№ 22066
гр. С., 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110135225 по
описа за 2023 година
Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и
чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 26.07.2021г. е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против С. Н. Н. за сумата 138,32 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия в имот, с адрес: гр. С., ж.к. „И.“, бл. *** вх. „Д“, ет. 4, ап. *** в
периода от м. май 2018г. до м. април 2020г., сумата 14,38 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до
29.06.2021г., сумата 5,15 лева, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за
периода от м. юни 2018г. до м. април 2020г., сумата 0,98 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 31.07.2018г. до 29.06.2021г.
Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр. дело
№ 43643 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, по което била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.09.2021г. След постъпило
възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответника са предявени установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът “Т. С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните
съществува облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа,
че съгласно тези ОУ през периода м. май 2019г.- м. април 2020г. е доставил на ответницата
1
топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр. С., ж.к.
„И.“ бл. *** вх. „Д“, ет. 4, ап. *** с абонатен № 135927, като купувачът не бил заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период
действали Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т. С.” АД на потребители за
битови нужди в гр. С., одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че
съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45- дневен срок, като ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на
доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в
процесната сграда, в която се намира имотът на ответницата, били сключили договор за
извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата
дялово разпределение.
Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на С. Н. Н. за сумата 138,32 лева, представляваща
цена на доставена топлинна енергия в имот, намиращ се в гр. С., ж.к. „И.“ бл. *** вх. „Д“,
ет. 4, ап. *** с абонатен № 135927, за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., сумата 14,38
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 29.06.2021г., сумата 5,15 лева,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода 01.06.2018г. до
30.04.2020г., сумата 0,98 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение в периода от
31.07.2018г. до 29.06.2021г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
02.09.2021г. по ч.гр. дело № 43643 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 170 състав.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който се
изразява становище за неоснователност на предявените искове. В отговора се навежда
възражение, че между страните не съществува облигационно правоотношение, възникнало
въз основа на договор за доставка на топлинна енергия, обосновано с доводи, че ответникът
не е носител на правото на собственост върху процесния имот, както и че същият не се
обитава от него.
В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли същите.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
2
От представените писмени доказателства, чрез н.а. № 107/ 21.03.1979г., т. II, н.д. № 307/
1979г., се установява, че Ф.Н.Б. С.Ф.Б. и Т.Ф. Н. са признати за собственици на недвижим
имот, представляващ апартамент № *** с адрес: гр. С., ж.к. "Р.", бл. *** вх. Б, ет. 4, при
следните идеални части: Ф. Н. Б.- 1/2 ид.ч., С.Ф.Б.- 1/6 ид.ч. и Н. Ф.ов Н.- 1/6 ид.ч.
На 04.04.1989г. е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка
и гледане, под формата на н.а. № 61/ 04.04.1989г., т. XI, дело № 1678/ 1989г., по силата на
който Ф. Н. Б. прехвърлил на С. Ф.ова А. правото на собственост върху процесния
недвижим имот.
На 18.03.2003г. е сключен договор за продажба на недвижим имот, под формата на н.а.
№ 65/ 18.03.2003г., т. I, рег. № 1128, дело № 56/ 2003г., по силата на който Т.К.В. прехвърлила
на В.Г.С. правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № *** с
административен адрес: гр. С., ж.к. "И.", бл. *** вх. Д, ет. 4 (със стар административен
адрес: гр. С., ж.к. "Р.", бл. *** вх. Б, ет. 4).
С решение от 03.05.2011г., постановено по гр. дело № 30069/ 2010г. по описа на
Софийски районен съд, 31 състав, е признато за установено по отношение на С. Ф.ова А., че
В.Г.С. и П. Д. С. не са собственици на процесния недвижим имот.
С определение от 08.11.2024г. като безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните е обявено обстоятелството, че С. Н. Н. е наследник по закон
на Н. Ф.ов Н., като делът му от наследството на последния е в размер на 1/12 идеална част.
С писмо от 18.12.2017г. ищецът е уведомил С. А. и Т.Ф., че на тяхно име е открита
партида на процесния имот. От представените писмени доказателства- индивидуални
справки за отопление и топла вода и главен отчет, се установява, че за процесния имот е
открита партида, с титуляри С. А. и Т.Ф.. Видно от представените писмени доказателствени
средства, чрез фактури, ищецът е открил партида за процесния имот, с титуляр С. Ф.ова А..
На 09.10.2002г. между “Т.С.” ЕООД и етажна собсвеност, намираща се на адрес: гр. С.,
ж.к. “И.” бл. *** вх. Г и вх. Д, е сключен договор № 4724, по силата на който етажната
собственост е възложила извършването на дяловото разпределение на топлинна енергия.
