МОТИВИ по НАХД
№ 4 2 / 2020
г. по описа на РС Бяла
Против
обвиняемия И. *** е проведено ДП № 4569– ДП – 61 / 2019г. по описа на ОДМВР
Русе, ДП № 424 / 2019г. по описа на
Районна прокуратура Русе, ТО Бяла, за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
Като
е установил, че са налице предпоставките за приложение на чл.78а, ал.1 от НК,
на основание чл.375 НПК наблюдаващият прокурор е изготвил постановление, което
е внесъл в РС Бяла с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК по отношение обвиняемия И. за това, че: На
04.06.2019г. в гр.Две могили, обл.Русе, в двора на училище „Св.Св.К.“, по време
на учебните занятия и в присъствието на ученици от училището, извършил
непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото - отправял псувни и нанесъл удари с ръка по лицето на
Д. М. В., роден на ***г.– престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
Обвиняемият,
редовно призован се явява в с.з. Участва сам в производството. Изказва
съжаление за постъпката си, не дава
обяснения и заявява, че не желае да отговаря на поставените въпроси. Не
представя допълнителни доказателства.
Представителят
на Районна прокуратура Русе, ТО Бяла счита, че обвинението е доказано, че
деянието е изцяло съставомерно по чл.325,
ал.1 от НК, поради което пледира за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК –
Глоба с размер към минимума от 1000лв.
Съдът след като се
запозна с доказателствата по приложеното ДП № 4569– ДП – 61 / 2019г. по описа
на ОДМВР Русе, ДП № 424 / 2019г. по описа
на Районна прокуратура Русе, ТО Бяла, с Постановлението на Районна прокуратура
Русе, ТО Бяла, както и като съобрази разпоредбите на чл.378, ал.2 и 3 от НПК, прие за установена следната фактическа
обстановка :
Обвиняемият И.Х.И. е роден на ***г***,
обл.Русе, български гражданин със средно
образование, женен, неосъждан, работи,с
ЕГН **********. Дъщерята на И. била ученичка в СУ „Св.Св.К. и М.“ гр.Д.,обл.Русе.
Малолетният
св. Д.М.В. живеел с баща си в с.Бъзовец, обл.Русе. Бил ученик в VI клас на СУ
„Св.Св.Кирил и Методий“ гр.Две могили,обл.Русе .
На
04.06.2019г.св.В. бил на училище, първа смяна. След приключване на петия час по география, малко по-рано от разписанието,
целият клас напуснал класната стая. Св.В. и св.Пламен Димитров излезли в двора
на училището и се отправили към закусвалнята, когато към тях се приближил
непознат за св.В. мъж. Това бил обв.И.Х.И., който св. Д. познавал. Обвиняемият хванал св.В. за двете ръце и го
задърпал към ъгъла на училищната сграда с думите „Ела тука да се разправяме“ и
отправял въпроси защо е обиждал дъщеря му, също ученичка в училището. Започнал
да му нанася удари с едната ръка, а с другата го държал. Първо му ударил един
шамар в областта на главата - около дясното ухо, а след това му нанесъл два
удара с юмрук също в областта на главата. Докато му нанасял удари, му отправял
и псувни, които продължили и след прекратяване на побоя. Обвиняемият прекратил
ударите, тъй като около тях се събрали в
близост ученици, сред които св.Д., св.Б.и
св.И. и които наблюдавали цялото поведение на обв.И.. Обвиняемият оставил св.В.
и си заминал. Другите ученици отвели св.В. при св.И. А. - класен ръководител на
класа, а после тя с него отишла при директора на училището -св.Е.Ц.На св.В. била
оказана медицинска помощ, след което баща му го отвел в дома им.
След
подаден сигнал до РУПолиция гр. Две могили било образувано ДП за извършено престъпление
по чл. 325, ал.1 от НК. На следващия ден
малолетният св.В. бил заведен от баща си в кабинет на съдебен лекар в гр.Русе,
където бил освидетелстван и издадено СМУ, в което били посочени установените
телесни увреждания. В хода на образуваното ДП е назначена СМЕ. От заключението
на в.л. е видно, че в резултат на нанесения побой св.В. е получил кръвонасядане
и оток на дясна буза. Според в.л. тези увреждания са причинила на св.В. болка и
страдание и лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2, вр. ал.1 от НК.
