Решение по дело №197/2023 на Административен съд - Габрово

Делото е образувано по Жалба с вх. № СДА-01-1659 от 27.09.2023 г., подадена от Технически университет – Габрово, против т. 2 и т. 3 от Решение № 422 от 02.06.2023г. на Министерски съвет на Република България, с искане за неговата отмяна. Делото е препратено по подсъдност от ВАС, по съображения, изложени в Определение № 8773 от 25.09.2023 г. по адм. д. № 7137/2023 г. на ВАС, Шесто отделение.

С процесното Решение на МС колективният административен орган е одобрил предоставянето на помощ на лица, предоставили нощувка и изхранване или само нощувка по Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България за период 01.06.2022 г.– 31.03.2023 г., след извършено приспадане, където е приложимо, съгласно приложен списък № 16, съставляващ част от същото Решение. В приложение към Решението списък 16 за ТУ – Габрово /л. 123/ е отразена единствено сума за възстановяване в размер на 34 138.80 лв., като останалите колони не са попълнени: брой лица, получили временна закрила; брой верифицирани нощувки; регистрация по НТР; регистрация по ЗДДС; верифицирани суми с ДДС; разлика сума с ДДС. Тази разлика е отнесена към месец март. В Списък 17 /л.27/ за месец юни относно жалбоподателя е отразено брой настанени лица, получили временна закрила, който е равен на броя верифицирани нощувки – 33, както и верифицирана сума от 359.70 лв., обща изплатена [рег. номер], общо изплатени суми с ДДС – 11 194 лв. и разлика сума с ДДС /верификация – общо платени/ - 10 834.60 лв. Аналогични колони са нанесени за месец юли. В таблиците няма пояснения по какви причини се налагат такива различия, те съдържат само такива цифри и наименования на колоните.

Жалбоподателят оспорва т. 2 и т. 3 от този акт. С т. 2 се установява «размер на дължимите за възстановяване надплатени средства» по посочената Програма, съгласно приложен Списък № 17, съставляващ също част от Решението. В т. 3 е посочено, че лицата, вписани в този списък, които са предоставяли помощ и за които е установено, че са «получили надплатени средства» за предоставянето и настаняване с изхранване или само настаняване в посочения период по Програмата, «следва да възстановят в бюджета на администратора на помощта в едномесечен срок от получаването на поканата за доброволно изпълнение». Администратор на помощта е Министерство на туризма.

По делото е постъпила молба от министъра на туризма чрез упълномощен юрисконсулт, в която се моли Министерство на туризма да встъпи като заинтересована по делото страна, т.к. то се явява финансиращ орган и възстановяването на средствата следва да стане в неговия бюджет, поради което съдът го е кунституирал като такава страна, намирайки че за него е налице правен интерес от участие в настоящото производство.

В проведените по делото открити съдебни заседания жалбоподателят се представлява от адв. И. С. с пълномощно по делото, който поддържа депозираната жалба. В жалбата си ТУ е посочил, че в оспорения административен акт не са налице изложени фактическите и правни основания, поради които се търси възстановяване на изплатените на университета суми. Всички отчетени нощувки на посочената група лица, за които е отпуснато финансиране от бюджета, са реализирани и в Решението не се твърди, нито в преписката има доказателства, че жалбоподателят е отразил в повече нощувки и, съответно, е получил недължими за тях суми. Видно от приложената към Решението Таблица 17, в графа „брой настанени лица, получили временна закрила“ съответства на граха „брой верифицирани нощувки“, поради което остава неясно по каква причина верифицираните средства не отговарят на дължимата и се получава разлика за възстановяване. При извършвани по повод изпълнението на Програмата проверки не са констатирани нарушения. ТУ – Габрово редовно е изпращал необходимите справки и документи както в МОН, така и в Министерство на туризма. Липсата на изложени мотиви препятства реализиране правото на защита на жалбоподателя. Налице са и други процесуални нарушения в тази връзка, като Университетът не е запознат с преписката по издаване на процесния административен акт, вкл. с протокол от заседанието на МС от 02.06.2023 г., справки, становища, изготвени по този повод. Жалбоподателят не е уведомен за започването на производството, узнава за същото едва след получаването на крайния административен акт, като не е имал възможност за каквато и да било информация по време на самото него, вкл. до най-съществената такава – причините за вземането на това решение, като по този начин е лишен от каквато и да било форма на участие. С процесното Решение се нарушава и целта на закона. Програмата има за цел предоставяне на подслон и храна на съответната категория лица, като Университетът е предоставил съответната форма на защита, за което му се дължи възстановяване на съответните разходи от държавния бюджет. Получените по този повод суми не се явяват недължимо изплатени и в случай, че ги върне в бюджета, на практика той ще е неоснователно ощетен с процесната сума, т.к. няма основание разходите по поетите нощувки да са за негова сметка.

