№ 6
гр. Велико Търново, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:Д. ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224000500358 по описа за 2022 година
С Решение № 235/01.07.2022г. по гр. д. № 697/2021 год. ОС- Русе е
осъдил Община Русе да заплати на Д. Г. М., ЕГН ********** от гр. Русе,
*******, на основание чл. 49 от ЗЗД сумата 30 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие
на падане на непочистен от заледяване участък от пътното платно на
23.03.2021г. по ******** в гр. Русе, сумата от 945.36 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди от същото увреждане, ведно със
законната лихва върху двете главници, считано от 02.11.2021г. до
окончателното им изплащане, както и сумата 2 817.82 лв. - деловодни
разноски. Със същото решение съдът е осъдил „РПС - Русе - Пъблик
сървисиз“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
Русе, ******, представлявано от управителя А. В. Л., да заплати на Община
Русе, адрес: гр. Русе, ******, представлявана от кмета П. М., сумата от 10 000
лв., предявена частично от 30 945.36 лева, за обезщетяване на причинени на
Д. Г. М., ЕГН **********, имуществени и неимуществени вреди от
непозволено увреждане, вследствие на падане на непочистен от заледяване
участък от пътното платно на 23.03.2021г. по ******** в гр. Русе, както и
сумата от 500 лева – деловодни разноски.
Решението на РОС е постановено при участието на трето лице-помагач
на страната на ответната Община Русе- „РПС- Русе- Пъблик сървисиз“ ЕООД
с ЕИК *********.
Въззивна жалба против решението е подадена от „РПС- Русе- Пъблик
сървисиз“ ЕООД, чрез адв. К., в частта в която е уважен: в пълен размер
1
предявения по делото първоначален иск; предявения срещу „РПС - Русе -
Пъблик сървисиз“ ЕООД в качеството му на трето лице- помагач обратен иск
за сумата 10 000 лева, предявена частично от 30945.36 лева и са присъдени
500 лева - деловодни разноски в полза на Община Русе.
В жалбата се излага, че обжалваното решение било неправилно поради
необоснованост, нарушения на материалния закон и допуснати от съда
съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Съдът неправилно
приел, че пътното платно било заледено в деня на инцидента с ищцата-
23.03.2021г., нетретирано своевременно с материали и смеси против
заледяване на процесната дата. Този извод не бил подкрепен от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. В показанията си св. Йорданова и св.
Михайлов посочили, че на пътното платно нямало сняг. Не било възможно
пътното платно да е заледено, а да липсва заледяване по извървяния от
ищцата маршрут- от входа на блока, в който живее, по стъпалата отпред и по
пътека до пътното платно. Не било налице основание за ангажиране
отговорността на „РПС - Русе - Пъблик сървисиз“ ЕООД за претърпените от
ищцата вреди. По делото било доказано, че търговското дружество е
изпълнило поетите от него задължения по представения от Община Русе
договор за обществена поръчка. Твърдяният инцидент с ищцата станал на
23.03.2021г, около 7.20 сутринта, като предишният ден- на 22.03.2021г,
фирмата извършила снегопочистване, съчетано с третиране на пътната
настилка с материали и смеси с магнезиев хлорид, на ****", на която според
исковата молба ищцата се е подхлъзнала и паднала. Извършеното
снегопочистване, съчетано с третиране на пътната настилка, било с
необходимото качество и съобразено с конкретната метеорологична
обстановка- минимални температури над нулата, слаб до умерен снеговалеж.
Ако в ранната сутрин в деня на инцидента на пешеходната пътека е имало
останали мокри участъци, ищцата е следвало да прояви дължимата грижа при
придвижването си съобразно конкретната обстановка. Снегопочистващото
дружество нямало задължение да изсушава почистените от него територии и
при това положение падането на ищцата не се дължало на неизпълнение на
договорните му задължения свързани със снегопочистването на гр.Русе.
Претендирано е обжалваното решение да се отмени и да се отхвърлят
предявените първоначален и обратен иск, като се присъдят разноски за двете
съдебни инстанции.