Така
възприетата фактическа обстановка се
установява и подкрепя по неоспорим начин от събраните в с.з. писмени и гласни доказателства, посредством приложените
по ДП № 4569– ДП – 61 / 2019г. по описа на ОДМВР Русе, ДП № 424 / 2019г. по описа на Районна
прокуратура Русе, ТО Бяла, писмени доказателствени средства, преценени от съда
по реда на чл.378, ал.2 НПК: протоколи за разпит на свидетели и обвиняем,
свидетелство за съдимост,
СМУдостоверение, заключението на в.л. по назначената СМЕкспертиза. В ДП
са разпитани множество свидетели, сред които и малолетни свидетели-очевидци, при
спазване разпоредбите на чл.140, ал.1 от НПК. Разпитаните свидетели еднопосочно
и взаимнодопълващо се изнасят в показанията си една и съща фактическа обстановка,
едни и същи факти, свързани с поведението на обвиняемия, действията му, с които
е предизвикал тяхното възмущение и неодобрение.
Съдът
внимателно обсъди показанията на посочените свидетели, като предвид еднаквите
факти, които излагат са взаимнодопълващи се и непротиворечащи. Съдът приема,
кредитира и поставя в основата на постановеното решение именно показанията на
малолетните свидетели-очевидци, които не си противоречат, взаимно се допълват и
изцяло съответстват на правилата на формалната логика. Посочените свидетели са
очевидци на нанесения побой, намирали са се в непосредствена близост до
обвиняемия и пострадалия. Пострадалият има ясни спомени за случилото се, описва последователно
действията на своя нападател, поредността и мястото на нанесените удари – удари
с ръка- шамари и юмруци по главата. Неговите показания категорично и
безпротиворечиво се подкрепят от показанията на посочените свидетели-очевидци и
съществено допринасят за установяване на обективната истина, поради което показанията на пострадалия и свидетелите –
очевидци съдът е поставил в основата на
постановеното решение.
Съдът
не поставя под съмнение и кредитира изцяло отразеното в съдебномедицинската експертиза, като
изготвена от в.л. специалист, в чиято компетентност и безпристрастност няма
съмнение. Заключението на в.л., прието по реда на чл.283 от НПК, е
обосновано, в.л. подробно е
обсъдило възможните варианти за механизма на получаване на безспорно
установените телесни увреждания по тялото на пострадалия, като вида и характера им изцяло съответства
да бъдат получени по механизъм, описан от пострадалия и свидетелите очевидци – чрез
нанасяне на удари с твърди тъпи предмети , а именно удари с юмруци и шамари по
главата.
При така установеното от фактическа страна, съдът изведе следните
правни изводи : При съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за доказано по несъмнен и безспорен начин, че обвиняемият
е извършител на инкриминираното деяние описано в постановлението на Районна
прокуратура, за което следва да се ангажира наказателната му отговорност. Ето
защо и при установената фактическа обстановка съдът прие, че обвиняемият е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 325, ал.1 от НК. Нанасянето на побой на малолетно лице, на публично място, каквото е двора
на училището, в присъствието и пред погледите на множество ученици, без видима причина безспорно
е проява на хулиганство по смисъла на чл. 325, ал.1 от НК. По делото не се установи
ясен мотив, който е причината обвиняемият да търси пострадалия, за да си
изясняват отношенията. Очевидно е, че той е имал негативно отношение към св.В.,
което негативно отношение безконтролно е ескалирало в подобна хулиганска проява
– незачитане на установените норми на поведение и въведен обществен ред чрез
недопустима и дръзка саморазправа с малолетния
пострадал и причиняване на телесна повреда. Действията на обвиняемия са
извършени на обществено място – училищен двор в град Две могили. Свидетели на
случилото се през активната част на деня, през учебно време, са ученици, подрастващи лица, които тепърва
формират своята ценностна система и модел на поведение и подобна престъпна
проява пред тях е недопустим и ярък
негативен пример в процеса на тяхното възпитание.