Ответната страна – Министерски съвет на Република България, не изпраща представител в о.с.з. Депозира писмено становище по съществото на правния спор, изготвено от упълномощено лице И. Г. – правен съветник в Дирекция „Правна“ на МС, лице с юридическо образование и с Удостоверение за юридическа правоспособност, която оспорва жалбата. В свое писмо – отговор страната сочи, че Решението е издадено от компетентен орган при спазване на процесуалните правила. Разселените от Украйна лица, обхванати от временната закрила след 01.06.2022 г. са подпомагани от Втората хуманитарна програма, приета с Решение № 317 от 2022 г. на МС, прилагана до края на 2023 година. Получатели на помощта са хотелиери и лица, упражняващи дейност по настаняване в обекти – държавна и общинска собственост, настанили лица от Украйна с предоставена временна закрила, без оглед на правноорганизационната им форма. През периода на действие на програмата и за целите на извършване на платимия размер на помощта, стопанисващите обекти за настаняване лица са задължени да попълват данни за настанените в Единна система за туристическа информация /ЕСТИ/ в задължителния формат на регистър на настанените туристи, съгл. чл. 116, ал. 5, т. 2 от Закона за туризма /ЗТ/. Предварителен контрол по изпълнението е осъществяван от МТ чрез събиране на данни по служебен път от институциите със съответната компетентност, като ТД „Гранична полиция“, Дирекция „Миграция“ на МВР и Д. А. за бежанците – относно лицата, получили статут на такива с временна закрила, както и НАП – по отношение на същите лица, които са сключили и трудов договор на територията на страната ни. Конкретно в това писмо се сочи като мотив за издаване на акта досежно жалбоподателя това, че „Основанието за извръшване на приспадане на средства и техния размер е породено от идентифициран проблем с подадените от страна та Технически университет – Габрово данни зарегистрираните лица, който води до значително редуциране на възможните за верификация разходи за нощувки. Въпросните непризнати нощувки, реализирани от идентифицираните лица, имащи право на участие по Програмата се дължат на несвоевременната им регистрация в ЕСТИ. Технически университет – Габрово е изпълнявал изискванията на Програмата и действително е предоставил декларирания от него брой нощувки на разселени от Украйна лица, изискуемите съгласно Програмата документи, но при извършените в последствие проверки и контроли са констатирани несъответствия, които водят до необходимостта от извършване на приспадане на средствата в размер на 34 138.80 лв. от одобрената помощ, а именно: Съгласно т. 12 от Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, всички обекти и места за настаняване, вписани в Регистъра за места за подслон или в Националния туристически регистър, въвеждат в ЕСТИ настанените и напуснали лица с временна закрила не по-късно от 24 часа от тяхното настаняване, респективно – напускане.“. Съгласно Решение № 909 от 2022 г. на МС за изменение на Програмата и по-конкретно на т. 12 от нея, е предвидено, че лицето, извършващо дейност в съответния обект пот. 2, осигурило настаняване/подслон, въвежда в ЕСТИ настанените и напуснали лица с временна закрила не по-късно от 24 часа от настъпване на съответното обстоятелство. В т. 13 е отразено, че при неспазване на този срок няма да е възможно въвеждането на данни в тази система със задна дата. Според т. 14 при забава в регистрирането на настанените лица, просрочените дни остават за сметка на лицето, извършващо дейността в обектите по т. 2. Видно от справка с данни, получени в ЕСТИ, ТУ – Габрово пререгистрира отседналите лица в началото на всеки месец и по тази причина единствената верифицирана нощувка на дадено лице, настанено през предходния месец, остава само за последния му ден. В този смисъл от страна на жалбоподателя не са изпълнени изискванията на Програмата. Следва посочване по месеци на броя нощувки на правоимащите лица в мястото за настаняване в Университета от месец юни до месец октомври, 2022 г.

