РЕШЕНИЕ
№ 597
гр. Пловдив, 11.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20225330107163 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба на А. В. Л., ЕГН ********** против „Стик –
кредит“ АД, ЕИК *********, с която е предявен установителен иск с правна квалификация
по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11 и чл. 19 ЗПК, за прогласяване
недействителността на Договор за потребителски кредит № ........от .......г., сключен между
страните. При условията на евентуалност е предявен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, вр. с чл. 92 ЗЗД, за прогласяване
недействителността на клаузата за неустойка, обективирана в чл. 31 от Договор за
потребителски кредит № ......от .......г., във вр. с чл. 25, т. 5 от Общите условия.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за паричен
заем № ........от .........г., с предоставена сума от 700 лева, със срок на погасяване – 12 месеца,
с уговорен лихвен процент – 36 % и ГПР – 53.22 %. В договора не била посочена общата
сума, дължима от потребителя. В погасителния план били посочени две общи суми –
първата в размер на 875.41 лева, включваща главница и лихви, а втората в размер на 1752.48
лева, включваща главница, лихва и неустойка. Посочването на две общи суми поставяло
потребителя в неяснота, като освен това при общо дължима сума от 1752.48 лева,
посоченият в договора ГПР от 53.22 % не бил реалният, а следвало да бъде по-висок.
Договорът бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Шрифтът на текстовата
част бил по-малък от 12. В чл. 31 от договора, във вр. с чл. 25, т. 5 от ОУ било предвидено
начисляване на неустойка, която била дължима от ищцата, ако в тридневен срок от
сключване на договора не осигури обезпечение по кредита, за което били предвидени
непосилни условия за потребителя. Не било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
доколкото в договора не били посочени взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин. Не било ясно по какъв начин
е формиран посоченият ГПР, като се нарушавало и основното изискване на чл. 10, ал. 1 ЗПК
за сключване на договора по ясен и разбираем начин.
1
На следващо място, излага съображения за нищожност на клаузата за неустойка.
Същата била предназначена да санкционира кредитополучателя за виновно неспазване на
задължението за предоставяне на обезпечение. Неустойката не обезпечавала изпълнението
на основното задължение по договора. Непредоставянето на обезпечение не водило до
претърпяване на вреди от кредитора, поради което счита, че уговорената неустойка излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Задължението за
неустойка не било отразено като част от ГПР, като по този начин счита, че би се стигнало до
нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, уреждащ максималния размер на ГПР. Неустойката била
предварително уговорена, като била разсрочена с месечните погасителни вноски. По този
начин се увеличавала печалбата на кредитора, тъй като при плащането на всички
задължения се получавало едно допълнително възнаграждение.
Посочените в договора ГПР от 53.22 % и общата дължима сума от 875.41 лева не
отговаряли на действителните, поради което счита, че е налице заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП.
Предвид изложеното, договорът бил недействителен на специалните основания по
ЗПК, поради което се моли същият да се обяви за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, а
в условията на евентуалност – да се обяви за недействителна клаузата за неустойка,
обективирана в чл. 31 от договора, във вр. с чл. 25, т. 5 от Общите условия. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор със становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове.
Не оспорва, че страните са сключили Договор за потребителски кредит № ........от
.......г., по силата на който ответното дружество предоставило на ищцата сумата от 700 лева,
която следвало да бъде върната заедно с договорено възнаграждение, съгласно погасителен
план. В чл. 20 и сл. от договора била предвидена неустойка при неизпълнение на договорни
задължения от страна на потребителя, като кредиторът не бил задължен да претендира
същата.