При
съвкупното обсъждане на приобщените по делото доказателства, от правна страна съдът направи извода,
че обвиняемият е осъществил състава на инкриминираното
деяние по чл. 325, ал.1 от НК. Обект на престъплението хулиганство са
общественото спокойствие и редът,
установен в страната - обществените отношения, определящи поведението на хората
в процеса на общуването им в обществения живот. От обективна страна в процесния
случай са налице съставомерните
елементи на деянието – непристойни действия от страна на обвиняемия,
които се изразяват в действия насочени както към личността на гражданите, в
конкретния случай към личността и телесния интегритет на малолетно лице, така и
към цялостно установения обществен ред, в случая реда установен в едно
българско училище. Тези безспорно установени факти в случая сочат за по-висока степен на обществена опасност на
деянието поради което същото не следва да се квалифицира като административно нарушение, представляващо
дребно хулиганство по смисъла на УБДХ. В
настоящия случай съдът намира, че деянието на обвиняемия не следва да се приема
като непристойна проява, а като непристойно действие, което обуславя
по-високата степен на обществена опасност
и характера му на престъпление, тъй като хулиганските действия в
процесния случай дълбоко и в голяма степен са свързани с посегателство върху
личността на малолетен, който е физически неравностоен на нападателя си и
психически многократно по-уязвим от подобна агресия спрямо него. Нанасянето на
удари, резултата от които несъмнено е телесна повреда, макар и в най-лека
степен и отправените псувни е оскърбително отношение спрямо непълнолетни. За
по-високата степен на обществената опасност на деянието съдим и от мястото, където то е извършено -
пред погледите на съучениците на пострадалия, в училищния двор. Изпълнителното деяние, което
за това престъпление може да се осъществи само чрез действие е изцяло
съставомерно по текста на чл.325, ал.1 от НК, предвид установената практика,
наложена с Постановление №2 от 29.11.1974г. по н.о.х.д. №4/1974г. на Пленума на ВС. Хулиганските действия в
процесния случай се изразяват в посегателство срещу личността, чрез нанасяне на
удари, оскърбително отношение, чрез отправяне на обиди и псувни. Грубото нарушение на обществения ред в случая се
изразява и в брутална демонстрация, чрез демонстративното извършване на
описаните горе действия на обществено място – училищен двор по време на
училищни занятия, пред погледите на множество ученици, за които подобно
поведение е недопустимо и те явно не го възприемат и одобряват като начин на
общуване. От разпита на свидетелите по делото – ученици, учители директора на
училището е категорично установено тяхното неодобрително отношение и възмущение
от подобни действия. Антиобществения характер на хулиганските действия на
обвиняемия са осъзнати както от него, така и от присъстващите. Разпитаните
свидетели в показанията си в досъдебното производство описват как след като
обвиняемият се е саморазправил със св. В., след неодобрителните им погледи като
през цялото време е демонстрирал чувство на безнаказаност, необвързаност с
общоприетите етични норми и
неоснователно превъзходство над тях е напуснал местопроизшествието.
Съдът
с оглед установената фактическа обстановка и правния анализ на установеното
счита, че изпълнителното деяние съответства на правната квалификация на чл.
325, ал.1 от НК – налице е формално извършено престъпление против реда и
общественото спокойствие, поради което решението е постановено по този текст от закона.
От
субективна страна деянието е извършено от обвиняемия виновно, с пряк умисъл,
обективиран в действията му.
Съдът
призна обвиняемия за виновен по посочения текст, като намира, че по отношение
на него са налице комулативните предпоставки за освобождаването му от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на
чл.78а от НК, тъй като: 1/ За
извършеното престъпление е предвидено наказание до 2г. ЛОС или Пробация, както
и обществено порицание. 2/ 2а/Деецът не е осъждан за престъпление от общ характер
. 2б/Установено по делото е, че деецът не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК. 3/ Не са констатирани причинени от престъплението материални щети,
които следва да бъдат възстановени. Предвид това съдът освободи обвиняемия от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба, в размер
към минимума предвиден в чл.78а, ал.1 от НК, именно 1000лв. Съдът съобрази
размера на глобата от една страна с тежестта на извършеното деяние –
хулиганските действия са кратки, всичко се е случило много бързо, обвиняемият
сам е напуснал бързо местопроизшествието и от друга страна със семейното и
имуществено състояние на обвиняемия, който не притежава недвижимо имущество и
МПС и реализира месечни доходи, близки до МРЗ.Същевременно обвиняемият е баща
на две непълнолетни деца, за издръжката на които носи отговорност. По
изложените причини съдът прие, че този размер на глобата – 1000лв е достатъчен
за реализиране на целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК и целите на
наказателната превенция, като в същото време ще действа възпиращо по отношение
на обвиняемия срещу извършването на други противообществени прояви в бъдеще.
Предвид изхода
на делото, на основание чл.189, ал.1 от НПК съдът осъди обвиняемия да заплати разноските по делото 133,00 лева разноски в
досъдебна фаза – в полза на държавата по сметката на ОДМВР гр.Русе.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/