Министерство на туризма се представлява от юрисконсулт А., която оспорва жалбата, намира, че актът на МС е обоснован правно и фактически, като мотивите за издаването му са изложени на по-късен етап и назначената по делото експертиза е установила основанието за възстановяване на недължимо платената на ТУ сума.

Съдът намира, че оспорването е процесуално допустимо, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалвания акт, в законово установения 14-дневен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност директно пред административен съд. С този АА се засягат директно права и законни интереси на жалбоподателя, като на същия се разпорежда връщане на платена по определен повод сума, предоставена преди това от бюджета чрез горепосоченото министерство. По отношение срока за обжалване съдът намира, че същият е спазен. Жалбата срещу Решението е подадена на 05.07.2023 г. по пощата, видно от поставеното пощенско клеймо на плика, с който е изпратена в МС, но в него не е отразено, че актът подлежи на оспорване, съответно – по какъв ред и в какъв срок следва да стане това, поради което приложение следва да намери нормата на чл. 140, ал. 1 от АПК, съгласно която срокът за обжалване е два месеца от съобщаването.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от правна страна:

С разпореждане [номер] от 03.10.2023 г. на съда, на ответната страна е указано, че в нейна тежест е да представи цитираните актове в процесното Решение, както и че преписката по издаването на процесното Решение съдържа мотиви за издаването му, вкл. и други документи, съдържащи се в нея.

С Решение № 317 от 20.05.2022 г. МС приема Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България. В тази Програма е заложено, че помощта се предоставя за лице, което има издадена регистрационна карта на чужденец, на когото е предоставена такава закрила в периода 01.06.2022 г. – 31.08.2022 г., вкл. Помощта се използва за ползването на вписани в Регистър на местата за подслон обекти, както и категоризирани или регистрирани места за настаняване, вписани в Национален туристически регистър, като субектите, извършващи дейности в такива обекти, участват в Програмата. Възможностите за такова участие са предоставяне на нощувка и изхранване и предоставяне на подслон без изхранване, като жалбоподателят е предлагал втората възможност, за която в. 3.2. е предвидена разценка за ден. В цитираната от ответника в отговора му по жалбата т. 12 от тази Програма е посочено, че всички обекти и места за настаняване въвеждат в ЕСТИ настанени и напуснали лица с временна закрила не по-късно от 24 часа от тяхното настаняване и напускане, а т. 13 предупреждава, че при неспазването на този срок няма да е възможно въвеждането на данни в тази система със задна дата. Съгласно т. 14, при забава в регистрирането в ЕСТИ на настанените лица с временна закрила, просрочените дни остават за сметка на лицата, извършващи дейности в обекта за настаняване. С последващите решения на МС, цитирани в процесното оспорвано такова, не се приемат промени в тези части на Програмата. Според т. 17 всички обекти и места за настаняване, осигурили подслон и храна по реда на програмата, подават към администратора й чрез Система за управление на национални инвестиции /СУНИ/ искане за заплащане на база на броя регистрирани в ЕСТИ настанени лица с временна закрила за всеки отчетен период.

Решението е прието на основание чл. 2, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците, във връзка с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022 г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на чл. 5 от Директива 2001/55/EO и за въвеждане на временна закрила. Според тази законова разпоредба Министерският съвет предоставя временна закрила по чл. 1а, ал. 3, въведена с решение на Съвета на Европейския съюз. Срокът на временната закрила се определя с решението на Съвета на Европейския съюз.

На 01.06.2023 г. МС представя писмо на МТ /л. 102/, с което съгласува проекта на процесното Решение на МС без забележки. Към него прилага Становища на главните секретари при различните министерства за съгласуване на същото. Фактически и правни мотиви за издаването на АА в частта му, касаеща жалбоподателя по т. 2 и т. 3, в тези документи не се съдържат.

Приложен е и доклад от 02.06.2023 г. на министър-председателя относно проект на решението /л. 112 и сл./, в който обаче не се съдържат конкретни мотиви за издаването на процесния АА в обжалваната му част.

