О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. София,
24.10.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдията т.д. № 2011
по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от Софийска градска прокуратура срещу „С.“
ЕООД.
Ищецът
твърди, че Х.П., който е бил едноличен собственик на капитала и управител на „С.“
ЕООД е починал и дружеството няма вписан нов управител и собственик повече от
три месеца. Посочва, че в приложения сигнал до СГП има данни, че наследниците
на починалия не желаят да продължат дейността на дружеството, като са приложени
2 бр. откази от наследство. Предвид
изложеното и на основание чл. 155, т. 3 ТЗ иска да се постанови решение, с
което да се открие производство по прекратяване и ликвидация дейността на „С.“
ЕООД.
Съдът като
съобрази изложените в исковата молба обстоятелства и заявения петитум намира
следното:
Предмет на разглеждане в
производството е предявен конститутивен иск по чл. 155, т. 3 ТЗ. Съобразно
цитираната норма по решение на окръжния съд по седалището на дружеството то
може да бъде прекратено по иск на прокурора, когато в продължение на три месеца
дружеството няма вписан управител.
С решение № 73 от 21.06.2019 г. по
т.д. № 2413/2018 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо
отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че липсва правен
интерес от предявяване на конститутивния иск по чл. 155, т. 3 ТЗ, при законово
прекратяване на дружеството, със смъртта на едноличния собственик на капитала,
на основание чл. 157, ал. 1 ТЗ и доколкото е неустановимо осъществяването на
някое от визираните в тази разпоредба условия – предвидено друго /в
учредителния акт на дружеството или друг последващ акт на едноличния собственик
на капитала/ или манифестирано от наследниците на починалия желание за
продължаване дейността на дружеството.
В разглеждания случай от приложените
към исковата молба доказателства се установява, че физическото лице Х.П. е
вписан като управител и едноличен собственик на капитала на „С.“ ЕООД. Видно е
от приложения препис-извлечение от акт за смърт, че лицето е починало на 21.06.2019
г. Наследниците на починалото лице не са предприели активни действия по
продължаване дейността на дружеството, като са налице данни, че са се отказали
от наследството, оставено от Х.П..
Съгласно чл. 157, ал. 1 ТЗ
дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се
прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат
да продължат дейността. В този случай прекратяването е по силата на закона.
Както е прието в мотивите към
цитираното по-горе решение на Върховния касационен съд, моментът на
прекратяване на едноличното дружество с ограничена отговорност следва да бъде
идентичен, независимо дали наследниците на едноличния собственик на капитала ще
предявяват прекратяването, поради нежелание да продължат дейността на
дружеството или ще бездействат, както и независимо от обстоятелството дали
едноличният собственик на капитала е едновременно и управител на дружеството
или същото има вписано друго лице за управител. Не може да се приеме, че в една
хипотеза прекратяването настъпва по силата на конститутивното решение на съда
по чл. 155, т. 3 ТЗ или чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ, а в друг – по силата на
закона, доколкото не са се осъществили предпоставките за продължаване на
дружеството, при идентични факти и обстоятелства, съобразими съгласно чл. 157,
ал. 1 ТЗ, но изхождайки от различие в последващи и невключени във фактическия
състав на нормата обстоятелства.
При съобразяване изложеното в
разглеждания случай приложение следва да намери специалната норма на чл. 157,
ал. 1 ТЗ, уреждаща хипотеза на прекратяване на еднолично дружество с ограничена
отговорност. Дружеството„С.“ ЕООД се счита прекратено по силата на закона със
смъртта на физическото лице, което е едноличен собственик на капитала,
доколкото не е предвидено друго в учредителния акт и наследниците не са
поискали да продължат дейността му. Ето защо за прокурора липсва правен интерес
от предявяване на конститутивния иск по чл. 155, т. 3 ТЗ, при наличието на
изричната разпоредба на чл. 157, ал. 1 ТЗ, което прави предявеният иск
недопустим.
Изведеният в цитираното решение на
Върховния касационен съд извод, че независимо, че практическите последици от
смъртта на управителя и едноличен собственик на капитала са приравними на тези
от липса на вписан управител, поради липса на органен представител на
дружеството и в двете хипотези, липсва основание за разширително тълкуване на
основанията за прекратяване на дружеството въз основа на конститутивен иск и в
частност на това по чл. 155, т. 3 ТЗ, при наличието на изричната разпоредба на
чл. 157, ал. 1 ТЗ, е изцяло важим и за настоящото производство.
След прекратяване на търговското
дружество се извършва ликвидация – чл. 266, ал. 1 ТЗ. При прилагане по аналогия
на § 5а, ал. 2 вр. с § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, както е прието в решение №
73 от 21.06.2019 г. по т.д. № 2413/2018 г. на Върховния касационен съд,
Търговска колегия, Първо отделение, следва, че заявление за вписване на
ликвидация на търговец може да подаде и държавен орган. Участието на държавен
орган или орган на местно самоуправление се предвижда с оглед защитата на
имуществени публични и частни интереси на държавата и общините в производството
по ликвидация. Следователно прокурорът е легитимиран да подаде заявление за
вписване в търговския регистър за започване на производство по ликвидация при
прекратяване на търговско дружество в хипотезата на чл. 157, ал. 1 ТЗ.
Ищецът Софийска градска прокуратура
прави искане в подадената искова молба да се открие производство по ликвидация
на дружеството „С.“ ЕООД, с назначаване на ликвидатор. Компетентен да се
произнесе по искането е длъжностното лице по регистрация при Агенция по
вписванията, до която следва да се изпрати препис от исковата молба за
изпълнение на правомощията й по ЗТРРЮЛНЦ.
Предвид изложените съображения,
съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 155, т. 3 ТЗ се явява
недопустим, поради което на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да се
върне.
Така мотивиран Софийски градски съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ВРЪЩА искова
молба с вх. на СГС № 118998/02.10.2019
г., подадена от Софийска
градска прокуратура срещу „С.“ ЕООД,
с която се иска да се постанови прекратяване на търговското дружеството на
основание чл. 155, т. 3 ТЗ, поради недопустимост на иска.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
След влизане в сила на определението препис от него и от исковата молба с
приложенията към нея да се изпрати на търговския регистър при Агенцията по
вписванията за разглеждане на искането, направено от прокурор при Софийска
градска прокуратура в исковата молба да се извърши вписване на производство по
ликвидация на „С.“ ЕООД, поради прекратяване на дружеството на
основание чл. 157, ал. 1 ТЗ.
СЪДИЯ: