Р Е Ш Е Н И Е
№ ІV – 13 11.03.2019
г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На единадесети февруари,
две хиляди и деветнадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ЕВТИМОВА
ДИМАНА
КИРЯЗОВА – ВЪЛКОВА
Секретар ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията Н. ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 14 по описа за 2019 година
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба на Н.П.В. *** – ответник в
първоинстанционното производство, чрез процесуален представител адв.Ц., срещу
Решение №2474/29.11.2018г. постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№2711 по
описа за 2018г., с което въззивникът е осъден да плати на ищцата С.Х.Ч. сумата
5000 лева, представляваща обезщетение да неимуществени вреди, причинени от
нападение и от нахапване на 13.04.2017 година от куче порода „Алабай“ ,
собственост на ответника, сумата 513,89 лева, представляваща лихва за забава,
начислена върху главница в размер на 5000, за периода от 12.04.2017 година до
13.04.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата от 5000 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба на 17.04.2018 година до
окончателното й плащане, както и сумата 500 лева, представляваща разноски,
направени по водене на делото и по сметка на Бургаски районен съд държавна
такса и разноски в размер 1214,82 лева.
Вззивникът изразява недоволство
от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно
решение, с което искът да бъде отхвърлен. Оспорват се изводите на съда,
основани на нормата на чл.302 ГПК, респ. – на влязло в сила наказателно
постановление №Е-173/26.05.17г., че кучето, собственост на ответника е нахапало
ищцата. Изложени са съображения, основани и на ТР №2/2014г. на ОСГК ВКС, за да
се обоснове извод, че горната норма е неприложима и влязлото в сила решение на
административния съд не е задължително за гражданския.
На следващо място според
въззивника, обстоятелството, че не е успял да обори законосъобразността на
наложената му глоба, наложена с наказателно постановление, изцяло по по
показанията на ищцата, не означава, че е причинил вредите, чието обезщетяване
се претендира. На последно място – не са взети предвид показанията на св.Мара
Иванова, установяващи, че ищцата преминава спокойно по пътеката, намираща се в
съседство на дворното място, въпреки твърденията си за стресово състояние, след
уж „нападението“ на кучето на ответника. Оспорва се и размера на присъденото
обезщетение като завишен.
В срока по 263,
ал.1 ГПК ищецът Ч., чрез адвокат Ангелова е подала писмен отговор. В него са изложени
съображения за потвърждаване на решението. Според въззиваемата, със събраните в
хода на делото гласни доказателства, в т.ч. и ангажираните от ответника е
проведено доказване относно времето, мястото и извършителите на деянието и
причинната връзка с получените от ищцата физически и психически увреждания. Анализирани са предпоставките, довели до
ангажиране на административнонаказателната отговорност на ответника по реда на
ЗАНН, вр. Наредба за опазване на околната среда на територията на Община
Бургас, за да се формира извод, че ответникът не е изпълнил задълженията си във
връзка с притежаване и водене на кучето, в резултат на което на ищцата са
причинени установените от съдебно – медицинската експертиза увреждания,
наложили описаните медицински интервенции и терапия.
Подробни
аргументи са изложени за описание на причинените на ищцата болки и страдания –
физически наранявания и психически стрес, които са пряка и непосредствена
последица от поведението на ищеца като собственик на кучето и подлежат на
обезвреда, като размерът на обезщетението следва да бъде определен съобразно
нормата на чл.52 ЗЗД, като се вземат предвид и продължаващите във времето
негативни последици – страх и безпокойство.
Бургаският
окръжен съд, като взе пред вид твърденията на страните и събраните по делото
доказателства намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за
спора факти и обстоятелства, досежно осъществен на 13.04.17г.
деликт – извършено нападение и нахапване на ищцата от куче порода „Алабай“ ,
собственост на ответника, от което ищцата претърпяла болки и страдания и
извършила разходи за лечение, поради което и на осн. чл.272 ГПК, въззивната
инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка, извършена на осн. чл.269 ГПК не установи
основания за нищожност или недопустимост, поради което намира че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Като взе предвид установените факти, становищата
на страните и като съобрази закона намира, че решението е частично неправилно и
незаконосъобразно – по отношение размера на обезщетението, което следва да се
присъди в полза на ищцата.
Предявената
претенция има своето основание в нормата на чл.50, изр.2 ЗЗД - претендират се обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди, причинени от животно. При
обсъждане твърденията на страните и представените по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира, че са налице всички предпоставки за реализиране
имуществената отговорност на ответника.
Вярно
е, че по делото не са налице преки доказателства – напр. показания на свидетели
очевидци, установяващи осъщественото нападение от куче. Но това е напълно
естествено, предвид късния час и малкото населено място и с който е осъществен
инцидента. Налице са косвени писмени доказателства – съдебномедицинско
удостоверение, съдебномедицинска експертиза, влязло в сила наказателно
постановление, и косвени гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелите Станков и Костова, които в съвкупност установяват изложената от
ищцата фактическа обстановка. Макар свидетелите да не са очевидци, те установяват
положителни факти – какво е било физическото и психическо състояние на ищцата
непосредствено и няколко дни след инцидента. В известен смисъл и от показанията
на св.Иванова могат да се черпят данни за поведението на св.Станков
непосредствено след инцидента – същият е бил силно афектиран и е отправил
обвинения към ответника за поведението на неговото куче.
От
друга страна св.Иванова и св.Николов, които също не са очевидци, свидетелстват
за поведението на кучето поначало – че то не агресивно и се държи спокойно в
присъствието на малки деца. Но св.Николов установява, че всяко куче има своя
индивидуалност.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че са налице всички предпоставки за уважаване на
исковете по ччл.50, изр.2 ЗЗД, вр. чл.52 ЗЗД, а именно: причинени неимуществени
вреди (болки, страдания, неудобство) от нараняванията; вредите са произтекли от
животно, собствено на ответника; бездействие от негова страна, изразяващо се в пасивно
поведение и несвоевременна реакция за отстраняване на животното; причинна
връзка между бездействието и настъпването на вредите - ако кучето не е било без
надзор, то не би могло да ухапе ищцата, т.е. да причини вредите, обезщетяването
на които се претендира в настоящото производство.
Досежно размера на обезщетението:
съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се присъжда от съда по
справедливост. Като справедлив размер на
обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът намира
размера от 3000.00 лева, вземайки предвид вида, продължителността и
интензивността на проявление на негативните усещания у нея. Причинените
увреждания не са значителни – дясна подбедрица разкъсна рана 1/3 см, охлузвания
с диаметър 4 мм, разкъсна рана 1,5см/2 мм; подмишнична област – драскотини с
размери 6/3 мм и 8/3 мм; десен лакът – две охлузвания с диаметър 5 мм. Не е
налице обезобразяване, загрозяване, обездвижване и трайно затрудняване
движението на крака, следователно при инцидента
е причинено разстройство на здравето, неопасно за живота.
При тези данни, искът е
основателен до размер от 3000 лева. Над този размер същият следва да бъде
отхвърлен. Първоинстанционното решение над сумата от 3000 лева до присъдения
размер от 5000 лева следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде
постановено друго, с което искът над 3000 лева следва да бъде отхвърлен. В
частта, до размер от 3000 лева, решението е правилно и законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
Предвид частичното уважаване на
главния иск, претенцията за присъждане на обезщетение за забава, до подаване на
исковата молба е основателна до размер от 305 лева; над този размер е
неоснователна, поради което решението на БРС над сумата от 305.00 лева до
присъдения размер от 513.89 лева следва да бъде отменено, а искът – отхвърлен в
тази част.
Претенцията за присъждане на
обезщетение за забава, считано от подаване на исковата молба е основателна,
като законната лихва следва да се начислява върху главница от 3000 лева.
Предвид
частичната основателност на иска, отговорността за разноски следва да бъде
понесена съразмерно както следва:
Ищцата
е освободена от заплащане на държавна такса и разноски, но дължи направените от
ответната страна разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. При предявен
иск, в размер на 5000 лева, уважен иск в размер на 3000 лева и направени от
ответника разноски, в размер на общо 1300 лева, ищцата му дължи разноски, в
размер на 520 лева.
Ответникът
дължи на ищцата сума, в размер на 300 лева разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска (при заплатени 500 лева и
липса на доказателства във въззивното производство да са направени разноски) и
730 лева – държавна такса и разноски върху уважената част от иска, заплатени от
бюджета на съда. Решението в частта, с която на ищцата са присъдени над 300 до
500 лева и в полза на БРС над 730 до 1214.82 лева следва да бъде отменено.
С
оглед на гореизложеното Бургаски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №2474/29.11.2018г. постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№2711 по
описа за 2018г., В ЧАСТТА, с което искът
е уважен за сумата над 3000 лева до 5000 лева – главница; В ЧАСТТА, с която
искът за мораторна лихва е уважен над 305.00 лева, до 513.89 лева; В ЧАСТТА, с
която ответникът е осъден да заплати в полза на Районен съд Бургас разноски над
730 лева до 1214.82 лева; В ЧАСТТА, с която ответникът е осъден да заплати в
полза на ищцата съдебно – деловодни разноски над 300 лева до 500 лева И ВМЕСТО
НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА на С.Х.Ч.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, ЗА ОСЪЖДАНЕ на Н.П.В. ЕГН ********** с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ищцата сумата 2000 (две хиляди) лева – разликата между присъдените
от БРС 5000 и присъдените от БОС 3000 (три хиляди) лева, представляваща
обезщетение да неимуществени вреди, причинени от нападение и от нахапване на
13.04.2017 година от куче порода „Алабай“ , собственост на ответника, КАКТО И сумата
208.89 (двеста и осем лева и осемдесет и девет стотинки) лева – разликата между присъдения от БРС размер
от 513,89 лева и присъдения от БОС 305.00 лева - лихва за забава, начислена
върху главница в размер на 2000, за периода от 12.04.2017 година до 13.04.2018
година.
ПОТВЪРЖДАВА
РЕШЕНИЕТО в частта, с която искът е уважен за 3000.00 (три хиляди) лева
главница, 305 лева – мораторна лихва и относно законната лихва върху главница
от 3000 лева, считано от подаване на исковата молба на 17.04.2018г., до
окончателното изплащане на главницата; за 300 лева – разноски в полза на ищцата
и 730 лева – държавна такса и разноски в полза на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА
С.Х.Ч.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.В. ЕГН ********** с
адрес: ***, СЪДЕБНО – ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ, съразмерно с отхвърлената част от
иска, в размер на 520.00 (петстотин и двадесет) лева.
Настоящото
решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.