присъдата си, като наложеното наказание моли
да бъде отложено за минималния изпитателен срок, съобразна нормата на чл.66ал.1
от НК. В последната си дума подсъдимата К.А. изразява съжаление за стореното и
моли съда да не й се взема книжката, за
да може да се грижи за децата и двамата възрастни.
Варненският окръжен съд, след преценка
на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното:
К.Р.А. е родена на ***г. в гр. Провадия,
живуща ***, българска гражданка, със
средно образование, вдовица, неосъждана, работеща.
Подсъдимата
К.Р.А. била съпруга на починалия Й.К.А., като от брака си те имали две деца- Б.
и К.. Семейството живеело в с. Гроздьово, обл. Варна, в дома на родителите на Й.А..
Последният притежавал МПС л.а. „Ситроен Берлинго“ с ДК *******, , зелен
металик, като автомобилът се управлявал и от двамата съпрузи. През лятото на
2017г. Й.А. закупил от неустановено лице мотоциклет MZ, модел ЕТZ251, с рама №
4007379, който бил повреден и без документи.
Й.А. ремонтирал мотоциклета и започнал да го кара в околностите на
селото, без да го е регистрирал по надлежния ред.
На 25.08.2017г. св. К. М.- баща на Й.А. отишъл
да лови риба на язовир, находящ се в землището на с. Горен Чифлик. След обяд на
същия ден, до язовира с мотоциклета
пристигнал и Й.А., заедно със сина си- Б.К..
След като постояли известно време на язовира, те решили да се прибират. Св. К.М. се качил на АТВ-то с внука си, а Й.А.
потеглил с мотоциклета. Когато стигнал разклона за с. Дъбравино, мотоциклетът
му се повредил, водача спрял и не могъл да продължи. Тогава Й.А. се обадил на съпругата си- подс. А.
и й казал да вземе едно въже и да отиде с техния автомобил да го прибере. През
това време баща му, заедно със сина му се прибрали в с. Гроздьово. Св. К.М. намерил въже в дома си и заедно със
снаха си- подс. А. и внука си- Б. се качили на л.а.“Ситроен Берлинго“ с ДК *******
и тръгнали към Й.А. в посока с. Горен Чифлик.
В близост до асфалтовия път, подсъдимата видяла съпруга си, който бутал
мотоциклета. Спряла на едно уширение на
асфалтовия път. Св. К.М. слязъл от автомобила и задържал мотоциклета в
изправено положение, докато Й.А. завързвал единия край на въжето за левия
амортисьор на мотора. Другият край на
въжето бил закачен на телгича на автомобила „Ситроен Берлинго“. Въжето, с което
били завързани двете МПС –та било с дължина 3,9 метра, като на въжето нямало и
поставена сигнализация с червен флаг. След
това Й.А. казал на съпругата си да потегля, а той щял да се качи на мотоциклета
и тя да го тегли. Въпреки, че като
правоспособен водач, подсъдимата е била длъжна да знае нарушенията, които
допуска съгласявайки се да тегли мотоциклета с автомобила, тя потеглила на първа предавка по третокласен път 904 в
посока с. Гроздьово, като включила единствено късите светлини на фаровете на
колата. Нито л.а. „Ситроен Барлинго“, нито мотоциклета били с включен авариен
сигнал, а на мотора нямало поставен светлоотразителен триъгълник. Пътната
настилка по това време на деня била суха, а облачността - нулева.
По същото време по този път, но в обратна
посока се движел св. П. П. с управлявания от него л.а. „Мерцедес МL 320“ с ДК №
Т2376ТН. В колата била съпругата му- св. Кр. Димитрова и двете им деца. Св. П. се движел със скорост от около 71,56 км. в
час, като отдалеч забелязал движещият се в другата пътна лента л.а. „Ситроен
Берлинго“. Той обаче не видял движещият се зад него мотоциклет, управляван от Й.А.,
тъй като те били закрити от купето на автомобила. През това време подс. А.
превключила от първа на втора предавка скоростите на автомобила, при което се
получило импулсно придърпване на
закаченото въже от автомобила към мотоциклета и последният загубил устойчивост.
В резултат на това Й.А. залитнал на лявата си страна, при което бил ударен от
предната лява част на насрещно движещият се л.а. „Мерцедес МL 320“, управляван от св. П. . Й.А. паднал
на асфалта в лявата лента на движение и останал там. Св. П. веднага
задействал спирачната система на автомобила и спрял след около 10 м.
Обадил се на телефон 112 и повикал линейка. Л.а. „Ситроен Берлинго“ също спрял
в другата лента за движение. Малко по- късно на местопроизшествието пристигнал
полицейски екип, състоящ се от
свидетелите Ив. А. и П. И., които
тествали с двамата водачи- П. и подс. А.
