№ 756
гр. Велико Търново, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20234110100690 по описа за 2023 година
Иск за издръжка с правно основание чл. 144 от СК обективно съединен
с иск по чл. 149 от СК, вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата В. И. И., чрез пълномощника си адв. М. от ВТАК твърди в
исковата си молба, че по силата на решение по гр.д.№ 3865/2012 г. на ВТРС
ответникът, който е неин баща е осъден да и заплаща издръжка в размер на
140 лева месечно. Сочи, че след като навършила пълнолетие на 27.03.2021 г.
и до момента ответникът не и е заплащал никаква издръжка. Излага, че през
учебната 200/2021 г. е била ученичка в ПМГ « В.Друмев» , гр. В.Търново, а
през учебната 2022/2023 г. е студентка в първи курс, специалност «
Биотехнологии» при ХТМУ, гр.София, редовна форма на обучение. Заявява,
че няма собствени доходи и имущество, от които да се издържа
самостоятелно, а за обезпечаване на разходите и, свързани с осигуряване на
храна, облекло, учебници, заплащане на такси за обучение и др. са
необходими средства в немалък размер, които не могат да бъда предоставени
изцяло от майка и, която издържа и малолетния и брат. Счита, че ответникът
е в състояние да се включва в необходимите за издръжката и разходи, тъй
като е в трудоспособна възраст, работи, няма здравословни проблеми. Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника на основание чл. 144
от СК да и заплаща ежемесечна издръжка в размер на по 200 лева, считано от
1
1.03.2023 г. до настъпване на законоустановени причини за изменяването или
прекратяването и, ведно със законната лихва при просрочие. Претендира
издръжка за минало време в общ размер от 2400 лева за периода 1.03.2022 г.-
1.03.2023 г. / по 200 лева на месец/, ведно със законната лихва от предявяване
на иска до окончателното изплащане. В съдебно заседание чрез
пълномощника си поддържа исковата претенция.
Ответникът И. Д. И. не е депозирал в срок отговор на исковата молба и
не е взел становище по иска. В съдебно заседание не се явява и не изпраща
представител.
Съдът, като се запозна с исковата молба и представените доказателства,
както и с направеното искане от ищеца да се постанови неприсъствено
решение по чл. 238 от ГПК намира същото за основателно. Ответникът е
бил редовно призован; не е представил в срок отговор на исковата молба; в
първото по делото заседание, редовно призован не се е явил, не е изпратил
представител, не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, не е посочил уважителни причини за неявяването си. Видно от
книжата по делото ответникът е бил предупреден за последиците от
неподаването на отговор и неявяването си в съдебно заседание без
уважителни причини именно, че ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение. С горното е изпълнена първата от двете кумулативно
изискващи се предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
съобразно чл.239,ал.1,т.1 от ГПК. От приложените по делото писмени
доказателства съдът намира, че исковете са вероятно основателни , поради
което следва да бъде уважени така, както са предявени, тоест налице е и
втората предпоставка за постановяване на неприсъствено решение по чл.239
от ГПК. Следва да се осъди ответника да заплаща на ищцата на основание чл.
144 от СК ежемесечна издръжка в размер на по 200 лева, считано от 1.03.2023
година до настъпване на законоустановени причини за изменяването или
прекратяването и, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
от просрочието до окончателното изплащане. Следва да се осъди ответника
да заплати на ищцата сумата от 2400 лева, представляваща издръжка за минал
период от време- от 1.03.2022 г. до 1.03.2023 г. / по 200 лева месечно/ , ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на иска- 1.03.2023 г. до
окончателното изплащане. На основание чл. 78,ал.6 от ГПК , вр. с чл.
69,ал.1,т.1 и 6 от ГПК ответникът следва да заплати ДТ в полза на бюджета на
2
съдебната власт по сметка на ВТРС в общ размер от 384 лева / 96 лева по
иска по чл.149 от СК и 288 лева по иска по чл.144 от СК/, ведно с 5 лева такса
при служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Д. И. с ЕГН ********** от гр.***** по иск с правно
основание чл. 144 от СК да заплаща на В. И. И. с ЕГН ********** от гр.
***** ежемесечна издръжка в размер на по 200 / двеста/ лева, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от просрочието до
окончателното изплащане, считано от 1.03.2023 година до настъпване на
законоустановени причини за изменяването , или прекратяването на
издръжката.
ОСЪЖДА И. Д. И. с ЕГН ********** от гр.***** по иск с правно
основание чл. 149 от СК, вр. с чл.86 от ЗЗД да заплати на В. И. И. с ЕГН
********** от гр.***** сумата от 2400 / две хиляди и четиристотин/ лева
главница, представляваща издръжка за периода 1.03.2022 г.- 1.03.2023 г. ,
ведно със законна лихва върху главницата от предявяване на иска-1.03.2023
г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА И. Д. И. с ЕГН ********** от гр.***** да заплати държавна
такса в размер на 384/ триста осемдесет и четири/ лева в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВТРС, ведно с 5 /пет/ лева такса при служебно
издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 239,ал.4 от ГПК неприсъственото решение не
подлежи на обжалване.
Препис от решението да бъде връчен страните, като ответника при
наличието на основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК има право да търси неговата
отмяна.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3