За да постанови съдебният си акт ОС- Русе е изложил съображения, че са
установени предпоставките за ангажиране отговорността по чл. 49 ЗЗД на
Община Русе за претърпените от ищцата вреди. Каквато и организация да
създава за почистване в зимни условия, Общината като собственик на
пътя/улицата и лице, на което законът е възложил ремонтът и поддържането
на общинските пътища, ако не е постигнат този резултат, е налице
бездействие, което е противоправно, и при настъпване на вреди тя носи
отговорност. В деня на инцидента 23.03.2021г. пътното платно на ******* в
град Русе е било заледено, т.е. не били създадени необходимите условия за
безопасно придвижване и ищцата, стъпвайки на пешеходната пътека върху
уличното платно, се е подхлъзнала и паднала, при което е получила подробно
описаните травматични увреждания- фрактура луксацио бималеоларис
крурис декстра- травма в областта на дясна глезенна става. Извършена била
2
операция за имплантиране на метална остеосинтеза и било проведено
следоперативно лечение за 7 дни, след което амбулаторно такова в домашни
условия, при постелен режим. Съдът е приел за доказани претърпените от М.
неимуществени вреди, вследствие на причинените увреждания, които са били
съпроводени с усещания за силни болки, продължителни страдания,
ограничения на физическата активност и чувство за дискомфорт, поради
което претенцията за обезщетение в размер на 30 000 лева е изцяло уважена.
В производството по делото пред първата инстанция е приет за
съвместно разглеждане предявеният от Община Русе обратен иск срещу
„РПС- Русе- Пъблик сървисиз“ ЕООД, привлечен като трето лице помагач в
процеса, с оглед наличието на валиден, действащ към момента на процесния
инцидент Договор № ЗОП-29 от 04.09.2020г., с който Община Русе е
възложила изпълнението на законовото си задължение по снегопочистване и
зимно поддържане на пътната настилка на ответника по обратния иск срещу
възнаграждение. ОС- Русе е приел за установено по делото от представените
копия от извадки за проследяване на снегопочистваща техника в реално
време, че след като в 09.50 ч. сутринта на 22.03.2021г. по ул. ****** е минал
специален автомобил за разпръскване на инертни материали и разриване,
последващо третиране на пътната настилка по тази улица е извършено отново
в 07.34 ч. на 23.03.2021г.- след настъпване на инцидента. Приел е, че не са
доказани твърденията на снегопочистващото дружество извършеното от него
почистване и третиране на пътната настилка да е било с необходимото
качество, а пряката и непосредствена причина за падането на ищцата и
получаването на описаното в исковата молба увреждане, е състоянието на
съответния участък от ул. *******, който е бил заледен, хлъзгав и нетретиран
своевременно със съответните материали и смеси против заледяване на
процесната дата. Въз основа на изложеното ОС- Русе е стигнал до извод, че е
налице неизпълнение на договорното задължение на дружеството във връзка
със зимното поддържане на процесния участък от пътното платно, така че
същият да бъде проходим при всякакви зимни условия. Прието е за
неоснователно възражението на ответника по обратния иск за съпричиняване
на увреждането от страна на Община Русе по причина, че падането на ищцата
е в резултат на използваните строителни продукти за пътна маркировка върху
пешеходната пътека, които не отговарят на изискванията и стандартите,
установени с Наредба № 2/17.01.2001г. за сигнализация на пътищата с пътна
маркировка.
Поради изложеното първоинстанционният съд е уважил предявеният
обратен иск до размера от 10 000 лв., претендиран като частичен от 30 945 лв.
/не са конкретизирани частите от двете претенции/, които ответникът по
обратния иск следва да заплати на Община Русе, след изплащането от страна
Общината на присъдените на ищцата обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди до този размер.
Апелативен съд Велико Търново, като взе предвид данните по делото
и съображенията във въззивната жалба, съобразно правомощията си по
чл. 269 ГПК, намира следното:
Първата инстанция правилно е приела, че Община Русе има задължение
да стопанисва и поддържа улиците и ако не е постигнат дължимия резултат,
същата носи отговорност съобразно чл. 49 ЗЗД.
3
Окръжният съд- Русе е установил фактическата обстановка по делото- че
на 23.03.2021г. сутринта, малко след 7.00 часа, ищцата Д. Г. М., пресичайки
пешеходната пътека на ******* в гр. Русе, се подхлъзнала и паднала на
дясната си страна, при което получила нараняване в десния крак.