за наличие на алкохол с техническо
средство. И при двамата резултат за наличие на алкохол бил отрицателен. На
място пристигнал и екип на Спешна медицинска помощ- филиал Д. Чифлик, който
констатирал смъртта на Й.А., въпреки проведените реанимационни действия.
Дежурния лекар св. Георги Горанов издал фиш за спешна медицинска помощ. На
място пристигнала и следствена група, която извършила оглед на
местопроизшествието и на участвалите в ПТП автомобили. С протокол за отговорно
пазене на подс. К.А. били предадени за доброволно пазене л.а. „Ситроен
Берлинго“ и мотоциклет MZ.
Видно от заключението по назначената по делото
съдебно- медицинска експертиза смъртта
на Й.К.А. е настъпила вследствие на причинени 2 травми: гръдна травма-
разкъсване на десен бял дроб, кръвоизлив в гръдната кухина, множество счупвания
на ребра и, и на коремна травма- разкъсване на черен дроб с кръвоизлив в
коремната кухина. Описаните травматични увреждания според вещото лице биха могли да бъдат
получени от удари с или върху твърди тъпи предмети и отговарят да са получени
при злополуката на пътя.
Видно от заключението по назначената
съдебно – автотехническа експертиза, мястото на удара е било в лентата на движение на л.а.
„Мерцедес МL 320“. Настъпил е сблъсък на движещ се автомобил с предната му лява
част, с тялото на насрещно движещ се водач на мотоциклет, който е бил изгубил устойчивост, и е паднал в
посока отдясно наляво по отношение на посоката на движение на мотоциклета. Загубата
на устойчивост е била провокирана от
импулсното придърпване на закаченото въже на влекача в момента на
превключване на предавките от първа на втора скорост. Тъй като теглещото въже е
било завързано за левия преден амортисьор на мотоциклета, при всяка промяна на
приложеното теглещо усилие според вещото лице, се предизвиква въртящ момент към
кормилото на мотоциклета, а оттам и предпоставка за неустойчиво движение.
Скоростта на движение на л.а.
„Мерцедес МL 320“ с ДК № Т2376ТН е била
71,56 км. в час. Опасната зона на спиране е била 59,39 метра. Водачът не е имал техническа
възможност да предотврати сблъсъка чрез спиране. Скоростта на движение на л.а.
„Ситроен Берлинго“ с ДК ******* е била 33,40 км. в час, колкото е била и
скоростта на мотоциклета. Водачът на
мотоциклета не е имал никаква възможност
да контролира скоростта на движение на управлявания от него мотор.
При
осъществяване на деянието подс. А. е нарушила правилата за движение по пътищата:
-чл. 86 изречение първо от Закона за движение
по пътищата-«По време на движение теглещото моторно превозно средство трябва да
бъде с включени къси светлини и авариен сигнал, а тегленото - с включен авариен
сигнал или с поставен отзад предупредителен светлоотразителен триъгълник.» и
-чл.
87 т. 1 и 2 от Закона за движение по пътищата- „Забранено е:
1.
превозването на пътници в тегленото моторно превозно средство;
2. тегленето на двуколесни пътни
превозни средства" и по непредпазливост причинила смърт на Й.К.А..
Горната фактическа обстановка съдът намира за
безспорно установена, като в тази връзка е взел предвид показанията на
разпитаните на досъдебното производство свидетели и обясненията на подсъдимата, чиито протоколи за разпит са приобщени към
доказателствения материал по реда на
чл.372ал.4 от НПК, както и писмените доказателства, находящи се в ДП, заключенията
по назначените съдебно автотехническа и медицинска експертизи. Всички те подкрепят
волеизявлението на подс. А., с което тя признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В своята съвкупност доказателствата
очертават идентична и безпротиворечива фактическа обстановка, сочат, че има извършено престъпление и негов автор
е подсъдимата А..
Анализът на писмените доказателства, гласните
доказателствени средства и заключенията по назначените експертизи налага
следния правен извод:
От
обективна страна подсъдимата К.Р.А. е осъществила
състава на престъпление по чл.343 ал.1 буква „В", вр. с чл. 342 ал.1 от НК, тъй като на 25.08.2017г. на път 904
(третокласен път), на пътен участък от с.Горен чифлик към с.Гроздьово, област
Варна, при управление на МПС - л.а."Ситроен Берлинго" с ДК *******, собственост
на Й.К.А., нарушила правилата за движение по пътищата:
-чл.