Договорът е сключен въз основа на решение на общото събрание на етажните собственици
от 20.09.2002г.
Видно от издадената от ищеца обща фактура № **********/ 31.07.2019г. за отчетен
период 01.05.2018г.- 30.04.2019г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер
на сумата 455,41 лева. От представената обща фактура № **********/ 31.07.2020г. се
установява, че за отчетен период 01.05.2019г.- 30.04.2020г. за процесният имот е начислена
топлинна енергия в размер на сумата 10***31 лева.
Относно количеството доставена топлинна енергия в имота през процесния период пред
първоинстанционния съд е изслушана съдебно- техническа експертиза (СТЕ), съгласно
заключението на която за отчетния период 2018г.- 2019г. ответникът е осигурил достъп за
отчет на уредите за дялово разпределение и главният отчет е подписан, а за отчетния период
2019г.- 2020г. не е осигурен достъп. Съгласно констатациите на експерта, в процесният имот
3
е топлоснабден и в него има четири броя радиатори, с уреди за дистанционно отчитане и
една шранг- лира без ИРРО. Топлинната енергия за БГВ се отчита по показанията на два
водомера за топла вода. За отчетния период 2018г.- 2019г. за имота не е начислена топлинна
енергия за БГВ. За отчетния период 2019г.- 2020г. за имота е начислена топлинна енергия за
БГВ на "брой лица", при разходна норма 140 литра/ денонощие за един потребител. За имота
е начислена и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
Абонатната станция е автоматична, с пластинчати птоплообменници. От отчетеното
количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи.
Съгласно заключението на вещото лице през процесния период за имота е начислена
топлинна енергия за отопление, БГВ и сградна инсталация. Стойността на доставеното
количество топлинна енергия за периода 01.05.2018г.- 30.04.2020г. е в размер на сумата
1659,88 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно
правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на
топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в
притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е
възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на
претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже
правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността
на претендираното вземане.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти.
Първият въпрос, на който следва да бъде даден отговор е съществува ли между страните
валидно договорно отношение за продажба на топлинна енергия.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано
от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна
енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл.
150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ,
публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г., е клиент, който купува енергия за собствени
4
битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните
разяснения, дадени в Тълкувателно решение № от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г.,
ОСГК, т.1.
По въпроса кой правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабдения имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение– собственикът, респ.
носителят на ограниченото вещно право, или титулярът на облигационното право на
ползване, е образувано тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, по което е
постановено решение. Според т.1 от тълкувателното решение собствениците, респективно
бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабдения имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената . Според решението клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да
бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия
директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по
смисъла на т.2а, §1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка дължи цената , като
договорът между това трето лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
5
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот. Само при постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект
дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
При разпределената доказателствена тежест, съгласно правилото на чл. 154 ГПК, се
налага извода, че ищецът не е доказал, при условията на пълно и главно доказване, че между
него и ответникът съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа на
договор за доставка на топлинна енергия. В настоящия случай от представените писмени
доказателства се установява, че титуляр на партидата за процесния имот е открита на името
на С. Ф.ова А. и Т.Ф. Н., като последните не са оспорили това (при изпратено от ищеца
уведомително писмо за посоченото обстоятелство).
В обобщение в настоящия случай не се установ между страните да съществува
облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна
енергия.
При липса на доказателства, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение, за ответника не съществува задължение да заплаща цена на услугата за
дялово разпределение.
В светлината на изложеното ответника не е материално легитимиран да отговаря по
предявените искове, което обуславя извод за неоснователност на същите.
При този изход на делото право на разноски има ответника. В случая ответникът не е
поискал присъждане на разноски, нито е представил доказателства да е направил такива,
поради което на същия не следва да бъдат присъждани разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Т. С.” ЕАД, с ЕИК **********, против С. Н. Н., с ЕГН
**********, обективно съединени обективно кумелативно съединени искове за
установяване на вземането на "Т. С." ЕАД за за сумата 138,32 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия в имот, с адрес: гр. С., ж.к. „И.“, бл. *** вх. „Д“, ет. 4, ап. *** в
периода от м. май 2018г. до м. април 2020г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр.
чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, сумата 14,38 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 29.06.2021г., с правно
6
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, сумата 5,15 лева, представляваща цена на услугата за
дялово разпределение за периода от м. юни 2018г. до м. април 2020г., с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, сумата 0,98 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018г. до
29.06.2021г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.09.2021г. по ч.гр. дело №
43643/2021г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, като неоснователни.
Решението е постановено при участието на "Т.С." ЕООД като трето лице помагач на
страната на "Т. С." ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7