Непосредствено след инцидента пострадалата била откарана по спешност в
УМБАЛ „Канев“ АД -Русе и диагностицирана с фрактура луксацио
бималеоларис крурис декстра. Била извършена оперативна процедура с голям
обем и сложност на дясна глезенна става, по време на която е направена
репозизия и плакова остеосинтеза на фрактурата, фиксиране с винт и
антиротационна К игла, поставена е гипсова шина. Ищцата била изписана на
29.03.2021г. за домашно лечение с препоръки за продължение на
предписаната терапия, да не натоварва десен долен крайник и необходимост
от смяна на превръзки през два дни. Пострадалата преживяла
продължителнен период на лечение- повече от година, налице са
неблагоприятни прогнози за бъдещото развитие на състоянието, посочени от
вещото лице изготвило съдебно- медицинската експертиза, приета като
доказателство по делото. При процесния инцидент на ищцата са причинени
телесни увреждания, като се касае за много тежко счупване, довело до
състояние на нетрудоспособност, значителни по интензитет и
продължителност физически болки, преживени две оперативни интервенции,
както и болничен престой, свързан с тях, последвалите обездвижвания,
рехабилитации, трудното и бавно възстановяване, изпитаните и
продължаващи болки, тревоги и стрес. По време на лечението ищцата, която е
била на 55 г., изпитвала затруднения в обичайния си начин на живот, вкл. и
периоди, в които не можела сама да се придвижва и да се обслужва. Като
резултат от уврежданията М. е изпитвала страх и несигурност, а също и срам
от необходимостта да бъде обслужвана от близките си, което се отразило
неблагоприятно на психиката й, изпадала в депресивни състояния и нервни
изблици.
Въз основа на изложеното въззивният съд намира, че правилно е
определен размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпяни от
пострадалата, като е отчетен характера на увреждането, продължителността
на следоперативното възстановяване, претърпените физически и психически
болки и страдания, възрастта на пострадалата, периодът през който същата е
зависела от чужда помощ и периодът на ползване на помощни средства за
придвижване, както и неблагоприятните медицински прогнози за пълно
възстановяване. Същото е съобразено с принципа на справедливост съгласно
чл. 52 ЗЗД и въззивният съд напълно споделя изложените изводи, както по
отношение обезщетението за неимуществени, така и по отношение
имуществените вреди.
Решението на ОС- Русе по главния иск е правилно и по отношение на
същото в тази част във въззивната жалба не са изложени конкретни
възражения, които да бъдат обсъдени.
Във връзка с обратния иск първата инстанция е приела за установено, че
между Община Русе и ответника по обратния иск “РПС-Русе Пъблик
сървисиз” ЕООД-Русе е сключен договор № ЗОП-29 от 04.09.2020г. въз
основа на който Общината възложила на дружеството, а същото като
изпълнител приело да извършва срещу заплащане дейности по
4
„снегопочистване и зимно поддържане на териториите за обществено
ползване на гр. Русе“. Ищцовата страна по обратния иск /Община Русе/ е
изложила твърдения, че дейността по зимно почистване е възложена на „РПС-
Русе- Пъблик сървисиз“ ЕООД, но не е изложила твърдения, че в деня на
инцидента тази фирма не е изпълнила в уговорения обем възложената й
работа и с констативен протокол /съгласно чл. 4 ал.2 от договора/ е приела
работата за периода 21.03- 01.04.2021г. без забележки за конкретната дата
/констатирани са нарушения при дейност снегопочистване и третиране с
магнезиев хлорид за следващият ден 24.03.2021г., за което е сторнирана
определена сума/.
Видно от доказателствата по делото- гласни и писмени, към момента на
инцидента пътното платно е било почистено и върху същото не е имало сняг.
Св. Никол Йорданова /очевидец/ и св. Мартин Михайлов /син на ищцата/, са
посочили, че по време на инцидента не е валял сняг, нито дъжд, на
пешеходната пътека и около тротоара било замръзнало, но нямало сняг.