На л. 118 и сл. се съдържа Доклад на министъра на туризма относно проект за изготвяне на процесното Решение с дата 30.05.2023 г., като отново от съдържанието му не става ясно по какви причини се търси възстановяване на средства от ТУ – Габрово /както впрочем и от останалите лица, включени в списъците към Решението/. Същото се отнася и до финансовата обосновка на министъра на финансите /л. 77 и сл./

Цялата документация, съдържаща се по делото и съставляваща преписка по издаването на АА, не съдържа причини, поради които МС намира, че лицата, настанявали лицата от Украйна, посочени в приложените списъци, са поучили средства, считани за „надплатени“ и по какви причини те се считат за такива и следва да се възстановят. Това е съществен порок във формата на акта, който е неотстраним на по-късен етап, вкл. на етапа на неговото съдебно оспорване. Всеки административен акт следва да съдържа ясни и конкретни мотиви за своето издаване, като е допустимо такива да са налице и в друг документ, съдържащ се в преписката по издаването му, но актът следва изрично да се позовава на този документ и, съответно, той да е издаден преди самия АА, а заинтересовани лица и бъдещи адресати да са запознати с неговото съдържание. Допълнително уточняване, направено в последствие по време на съдебното производство, е ирелевантно и с него този съществен процесуален пропуск не може да се санира. Адресатът на един административен акт следва да е запознат с това, че започва процедура по издаването му, като още на този етап следва да е наясно с правното основание за това. На този субект следва да е предоставена възможност за участие в административното производство, той да се запознава своевременно с всички твърдения и доказателства, за да може своевременно да организира и реализира своята защита, като представя свои твърдения, доказателства, изводи и оспорва тези, които счита за неверни. Субектът на едностранно създадено чрез АА задължение следва да е наясно с причините, поради които за него възниква такава тежест и липсата на подобна информация съставлява винаги съществено нарушение на основни правни принципи, на правилата по процедурата и на изискванията за форма на акта, допуснати от административния орган, сочен като негов автор. Най-късно с издаването на АА той следва да е запознат и с фактическите основания за съответното разпореждане. Нито едно от тези изисквания в случая не е спазено и само на това основание съдът следва да отмени Решението на МС в оспорената част. В тази връзка са нарушени и основни принципи на процеса, като тези за публичност, прозрачност и достъпност по чл. 12 от АПК, последователност и предвидимост по чл. 13 от Кодекса, равенство по чл. 8 от същия.

Административният орган не е събирал и прилагал каквито и да било доказателства към административната преписка за наличието на причина за неверифициране на процесната сума, респективно – за направеното искане на нейното възстановяване. Т. мотивиране за първи път той се опитва да направи едва в съдебно заседание в отговора по жалбата и да го мотивира със съдебна експертиза.

По делото не е налице спор, че заявените от ТУ – Габрово брой нощувки са действително реализирани през съответните периоди. Нещо повече – според неоспорените данни от експертизата Университетът е предоставил по-голям брой нощувки на правоимащите по Програмата лица от заявените и отчетени такива. Всички нощувки са вписани в ЕСТИ, като жалбоподателят е подал информацията за това на първо число на месеца, следващ този, през който лицата са били настанени, респективно – напуснали и системата, въпреки предвиждането по т. 13 от Програмата, е допуснала това вписване. Жалбоподателят е подал информация в СУНИ и е изискал плащане за всички регистрирани в ЕСТИ настанени правоимащи лица, съгласно т. 17 от Програмата. Според т. 19 изплащането се извършва след верификация чрез ЕСТИ на отчетения в нея брой настанени лица и нощувки, като такава очевидно е имало, след като заявените суми са били изплатени. Самото Решение на МС, с което се приема Програмата, не съставлява нормативен акт. По делото не е установено дали и как е съобщено, кога и на кого. В случая не е налице нормативен акт, който да урежда като последица възстановяване на вече верифицирана и изплатена сума на основание отчитане на нощувките за един месец еднократно, след изтичането на 24-часовия срок от възникване на събитието. Услугата, за която се плаща, е реално предоставена и това е именно целта на закона – държавата да покрие заплащането й, като то не може да се счита за недължимо по изтъкнатата в отговора причина.

Съдът намира, че с атакувания АА се нарушава принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК, след като субект, предоставящ на лицата под закрила подслон и/или храна, следва да възстанови получените от задължената държава суми и когато не е предоставил услугата въобще, и когато я е предоставил, но е отчел същата в началото на следващия месец и тя му е била и заплатена. Целта на чл. 2, ал. 2 от ЗУБ, Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила; Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 година относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите-членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием и Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 година за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила, е предоставяне на тези услуги на нуждаещите лица, като задължени в тази връзка, са държавите-членки, които финансират от собствените си и консолидирани бюджети съответните дейности.