86 изречение първо от Закона за движение по пътищата-«По време на движение
теглещото моторно превозно средство трябва да бъде с включени къси светлини и
авариен сигнал, а тегленото - с включен авариен сигнал или с поставен отзад
предупредителен светлоотразителен триъгълник.» и
-чл.
87 т. 1 и 2 от Закона за движение по пътищата- „Забранено е:
превозването
на пътници в тегленото моторно превозно средство;
тегленето
на двуколесни пътни превозни средства" и по непредпазливост причинила
смърт на И. К.А..
Изложената по-горе фактическа обстановка се подкрепя
от събраните на досъдебното производство доказателства, като същите в своята
съвкупност обосновават обективната страна на обвинението. Деянието е осъществено
от подсъдимата при нарушение на посочените две хипотези на закона, но не и на
чл. 85ал.2 от ЗДвП. Това е така, тъй като ирелевантно за настъпване на ПТП е
дали дължината на меката връзка е 4 или 6 метра, а в случая тя е била 3,9
метра, тъй като изначално е забранено да се извършва теглене на двуколесни
пътни превозни средства. Дори и въжето, което е било използвано за тегленото да
е било 4 метра, резултатът нямаше да е по- различен, тъй като в нарушение на
императивното правило на закона е изобщо тегленето на мотоциклет от МПС. В тази
връзка и ирелевантно е обстоятелството дали на тази мека връзка е имало
поставени червени флагове. С оглед забраната за телене на двуколесно превозно
средство без правно значение е и обстоятелството дали то има изправна кормилна
или спирачна система, тъй като в случая самия начин на завързване на въжето за
амортисьора му е създало неустойчивост на мотоциклета. Не е установено и
изследвано и дали той е имал повредена кормилна или спирачна уредба, а и
използването на същите с оглед начина на теглене не биха предотвратили
импулсното придърпване на закаченото
въже, провокирано от смяната на скоростите на движение. С оглед на горното, подс. А. следва да бъде
оправдана на основание чл.304 от НПК да е нарушила това правило, тъй като
същото се поглъща от императивната забрана на чл.87 от ЗДвП. Причинения
престъпен резултат се намира в причинно следствена връзка именно с нарушаването
на това правило за движение, което забранява тегленето на двуколесно превозно
средство, както и превозването на пътници в него. От събраните на ДП доказателства се установява, че при управлението
на МПС и мотоциклета, подс. А. и нейния съпруг не са били включили аварийни
светлини, каквото е изискването на правилото на чл.86, изр. 1 от ЗДвП, поради
което правилно на същата е била вменена като нарушена и тази разпоредба на
закона. В този смисъл са и показанията на разпитаните на ДП свидетели, които
сочат начина, по който е осъществено тегленето,
както и обстоятелството, че управлявания от подс. А. автомобил е бил само
с включени къси светлини, но не и аварийни, както и мотоциклета. Заключението
по назначената автотехническата
експертиза установява, че ПТП е настъпило именно поради обстоятелството, че
тегленето с гъвкава връзка на управляваното от Й.А. ППС, което е било завързано
за левия преден амортисьор е създало неустойчивост на същия вследствие на
превключване на подс. А. от първа на втора предавка на управлявания от нея
л.а., при което се е получило импулсно придърпване. Последното е предизвикало
въртящ момент към кормилото на мотоциклета и водача му е паднал в посока
отдясно наляво в насрещното платно за движение, където е бил ударен от предна
лява част на автомобила на св. П. . Според заключението по назначената съдебно
медицинска експертиза, приобщена към доказателствения материал по реда на
чл.283 от НПК, смъртта на Й.А. е
настъпила вследствие на причинени 2 травми: гръдна – разкъсване на десен бял
дроб, кръвоизлив в гръдната кухина, множество счупвания на ребра, и, и на
коремна травма- разкъсване на черен дроб с кръвоизлив в коремната кухина.
Описаните травматични увреждания според
вещото лице биха могли да бъдат получени от удари с или върху твърди тъпи
предмети и отговарят да са получени при злополуката на пътя.
Общественоопасният резултат/
смъртта на Й.А./ се намира в причинна
връзка с настъпилото ПТП, поради което и осъщественото от подс. А. деяние се
явява съставомерно по чл.343 ал.1 буква"в" във вр. с чл.342ал.1 от НК. Горното се установява от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, вкл. и обясненията на подс. А., както и заключенията по
назначените експертизи- съдебно медицинска и автотехническа. Всички
доказателства в своята съвкупност са безпротиворечиви и установяват времето, мястото
и начина на осъществяване на деянието, както и виновното поведение на дееца.