Счита, че не са налице предпоставки за обявяване на сключения договор за
недействителен. Поддържа, че клаузата в договора, предвиждаща заплащането на неустойка
при непредоставяне на обезпечение, е валидна и отговаря на приложимите законови
изисквания. Неустойката представлявала самостоятелно съглашение, което в случая било
обективирано в един документ с договора за потребителски кредит. По отношение на
нейната действителност не следвало да се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива
2008/48, а общите разпоредби на ЗЗД. Неустойката се дължала от неизправната страна по
договора, когато била налице онази форма на неизпълнение, за която е била уговорена, в
конкретния случай – непредоставяне на обезпечение по договора. Размерът на неустойката
се определял като процент от заетата сума, като същата се начислявала, докато не бъде
изпълнено задължението, а това зависело изцяло от волята на заемателя. Счита, че така
договореният размер на неустойката, като определен процент, не води до неоснователно
обогатяване, а самата неустойка не излизала извън присъщите за нея функции. Целта на
неустойката била да репарира причинените от неизпълнението в срок вреди, както и да се
гарантира точно изпълнение, а ако това не се постигне – да санкционира за неизпълнение,
поради което клаузата за неустойка не противоречала на добрите нрави. Нямало въведено
законодателно изискване относно размера на неустойката, като, ако се приемело, че същата
е прекомерна, нейният размер можело да бъде намален и не следвало клаузата да се обявява
за недействителна. Излага съображения, че не е била налице изначална невъзможност да се
осигури в уговорения срок поръчител, който да отговаря на посочените изисквания, като
твърди, че ищецът е бил предварително запознат с договора и е можел да прецени дали ще
успее да изпълни това си задължение.
На следващо място, ГПР се изчислявал от специализиран софтуер, като в него не
2
били включени евентуални разходи от неизпълнението на поети задължения по договора.
Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, при изчисляване на ГПР не се
включвали разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по
договора за потребителски кредит. Тези разходи не били константни и се начислявали
единствено за периода, през който потребителят не е предоставил договореното
обезпечение. Посоченият в договора ГПР в размер на 53.22 % не бил действителният, като
същият бил в размер на 42.70 %, а погрешното посочване се дължало на системна грешка в
софтуера.
Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
Страните по делото не спорят, а и от писмените доказателства по делото се
установява, че на ........г. са сключили Договор за потребителски кредит № ......, по който
„Стик Кредит“ АД, в качеството му на кредитор, е предоставило кредит в размер на 700
лева, който следвало да бъде върнат с плащането на 12 месечни погасителни вноски.
Уговорена е годишна лихва в размер на 36.00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е
53.22 %. В чл. 22 е посочено, че заемът се обезпечава с поръчителство, който отговаря
спрямо кредитора за задълженията на потребителя по договора, така, както отговаря самият
потребител. В чл. 31 от Договора, са предвидени условия на кредитора да начисли на
потребителя неустойка, съгласно описаната в чл. 25, т. 5 от Общи условия към Договора за
потребителски кредит. Посочено е, че неустойката е дължима в пълен размер след изтичане
на срока по чл. 23, т. 2 от Общите условия. При желание от страна на кредитора,
неустойката може да бъде разсрочена на месечни вноски, съответно равни на броя на
месечните погасителни вноски, обозначени в Погасителния план към Договора за
потребителски кредит. Според чл. 25, т. 5 от Общите условия, при неспазване на условията
по т. 23, ал. 2 от Общите условия, потребителят следва да заплати неустойка в размер на
неустойката, посочена в Погасителния план – Приложение 2 от договора. От приложения
към Договора за потребителски кредит № ....../......г., погасителен план /л.40/, се установява,
че неустойката се начислява и се дължи от Заемателя, в случай, че в тридневен срок от
получаване на сумата по кредита не предостави гаранция/поръчител, съгласно Общите
условия и Договора за кредит и се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита.
В погасителния план е посочено, че общо дължимата сума по кредита /главница + лихва/ е
875.41 лева, а общо дължимата сума по кредита /главница + лихва + неустойка, когато не е
осигурена гаранция/поръчител е 1752.48 лева. Посочено е и, че кредитополучателят дължи
на кредитора неустойка, при хипотезата на т. 25, ал. 5 от Общите условия, с начин на
разсрочено плащане, подробно посочен в Погасителния план към договора за кредит, в
конкретния случай, на 12 месечни вноски, като общият размер на неустойката се равнява на
877.07 лева.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно
правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата
сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е
физическо лице, което при сключване на договора е действало, именно като такова, т.е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.
3
7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи.
В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по
кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 53.22 %/. Посочената
годишна фиксирана лихва от 36.00 % не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по
отношение на общия ГПР.