Съгласно преамбюла на Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 година, цел е създаване на механизъм на солидарност, предвиждащ принос за постигане на баланс между държавите-членки в полаганите от тях усилия за прием на разселени лица в случай на масово навлизане и поемане на последиците от този прием, който да се състои от две части – финансова и такава, която се отнася до действителния прием на лица от държавите-членки, както и определени минимални стандарти за предоставяне на временна закрила. И това са задължения за самите държави-членки, съгл. чл. 3, т. 2 от Директивата. Съгласно чл. 13, държавите-членки гарантират, че лицата, ползващи се с временна закрила, имат достъп до подходящо настаняване или ако това е необходимо, получават средства за намиране на настаняване, като в случая не са налице данни за нарушение на това изискване по вина на жалбоподателя. По същия начин съгласно Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила задължени за предоставяне на подслон си остават държавите-членки. Според чл. 1 от ЗУБ, закрилата на чужденците се предоставя от държавата, вкл. и временната закрила.

Частноправните субекти нямат за свое задължение да финансират дейностите, свързани с предоставяне на закрила на въпросната група лица, за своя сметка и това не следва да се допуска, ако те са изпълнили задълженията си, предоставяйки на правоимащите лица съответните услуги качествено и в срок. Недължими се явяват в тази връзка само изплатените им суми за непредоставени услуги, евентуално – некачествени услуги, които не отговарят на въведените с горецитираните нормативни актове стандарти, както и на Приложение № 2 и № 3 от Програмата – „Специфични хигиенни и противоепидемични мерки, които трябва да бъдат осигурени на мястото на настаняване на лицата“ и „Указания за хранене на деца“, каквито обстоятелства в случая не се установяват. В противен случай рискът от отказ от участието им в подобни програми при последваща нужда е голям и това е отново в разрез с така цитираните нормативни документи. Временната закрила се предоставя от МС и съдът не приема, че когато такава е предоставена от конкретни частноправни субекти, финансирането следва да се осъществява от тях, най-малкото защото това е в разрез с горепосочения правен принцип, с принципа за обща справедливост и не е предвидено изрично в нормативен акт.

В Приложение № 1 – „Ред за отчитане и разплащане на предоставената хуманитарна помощ по Програмата…“ /л. 160 и сл./ са посочени изисквания към обектите за настаняване; към лицата – кандидати, предоставящи дейностите по подпомагане; размер на помощта за предоставените услуги. В случая не е установено заплащане в повече от посоченото за всеки отчетен ден за броя регистрирани лица. Посочено е, че отчитането следва да става съгласно чл. 116, ал. 5, т. 3 от Закона за туризма в ЕСТИ. Съгласно чл. 116, ал. 1, т. 2 от ЗТ, лицата, извършващи хотелиерство, водят регистър за настанените туристи със съдържание на данните, утвърдени от министъра на туризма и публикувани на интернет страницата на Министерството на туризма. Вписванията в регистъра се извършват незабавно при настаняването на туриста чрез централизирана информационна система, поддържана от министъра на туризма, достъпна чрез публично уеб-базирано или друго приложение за онлайн достъп, като нарушения на тази норма не са посочени и установени. Съгласно ал. 3, в Единната система за туристическа информация се вписват данни от регистрите за настаняване, като данните по ал. 5 са вписани в ЕСТИ. В същото приложение е посочено, че за нуждите на програмата са въведени „автоматични блокировки, които няма да позволят попълване на данни с по-задна дата“, но реално това не е осъществено и данните са били вписани. Некоректно или ненавременно водени данни са основание за отказ за предоставяне на средства, но такива са предоставени и именно поради това се иска връщането им. В Приложението не е посочено изрично какви са последиците за бенефициента при това положение, след като автоматични блокировки не са налице, данните са налични, услугата е предоставена и отчетена, финансиращият орган е направил съответните проверки, като е имал и данни за датите на настаняване и напускане, средствата са отпуснати, след което не са настъпили нови относими факти. За целта в Приложение № 1 е предвидено извършване на предварителен контрол, достъп до ЕСТИ, проверка от специално назначена за целта комисия, която проверява съответствието на заявленията с критериите за изплащане на хуманитарните средства съгласно изискванията на програмата, за което се изготвя протокол и в случаи на установени нередности и/или непълноти кандидатът следва да бъде уведомен чрез СУНИ, каквито действия администрацията на МС и МТ не е предприемала досежно жалбоподателя. Министърът на туризма внася проект на акт на МС за предоставяне на помощта въз основа на протоколите на оценителната комисия, като отказът за предоставяне на средства подлежи на самостоятелен контрол. В случая такава процедура не е налице – не е постановяван отказ за изплащане на средства с адресат ТУ – Габрово. Последващ контрол по отношение законосъобразността на предоставената помощ се осъществява по Закона за държавната финансова инспекция /л. 164 – Приложение № 1/. По делото нито има данни, нито са представени доказателства такъв контрол да е осъществен от специализирания орган – АДФИ, да е установена незаконосъобразност на направения разход и да са издадени актове от компетентни органи за възстановяване на недължимо платени средства в тази връзка. В ЗДФИ е предвиден специален ред за търсене на имуществена отговорност при нарушение и причинени вреди на бюджета – организациите и лицата по чл. 4, т. 1-3 от този Закон, каквато процедура не е реализирана. Нито в Програмата, нито в закон или друг нормативен акт е предвидена процедура, съгласно която изплатени на лицата, предоставящи услуги на правоимащите граждани, да бъдат задължени да възстановяват изплатени им средства поради забавено предоставяне на информация при липса на осъществен в тази насока контрол от правоимащ орган, компетентен да установи недължимо плащане и да изиска възстановяване на сумите, още повече, че това основание не се третира от конкретна правна норма като недължимо плащане. И това е логично, т.к., както вече бе изложено, услугата реално е предоставена. В тази връзка съществено се явява нарушението, допуснато от ответника – липса на посочени както фактически, така и правни основания за издаването на процесното Решение.