От
субективна страна престъплението се явява извършено от подсъдимата по
непредпазливост, при форма на вината несъзнавана непредпазливост-не е
предвиждала настъпването на общественоопасните последици-причиняването на ПТП,
но е била длъжна с оглед обстоятелствата, че същата е правоспособен водач и
като такава следва да познава правилата за движение по пътищата и по-
конкретното въведените законови забрани за теглене на МПС и изискванията към
тази дейност, поради което е могла да
предвиди настъпването им.
При
индивидуализация на наложеното наказание на подс. К.Р.А. за престъплението по
чл. 343,ал.1б. „в“ във вр. с чл.342ал.1 от НК, съдът установи като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото й съдебно минало. Видно от свидетелството
за съдимост, подс. А. е неосъждана и няма данни за противоправни деяния, което я
характеризира като личност с ниска степен на обществена опасност. Подс. А.
полага към настоящият момент обществено полезен труд, от брака си с Й.А., същата
има две малолетни деца, за които се грижи понастоящем с помощта на своите
свекър и свекърва. Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде
отчетено и изразеното от нея съжаление за стореното, а така също и направеното на досъдебното производство
самопризнание. Действително с оглед процедурата на съкратено съдебно следствие,
съгласно ТР №1/2009г. по т.д. №1/2008г. на ОСНК на ВКС, при определяне на наказанието, признанието по
чл.371т.2 от НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство. Това би било допустимо единствено ако съставлява
елемент от цялостното, обективно проявено на ДП процесуално поведение, което е
спомогнало за разкриване на престъплението и неговия извършител. В случая подс.
А. на ДП е дала обяснения в качеството на обвиняема, с които е съдействала на органите на
разследването за установяване на обективна истина по делото. Не е препятствала
по никакъв начин разследването, а е съдействала, поради което съдът счита, че направеното на
досъдебното производство самопризнание следва да се отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелство. Като такова следва да се вземе предвид и това, че
същата е правоспособен водач от 2008г., видно от справката за нарушител, а има
само едно нарушение, за което й е наложена Глоба с фиш. Горното сочи, че същата
е дисциплиниран водач на пътя и спазва въведените законовите изисквания за
движение по пътищата. Не на последно място следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че същата е постъпила по този начин по желание и идея на
съпруга си, като не е дооценила сериозността на ситуацията, а и не е била
възпряна, а напротив изпълнението на неговото желание е било подето от бащата
на Й.А.. Последният като по- възрастен вместо да възпре сина си и снаха си, е
намерил въже, а след това помогнал, за да бъде вързан мотора. Отегчаващи
отговорността обстоятелства не бяха констатирани. С оглед така отчетените
обуславящи отговорността обстоятелства, съдът намира, че наказанието по отношение на подсъдимата следва да бъде
определено при условията на чл.55ал.1т.1 от НК, тъй като се явява по-
благоприятно за подсъдимата от това, което може да бъде определено при
условията на чл.58а, ал.1 от НК, ако бъде наложено в минималния предвиден
размер в закона, намалено с 1/3. В случая съдът намира, че са налице множество
смекчаващи отговорността обстоятелства, изброени по- горе, поради което и най-
лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко, поради което
наложи на подс. А. наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. Съдът намира, че така наложеното наказание следва да бъде отложено за
изпитателен срок от три години, тъй като от една страна подс. А. е неосъждана,
а от друга счита, че с отлагане на наказанието, ще се постигнат целите,
визирани в нормата на чл.36 от НК и ще се въздейства възпиращо и възпитаващо
спрямо нея и останалите членове на обществото. В случая от значение са
характеристиките, досежно личността на подсъдимата- личност с ниска степен на
обществена опасност, а не на последно място от значение е и поведението й като
дисциплиниран водач на МПС, както и че същата е майка на две малолетни деца, за
които следва да се грижи. Съдът намира,
че на основание чл.55ал.3 от НК на подс. А. не следва да бъде налагано
наказанието, предвидено в нормата на чл.343г
във вр. с чл.37ал.1т.7 от НК- лишаване от право да управлява МПС. За
направата на този извод, съдът съобрази обстоятелството, че подс. К.А. е дисциплиниран водач, с едно
нарушение от 2013г., което по своята същност не е сериозно, съобразявайки и
обстоятелството, че тя следва да се
грижи за своите малолетни деца, които са останали без баща, за което е
необходимо и ползването на транспорт, счита, че целите на наказанието ще бъдат
изпълнение и без налагането на този вид наказание.
На
основание чл.189 от НПК с оглед постановената осъдителна присъда, подс. К.Р.А. следва да заплати за разноски на досъдебното
производство сумата от 453,39 лева в полза
на Държавата, по сметка на ОД на МВР гр. Варна.
Мотивиран така, съдът се
произнесе с присъдата си.
СЪДИЯ: