МОТИВИ по НОХД № 75/2014 г. на РС-Айтос
Айтоският
районен прокурор е внесъл обвинителен акт срещу Х.М.Д.: роден на *** г., с
постоянен адрес ***, и настоящ адрес с. В., общ. П., ул. “***” № 11А, средно
образование, безработен, неосъждан, ЕГН ********** за това, че на 23.02.2014 г.
около 02.30 часа в гр. Айтос, обл. Б., в района на кръстовище между улиците “П.Я.”
и “Х. *** Б., без надлежно разрешително за това, придобил и държал
високорискови наркотични вещества: ОБЕКТ 1 – 0.376 гр. коноп /канабис,
марихуана/, със съдържание на активно вещество тетрахидроканабинол – 9.00%, на
стойност 2.26 лв, ОБЕКТ 2 – 0.420 гр. коноп /канабис, марихуана/, със
съдържание на активно вещество тетрахидроканабинол – 9.30%, на стойност 2.52
лв., ОБЕКТ 3 – 1.180 гр. коноп /канабис, марихуана/, със съдържане на активно
вещество тетрахидроканабинол – 9.00%, на стойност 7.08 лв., с общо нетно тегло
на растителната маса от ОБЕКТ 1, ОБЕКТ 2 и ОБЕКТ 3 – 1.976 гр., като при средно
тегло на един брой саморъчно изготвена цигара от 0.200 гр. и максимално 0.400
гр. е възможно да се изготвят съответно 5 бр. до 10 бр. цигари 800 мм, на обща
стойност 11.856 лв. - престъпление по
чл.354а, ал.3, т.1, предл. първо от НК.
Представителят
на Районна прокуратура – гр.Айтос в съдебно заседание поддържа изцяло обвинението
против подсъдимия. Излага подробни аргументи, установяващи фактическата
обстановка при извършване на престъпното деяние от подсъдимите и доказващи
както от обективна, така и от субективна страна последното. Аргументира
изводите си относно правната квалификация на същото. Пледира за реализация на
наказателната отговорност спрямо подсъдимия при условията на чл.58а от НК, като
му бъде наложено наказание лишаване от свобода, което да бъде отложено по реда
на чл.66 от НК.
Подсъдимия, в производство по чл.370 и сл. от НПК,
признава изцяло вината си и фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като изразява съгласие да не се събират нови доказателства за
тези факти, освен събраните такива в хода на досъдебното производство.
Защитникът на подсъдимия пледира за оправдаване на
подсъдимия при приложението на чл.9, ал.2 от НК – случаят е малозначителен и
неговата обществена опасност е явно незначителна, а при условията на
евентуалност, ако съдът не възприеме искането – за преквалифициране на случая
като маловажен по смисъла на чл.354а, ал.5 ал.3, т.1, предл. първо от НК.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за
установено следното:
Подсъдимият
Х.М.Д. е роден на *** ***. Същият е с постоянен адрес в гр.Б., бул.“***” № 75 и
настоящ в с.В., обл.Б., общ.П., ул.“***” №11А, със средно образование,
безработен, неосъждан.
На
22.02.2014 г. подсъдимият Д. се срещнал с приятели – момчета в гр.Б. и всички
заедно решили да отидат на разходка до гр.Айтос. За предвижване използвали автомобил, собственост на бащата на
едно от момчетата - марка “Ауди” модел “S 8”, с рег. № ***. Автомобилът се управлявал от подсъдимия. В
гр.А. Д. и приятелите му се срещнали със свидетеля Н., който ги завел в казино,
намиращо се на ул.“Х. Б.”, срещу заведение “А.”. Около 02:00 часа на 23.02.2014
г. младежите решили да си тръгват. Качили се в лекия автомобил и потеглили. На
около 200 метра по-надолу в района на кръстовището между улиците “П.Я.” и “Х. ***
същите спрели, за да оставят свидетеля Н., който живеел там. Докато си вземали
довиждане до тях спряла полицейска кола. Служителите на полицията се
представили и поискали документите на момчетата за проверка. При огледа на
автомобила полицаите видели на земята на задната седалка найлоново топче с
растителност. На поставен въпрос чия е вещта Д. потвърдил, че е негова. До
автомобила били видени хвърлени още няколко снопчета, които Д. заявил, че също
са негова собственост. Общо били установени 2 броя полиетиленови пликчета с
размери 4х5 см “джъмпер”, пълни със суха трева и 3 броя обвити с найлонче топчета
суха трева, които били доброволно предадени от Д. с протокол от 23.02.2014 г.
/л.5 по ДП/. За произхода на същите Д. заявил, че ги е закупил от непознато за
него лице за лична употреба, тъй като периодично пушел. При извършения полеви
тест тревата реагирала на канабис /марихуана/. Впоследствие откритите пликчета
с растителност били изследвани като три обекта, както следва: ОБЕКТ 1 с
установен грамаж 0.376 грама, ОБЕКТ 2 с грамаж 0.420 грама и ОБЕКТ 3 – 1.180
грама.
В
хода на разследването е назначена и изготвена физикохимическа експертиза № 050/24.02.2014
г. на БНТЛ при ОДМВР-Б. /л.22-24 по делото/. В заключението на вещото лице Б.
предадената от подсъдимия тревна маса се определя като “коноп” /канабис,
марихуана/, като трите обекта са със съдържание на тетрахидроканабинол – 9.00 %
за първия обект, 9.30 % за втория обект и 9.00 % за третия обект. От
изследваната тревна маса според експертното заключение могат да бъдат изготвени
саморъчно от 5 броя до 10 броя цигари – 80 мм. Веществото е с общ грамаж на 1,
976 гр. и на обща стойност 11.856 лева според
Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на
наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството.
Установява
се също така от експертното заключение, че при така наличните компоненти в
изследваните обекти, а именно конопа /канабис, марихуана/ и активният му
компонент тетрахидроканабинол, са поставени под контрол и забрана съгласно
Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите – чл.3, ал.2 и
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични –
чл.3, ал.1 и фигурират в “Списък І – Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве” поради вредния ефект от злоупотреба с тях и са
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, съгласно Приложение
№1. Наркотичното вещество е предадено за съхранение с писмо № 6130/26.02.2014
г. /л.29 от ДП/ в Централно митническо управление отдел “МРР-НОП”-София, а
извършеният полеви тест и опаковките от трите обекта се намират на съхранение
при завеждащ склад веществени доказателства при РУП-Айтос /л.30 от ДП/.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по досъдебното производство
доказателства, подкрепени от самопризнанието на подсъдимия по реда на чл.371,
т.2 от НПК – гласни доказателства, обективирани в протоколи за разпит на
свидетелите В. Д., С. П., С. Н., Х. Т., Т. Т., заключението на вещото лице В. Б.
при БНТЛ-Б., протокол за доброволно предаване, протокол за оглед, ведно с
фотоалбум.
При така
изяснената фактическа обстановка по делото, съдът счита за безспорно установено,
че извършеното от подсъдимия Д. деяние осъществява признаците на престъплението
по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1, предл. първо от НК, поради
което го призна виновен по този текст, като го оправда по повдигнатото
обвинение по чл.354а, ал.3, т.1, предл. първо от НК. Няма данни държането на
наркотичното вещество да е с цел разпространение, като е категорично установено
от събраните по делото доказателства, че са касае до държане за лична употреба
от страна на подсъдимия. За да приеме, че случаят е маловажен и следва да се
квалифицира по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1, предл. първо от НК съдът взе предвид ниската стойност на предмета на
престъпление, възлизащ на 11.856 лева според
Постановление №23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на
наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството, т.е. многократно по-нисък
от минималната работна заплата, определена за страната към момента на
извършване на престъплението. Следва да се отчетат и другите обстоятелства,
установени по делото в тази връзка – подсъдимият е млад човек - едва на 22
години, с чисто съдебно минало, който е съдействал безусловно за изясняване на
обективната истина в хода на проведеното наказателното производство – както на досъдебната,
така и в съдебната фаза. Всички тези особености, но най-вече ниската стойност
на предмета на посегателство, обосновават категоричен извод, че се касае до
маловажен случай по смисъла на чл.354а, ал.5, вр.