Настоящият съдебен състав намира, че нормата на т. 16, във вр. с т. 13 от Програмата предупреждава лицата, реално предоставящи услуга, че в ЕСТИ няма да могат да се вписват данни за постъпили и напуснали лица 24 часа след настъпването на този факт и че поради това разходите ще останат за сметка на тези лица, но в случая реално, видно от резултата и заключението на вещото лице, програмата е допускала вписване и отчитане по указания по-горе начин, поради което и правилно сумите за нощувки са били изплатени на жалбоподателя. Не са настъпили или открити нови обстоятелства след това, които да налагат тези суми да се считат за недължимо платени и да се иска възстановяването им.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, като атакувания с нея административен акт бъде отменен в обжалваната част.

При този изход на правния спор и като взе предвид, че процесуалният представител на жалбоподателя е направил своевременно искане за присъждане на направените разноски, следва да бъдат присъдени такива в полза на страната в размер на 1 350 лв., от които 1 000.00 лв. договорено и изплатено адвокатско възнаграждение съгл. приложен договор за адвокатска защита и съдействие и разписка за получена сума към него, 50 лв. съдебни такси и 300.00 лв. възнаграждение за вещо лице. Договореното и изплатено възнаграждение съдът не счита за прекомерно, т.к. спорът е такъв с материален интерес – сумата, подлежаща на възстановяване от жалбоподателя, като делото е със сравнително висока правна сложност и е проведено пет о.с.з. с изслушване на вещо лице. Съгл. чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, както е в случая, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Процесното Решение е издадено от МС, като колективен централен орган на изпълнителната власт, съгл. чл. 19, ал. 2, т. 1 от Закона за администрацията, със самостоятелен бюджет, съгл. чл. 6 от ЗБРБ за 2024 година.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1, чл. 143, ал. 1 от АПК, А. съд - Габрово

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 422 от 02.06.2023 г. на Министерски съвет на Република България в частта му в т. 2 и т. 3, касаещи установен размер на дължими за възстановяване надплатени средства по Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България и създаване на задължение за възстановяване на сумите в бюджета на администратора на помощта, по отношение на жалбоподателя – Технически университет – Габрово.

ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати на Технически университет – Габрово, с адрес: [населено място], [улица], [ЕИК], деловодни разноски, сторени в настоящото съдебно производство на обща стойност 1 350 лв., от които 1 000.00 лв. договорено и изплатено адвокатско възнаграждение съгл. приложен договор за адвокатска защита и съдействие и разписка за получена сума към него, 50 лв. съдебни такси и 300.00 лв. възнаграждение за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез А. съд – Габрово пред Върховен административен съд на Република България.

Препис от съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщенията за изготвянето му.