Налице е и друго нарушение, тъй като посочените в договора ГПР от 53.22 % и
общата сума на плащанията, не съответстват на действителните, тъй като още при самото му
сключване, е предвидено уговорената в чл. 31 от Договора във връзка с т. 25, т. 5 от Общите
условия, неустойка в общ размер на 877.07 лева, която да се плаща разсрочено във времето,
заедно с вноските по кредита. Нещо повече, в конкретния случай, ответникът сам признава,
че посоченият в договора ГПР в размер на 53.22 % не бил действителният, като същият бил
в размер на 42.70 %, а погрешното посочване се дължало на системна грешка в софтуера.
Този извод се потвърждава и от заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ, според
което при изчислението на ГПР по процесния кредит, кредиторът е взел предвид единствено
разходите за договорна лихва.
Въведеното изискване за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство или
банкова гаранция, съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно
определени параметри, които – предвид изключително краткия срок, в който следва да се
предоставя – тридневен от сключване на договора, на практика правят задължението
неизпълнимо. Срокът е твърде кратък – за потребителя се създава значително затруднение,
както относно физическото лице – поръчител, тъй като същото следва да отговаря на
критерии, за които информация би следвало да се събере и от допълнителни източници
/напр. за осигуровки, чиста кредитна история и пр./, в т.ч. и относно банковата гаранция –
която трябва да е в размер на пълната дължима обща сума и период след крайния падеж, но
за учредяването на която се изисква набавяне на документи, одобрение и пр., т.е. все
действия, за които са нужни технологично време и чуждо съдействие. При това положение и
изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, следва
извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън
4
присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди
за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно -
риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и
възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните
вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и
представлява сигурна печалба за заемодателя. Ето защо и поради липса на част от
задължителните реквизити на т.10 на чл.11 ЗПК, договорът се явява недействителен.
Изложените от ответника възражения, че при изчисляване на ГПР не се включвали
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора
за потребителски кредит, тъй като тези разходи не били константни и се начислявали
единствено за периода, през който потребителят не е предоставил договореното
обезпечение, не променят извода.
Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно,
за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11,
т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент
от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно
да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени
при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка
една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна
такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл.
11, ал.1, т. 10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив - Решение №
242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016
г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в.
гр. д. № 3025/2017 г. и др./.
На следващо място, във връзка с условията за прилагане на лихвения процент -
липсва уточнение за базата, върху която се начислява същият – дали върху целия размер на
кредита или върху остатъчната главница. Следователно, не е ясно как е разпределян
лихвеният процент във времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без
значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са
посочени условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при
което не може да се направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на
упоменатия от кредитора фиксиран размер от 36 %. Ето защо, нарушение на императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е налице.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9
и т. 10 ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен.
Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр.
с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ето защо претенцията е основателна и следва да бъде уважена.
Поради уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявения
евентуален иск за нищожност на клаузата за неустойка, обективирана в чл. 31 от Договор за
потребителски кредит № 537692 от 30.11.2018 г., във вр. с чл. 25, т. 5 от Общите условия.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 70.10 лева,
която сума следва му се възстанови от ответника, като законна последица от решението.
5
Ищецът, освен това, е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той
не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, адвокатът може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист, а
съгласно ал. 2 на същата разпоредба, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
В конкретния случай, съдът като взе предвид, че предпоставките на тази разпоредба
са налице, намира, че адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, съобразно изхода
на делото. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да
определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска, тук следва
да бъде изчислено съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г.,
действала към момента на сключване на договора, предвиждащи минимален размер на
адвокатското възнаграждение от 352.67 лева. Посочената сума следва да се присъди в полза
на адвокат С. П., а не на ищеца, с оглед на обстоятелството, че последният не е реализирал
този разход.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните А. В. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. ......., бул. „..............“ № ......, ет. .., ап. ....... и „СТИК КРЕДИТ“ АД,
ЕИК *********, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № ......./.......г. е
недействителен, на основание чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, да заплати на А. В. Л., ЕГН
**********, сумата от 70.10 лева (седемдесет лева и десет стотинки) – деловодни
разноски за производството по настоящото гражданско дело № 7163/2022 г. по описа на РС
- Пловдив.
ОСЪЖДА „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, да заплати на адв. ......., АК-........,
сумата от 352.67 лева (триста петдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки) –
представляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл.
38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, за настоящото производство по гр.д. № 7163/2022 г.
по описа на ПРС, ХVІІІ гр.с.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6