ал.3, т.1, предл. първо
от НК.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вината “пряк умисъл”, съгласно чл.11,
ал.2 от НК.
Аргументите на
защитата за приложението на чл.9, ал.2 от НК съдът не възприема като
основателно. Вярно е, че се касае до ниско като стойност наркотично вещество,
но същевременно същото е в количеството малко под 2, 00 грама, което не може да
бъде определено като незначително. От него съгласно експертното заключение е
възможно изготвянето от 5 до 10 броя цигари, т.е. очевидно се касае до един
сравнително дълъг период на лична употреба на наркотичното вещество от страна
на подсъдимия. Съдържанието на активния компонент тетрахидроканабинол също не
може да се определи като минимално, поради което случаят разкрива степен на
обществена опасност, достатъчна да обоснове необходимостта от реализиране на
наказателната отговорност на дееца. Не може да се приеме също, че се касае до
инцидентна проява в живота на младия човек, тъй като в обясненията си същият е
посочил, че сравнително често употребява наркотично вещество от този вид, което
като кореспондира с количеството наркотично вещество, открито в него.
Приложението на чл.9, ал.2 от НК в случая няма да е оправдано от гледна точка
на индивидуалната превенция – с оглед дадените обяснения за честа употреба на
наркотично вещество личността на дееца разкрива по-висока степен на обществена
опасност, която не позволява извод в насока за малозначителност на деянието.
Факт е, че се касае до млад човек с чисто съдебно минало, при това съдействал
за разкриване на обективната истина в наказателното производство, но всички
тези обстоятелства, разгледани в контекста на изложеното, сочат маловажен
случай по смисъла на чл.354а,
ал.5, вр. ал.3, т.1, предл. първо от НК,
а не малозначително деяние по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.
Видно от приложеното
по делото свидетелство за съдимост, подсъдимият Д. не е осъждан за престъпление
от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
осма, раздел четвърти от Наказателния кодекс. От извършеното от него
престъпление няма настъпили имуществени вреди и същевременно се предвижда
наказание – глоба до хиляда лева. Отчитайки изложеното, съдът намира, че
са налице предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване
на подсъдимия Д. от наказателна отговорност, като за извършеното от него деяние
му бъде наложено
административно наказание “глоба”. Тъй като за извършеното
от подсъдимия Д. престъпление е предвидено наказание глоба до 1000 лева и
предвид разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК, съгласно която административното
наказание не може да надвишава размера на тази глоба, то същият следва да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
„глоба” в единствен възможен размер на 1000 лева - колкото е минимума,
предвиден в чл.78а от НК, но без да превишава предвиденото за престъплението по
чл.354а, ал.5 от НК наказание – „глоба” до 1000 лева.
Съдът счита,
че така определеното наказание по вид и размер се явява адекватно на степента
на обществена опасност на престъплението като деяние, степента на обществена
опасност на обвиняемия като личност и напълно достатъчно по размер да съдейства
в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенции,
залегнали в чл.36 от НК.
На основание
чл.354а, ал.6 вр. с чл.53,
ал.2, б. „а” от НК неизразходената част от вещественото доказателство по делото, предмет на престъплението, следва
да бъде отнета в полза на Държавата, респективно унищожена по съответния ред.
С оглед на
крайния резултат, съдът счита, че са налице основанията на чл.189, ал.3 от НПК,
съгласно които в тежест на подсъдимия Д. следва да се възложат направените по
делото разноски в размер на 107, 69 лева общо на досъдебната и съдебната фаза
от наказателното производство.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия...........................................