Като доказателство по делото е приета метеорологична справка на
НИМХ за метеорологичното време в района по ул. ****** на територията на
гр. Русе, видно от която на 22.03.2021г. е имало снеговалеж- от слаб до
умерен и силен призори и сутринта, а на датата на инцидента- 23.03.2021г. е
имало слаб до умерен краткотраен дъжд след обяд около 15ч. и слаб до
умерен мокър сняг от 16,10ч. до 18,30ч. Минималните температури през този
период от два дни и през нощта са били около и малко над 0 градуса С, а
максималните- до 6,2 градуса С на датата на инцидента.
Видно от приложеният по делото ежедневен отчет от снегопочистващата
фирма, на 22.03.2021г. когато е имало снеговалежи, по процесната улица
****** в гр. Русе е извършено снегопочистване съчетано с третиране на
пътната настилка с материали и смеси с магнезиев хлорид, третиране на
пътната настилка с магнезиев хлорид, ръчно осоляване и снегопочистване.
По делото са представени копия от извадки за проследяване на
снегопочистваща техника в реално време /л. 89-92/, от които е видно, че на
22.03.2021г. в 09.50 ч. и на 23.03.2021г. в 07.34 часа по ул. ****** е минал
специален автомобил за разпръскване на инертни материали и разриване.
Във връзка с възражението на „РПС- Русе Пъблик сървисиз” ЕООД-Русе
за изпълнение на възложената по договора работа, е налице приемане на
изпълненото от възложителя Община- Русе за процесният период, без
възражения, че в деня на инцидента тази фирма не е изпълнила в уговорения
обем възложената й работа, поради което първоинстанционният съд
неправилно е приел, че в конкретния случай не е установено изпълнение. От
приложеният констативен протокол е видно, че са констатирани и посочени
нарушения, но по отношение на други дейности и дати, които не касаят деня
на злополуката- 23.03.2021г., а от представените по делото копия от извадки
за проследяване на снегопочистваща техника в реално време /л. 89-92/, е
установено, че на 22.03.2021г. в 09.50 ч. и на 23.03.2021 г. в 07.34 часа по ул.
****** е минал специален автомобил за разпръскване на инертни материали
и разриване. От показанията на свидетелите също се установява, че пътното
платно е било почистено, не е имало сняг върху същото, към момента на
инцидента също не е валял сняг, който да се е трупал и да не е бил почистен
5
своевременно.
Видно от приложеният констативен протокол №11/ 06.04.2021г. и доклад
на инспектор Д. Николова, за процесната дата 23.03.2021г. не е посочено да е
налице неизпълнение от снегопочистващата фирма на възложената й работа
по договора- че в деня на инцидента тази фирма не е изпълнила в уговорения
обем възложената й работа, както и за деня преди датата на инцидента-
22.03.2021г. не са констатирани нарушения при „дейност снегопочистване и
третиране с магнезиев хлорид“. Работата извършена от снегопочистващата
фирма за процесният период е приета с този протокол и заплатена.
Въз основа на гореизложеното ВТАС не споделя изводите на първата
инстанция за уважаване на предявеният обратен иск и намира вззивната
жалба в тази част за основателна.
По въпроса освобождава ли се от отговорност изпълнителят, ако
възложителят е приел без забележки изпълнението и последният може ли,
въпреки това, да има регресни претенции спрямо изпълнителя, основани на
неточно изпълнение на възложената работа, е налице непротиворечива
практика на ВКС на РБ, че след като работата е приета без забележки, без
възражения за неизпълнение в уговореният обем и качество на възложената
работа, както в случая, възложителят не може да търси по регрес сумите,
които дължи поради неизпълнение на трети лица.
Съдът не е съобразил, че машини на снегопочистващата фирма са
обходили процесната улица, пътното платно е било почистено, към момента
на инцидента също не е имало валежи, вкл. от сняг, който да се е трупал и да
не е бил почистен своевременно, предходният ден, когато е имало
снеговалеж, е било извършено третиране на пътната настилка с материали и
смеси с магнезиев хлорид и ръчно осоляване на улицата, а на 23.03.2021г.
рано сутринта /7,34 ч./ също е минал специален автомобил за разпръскване на
инертни материали. След като възражение за такъв недостатък /непочистване
на улицата или липсата на третиране на същата с определен материал/ не е
повдигнато от възложителя Община Русе своевременно по някакъв друг
начин, а работата на снегопочистващата фирма за процесният период е
приета, общината е загубила правото да претендира вреди от лошо
изпълнение на договора, поради което обратният иск следва да бъде
отхвърлен.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на
ОС- Русе следва да бъде отменено в тази част и да се постанови друго, с
което обратният иск да бъде отхвърлен.
