№ 7205
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110106655 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Г. С. Н. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че спрямо него се води изп. дело № 1070/2012г. по описа на
ЧСИ М. М., което е образувано по молба на ответника въз основа на изп. лист, изаден
на 27.02.2012г. по гр. д. № 52496/2011г. по описа на СРС, 45-ти състав, за сумата от
265,77лв., представляваща главница за предоставени далекосъобщителни услуги, ведно
със законната лихва, както и разноски от 65лв. Посочва, че сумите са погасени по
давност, като същата е започнала да дете от 25.02.2013г., когато е изпратено запорно
съобщение, и е изтекла на 25.02.2016г.
Съобразно изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че не дължи на ответника сумата от 265,77лв., представляваща
главница за предоставени далекосъобщителни услуги.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Посочва, че сумите били платени и дружеството не претендирало нищо по отношение
на ищеца. В проведеното открито съдебно заседание процесуалният предствител на
ответника изрично признава предявения иск (с каквито права разполага съобразно
учредената му представителна власт), като оспорва, че сумите са постъпили по банков
път в полза на дружеството и не се претендират от ищеца. Счита, че не е дал повод за
завеждане на делото.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК.
Съдът намира, че с оглед изявлението на ответника за признание на иска, а и от
събраните по делото доказателства се установява, че предявеният е основателен.
По разноските:
Ответникът поддържа, че с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото, като е признал предявения иск, поради което приложение следва да намери чл.
78, ал. 2 ГПК. Съдът намира, че предпоставките на посочената разпоредба са налице и
1
ищецът по делото няма право на разноски, тъй като ответникът е признал
основателността на исковете, а извънсъдебното му поведение не е дало повод за
завеждането им. Вземанията, които са предмет на исковете, са признати и за тях е
издаден изпълнителен лист, като съществуването им не се оспорва, а и е установено с
влязла в сила заповед за изпълнение и следователно издаването на изпълнителен лист
не е нищо друго освен упражняване на право да се пристъпи към принудително
изпълнение на съществуващи вземания и издаването му, респективно съществуването
му, не може да се приеме за действие, което неоснователно е предизвикало исковия
процес. Този исков процес се основава на факти, настъпили след установяване на
вземанията и издаването на изпълнителния лист, а именно изтичане на погасителна
давност за вземанията. Нещо повече, за да настъпи погасяване на вземанията по
давност е необходимо не само да е изтекъл давностния срок, но и длъжникът да се е
позовал на изтичането му, каквото не се твърди да е направено преди завеждането на
исковата молба, като погасените по давност вземания съществуват, могат да бъдат
изпълнявани доброволно, но не и принудително. Същевременно в образувания
изпълнителен процес от 25.02.2013г. не са искани и извършвани никакви изпълнителни
действия. Прекратяването на изп. производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по
силата на закона и без да е необходим изричен акт – виж ТР № 2/2015г. по тълк. дело
№ 2/2013г., ОСГТК на ВКС, от което следва, че изп. производство се е прекратило по
право на 25.02.2015г. Настоящото исково производство е образувано само ден по-рано
– 07.02.2023г., което е 8 години по-късно. Тоест, налице е целенасочено завеждане на
отрицателен установителен иск, без ответникът да е предприел действия по събиране
на вземанията, а напротив – проявил е пълна дезинтересираност. Следователно
извънпроцесуалното поведение на ответника, не може да се приеме за такова, дало
повод за завеждане на отрицателен установителен иск. Ищецът има интерес да
установи действителното правно положение в отношенията си с ответника, но право на
разноски би имал само ако предприетата от него съдебната защита е необходима не
само с оглед неговия интерес и преценката му относно средствата за защита, а когато
ответникът е предприел неоснователни действия, насочени и от естество да
предизвикат принудително събиране на вземанията (в този смисъл определение №
95/22.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 510/2018 г. на ВКС, ІV г.о., Определение №474/07.11.2019
по ч.гр.д. №3063/2019 г.на ВКС,ІV г.о.). В изложения смисъл е и Определение №
4201/10.05.2022г. по ч. гр. д. № 4309/2022г. на СГС, VI-Ж състав.
Ето защо, ищецът и процесуалният му представител нямат право на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. С. Н., ЕГН: **********, с
адрес: /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че ищецът не
дължи на ответното дружество сумата от 265,77лв., за която е издаден изп. лист на
27.02.2012г. по гр. д. № 52496/2011г. по описа на СРС, 45-ти състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2