Разноски: Когато е предявен и разгледан и обратен иск, по спора само
между насрещните страни по него, относно съществуването на регресно
притезание, отговорността за разноските се разпределя съобразно правилата
на чл.78 ал.1 и 3 ГПК за ищеца и ответника, според качеството им по
обратния иск, предвид резултата по него.
За първоинстанционното производство третото лице има право на
разноски, сторени по защитата си в частта на обратния иск, дължими от
Община Русе. Представени са доказателства за платени 1200 лв. адвокатски
хонорар с ДДС за обратният иск /адвокатско пълномощно и договор за правна
помощ за обратният иск/.
6
Жалбата на третото лице, предвид резултата пред въззивният съд, е
основателна само в една част- досежно първоинстанционното решение по
обратния иск. По тази жалба е внесена държавна такса, но доколкото
обратният иск е евентуален на главния, в случая таксата е определена по
главния иск, поради което не подлежи на възстановяване. Платено е
адвокатско възнаграждение от 1200лв. с ДДС. Предвид резултата и
основателността на въззивната жалба само в частта за обратния иск, следва да
се определи размер от 600 лв., подлежащ на възстановяване от Община Русе,
на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
На осн. чл. 78 ал.10 ГПК третото лице, обжалвало решението и по
главният иск /досежно размера на неимуществените вреди/, дължи на
процесуалният представител на Д. М. адвокатско възнаграждение, определено
по реда на чл. 38 ал.1 т.3 пр.2 от ЗА съобразно чл.7 ал.2 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, за защита по жалбата срещу
решението в размер на сумата 1458,36 лева, като половината от тази сума е за
защита по въззивната жалба срещу решението по главния иск, а другата
половина- срещу решението по обратния иск, в която част същото е отменено.
Следователно за въззивната инстанция се следва възнаграждение в размер на
сумата 729,18 лева. За защита във въззивното производство по главният иск
Д. М. не е заплатила възнаграждение, поради което същото се определя както
е поискано- по реда на чл. 38 ал.1 т.3 пр.2 ЗА.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 235/01.07.2022г. по гр. д. № 697/2021 год. на
ОС- Русе в частта, с която Община Русе, при участието на трето лице-
помагач „РПС - Русе - Пъблик сървисиз“ ЕООД- Русе, е осъдена да заплати на
Д. Г. М., ЕГН ********** от гр. Русе, *******, на основание чл. 49 от ЗЗД
сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане, вследствие падане на заледен участък от пътното
платно на 23.03.2021г. по ******** в гр. Русе, сумата от 945.36 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото увреждане,
ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 02.11.2021г. до
окончателното им изплащане, както и сумата 2 817.82 лв. - деловодни
разноски.
Отменя Решение № 235/01.07.2022г. по гр. д. № 697/2021 год. на ОС-
Русе в останалата част, постановено по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК по обратния
иск на Община Русе против „РПС - Русе - Пъблик сървисиз“ ЕООД- Русе,
ЕИК *********, вместо което ПОСТАНОВИ:
Отхвърля обратния иск, предявен от Община Русе против „РПС- Русе-
Пъблик сървисиз“ ЕООД- Русе, ЕИК *********, за заплащане на обезщетение
в размер на сумата от 10 000 лв., предявена частично от 30 945.36 лева, за
обезщетяване на причинени имуществени и неимуществени вреди от
непозволено увреждане, вследствие на падане на непочистен от заледяване
участък от пътното платно на 23.03.2021г. по ******** в гр. Русе, при
7
условие, че Община Русе от своя страна е платила същите суми Д. Г. М., ЕГН
**********.
Осъжда Община Русе да заплати на „РПС- Русе- Пъблик сървисиз“
ЕООД- Русе, ЕИК *********, сумата в размер на 1800лв., сторени по делото
във всички инстанции съдебноделоводни разноски по обратния иск, на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „РПС- Русе- Пъблик сървисиз“ ЕООД- Русе, ЕИК *********,
да заплати на адв. Д. Т. адвокатско възнаграждение в размер на сумата 729,18
лева, на осн. чл. 78, ал. 10 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8